Автор Тема: Смъртта  (Прочетена 22047 пъти)

Papy

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 7904
Смъртта
« -: Август 14, 2013, 06:23:47 pm »
Ще ми е интересно да прочета как гледате на нея, изпитвате ли страх, ако ви се е случвало да преживеете загуба, как се възстановявате, какво ви помага

знам, че е кофти тема, трудно говорим за най-големите си болки, но според мен колкото повече нещо се държи заключено, толкова раната по-трудно зараства

ако не ви харесва темата, ще я изтрия

Tanya

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 635
Re: Смъртта
« Отговор #1 -: Август 14, 2013, 07:04:37 pm »
Ми аз винаги съм си мислела, че не се страхувам от смъртта, предвид това, че загубих доста близки хора през годините и някак претръпнах. Сега преживявам Сатурнов възврат в 8-ми и осъзнавам, че май всичките ми търсения в тая насока са били породени от подсъзнателния страх от смъртта.
Не се страхувам от смъртта като смърт, а по-скоро от болката, физическата болка. Все пак има различни начини да се простиш с живота.
"За да създадеш приятелство с Бог, трябва да си му равен, в противен случай това е лошо приятелство и ще се превърне в просия."
                                    Свами Рама

Papy

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 7904
Re: Смъртта
« Отговор #2 -: Август 14, 2013, 07:23:46 pm »
Повечето хора не си дават сметка колко дълбоко лежи тоя страх от смъртта
Иначе като си говорим на чашка - никой не го е страх
Скоро Гаури каза, че западните хора се държим истерично по въпроса
Много ми хареса това определение

niarnus

  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 422
Re: Смъртта
« Отговор #3 -: Август 14, 2013, 10:07:34 pm »
Повечето хора не си дават сметка колко дълбоко лежи тоя страх от смъртта

Нали кастанедианците разправят, че в основата на всичко стои Той - страхът от смъртта, аууу.

Като едно егоистично същество, повече ме плашат загубите на ценни хора за мен. Не споделям - няма незаменими, напротив. За себе си по не жаля сякаш, отдавна твърдя на шега, че не съм от този свят, ма ако може да не се мъча поне. ;D 
No locked doors, No windows barred
No things to make my brain seem scarred

Papy

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 7904
Re: Смъртта
« Отговор #4 -: Август 14, 2013, 10:13:08 pm »
отдавна твърдя на шега, че не съм от този свят, ма ако може да не се мъча поне. ;D

имам силни подозрения, че тук няма земляни  :D

Papy

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 7904
Re: Смъртта
« Отговор #5 -: Август 16, 2013, 11:24:23 am »
Само пред лицето на смъртта разбираме, че всичко е суета
Знам, че е клише,

abroad

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 654
Re: Смъртта
« Отговор #6 -: Август 18, 2013, 10:49:02 pm »
приемам смъртта като избавление, моята собствена - имам страхове единствено по отношение на обстоятелствата около края
за смърт на близък - не знам, не искам и да знам

*замислих се защо сега реших да обърна внимание на темата и да пиша по нея - тр. Марс точен съвпад К8 - един от начините за така лелеяната ректификация :)

lia

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 25
Re: Смъртта
« Отговор #7 -: Декември 28, 2013, 09:58:38 am »
Трудна тема .Когато си лице в лице със смъртта страх няма ,тялото ,мозъкът сякаш работят на съвсем друга вълна ,дори не осъзнаваш ,че умираш ,нещо като преди заспиване ,когато се унасяш не мислиш ,че заспиваш .Тя седи винаги на 1 метър от всеки в ляво горе ,поне аз така я виждам .По страшно е безсилието ,когато виждаш близък да си отива ,знаеш че той така е избрал но от някакъв егоизъм или не знам ...не искаш да приемеш фактите.Боли ,нормално е да боли  и раните трудно зарастват ....после се променяш и започваш да цениш всеки миг ,всяко същество ...стига да не попаднеш в депресия ..от там трудно се излиза ...виждаш животът вън тече ,а теб те няма ,жив си физически ,но на практика все едно си умрял ....Това е моят опит ,получавам често алергичен шок от жилещи насекоми ,умирам всеки път докато отида в спешното :) и там не е сигурно ,ако закъснея ..как ще изляза ,но реагират бързо .По този повод съм мислила ,че всичко е плод на нашата обвързаност към нетрайното ,всяка материя се разпада ,а ние продължаваме да казваме мое ...от там идва и страха ,безсилието ,болката ..В този ред на мисли съм се питала ,дали ,когато някой умре там ..някъде ..горе му се радват ,ние тук се радваме когато се роди дете и тъгуваме когато някой си отиде ...казват ,че каквото е горе ,това е и долу ...но , за сега знаем само ,какво е тук и сега.

Papy

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 7904
Re: Смъртта
« Отговор #8 -: Декември 28, 2013, 11:11:24 am »
Раху, ти откъде знаеш къде е?

Emma

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2844
  • Mbuki-mvuki
    • Emma и картите
Re: Смъртта
« Отговор #9 -: Декември 28, 2013, 11:29:34 am »
Кастанедски полъх. Харесва ми.  :88:

I am naked, not unclothed but exposed…You undress me, not my skin, but my soul.

Lilla

  • Без Астро Теми
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 13839
Re: Смъртта
« Отговор #10 -: Декември 28, 2013, 11:57:22 am »
Смъртта на близък може да ни промени не само живота, а и отношението към смъртта. На някои и собствената смърт може вече да им се стори избавление. Зависи какъв живот водиш, как приемаш фактите, както и от много други обстоятелства. Зависи от какво най-много си се страхувал - да погребеш близък или да изгубиш собствения си живот. За живота си никога не съм се страхувала, веднъж минах на косъм от смъртта, но тогава бях твърде млада и незряла, за да осъзная случилото се. Мога да кажа, че тогава в колата умът ми бе по-ясен от всякога и виждах всичко като на забавен кадър, нямаше емоция, нямаше страх. Притесних се само за близките си, мислех как ще опознаят тялото (ако загинем), защото в себе си нямах лични документи. Тогава още не бях навършила 16.
Melius est prudenter tacere, quam inaniter loqui

enigma

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1971
Re: Смъртта
« Отговор #11 -: Декември 28, 2013, 05:59:15 pm »
В последните 3 месеца си заминаха двама от най-близките ми хора. Страх ме, е че ако имам време за равносметка, както предимно мисля и говоря само, ще се чувствам неудовлетворена, че е можело повече да направя, да кажа повече пъти добра дума, да се намеся, или да се въздържа. Знам ли...
Другият ми страх е, дали ще успея да се устремя там, където искам да бъда, дали ще съм с ума си. Макар че, като видях края на другите, въпреки състоянието им, ВСИЧКИТЕ правеха връзка с някакъв невидим за мен източник, въпреки болките ,те НЕ се страхуваха.

Вещичка

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1727
  • Виждам те!
Re: Смъртта
« Отговор #12 -: Февруари 10, 2014, 07:05:42 pm »
Смъртта е просто трансформация. Страх ме е не от самата смърт, а от факта, че няма да мога да свърша всички простотии, които съм си наумила за тази инкарнация  :72:...
Здравият разум е сбор от предрасъдъци придобити до 18 годишна възраст! - Айнщайн

Веди

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 41
  • Credo quia absurdum est...
Re: Смъртта
« Отговор #13 -: Март 23, 2014, 11:10:29 pm »
Аз съм склонен да я разглеждам, подобно на екзистенциалистите, като единственото сигурно нещо. Всъщност какво е смъртта? Липсата на живот? Ок, но липсата на живот, като липса на съществувание, т.е. "Разстрел, и след разстрела – червеи...", или липсата на живот, като "смяна на опаковката"?  ???
Credo quia absurdum est...

Papy

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 7904
Re: Смъртта
« Отговор #14 -: Март 23, 2014, 11:12:47 pm »
"Разстрел, и след разстрела – червеи...", или липсата на живот, като "смяна на опаковката"?  ???

да де - кое е според теб?