Astrala

Общи и административни теми => Общи приказки. Любими. Лично творчество => Темата е започната от: Veselin в Януари 15, 2014, 02:50:46 pm

Титла: Поезия
Публикувано от: Veselin в Януари 15, 2014, 02:50:46 pm
.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Рени в Януари 19, 2014, 12:50:35 am
Мъчи ме глад.
До кога тая дяволска лакомия?
Ще кажа ли някога:
Сита !
Мъчи ме глад
Да отхапя залък от хоризонта,
глад за кикот след остър завой,
за сок от кокосов орех
на невкусвани светове.
Мъчи ме глад
за лакомства от ласки,
за подлютена волност
на мъжки шепот,
за солена приказка след полунощ,
за миш-маш от страсти
върху жарава от безразсъдство.
Мъчи ме глад
за вяра с дъх на мляко,
за чудотворство,
за отдавна забравен
дъх на приятелство,
за захарен памук
от илюзии и измислици,
от наивност и детство...
Мъчи ме глад.
Господи, помогни ми
да кажа някога
Сита!

/Лиляна Стефанова/
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Rahu в Януари 19, 2014, 12:37:43 pm
Край извора от жажда ще загина,
до огъня стоя, а треперя вкочанен!
В родината си сякаш съм в чужбина,
като във пещ пламтя и съм студен!
съвсем съм гол и царски пременен.
усмихнат плача, чакам без отрада,
посрещам мъката като награда!
Могъщ и слаб в един и същи час,
от радостта не чувствувам аз наслада
 - добре приет и нежелан съм аз.

Не вниквам в очевидната картина,
а спорното сигурно e за мен...
в незнаен път с доверие ще мина
в случайността съм твърдо убеден!
Печеля, но от загуби сломен,
в зори усещам нощната прохлада,
лежа, а пък пръстта под мен пропада!
Без пукнат грош съм по-богат от вас,
наследник съм, но дял не ми се пада
 - добре приет и нежелан съм аз.

Безгрижен съм, ала като мнозина
от тежка участ съм опечален...
гневът ми е възторг наполовина
от откровеността съм оскърбен!
Ще тръгна с онзи, който някой ден
посочи лебед бял за врана млада
щади ме този, който ме напада
лъжата с истината смесва глас
и спомням си със забравена досада
добре приет и нежелан съм аз.

Сбрах, Господи, от знания грамада,
а сред невежество духът ми страда!
Пристрастен, искам равенство за нас
Залог ли търся? Да чакам ли пощада?
 ...Добре приет и нежелан съм аз...


                      Франсоа Вийон
 :58: :88:
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: enigma в Януари 19, 2014, 02:36:50 pm
Да, поезията е сестра на тъгата. Нептун не е само двъхновение, много са самоубилите се поети, непонесли грубия свят. :(
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Рени в Януари 19, 2014, 03:41:37 pm
Да, поезията е сестра на тъгата. Нептун не е само двъхновение, много са самоубилите се поети, непонесли грубия свят. :(

А дали наистина той е причината ?!?
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Рени в Януари 19, 2014, 04:04:33 pm
Само аз си знам...
Колко съм имала и колко съм нямала...
Колко съм взимала и колко съм давала...
Как съм летяла и как съм пропадала...
Колко съм падала и колко съм ставала...
Колко съм плакала, колко съм страдала...
Как съм се мъчила и как съм забравяла...
Колко съм бягала и как съм ранявала...
Как съм се спирала и пак съм продължавала!
За това да ме съдиш недей,
без да знаеш какво ми е коствало...
до мен да застанеш сега...

  Kalinka Andonova
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Рени в Януари 19, 2014, 11:20:37 pm
Спокойствие ли търсиш? За кога?
Не съм от тия – тихи и заспали.
С привидна кротост ще те заблудя,
но чергата ти мога да запаля.
Подвеждат тез усмихнати очи
и мислиш, че познаваш ми типажа.
Аз друга съм, макар да не личи.
Когато си готов, ще ти покажа.
Когато във сърцето ти пожар
се разгори, като на Ада в пещите,
моли се дявол да ти е другар,
защото си залюбил вещица.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Рени в Януари 22, 2014, 01:17:31 pm
Дъщерите на дявола

Дяволът си дъщери роди
Не една, не две, а цели три
Но после, това той промени
И себе си с четвърта уреди
„Алчност” първата нарече
втората „Надменност” назова
име „Завист” на третата си даде
Четвъртата красива дъщеря
"Любов" нарече нейния баща.
Пораснаха големи дъщерите
И време за женитба им дойде
И дяволът избра за всяка
В поредност следните мъже
"Алчност" на търговеца дари.
"Надменност" с премиер министър уреди.
На поета "Завист" даде за жена.
А четвъртата прекрасна дъщеря
пусна свободна да броди по света.
За нейна радост Господ я съзря
Повика я при себе си и я помоли
Да стане негова жена.
Любов тъй пламенна и дива
Смирено Богу рече -
Не мога Господи, аз съм Твоя дъщеря!

/tanelia/
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Рени в Февруари 11, 2014, 08:14:39 am
Цветята – изкуствени, светлината – фенерна.
Морето – побрано във детско корито.
И всички приятели твои, най-верни,
отсъстват, когато най-черни са дните.
Светът става малък, фалшив и катранен.
Закърмва те майчински с мляко, но сухо.
Където целуне, оставя ти рана,
и щом те прегърне, не носи разтуха.
Земята – напукана, алергична към посев.
Приютява тя само любимите хора.
Дори да разкъсаш небето с въпроси,
знай, че няма кой да ти отговори.
Това е светът ни – далеч не е розов.
Всяко слънце, в което се влюбиш, залязва.
Но ти пак се влюбвай, така само този
неистински свят не се забелязва.
М.Спасов
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Скорпионче в Февруари 13, 2014, 08:16:16 pm
любимото ми....


 Неразделни
АВТОР ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ      

Стройна се Калина вие над брегът усамотени,
кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени.
 
Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина,
и така ми тайната си повери сама Калина -
 
с шепота на плахи листи, шепот сладък и тъжовен:
"Някога си бях девойка аз на тоя свят лъжовен.
 
Грееше ме драголюбно ясно слънце от небето,
ах, но друго слънце мене вече грееше в сърцето!
 
И не грееше туй слънце от високо, от далеко -
грееше ме, гледаше ме от съседски двор напреко.
 
Гледаше ме сутрин, вечер Иво там от бели двори
и тъжовна аз го слушах, той да пее и говори:
 
"Първо либе, първа севдо, не копней, недей се вайка,
че каил за нас не стават моя татко, твойта майка.
 
Верни думи, верна обич, има ли за тях развала?
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла."
 
Думите му бяха сладки - бяха мъките горчиви -
писано било та ние да се не сбереме живи...
 
Привечер веднъж се връщах с бели менци от чешмата
и навалица заварих да се трупа от махлата,
 
тъкмо пред високи порти, там на Ивовите двори, -
"Клетника - дочух между им да се шушне и говори: -
 
право се убол в сърцето - ножчето му още тамо!"
Аз изтръпнах и изпуснах бели медници от рамо.
 
През навалицата виком полетях и се промъкнах,
видях Ива, видях кърви... и не сетих как измъкнах
 
остро ножче из сърце му и в сърцето си забих го,
върху Ива мъртва паднах и в прегръдки си обвих го...
 
Нек' сега ни се нарадват, мене майка, нему татко:
мъртви ние пак се любим и смъртта за нас е сладка!
 
Не в черковний двор зариха на любовта двете жъртви -
тамо ровят само тия, дето истински са мъртви -
 
а погребаха ни тука, на брегът край таз долина...
Той израстна кичест Явор, а до него аз Калина; -
 
той ме е прегърнал с клони, аз съм в него вейки свряла,
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла..."
 
Дълго аз стоях и слушах, там под сянката унесен,
и това що чух, изпях го в тази моя тъжна песен.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Рени в Февруари 23, 2014, 10:44:17 pm
Самотата не е в тишината
Самотата не е в мълчанието.
Самотата не е в тъмнината.
Самотата не е в самостта.
Самотата е в гърмящата тълпа.
В неспирното говорене на глупости.
В убийственната яркост на цвета.
В студенината ,в чуждостта
на маските фалшиви.
Сред тяхното гъмжило
самотата ме връхлита
с двойна сила.
Защото съм ничия.

М.Алгафари
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Рени в Февруари 24, 2014, 10:24:49 pm
Някой ден ще науча английски.
Ще изкарам шофьорска книжка.
Ще започна да ходя на фитнес.
Ще изхвърля всичко излишно.
Ще си купя маркови рокли
и костюми в дискретни тонове.
Ще премина на сок от моркови.
Настрани ще си реша бретона.
Ще съм хладна и дистанцирана,
със премерени маниери.
Стриктно всеки свой ден ще планирам
с нова брошка върху ревера.
Ще си спретна по фън-шуй къщата.
Ще си сложа джакузи в банята.
И ще свърша всичко несвършено.
Някой ден... Ако ми е останал.

М.Петкова
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: kabala в Февруари 28, 2014, 05:02:43 pm
Тихо, тихо,
на пръсти, влез във ума ми.
Не събуждай сили,
 ако не си готов.
Стихия съм, без контрол и посока.
Мога да руша и да те убия със Любов.
Тихо, тихо шепти  на ухото ми думи,
които разпалват със страст.
Ако те е страх, отиди си.
Не залъгвай себе си ,
че си  мъжът със чувствена власт.
Ако си любовник, укроти ме…
Не гледай объркан…няма да се дам.
Ако си Любов, разпъни ме,
поднеси ми душата си и ще се отдам.
Ако си глад, задоволи ме,
като галещ небцето  черен шоколад.
Ако си вино – напои ме,
в кръвта ми бушувай,
като грохот на бесен водопад.
Тихо, тихо, на пръсти влез във ума ми.
Не събуждай сили,
без да си сигурен,че ще устоиш.
Ако си наркотик, упои ме…
Само така ще можеш да ме покориш.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Satin в Март 06, 2014, 10:09:06 pm
От какво съм направена, знаеш ли?
От солени морета и вятър.
От снежинки, от пясък, от люляци
и от тъжния дъх на Луната.
От съня, който слиза в очите ти.
... От копнежа за обич. И слънцето.
От мъгли и от думи на притчи.
От гласа на дъжда по разсъмване.
От уюта на старите къщи.
От вкуса на череши и вино.
От ръцете, които прегръщат.
И от чая във скута на зимата.
От крайбрежния шум на алеите,
от очите на морските фарове.
От тревите на пролет, зелените.
И от летния пясъчен замък.
И съм станала себе си, някак си.
Всяка кръпка ме прави различна.
От това съм направена, знаеш ли...
Ако искаш - така ме обичай.

caribiana
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Рени в Март 15, 2014, 11:06:00 am
Хвърчащите хора

Те не идват от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж - ето ги, литват над балкона с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.
А ний бутаме някакси, и жени ни ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора,
и изобщо, стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.
И е вярно, че те не са от реалния свят.
Не се срещат на тениса, нямат собствен фиат,
но защо ли тогава нещо тук ни боли
щом ги видим да литват в простора -
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?

Валери Петров
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: valinka в Март 21, 2014, 10:01:30 pm
Прощавай, скъпи! Май ти загорчах....
В сърцето ти оставих вкус на плява.
Не ти ли казах вчера, че е грях
да пиеш вино със самия Дявол?

Не ти ли казах, че съм див пелин
и зениците ми на тъмно светят?
Но ти реши - животът е един
и с всеки пият смелите поети.

Не ти горчах, додето за ръка
държеше ме и тихо ми шептеше,
че важна е едничка любовта,
дори и да е като мене грешна.

Не те смрази и черният ми цвят.
Дори ме увери, че е модерно,
защото във човешкия ви свят
на тъмно всички котки били черни.

И пихме цяла нощ. До сутринта!
Под блясъка на влюбени сонети
животът беше чар и красота,
лустросан от перото на поета.

Сега си мой! Горчива съм, нали?
Минутите тежат като години....
Не ти ли казах, че сред сто жени
една ще те удави в капка вино!


"Пешки"-Добромир Банев

Да пием за богатите мъже.
За тъжните жени да пием също.
Те стискат във ръцете си въже.
Да имитират смях им е присъщо.

Да пием за привидната любов.
Тя също има чар, тъга и сила…
Дори за нея всеки е готов.
Жена за малко нежност би убила.

Да пием за страха, че сме сами.
Да пием за големите си грешки.
Грешим, но всяка грешка отстрани
изглежда като битка между пешки.

Царицата е някъде на бал,
а царят с друга страстно се целува…
Животът ни е само карнавал.
И в него пешките не съществуват.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: kabala в Март 22, 2014, 06:53:38 pm
Тъй като обожавам Маргало и за мен е чест да я познавам...ето едно и от нея...

БЛУДНИЦА
Господи,
аз напуснах "бордея" и се връщам при Теб,
приеми ме смирено разкаяна.
Ето - в двора съм, на колене
и не зная какво да Ти кажа.
Идвах няколко пъти до "Твойте врати",
криволичих по пътища мрачни,
сред пиянство замръквах,
сричах хули, сплетни
и ранявах, ранявах стократно.
Гордостта ми ме теглеше във заблуда назад
и ме хвърляше в бой без причина,
много битки загубих, много вяра пролях,
много скъпи приятели сринах.
Есента ме застигна - като танц на дервиш,
разпиляла листата с изящество,
аз седя на колене - като Шамс от Тебриз
и Те моля да ме върнеш обратно.
И макар да е истина, че си всъщност във мен
и през цялото време те нося,
аз те губих в живота си - ден подир ден,
днес пристигам смирена и прося.

МАРГАЛО
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Рени в Март 23, 2014, 03:22:01 am
Много е  силно ,чак крещи .Хареса ми ,Кабала.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Papy в Март 24, 2014, 12:35:42 am
AWAKE
Shake dreams from your hair
My pretty child, my sweet one.
Choose the day and choose the sign of your day
The day's divinity
First thing you see.
A vast radiant beach in a cool jeweled moon
Couples naked race down by it's quiet side
And we laugh like soft, mad children
Smug in the wooly cotton brains of infancy
The music and voices are all around us. Choose they croon the Ancient Ones The time has come again Choose now, they croon Beneath the moon Beside an ancient lake Enter again the sweet forest Enter the hot dream Come with us Everything is broken up and dances.

Jim Morrison
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: kabala в Март 24, 2014, 06:46:03 pm
Ренка, Маргалото си е велика...с Луна в Скорпион :012:
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Рени в Март 24, 2014, 06:53:50 pm
Ренка, Маргалото си е велика...с Луна в Скорпион :012:

Винаги ,когато публикуваш нещо от нея ме пронизва. :)

Може ли малко да полюбопитствам ,има ли някаква връзка между Меркурий,Венера и Сатурн ,без значение под каква форма -аспекти,знак ,дом ?!?
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: kabala в Март 24, 2014, 07:53:08 pm
оффф,ся ме задълба...чакай да я намеря и ще ти кажа-))) Мож' позна,че е овцЪ :012: За туй и казвам,че е облагородена овца :012:
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: kabala в Март 24, 2014, 07:58:37 pm
никаква връзка.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Рени в Март 24, 2014, 08:01:30 pm
оффф,ся ме задълба...чакай да я намеря и ще ти кажа-))) Мож' позна,че е овцЪ :012: За туй и казвам,че е облагородена овца :012:

Защо да не е Овен,тук романтиката е най-силно застъпена ,особено ако Венера е там ;)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: kabala в Март 24, 2014, 08:03:37 pm
ква романтика в овен,бе...особено с венера....нейната не е там, а е в теле.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Рени в Март 24, 2014, 08:24:00 pm
ква романтика в овен,бе...особено с венера....нейната не е там, а е в теле.

Аз "суха " ли съм ?!?  ;)

Супер,значи Луна/Венера знакова опозиция ,но без Сатурн някъде около тях или Слънце ,няма как така да пише . ;)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: kabala в Март 24, 2014, 08:29:57 pm
не съм казала, че са сухари,ама романтика...айде,моля ти се....при теб се обажда и рибешкото,няма как
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Рени в Март 24, 2014, 08:35:49 pm
не съм казала, че са сухари,ама романтика...айде,моля ти се....при теб се обажда и рибешкото,няма как

Стига де,от Риби-при теб романтичната нотка от Слънце в Риби ли ти идва или от ...?!?
Около мен винаги плуват Риби и то много Риби/Нептун и само онези ,които имат Овен/Марс изявени под някаква форма са ....романтични ,другите са си просто "розово" меланхолични. ;)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: kabala в Март 24, 2014, 08:37:04 pm
е,че, от кво да ми дойде? От венерата във водолей ли?
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Рени в Март 24, 2014, 08:50:33 pm
е,че, от кво да ми дойде? От венерата във водолей ли?

Ами, същата имаше вземане даване със Сатурн ,нали и Луна с Нептун и Огън имаше някъде си спомням  ;)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: kabala в Март 24, 2014, 09:10:22 pm
Земииии огиииииннн запалии ме, направи мееее,пееееепел....Имам натоварен Марс. Рецепция има със Сатурн. С луна няма,няма и с нптун. Има тригон и рецепция с Уран и е в 7
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Рени в Март 24, 2014, 09:13:02 pm
Земииии огиииииннн запалии ме, направи мееее,пееееепел....Имам натоварен Марс. Рецепция има със Сатурн. С луна няма,няма и с нптун. Има тригон и рецепция с Уран и е в 7

 Хареса миииииииии с огъняяяяяяяя и запалванетоооооооооо..... :-* ;)

Луна /Нептун нямат ли аспект ,това питах  :012:
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: kabala в Март 24, 2014, 09:14:42 pm
Няма,бе.Луна тригон Сатър и опозе на Слънцето. Луната ми е 13 гр. дева, а нептуна е на 3 в стрелец
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Рени в Март 24, 2014, 09:21:35 pm
Няма,бе.Луна тригон Сатър и опозе на Слънцето. Луната ми е 13 гр. дева, а нептуна е на 3 в стрелец

Е,как няма- Луна тригон Сатурн и Луна квадрат Нептун,последния ако искаш го брой ;) Няма човек ,който да пише /рисува/музицира и в този ред ,за любовта ,раздялата и още нещо и да няма Светила ,Венера в аспект със Сатурн -бонус Нептун и Плутон  ;)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: kabala в Март 24, 2014, 09:26:34 pm
Не, не го смятам. Такива големи  орбиси -нъцки и то- преминал аспект. В интерес на истината, аз съм се занимавала 8 години и с музика-))) Свирех :012: ако познайш на кво....шапка ти свалям
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Рени в Март 24, 2014, 09:35:25 pm
Не, не го смятам. Такива големи  орбиси -нъцки и то- преминал аспект. В интерес на истината, аз съм се занимавала 8 години и с музика-))) Свирех :012: ако познайш на кво....шапка ти свалям

Ей ,така без карта ,като ясновидка  ?!?  :012: :012: :012:

Пиша ти първото нещо ,което ми влезе в главата и така те визуализирах-флейта или нещо от рода на арфа ,но ми се иска да са барабани.  :012:
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: kabala в Март 24, 2014, 09:38:44 pm
ми,картата съм си я дала.В интерес на истината,това е първият форум, в който, официално съм си пуснала хороскопа. Нъцки-))) Свирила съм в тамбурашки оркестър. Инструментът прилича на тамбура, но се нарича брач. Но, понеже съм и диване, реших, че трябва да се науча и на контрабас... :012: Барабаните не а ме привличали,да ти кажа, арфата,па, още по-малко.Не ми харесва, както и флейтата :012: Обаче, пианото е моята голяма, несподелена любов...
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: kabala в Март 24, 2014, 09:39:23 pm
Веско,гайдата ми харесва,така че...защо не...-)))Това е идея
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Рени в Март 24, 2014, 09:41:13 pm
ми,картата съм си я дала.В интерес на истината,това е първият форум, в който, официално съм си пуснала хороскопа. Нъцки-))) Свирила съм в тамбурашки оркестър. Инструментът прилича на тамбура, но се нарича брач. Но, понеже съм и диване, реших, че трябва да се науча и на контрабас... :012: Барабаните не а ме привличали,да ти кажа, арфата,па, още по-малко.Не ми харесва, както и флейтата :012: Обаче, пианото е моята голяма, несподелена любов...

О ,фолклорна изненада !  :clap:
Защо пък пианото ,да е несподелено/а ...винаги може да започнеш да свириш на него. :)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Вещичка в Март 24, 2014, 09:42:13 pm
Не, не го смятам. Такива големи  орбиси -нъцки и то- преминал аспект. В интерес на истината, аз съм се занимавала 8 години и с музика-))) Свирех :012: ако познайш на кво....шапка ти свалям

Ей ,така без карта ,като ясновидка  ?!?  :012: :012: :012:

Пиша ти първото нещо ,което ми влезе в главата и така те визуализирах-флейта или нещо от рода на арфа ,но ми се иска да са барабани.  :012:

Хахахаааааааа на дюдюк  :012:...

Рени, па ако знаеш как свири с уста малиииииииии... Събужда всичкото комшии наоколо посред нощите  :57:... Ама то тоз бяс за свирни и идва от аспекта на серийния убиец - оня лудия таоквадрат  :012:...
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: kabala в Март 24, 2014, 09:45:26 pm
Чакай, малко. Аз съм свирила и класика, колкото и невероятно да звучи в този оркестър. И правехме, предимно, това. Трябва да ти кажа, че "На хубавия , син Дунав" , звучи уникално с такива инструменти. Любимото ми беше ...пак рибешко и депресивно-))), "Кавалерия Рустикана" -това е увертюрата към операта "Селска чест".  Разбира се, че не е късно за пианото. Аз съм си човек,който експериментира.Мога да свиря на пиано, но не това,което искам Язе-))))
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: kabala в Март 24, 2014, 09:46:38 pm
Вещер,що ме издаваш,ма :D То туй е друго...Не каза,че и пея... :57:
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Рени в Март 24, 2014, 09:51:40 pm
А,щом така стоят нещата с твоите таланти на музикалното поприще ,зареждай си метлата и при мен на веселба -ще правим дует ,аз не мога да свиря обаче...даже и на дюдюк-ха,ха   ,Вещичка изби рибата с това  :012: :012: :012:

А и да не забравиш да вземеш и Маг Светлина с теб,по пътя към мен... :012:
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: kabala в Март 24, 2014, 09:52:48 pm
аааа,моля ти се...никви магове Светлини...кво имаш предвид? Ако говориш за оня..... :lol_hitting:
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Вещичка в Март 24, 2014, 09:55:34 pm
Вещер,що ме издаваш,ма :D То туй е друго...Не каза,че и пея... :57:

Е ся кво да та хваля как пееш, като разлайваш кучетата в махалата с градииииил Илияяяя килияяяя....  :D :D :D :D :D :D :D  и мамааа я льотчика люблю  :012: :012: :012:... Па не дай си боже и аз да се разпея и тогава с камъни ще ни целят  :D :D :D...
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: kabala в Март 24, 2014, 09:57:05 pm
хахахахаааааааааааааааааа,стига,ма...ще ми излезе име :D :D :D :D :D
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Рени в Март 24, 2014, 09:57:50 pm
аааа,моля ти се...никви магове Светлини...кво имаш предвид? Ако говориш за оня..... :lol_hitting:

Не  знам кой е този "оня " .... :57:

Така се шегувам със Светлито от Бургас. ;)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: kabala в Март 24, 2014, 10:03:00 pm
Ааааааа,това е друга тема-)))
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Рени в Март 24, 2014, 10:06:26 pm
Кабалита,сега видя ли колко сме романтични слънчевите Риби в  темата "Поезия" ,колко поетично се изразяваме -срам ,голям срам  ?1?:57: :57: :57:
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Вещичка в Март 24, 2014, 10:09:36 pm
Ти па къде видя риби тука хахахаааааааааааааа :012:!?!? Ние сме всичко друго, но не и риби. Толкова по-изявени другозначни качества имаме, па точно на рибите налетя...
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Вещичка в Март 24, 2014, 10:14:06 pm
Ще ти се  :P ...
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Рени в Март 24, 2014, 10:17:26 pm
Ти па къде видя риби тука хахахаааааааааааааа :012:!?!? Ние сме всичко друго, но не и риби. Толкова по-изявени другозначни качества имаме, па точно на рибите налетя...

Е,имаме тук -там златни люспици  :012:
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: kabala в Март 24, 2014, 10:21:33 pm
Рени, ти познаваш поезията ми...така че.....ще напиша онова,което е подарено на теб-)))
На Рени Рахманлиева-)))

Не съм от евтиното вино…
Зная своята цена.
Не всеки може да отпива,
не всеки може да си го позволи.
Имаш ли смелост да ме опиташ?
Готов ли си да вземеш този риск?
Връщане назад няма да има
ще те трансформирам бавно,
докато със жар от мен си наливаш…
Ще вляза във кръвта ти като огън,
ще паля вените със страст,
ще съм като любовната отрова,
ако не си готов със своя антидот.
Гърлото ще паря в жега,
ще горча от сладост кожата ти,
ще съм ешафод …
Аз не съм от евтиното вино…
Само истинският мъж ще знае моят код.
Даниела Тодорова- Кабала
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Рени в Март 24, 2014, 10:30:00 pm
Кабала ,помня ...погледа ми те провокира и пак Благодаря !  :-*
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: kabala в Март 24, 2014, 10:31:16 pm
ма,моля ти се...това ти отива,много  :72:
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Рени в Март 24, 2014, 10:33:31 pm
ма,моля ти се...това ти отива,много  :72:

....на деколтето ,нали ?!?  :012:
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: kabala в Март 24, 2014, 10:36:16 pm
оооо и него....но, го свързвам с теб, в интерес на истината
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Рени в Март 24, 2014, 10:40:36 pm
оооо и него....но, го свързвам с теб, в интерес на истината

Знам !  :)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Рени в Април 03, 2014, 10:19:50 pm
ПЕСЕН НА ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА
Камелия Кондова

Пуста без теб гората.
Неми без тебе птичките.
Скучни са ми цветята.
Чак себе си не обичам!

От този ловец ми писна! -
не искам да ме спасява.
Имам си своя истина
за твоята вълча слава.

Не се уплаших от басните.
такъв те искам - ужасен.
Ако заспя във храстите -
изяж ме, Вълчо.Изяж ме!
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Скорпионче в Април 05, 2014, 07:04:27 pm
ДАЖЕ И БЕЗ ИМЕ

Крилата ти са вече уморени?
Застинал си в небесен кръстопът?
Надеждите в очите са сломени,
а устните ти тягостно мълчат?

От Божието слово, още живо,
не носиш ли свещените слова?
Нима не даваш отговори тихо,
не носиш ли завета на Отца?

Нима си тръгваш? Вече отегчи се
от хорските стремежи и мечти?
О, Ангеле! Аз моля те! Върни се
и людските ни слабости прости!

Ела при мен, в душата ми стопли се.
На рамото ми ти склони глава.
Ще бъда вместо теб поет-вестител,
аз пратеник ще бъда, без крила.

От теб ще се науча да раздавам
надежда свята, радост и любов.
С перото си, дори да забавлявам,
на Божието слово ще съм роб.

Душата ми лиши от скверни мисли,
устата ми от блудстващи слова.
Перото ми напътствай с рими чисти,
с любов ще мога аз да ти платя.

Не ни напускай! Има още време!
Човешкият ни род ще разбере,
че ангелите, даже и без име,
живеят във човешкото сърце!

Камен Илиев
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Скорпионче в Април 12, 2014, 01:37:53 pm
И път обратно няма...

Големите момичета не плачат.
Те просто се прощават с любовта
в една безумно дълга вечер
и тихичко си тръгват сутринта.

Не вярват на измислици и думи.
Не вярват в приказки. Не вярват в чудеса.
Не вярват в падащи звезди и пълнолуния.
Не вярват в нищо вече. И така...

Големите момичета си тръгват.
Завинаги си тръгват, щом решат.
Дори да им е до полуда трудно,
големите момичета намират път.

Не вземат нищо. Нищичко не вземат.
Освен един огромен куфар със сълзи
и много, много, много време,
в което болката да отболи.

Не казват сбогом. Не създават драми.
Щом любовта им нищичко не значи,
те тръгват, непоглеждайки през рамо.
Големите момичета не плачат.

Caribiana
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Скорпионче в Април 13, 2014, 10:25:12 am
Благодаря ти Господи, че – Ти
за миг дори в света не ме остави.
Вървя със мен – през всички дни,
закриля ме и ревностно ме брани.
Научи ме, че грешките за Теб
са просто – броеница от Уроци,
че Ти и аз сме Господи – Едно,
дори да съм изгубила посоката.
Показа ми, че в моите две ръце
посял си чудеса – за да ги случа,
сърцето ми – изпълнил си с небе,
от мен очакваш само да науча,
че изборът – душата ще реши,
че времето на всички ни е дало
най – висша сила, за да сме добри
и в Любовта ни ражда – за начало
Маргало
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Скорпионче в Април 13, 2014, 10:27:27 am
Не смея да помисля, че и ти
за мене мислиш в нощи – като тази.
Мечтаеш да ме любиш – може би
и нежно до сърцето си ме пазиш.
Не мога да повярвам как и ти
посрещаш сутринта ранимо буден,
как цяла нощ си плувал – до зори
в прегръдките ми много силно влюбен.
Не бива да повярвам в този миг -
тогава искам да се скрия в тебе,
да те целувам – докато заспиш…
когато те боли… болиш във мене…

Маргало
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Рени в Април 14, 2014, 06:43:30 pm
Пеперуди
Какво ли чувстват пеперудите
щом ги хванат лудите и
вземат, че се влюбят безнадеждно?
Имат ли очи за другите, или
веднъж обичат най - копнежно?
Поглеждат ли света през розовите очила,
или живеят си нормално,
потрепват ли без свян техните крила,
когато затанцуват идеално...
Заедно ли влизат в пламъка,
или изгарят като отшелници сами,
какво ли чувстват пеперудите...
може ли и тях да ги боли...
Deni Georgieva
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Скорпионче в Април 20, 2014, 04:48:31 pm
Когато стана лястовица и се върна,
дали ще има стряха във ръцете ти?
Или ще ме посрещнеш само с бури
под свъсения тътен на небето?

Когато стана лястовица и си дойда,
гнездото ми дали ще си запазил?
Или ще си изпепелил със зимен огън
надеждите и ще ме чака празното?

Не мога да съм лястовица, не разбра ли?
Крайпътно се разлиствам в клонка люляк.
Ще нацъфтя между студените ти длани,
защото искам да ти кажа, че съм влюбена.

caribiana
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Рени в Април 22, 2014, 08:42:15 am
Не искам да ми се връща нищо.
Има нещо сладостно
в тези загуби.
И захвърлил излинели приятелства,
кърпена гордост,
кокили,
газя земята с боси пети.
Ако трябва
ще хвърля и хляба си,
но сърцето ми
ще лети!
И съм почти съвършен -
още малко - няма да имам нищо.
Тръгвай с мен, ако искаш,
много нямане ще ти предложа.
Без дом, без ограда
този свят е по-мой,
тъй с него сме кожа до кожа.

М. Кендеров
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Рени в Април 26, 2014, 10:21:23 pm
ОПИТ ЗА АВТОПОРТРЕТ

/МАРГАРИТА ПЕТКОВА/

Аз съм сбъркан човек, запомни го.
Съвсем наопаки и напук живея.
Купувам вместо мебели - книги.
Вятър на бяла кобила ме вее.
Не обличам вечерни рокли.
През зимата ходя без шал и шапка.
Не нося чадър и направо през локвите
с най-новите си обувки шляпам.
Не се подпирам на чуждо име.
Нямам доверие в самолетите.
Стиховете ми са с неточни рими.
И студено си пия кафето.
Не съм в крак нито с модата, нито с другите.
Със себе си, че съм в крак, е главното.
И нищо чудно, както е тръгнало -
вместо дяволите
да ме вземат ангелите.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Рени в Май 02, 2014, 09:31:18 pm
Хвърлен камък

Трябва много да се внимава -
боговете невинаги спят:
това, дето си пожелаваш,
ти го сбъдват. От първи път.
Има много такива примери.
Царят все някой ден цъфва гол.
Този, който е вдигал гири,
си посипва главата със сол.

За това вездесъщите сили
нямат даже капчица грях.
Драпаше да ти нося фамилията.
И аз ти я разкатах.

М.Петкова
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: ThuNdeRGoDDeSS в Август 22, 2014, 01:35:34 am
Аз имам всичко! Само нямам теб.
И в младата омая на очите копнея тихо
да ми бъдеш степ, и хоризонт за смисъла на дните.
Аз имам дом,морета и сърце. Но нямам теб.
И всичко е различно. С прокраднат стон
за твоите ръце - желая те безкрайно, безгранично.
Аз имам всичко! Щом си вътре в мен.
И пълен е животът ми със смисъл. Да те обичам
в миг благословен - така светът за теб ме е орисал.

 
Ясен Ведрин
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Ребека в Октомври 01, 2014, 06:22:36 pm
Весо,нещо ти се размъти фиксалната памет,явно вече се настройваш в работен режим. :012:
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Lilla в Октомври 01, 2014, 07:05:46 pm
И скъсай ме като фискален бон... ааах!  ;D :57:
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Ребека в Октомври 01, 2014, 07:14:45 pm
Цццц,счетоводната еротика на касиерката.Сигурно Венера в Овен,Луна в Дева. ;D
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Lilla в Октомври 01, 2014, 07:18:02 pm
Цццц,счетоводната еротика на касиерката.Сигурно Венера в Овен,Луна в Дева. ;D

Венера в Овен не е по бакалските сметки  ;D - ти ме скъсай, ама първо си плати ддс-то.  :19:
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Ребека в Октомври 01, 2014, 07:25:57 pm
Не бакалски сметки,някои Венери източват ДДС-то в особено крупни размери.Изтеглят мощен финансов поток.Не ручейче,а Ниагарски водопад.Изсмукват го в черната дупка. :012:
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Lilla в Октомври 01, 2014, 07:36:02 pm
Ребеко, биеш Любов Френска по всички параграфи, но си силна в прозата  ;D

Сигурно за Венера в Скорпион ни намекваш  :017:
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Ребека в Октомври 01, 2014, 08:02:30 pm
Не я знам Венера в скорпи как върти облигациите,а иначе аз съм практик,а не теоретик,затуй съм слаба в римите.Сатурна ми е прозаик. :012:
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Reptil в Октомври 02, 2014, 12:01:08 am
И на мен ми звучи скорпионски такава Венера, с уранични нотки :29:
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Октомври 02, 2014, 02:34:26 am
 Авторката е слънчев рак с рачешки Меркурий и Венера, Луна, Уран и СЛВ скорпион, Марс дева, откъдето идва и предпочитанието към натуралното:

СИЛИКОН
Страната силиконова ще става –
правителството туй ни обещава.
Любими, бих гласувала закон
срещу подплънките от силикон!
Не гледай само формата овална –
жената трябва да е натурална!
Ела при мен – аз мога да ти дам
каквото дала Ева на Адам!
Върни се към природата, човеко –
ела при мен – жената „еко“!
Любов Френска
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Ребека в Октомври 03, 2014, 12:23:05 pm
За Силикон цвили не един скопен кон. :012:
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Октомври 22, 2014, 08:04:56 pm

пропуснал си автора на стиха- Мая Иванова
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Октомври 22, 2014, 08:54:31 pm
Умишлено,понеже бих искал аз да съм автора или някой от мъжки род,нали можеше и мъж да е автора ? Въпроса е риторичен,да спрем със спама. :)
Това, че си се припознал в лирическия герой, не прави стиха твой, за да го поместваш тук, без името на автора.
Представянето на творба без упоменаване на нейния автор е плагиатство!

Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Lilla в Октомври 23, 2014, 01:25:36 pm
Нашепване от Любовта


Любовта ми шепнеше в ухото :

По-добре бъди жертвата, отколкото ловеца.
Влезни в ролята на моя глупак.
Престани да се опитваш да бъдеш Слънцето и стани малко петънце!
Живей пред моята врата и бъди бездомен.
Не се преструвай да бъдеш свещта, бъди нощната пеперуда,
Така ти ще опиташ от елексира на Живота
И ще познаеш силата, скрита в отдаването.

Много оскъдни са цветята на назъбената скала,
бъди почвата, бъди мек,
така дивите цветя ще те намерят,
където и да си.

Ти беше коравосърдечен
твърде дълги години!
Опитай нещо друго!
Отстъпи, предай се, капитулирай!

Джалал ад-Дин Руми

Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Дракониада в Октомври 23, 2014, 04:20:18 pm
Любов

Любов е да помогнеш.
Любов е да дадеш:
на гладния - надежда,
на сития - копнеж,

на силния - неволя,
на слабия - кураж,
на веселия - милост,
на тъжния - мираж,

на скромния - посока,
на алчния - сърце,
на имащия - радост,
на можещия - цел,

на гордия - утеха,
на плахия - мечта,
на властника - боязън,
на роба - доброта…

ЛЮБОВ е да раздаваш
душата си без жал
и мигом да забравяш
кому, какво си дал.

Надежда Захариева

  ДБТ(Дирекция Бюро по труда)-ХАСКОВО
Адрес: пл. "Градска болница" 3
тел: 038/ 662060
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Дракониада в Октомври 23, 2014, 04:33:09 pm
''Всеки казва, че любовта боли, но това не е вярно. Самотата боли. Отхвърлянето боли. Загубата на някой боли. Всички тези неща се бъркат с любов, но в действителност, любовта е единственото нещо в този свят, което премахва всички болки и ни кара да се чувстваме отново прекрасно.''

Оскар Уайлд

http://www.btlyaskovets.free.bg/razvitie.html
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Just_a_Dream в Октомври 31, 2014, 12:13:34 pm
Обожавам Оскар Уайлд! Една от любимите ми негови мисли е "Красотата е форма на гениалност и дори е по-висша от нея, защото не се нуждае от обяснение!"  :)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Дракониада в Ноември 12, 2014, 09:14:33 pm
Изкрещи ми, усойнице!


Изкрещи ми, усойнице,
че съм просто мръсник,
нагруби ме, разбойнице,
с най-отровния вик,
не оставяй пак чувствата
да ръждясват във мен,
възроди ми изкуствата
да се раждам от тлен!
Не ме хвърляй във блатото,
че съм вече на прах,
погали ме по златото,
изхвърли тоя страх -
да повярвам в русалките,
оживели сега,
да изровя пързалката
към онази дъга,
по която да скоча в теб,
и да бъда пак жив...
та дори да съм буца лед,
изхабен и плешив.

 Ranvir


http://hulite.net/modules.php?name=Your_Account&op=userinfo&username=Ranvir

Много ми хареса този автор.  :clap: :)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Дракониада в Ноември 20, 2014, 02:22:17 pm
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=29845


През стъклото

Гледам те през стъклото,
незнам колко време е отминало...
Господи,сякаш е вечност.
Но никой не ти казва,
че вечността е като да си вкъщи,
седящ самичък в мислите си.
Как се чувстваш?Това е въпросът,
но забравих, не очакваш лесен отговор,
когато нещо като душа
се означи с инициали,сгънати хартиени играчки
и малки бележчици,
не можеш да очакваш никаква надежда,
и докато си навън,гледаща вътре,
описваща какво виждаш,
не забравяй, че се взираш в мен.
Защото те гледам през стъклото,
незнам колко време е изминало,
само знам, че сякаш е вечност,
когато никой не ти казва,
че вечността е като да си вкъщи,
самичък  в мислите си.
Какво е истина?Толкова много за питане,
епидемия на менекените,
разлагащи всичко,
когато мисъл дойде от сърцето,
никога не започва правилно отначало,
просто слушай шумът
(без повече тъжни гласове)
преди да си кажеш,
че това е просто различна сцена,
помни, че е различна от това, което си видял.
Гледам те  през стъклото,
незнам колко време е изминало,
само знам, че сякаш е вечност,
когато никой не ти казва,
че вечността е като да си вкъщи,
самичък  в мислите си.
И са звездите,
които светят над теб,
и са звездите,
които те лъжат.
Гледам те през стъклото,
незнам колко време е отминало...
Господи,сякаш е вечност.
Но никой не ти казва,
че вечността е като да си вкъщи,
седящ самичък в мислите си.
Защото те гледам през стъклото,
незнам колко време е изминало,
само знам, че сякаш е вечност,
когато никой не ти казва,
че вечността е като да си вкъщи,
самичък  в мислите си.
О, когато звездите,
О, когато звездите, които лъжат...
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Ноември 21, 2014, 09:02:43 pm
Дракониада, това, което си публикувала, е превод на песен, а не поезия и преводачът покрай английския език е занемарил българския- навсякъде в текста е написал слято "незнам"  :(

Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Дракониада в Ноември 23, 2014, 12:28:26 am
Дракониада, това, което си публикувала, е превод на песен, а не поезия и преводачът покрай английския език е занемарил българския- навсякъде в текста е написал слято "незнам"  :(
Именно.Това е текст на песен,което е поезия.Песента пуснах в музикалната раздумка.
Уважавам напъните на хората да извършат трудоемката задача по преводите.Аз съм опитвала и ми е много трудно да предам чувството от английския текст.Не издребнявам по запетаи,точици и сливания-наслаждавам на музиката и текста на двата езика.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Veselin в Ноември 23, 2014, 12:52:41 pm
От град на град със нея пътувам по света.
И вятърът я пее, и пее я нощта.
Цял свят със нея грея, но сгрява ли ме тя?

Вървиме двама с песента през погледи и думи секнали.
Афиши, шум и самота, вместо слънца - безброй прожектори!
И зарад тъжния ми глас аз знам, обичате ме искрено,
но има ли един сред вас без глас да ме обича истински!

От град на град...Къде си
 ти, слънчева любов - в раздадената песен
 или в денят ми нов, или във мрака
 блеснал под мене като ров?

Мълчим и двама с песента след погледи и думи секнали.
Афиши, мрак и самота, угаснали слънца - прожектори.
Знам, зарад тъжния ми глас обичахте ме вие искрено.
Но чакам аз един от вас без глас да ме обикне истински.

Дамян Дамянов
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Декември 08, 2014, 09:21:24 pm
ИСТИНСКА

В приятелство пред никой се не клех,
че клетвите са тежки и потискат.
Лъжа-необходимост не приех.
А можех ли? Не знам, ала не исках.
И вечна вярност аз не обещах –
в живота всичко може да се случи.
След огъня остава само прах –
поне това от времето научих.
От никой не поисках във любов
/или в какво ли не/ да ми се врича.
Духът човешки вечно търси нов,
по-светъл връх.
Различното привлича.
Но чиста си опазих съвестта,
приятелите свои не предадох,
не казвах "благородната" лъжа,
а сбърках ли - не молех за пощада.
Не съм светица, имам грехове - простете ми.
Аз също ви прощавам.
Щом тръгвате - пътувайте добре.
Не ви обвързвам, нито задължавам.
Свободни сме, избираме сами
и аз избрах си - истинска оставам,
дори от този избор да боли...
Душата си на дребно не продавам.

Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Lilla в Декември 12, 2014, 11:59:26 am
Странноприемница

Човекът е странноприемница
Всяка сутрин – новопристигнали

Радост, униние, подлост
И съзнанието проблясва за миг
Като неочакван посетител.

Приветствай и забавлявай всички!
Дори да са тълпа от тъги,
които свирепо нахлуват,
помитайки мебелите ти,
пак почитай всеки гост.
Може би той те пречиства
За някоя нова наслада.

Тъмната мисъл, срамът, злобата -
Посрещни ги със смях на вратата
И ги покани вътре.

Благодари за всеки посетител,
Защото всеки ти е изпратен
Като водач от отвъдното.

Джалал ад-Дин Руми

Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Lilla в Декември 28, 2014, 07:06:53 pm
За Любовта

Не значи, че продаваш, когато себе си дариш,
да спиш до друг – не значи да преспиш.
Не означава да не разбереш – това да не повториш,
не означава да не опознаеш – това да не говориш.
Не означава да не видиш – това да не поглеждаш,
да не крещиш не означава, че не гориш,
да премълчиш и отговор да не намериш,
са две неща различни и нямат нищо общо.

И да стоиш, съвсем не значи, че не летиш,
не значи да умреш – това, да замълчиш,
и да се примириш, смъртта когато видиш,
не значи унижение да претърпиш.

Да бягаш в мрака – не означава да си тръгнеш,
да пуснеш – не означава да пропуснеш,
и да не отмъстиш – не значи всичко да простиш,
и разделен да бъдеш – не значи да не обичаш.

Да кажеш, че обичаш, не означава да обикнеш,
да кажеш, че прощаваш, не значи всичко да простиш,
да кажеш, че си тръгваш – завинаги не означава,
и „няма да простя” не значи никога.

И да вървиш със друг, не значи да си чужд,
да бъдеш с някого, не значи той да ти е скъп,
без теб не значи, че не съм със теб,
да те обичам не означава, че си мой.


Това бълнуване не значи нищо,
и да го прочетеш не значи да го разбереш…
Аз няма да си тръгна – означава никога,
нали обичам – означава винаги…

Омар Хаям

Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Lilla в Декември 29, 2014, 12:31:22 pm
Любовта не си отпочива върху фундамент.
Тя е безбрежен океан,
без начало или край.
Представи си -
изтегнат океан,
понесъл се върху възглавница от древни тайни.
Всички души са потънали в него
и сега живеят там.
Една капка от този океан е надежда,
останалото е страх.

Джалал ад-Дин Руми

Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Декември 29, 2014, 12:45:14 pm
Споделям един стих, в който Луната ми в овен и Плутон на АСЦ, откъм 12д, се припознаха  :)

СИЛНИТЕ

Силните плачат сами.
Не ръкомахат. Не викат.
В гръб не забиват ками.
И не се кланят на никого.
Те овладяват света,
без да си губят душата.
Ала вървят и вървят
само напред и нататък!
Въпреки вечния страх.
Въпреки всяка измама.
Никой не може без тях.
Рамо за силните няма.
Те знаят как да простят,
как на доброто да служат.
Те не поглеждат назад.
И не говорят ненужно.
Те са внезапни искри
от небесата дарени.
Тяхната воля твори
нови, незнайни вселени.
Въпреки цялата мъст
и доживотната завист,
още влекат своя кръст
и до безкрай се раздават.
Мъката не ги ломи,
прави ги по-всемогъщи.
Силните плачат сами.
Но времената обръщат.

aвтор: Веселина Атанасова
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Veselin в Януари 21, 2015, 11:17:54 am
Когато първи път те срешнах,
прости ми ти, не те познах!
Но ти ми спомняше за нещо,
което дълги дни копнях;
което в сънищата пазих
и крих от хорските очи,
за да не стане на омраза
и после за да не горчи..
Край мен кръжаха много хора
безброй лица и имена.
Запомних само "Теодора"
и две очи със светлина.
Затуй когато стисках здраво
за поздрав твоите ръце
във твоите ръце забравих
две ласки и едно сърце.
Че този свят е много хубав
и малко трябва на човек:
едно сърце, за да го люби,
и песен литнала далеч.
Когато първи път те срещнах,
прости ми ти, не те познах!
Но ти ми спомняше за нещо,
което цял живот копнях!

Дамян Дамянов
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Януари 22, 2015, 11:18:15 pm
СРЕДНОЩНА МОЛИТВА


Събличай се, полека се събличай
със грацията дивна на русалка!
От себе си едно след друго свличай
прикритията нежни, ала малки
на свойта плът свенлива, но греховна.
Нима е грях тъй да те гледам, мила?
Нали от този вечен грях любовен
ний всички на света сме се родили?
Нали от този "грях", така наречен,
започва всъщност нашето начало?
Ако е грях, то този грях е вечен,
безсмъртен като смъртното ти тяло.
И като моето, което те обича,
което тръпне, чака и което...
Събличай се! Полека се събличай,
греха да видя и да го усетя,
в копнежа му да изгоря докрая...
На този свят горчив и толкоз мрачен
по-сладко чудо от това не зная:
жена, която се съблича в здрача...
 
Събличай се и ми свети със вечност.

Дамян Дамянов


Весо, преди малко се подсетих за тази среднощна и красива молитва. Припомних си я. Но нямах намерение да споделям. Но след като видях последен стих в темата, приех го за знак, че е трябвало.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Reptil в Януари 23, 2015, 12:38:58 am
Corazón coraza

Защото те имам и те нямам
защото те мисля
защото нощта е с отворени очи
защото нощта отминава и казвам любов
защото пристигна да възвърнеш образа си
а си по-добра от всичките си образи
защото си красива от краката до душата
защото от душата си до мен простираш доброта
защото сладко се скриваш в гордостта си
малка и сладка
сърце броня

защото си моя
защото не си моя
защото те гледам и умирам
и е по-лошо от смъртта
да не те гледам любов
да не те гледам

защото съществуваш винаги някъде
но си най-хубава където те искам
защото кръв са устните ти
и ти е студено
трябва да те обичам любов
трябва да те обичам
въпреки че тази рана боли като две
въпреки че те търся и не те намирам
и въпреки
че нощта отминава и аз те имам
и те нямам.

Марио Бенедети
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Януари 26, 2015, 03:15:48 am
Господарю мой!
Не се страхувай.
Не се движи. Не говори.
Никой няма да ни види.
Остани така - аз искам да те гледам.
Една нощ имаме за нас
и аз искам да те гледам!
Тялото ти над мен,
кожата ти,
устните ти.
Затвори очи.
Никой няма да ни види.
Аз съм тук до теб!
Можеш ли да ме усетиш?
Когато те докосна за първи път
ще бъде с моите устни.
Ще усетиш топлината,
но няма да знаеш къде!
Може би - очите ти!
Ще докосна очите ти с устни
и ще усетиш топлината.
Отвори очи сега, любими!
Погледни ме!
Погледа ти е върху гърдите ми.
Ръцете ти ме повдигат,
позволявайки ми да се плъзна по теб.
Душата ми стене - тялото ти тръпне.
И няма край, не виждаш ли?
Ти няма да спреш да се обръщаш назад.
Аз няма да спра да бърша сълзите си.
Този миг трябва да продължи.
Този миг е сега!
Този миг ще продължи вечно.
Не ще се видим отново.
Това, за което мечтаехме - сторихме.
Повярвай ми, любими -
стореното е завинаги!
Живей напред далеч от мен.
И ако си е заслужавало твоето щастие,
не се колебай дори за миг
да забравиш жената,
която сега казва, без капка жал...
Прощавай!

"Коприна"

https://www.youtube.com/watch?v=MmtppqLP_Os
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Януари 27, 2015, 06:08:46 pm
Тази жена се мисли за пантера
И понякога когато правим любов
Тя ще изръмжи и изсъска
Косите й падат
Тя гледа иззад кичурите
И ми показва зъбите си
Но аз я целувам някак и продължавам да я обичам
Целувал ли си някога пантера
Виждал ли си някога женска пантера, която се наслаждава
На любовната игра?
Ти не си обичал, приятелю,
Ти с твоите катерици, овце и слоници
Ти трябва да спиш със пантера
Ти никога повече няма да поискаш
катерици, овце , слоници, лисици,
вълчици
нищо друго освен женска пантера
женска пантера минаваща през стаята
женска пантера минаваща през твоята душа
всички други песни за любовта са лъжи
когато тази гладка кожа се движи срещу теб
и небето се стоварва зад гърба ти
женската пантера е сбъдналата се мечта
и няма връщане назад
или желание за това
кожата срещу теб
претърсването
и ти си заключен срещу очите на една пантера.

Чарлз Буковски
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Рени в Януари 27, 2015, 09:26:17 pm
60 секунди изневяра
Питаш дали съм ти вярна
и с кого до сега съм се лутала,
защото днес закъсняла съм
за срещата с цяла минута.
Ще бъда искрена, слушай внимателно.
Не ме прекъсвай, всичко ще кажа!
Пред теб накратко, но все пак старателно
свойта грешна нощ ще разкажа.
Вървях сама, а южният вятър
в косите ми леко се люшкаше.
Прелъсти ме за осем секунди
и до двайстата нежно ме любеше.
Лунен лъч по лицето погали ме
и обви ме с топла прегръдка.
И потънахме в силно разпалена
двайсетсекундна целувка.
А на прага ти, твойто ухание
ме понесе високо в небето.
Двайсет секунди се галехме...
Закъсняла с минута - ето ме.
Петя Ходжева
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Рени в Януари 29, 2015, 11:14:46 pm
НЯМАЛО ЛЕСНО ОБИЧАНЕ...
В мене никой не се влюбва наистина.
Или бягат, или стават обсебени.
Заживявам набързо в сърцата им.
Някак кратко.Сезонно. И временно.
Или пък, се вторачват в очите ми,
сякаш аз съм единствено чудо.
И се мъчат да вържат крилете ми,
че летели били…пеперудени…
Аз не искам такова обичане.
Искам истинско. Като дишане леко.
Като чая във зимните утрини.
Като цвете край горска пътека.
Искам лесно и просто обичане.
Без условия и без да ранява.
Любовта , казват, трудна била…
Всъщност, май, ние трудна я правим.

 caribiana
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Януари 30, 2015, 03:13:49 pm
РОЛЯ

Казват, че сцена светът е,
а ние- актьори
в този абсурден театър,
наречен живот.
Сам режисираш играта
и търсиш партньори.
Авторът гледа безмълвно
от звездния свод.
Дал ти е главните роли:
на Царя и Роба.
Имаш ли избор
и право на свой мизансцен?
В хилядолетната зала
е хорската злоба.
Носиш си кръста с ням ропот
до черния ден.

Късно разбираш,
че неумолимо съдбата
властва над тебе
и тя е най-строг режисьор.
Пада завесата.
Капят сълзи от душата.
Няма къде да избягаш-
светът е затвор.

Кънчо Великов
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Февруари 02, 2015, 03:21:52 am
Трудна за открадване
Погледнете я как се облича!
И мъртвец ще надигне от гроба.
Има тяло от сто неприличия,
а баща ù изглежда е Господ.
Стъпва бавно. Забързва дихания.
Ветровете се любят в коситe ù.
А мъжете мълчат оправдателно
пред страха да не бъдат отритнати.
Тя е лятната вечер над хълма.
Ще удави в очите си лебед!
А гърдите ù остро покълнали,
разсъбличат - до дявол - и тебе.
По бедрата ù погледи жадни
се надпиват...И молят да пият.
Тя е трудна жена за открадване.
Няма лек за такава магия.


Павлина Йосева
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Just_a_Dream в Февруари 06, 2015, 02:42:21 pm
Не мога да спра да не виждам себе си
тъй проектирана в твоите вълнения.
Отново ин витро любов с теб крадем.
Във стъклени колби, във епруветките,
ще влагаме чувства, емоции, себе си,
така нов живот ще си създадем.
10 целувки, твоите 10.
В стъклен аквариум тъй недостатъчни.
10 преструвки, моите 10,
пак ли ин витро любов ще крадем?
Поглеждам се плахо във огледалото.
Повдигам ръце и разбирам - предавам се!
А колко искам сега да съм мъж...
Всичките рокли захвърлям в контейнера,
ножица хващам, отрязван косите си,
само че пак жена в мен личи...
Обаче:
Обичам във тебе всичко. Дори и това,
че винаги мъж обичаш, че мъж предпочиташ,
а аз съм твойта самота.
Ела отново в 10!
Пак ин витро любов от себе си крадем...

Ваня Щерева
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: The_One в Февруари 06, 2015, 09:10:45 pm
ОГЛЕДАЛО


Аз съм сребърна и точна. Без пристрастия.
Попадне ли ми нещо, глътвам го
каквото е - не ме помътва ни омраза, ни любов.
Не съм жестока. Достоверна съм -
око на малък бог, четириъгълно.
Вторачила съм се в отсрещната стена.
На точици е, розова. Така отдавна гледам,
че вече е частица от сърцето ми. Но тя потрепва.
Лица и мрак периодично ни разделят.

Сега съм езеро. Една жена над мен претърсва
пределите ми за това, което е.
За миг след туй извръща поглед
към някой от лъжците - свещите или луната.
Гърба й виждам и го отразявам точно.
В замяна получавам сълзи, разтревожени ръце.
Трябвам й. Тя идва и си тръгва.
Лицето й замества всяка сутрин мрака.
Удавила е в мен момиче и сега от мен една старица
се издига ден след ден към нея - като ужасна риба.

Силвия Плат

 
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Just_a_Dream в Февруари 06, 2015, 10:57:20 pm
Сюжети, вързани със нишка.
Аз преди и аз сега.
Блед часовник със каишка
от коса.

Лабиринт…

Плувам сред ръждиви кадри.
Чувам времето отвъд.
Сто усти със мен обядват.
Дишам студ.

Искат мръсните ми ризи.
Добре, приятен апетит!
Чистото пране прибирам-
никому ненужен мит.

Лабиринт от хартиени стени…

Слепи силуети спят в ням мираж.
Снимки 9 на 13 готвят саботаж.
А в главата ми-прогнил фенер, лепнат с бинт,
мигове и факти се преплитат в лабиринт…

И това , което казвам,
не разбирате, нали?
Всеки сам си е участник
в своя собствен лабиринт.

Ваня Щерева
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: The_One в Февруари 06, 2015, 11:16:42 pm
....

На острова, на който сме заточени,
се виждат само курници и кочини
и еднорогът тук наричат звяр -
доброто звяр е, щом е рядка твар.

Кратка част от "Парфюмът" на Джон Дън:)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Just_a_Dream в Февруари 09, 2015, 05:56:06 pm
Дъждът прониква в мен със своя сив рефрен,
защото теб те няма в този празен ден.
В луната отразен те виждам как си още тук
и пак не мога да заспя в цветен сън.

Припев:
А телефонът заспал е спокойно, непоносимо.
Не чувства в мен дъжда!
Не чувства в мен дъжда!

Понякога идваш тук, смутен, далечен, тих.
Препълваш пепелника и бързо пак потъваш в дим.
По твоите стъпки ляга прах. Очите ми се лутат пак в пространство, пълно със следи от твоя грях.

Припев:
А телефонът заспал е спокойно, непоносимо.
Не чувства в мен дъжда!
Не чувства в мен дъжда! (х2)

Ваня Щерева
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Рени в Февруари 09, 2015, 09:02:53 pm
Лоша ли?
Лоша съм, чак невъзможна.
Още от малка съм такава.
Помня, как някога мама,
ме учеше да съм дама.
От къщи да излизам
винаги с нова дреха.
Косата си да прибирам.
Да слагам руж и червило,
че ми е бледо лицето.
Косата ми и до днеска
е все така непокорна.
Опитам ли да я хвана със шнола,
тя се изплъзва от нея.
Иначе другото го правя.
Не е чак толкова трудно.
.......................................
Единствено не се научих
да бъда покорна, мамо.
Такава съм - свободолюбива.
Не позволявам да ме учат,
какво и как да го правя..
Лъжата не понасям.
Враг съм на всяка интрига.
Характерът си ми е от класа.
Но... не съм мъжкарана.
Даже да си призная,
много обичам мъжете.
Колкото ми остава,
все такава ще бъда.
Който не ме харесва,
да си тръгва направо! )))
Мария Р. Радушева
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Скорпионче в Февруари 14, 2015, 08:14:15 am
В магазина влезе мъничко момченце,
погледна продавача със сълзи на очи....
,,Продавате ли майки" чу го той да срича..
,,Ако да, ти чичко, една ми избери"

,,Искам да е стройна, весела, засмяна...
Искам, да играем с нея всеки ден..
Искам, да е нежна мойта мила мама,
и да ме обича много.. Само мен..."

,,Искам също чичко, приказки да знае,
за да ми разказва докато заспа....
Искам да ме цунка, гушка и ме пази
от злите таласъми, от тъмното в нощта"...

,,Имате ли чичко, колко ли ще струва
мойта мила майка... Моля те кажи"!
И протегна плахо двете си ръчички,
стискащи с усилие мъничко пари...

Продавачът трепна, тъжно се усмихна
от мъката в душата гласът му затрептя..
Всичко беше виждал, всичко беше чувал,
но не бе подготвен, точно за това..

Изскочи той навън при малкото момченце,
притисна го до себе си и с него зарида..
,,От тоз момент нататък, аз съм твойта майка,
от тоз момент нататък, аз съм ти баща"....


Добромир Радев
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Февруари 16, 2015, 10:22:09 pm
Ще дойде ден и ти ще разбереш...
Денят на черната агония -
Смолисто-тъмна, лепкава, протяжна,
Поглъща всяка твоя дума,
Поглъща тебе жадно,
Душата ще обгърне нежно,
С ласки тя ще те омае,
Ще шепне бавно-бавно,
Потапяйки сърцето ти изцяло,
В мрачните води на своя демоничен ад.
Ще дойде ден и ти ще разбереш!
Че станало е нощ безкрайна...
И в нея властвам аз – безжално.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Veselin в Март 03, 2015, 10:41:14 pm
Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
 "Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
 да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
 един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому мерамът е развала...

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

Петко Р. Славейков
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Скорпионче в Март 05, 2015, 02:43:31 pm
На татко

Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".
Не помня кога за последно погалих с ръка
косите ти бели, със мъдрост обкичени...
...Не зная дали съм добра дъщеря.
Но помня как босичка тичах във парка -
усмихнато гледаше мойта игра.
Мечтаеше с мен - макар да бях малка
ти беше до мен и в смеха, и в плача.
И помня, когато през сълзи премигвах
как нежно поглеждаше в мойте очи.
Във твойта прегръдка утеха намирах,
заспивах щастлива - без страх, без сълзи.
Ти дал си ми много - не искаше нищо,
мечтаеше само да стана Човек.
И знам, че понякога плакал си скришно
за моите болки - и търсел си лек.
Научи ме всички до мен да обичам,
научи ме силна да бъда - дори
когато душата на болка обричам
да не показвам на никого мойте сълзи.
Незная дали добра дъщеря съм,
незная дали се превърнах в Човек,
но знам, че съм още дете във душата
и искам във парка да тичам със теб.
Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".
Не помня кога за последно погалих с ръка
косите ти бели, със мъдрост обкичени...
Обичам те, татко, дори и когато мълча...

Пепа Николова
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Март 07, 2015, 07:00:16 pm
Тя умее да влюбва.
Почти до полуда.
Да захвърля, когато боли.
Всяка сутрин е ничия,
винаги чужда,
няма милост
към мъже и съдби.
Тя е стилна и истинска.
На тигрица прилича.
Стъпва леко,
но гази със замах.
Сто имена ù наричат,
мразят себе си, че е над тях.
Тези жени - черни вещици
недолюбени,
биле ли търсеха да я морят,
гроб ù копаха да я положат,
клада - да я горят.
Синеоката,
дето умее да влюбва мъжете в себе си,
си седеше с поредния
и пиеше ром.
Приписваха ù всички грехове на планетата,
а тя се разплака
за един паднал след дъжда
люляков клон...


Наталия Иванова
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Veselin в Март 25, 2015, 02:18:04 pm
Аз може би ще си замина.
С предчувствие за земетръс
ме чака таз необяснима,
населена от мъртви пръст.

Вървях със тях неотклонимо
тъй както сянка от дърво
затуй във мойта смърт ще има
и паузи от тържество.

А вие скъпи, вие живи
ще станете при моя зов
необясними и ревниви
като детинство и любов


Прозрачни облаци понесъл
ще свири вятърът навън
и само в малката песен
ще бъдем заедно насън.

Павел Матев
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Април 04, 2015, 08:48:46 am
Забравената в мен си няма име.
Не се е врекла в Дявола, ни в Бога.
По устните ѝ пари младо вино,
а в зѐниците спи вековен огън.
Под ноктите на мрака е родена,
от лунен сърп, настръхнал и безсънен.
Прощава. Но не моли на колѐне.
Понякога прегръща таласъми.
Откърмиха я северните хали.
Косите ѝ са диви коренища.
Мнозина разпиляха се нахалост -
целувките ѝ нивга не насищат.
Закърпила е дните си с коприва.
А в нощите танцува с единаци.
Най-своя е, когато си отива...
Най-хубава – когато се разплаче.
Забравих я от страх да не попия
душата ѝ, вселенска и бездомна.
Но цяла съм единствено в ония
солени дни, когато си я спомням.

Пепа Лулова
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Скорпионче в Април 13, 2015, 06:07:01 pm
Не ме предавай, моля те, сърце!
Не му показвай колко го обичам...
Не искам да краде от мен с ръце,
с които вече друга е събличал.
Косите й са в шепите му, виж!
- по пръстите му още се преплитат...
С остатъците ли ще се тешиш?
(защо, сърце, и малкото ти стига...)
Обгръща те със нейния парфюм.
- Не те ли унижи пре-много вече?
Обичай го, но нека е наум!
На думи - любовта ти само пречи...
Не ме предавай, чуваш ли, сърце!
Поне веднъж опитай да не плачеш.
За него си преплувано море!
Едва ли нещо повече ще значиш...
Васка Мадаровa
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: trendy в Април 14, 2015, 12:23:26 pm
Не обичам фалшивите думи
Не очаквай от мен да ти свалям звезди.
Силно мразя фалшивите думи.
Ако има Любов, ако тя победи,
няма нужда от тях помежду ни.
Мълчаливо очите ще търсят очи
и ръцете с ръце ще се слеят.
Разговаряйки с тебе така, ще мълчим,
а сърцата ни в ритъм ще пеят.
Устни с устни ще палят пожар -
дълго чакани, страстни минути.
Колко думи, изговорени с жар,
са потъвали в мрака нечути?
Няма думи - повярвай - за всичко това.
Любовта е безкрайна вселена.
Ще ни грабне несетно, дори без слова.
Ще е брод между тебе и мене.
Румен Ченков
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: trendy в Април 21, 2015, 06:50:17 pm
Тази вечер те сънувах
в тълпата те видях във гръб
своя собствен глас дочувах
как викаше те онемял от скръб.
А ти стоеше неподвижно
загледан в бъдещия свят без мен
със птиците отлиташе безгрижно
свободата ти която беше в моя плен.
За миг съня смути ме и загубих те
изчезна в примката на хора и коли
а аз останах в дупката на времето
където спомена,реалност е почти.....

Анелия Дойчева
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Lilla в Май 02, 2015, 09:44:06 pm
Отдавна не бях писала, покрай тригона на Луна с Венера пак нещо плахо се пробуди, но вече не ми се получава гладко римата. По-скоро проза с лек поетичен уклон.


Падаща Звезда

И в тишината на безкрайното поле,
където слънце не изгрява,
луната къпе се в пясъка
на бляновете разпилени
с ветровете на забвението,
аз търся моето изгубено море,
в което самотата ти потъва
и съзрява,
захранвана от фалша, неоновите
светлини и блясъка,
обагрена от спомени забравени,
но още жадни, живи и пулсиращи,
прегърнали безвремието
на твоите безкрайно дълги нощи,
в които скитаща душа да види
изгрева в края на бездънна пропаст
се надява...
И спъвайки се,
вижда падаща звезда.



Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Май 07, 2015, 08:48:50 pm
Усещаш и толкоз.
Това е Любов!
Мълчиш, а крещиш, но без думи,
а всъщност тъгуваш, безумно.
Любов е –
отдаване,
устрем.
Секунди,
в които наместо да кажеш: „Аз дадох!”,
без звук, без „Обичам те” – тихо мълчиш.
Безшумно подкрепяш и безотказно.
Усещаш и толкоз,
дори да болиш!


Маргало
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Veselin в Май 16, 2015, 06:28:34 pm
Ела!
Че притъмня и стана тежко.
Пътеката остна без душа.
Защото няма истина без грешки,
аз чакам. Сам. И страдам, и мълча.

Неволята от преданост настана,
от ревност - риска, от тъга - скръбта.
Изчезнаха словата -стана няма,
безкрила, охладена любовта.

Мълча в едно жестоко постоянство,
в една неразрушима тишина.
Мълча в немузикалното пространство,
в ужасно разредена тишина.

Защо тъй рано мръква над полето?
Къде потъват всички гласове?
Над мене непробудени дървета.
Край мене -онемели ветрове.

Павел Матев
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Май 17, 2015, 01:48:01 am
Май ще бъде ... Май
Предвкусвам черешите. Ухае ми вече
на сладко.. на Май и на топло.
На някакви дълги терасени вечери.
На звездопади по покрива.
На липи. На пчели. На птици по клоните.
На по-къси сенки и дълги слънца.
На детски игри (аз ли бягам? Или пък гоня...).
На приказно - виолетов здрач.
На вятър от юг. На дъжд и дъги.
На къси ръкави и пясък.
На парещи плочници, по които върви
усмихнато моето щастие...


caribiana


(http://www.gardenexpress.com.au/wp-content/uploads/2014/11/Peony_Sarah_Bernhart_14.jpg)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: trendy в Май 21, 2015, 07:42:30 am
Другата в мен
Своенравно е мойто сърце.
В него зло и добро се пресичат.
Ту те гали с вълшебно перце,
ту - със сабя на две те разсича.
Днес съм влюбена в теб. Затова
изиграй свойте карти разумно.
Докато ме държи любовта,
да спечелиш съвсем не е трудно.
Докато заслепена от страст
съм готова на всичко за тебе,
ползвай правилно своята власт.
Че и другата в мене те дебне.
Позволиш ли си стъпка встрани,
оскърбиш ли доброто момиче,
срещаш лошото. То не търпи
да го лъжат безсрамно в очите.
То отвръща на злото със зло.
То в сърцето със нож те пронизва.
Пожелавам ти само, дано
да не го опознаеш отблизо.
Васка Мадарова
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Скорпионче в Май 31, 2015, 06:09:10 pm
Живея на ръба на чудесата.
(И все на пръсти пазя равновесие.)
Намирам се. Изгубвам се. Познато е...
Подреждам се, и някак пак съм себе си.
Пилея си мечтите – имам много,
и който иска, нека да ги вземе.
С последния си дъх ще дишам обич.
И пак така – ще си спечеля време...
Край мен се сменят хиляди сензации.
Това ли е светът ми? Докога?
Изпаднал във сърдечна девалвация,
със моята любов ще го спася...
А някъде едничка пеперуда
с крилцата си ще прави ураган...
Живея на ръба на всяко чудо.
Една идея обич. И си там.
Мира Дойчинова - irini
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Скорпионче в Юни 06, 2015, 08:24:56 am
Едно обичане ми е заседнало ей тук.
Солено. Есенно. Дъждовно. И голямо.
Като притихнал в тъмното камбанен звук.
... а всяка тишина е някакво начало.

Едно тъгуване ми е заседнало ей тук.
Дълбоко, колкото безброй морета.
Да можех с птиците да отлетя на юг...
...
И да ме виждат само ветровете.

Едно обичане ми е заседнало ей тук.
Научих се (почти) да го отричам.
Но знам, че няма ли го, ще умра от студ...
А после много дълго ще съм птица.

Едно мълчание ми е заседнало ей тук.
А думите преливат от очите.
Тежи от хиляди мълчания светът.
И все по-тихо става. Все по-тихо.

Едно обичане ми е заседнало ей тук.
Дълбоко ми е и ми се потъва.
Останалото е отвикване един от друг.
И цял живот умиране - като присъда.

Селвер
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Юни 07, 2015, 11:14:05 am
Сърцето ми
като листо трепти все още,
но водопадът на кръвта
се спуска вече в равнината,
затихват ветровете нощни…
Настъпва
най - голямата вселенска тишина:
телата ни лежат
като два бели камъка на речно дъно
под месец млад;
лицата ни са тъмни,
но очите- звездни;
устата ни мълчат
като цветя разцъфнали;
напълнени със мед и аромат...
Желанието е изчезнало.
Плътта почива,
сладостно отпаднала.
Как тичахме един към друг,
как тичахме...
И нека си отдъхва уморено тялото.
Сега е ред душата ми да те обича!


Станка Пенчева
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Reptil в Юни 07, 2015, 04:58:51 pm
Los formales y el frío

Quién iba a prever que el amor, ese informal
se dedicara a ellos tan formales
Кой би предвидил, че любовта, тъй неформална
би се отдала на тях, тъй формални
mientras almorzaban por primera vez
ella muy lenta y él no tanto
y hablaban con sospechosa objetividad
de grandes temas en dos volúmenes
su sonrisa, la de ella,
era como un augurio o una fábula
su mirada, la de él, tomaba nota
de cómo eran sus ojos, los de ella,
pero sus palabras, las de él,
no se enteraban de esa dulce encuesta
докато обядваха за пръв път
тя — много бавно, той — не толкова
и разговаряха с подозрителна обективност
за важни теми в два тома
усмивката — нейната —
беше като тържество или приказка
погледът — неговият — си отбеляза
какви са очите — нейните —
но думите — неговите —
не се осведомиха за това сладко запитване [ :017:]
como siempre o como casi siempre
la política condujo a la cultura
así que por la noche concurrieron al teatro
sin tocarse una uña o un ojal
ni siquiera una hebilla o una manga
y como a la salida hacía bastante frío
y ella no tenía medias
sólo sandalias por las que asomaban
unos dedos muy blancos e indefensos
fue preciso meterse en un boliche
както винаги или почти винаги
политиката доведе до културата
и затова вечерта отидоха на театър
без да се докоснат по нокътя или ревера
нито дори токата или ръкава
и понеже на излизане беше доста студено
а тя не носеше чорапи
само сандали, от които се показваха
пръстите ѝ, тъй бели и беззащитни
наложи се да влязат в една закусвалня
y ya que el mozo demoraba tanto
ellos optaron por la confidencia
extra seca y sin hielo por favor
cuando llegaron a su casa, la de ella,
ya el frío estaba en sus labios, los de él,
de modo que ella fábula y augurio
le dio refugio y café instantáneos
и тъй като келнерът се бавеше доста
те предпочетоха признание
много сухо и без лед, моля
когато стигнаха до дома — нейния —
студът беше проникнал в устните — неговите —
тъй че тя — приказка и тържество —
му даде бързо убежище и кафе
una hora apenas de biografía y nostalgias
hasta que al fin sobrevino un silencio
como se sabe en estos casos es bravo
decir algo que realmente no sobre
мина едва час биографии и спомени
когато настъпи мълчание
както е известно, в такива случаи е смело
да се каже нещо, което в действителност не е достатъчно
él probó sólo falta que me quede a dormir
y ella probó por qué no te quedás
y él no me lo digas dos veces
y ella bueno por qué no te quedás
de manera que él se quedó en principio
a besar sin usura sus pies fríos, los de ella,
después ella besó sus labios, los de él,
que a esa altura ya no estaban tan fríos
y sucesivamente así
mientras los grandes temas
dormían el sueño que ellos no durmieron.
той опита — остава само да остана да спя
и тя опита — защо не останеш
и той — не го казвай пак
и тя — защо пък не останеш
и тъй той остана
да целува без скъперничество студените пръсти — нейните —
после тя целуна студените устни — неговите —
които в този момент вече не бяха чак толкова студени
и тъй един след друг
докато големите теми
спяха, а те — не.


— Mario Benedetti

По повод нишаните :) Ако ми дойде муза, ще пробвам да го преведа.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Uran в Юни 07, 2015, 05:43:11 pm
Ще се радваме да намериш време, Рептил. :)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Uran в Юни 07, 2015, 07:43:56 pm
Los formales y el frío

Quién iba a prever que el amor, ese informal
se dedicara a ellos tan formales
Кой би предвидил, че любовта, тъй неформална
би се отдала на тях, тъй формални
mientras almorzaban por primera vez
ella muy lenta y él no tanto
y hablaban con sospechosa objetividad
de grandes temas en dos volúmenes
su sonrisa, la de ella,
era como un augurio o una fábula
su mirada, la de él, tomaba nota
de cómo eran sus ojos, los de ella,
pero sus palabras, las de él,
no se enteraban de esa dulce encuesta
докато обядваха за пръв път
тя — много бавно, той — не толкова
и разговаряха с подозрителна обективност
за важни теми в два тома
усмивката — нейната —
беше като тържество или приказка
погледът — неговият — си отбеляза
какви са очите — нейните —
но думите — неговите —
не се осведомиха за това сладко запитване
como siempre o como casi siempre
la política condujo a la cultura
así que por la noche concurrieron al teatro
sin tocarse una uña o un ojal
ni siquiera una hebilla o una manga
y como a la salida hacía bastante frío
y ella no tenía medias
sólo sandalias por las que asomaban
unos dedos muy blancos e indefensos
fue preciso meterse en un boliche
както винаги или почти винаги
политиката доведе до културата
и затова вечерта отидоха на театър
без да се докоснат по нокътя или ревера
нито дори токата или ръкава
и понеже на излизане беше доста студено
а тя не носеше чорапи
само сандали, от които се показваха
пръстите ѝ, тъй бели и беззащитни
наложи се да влязат в една закусвалня
y ya que el mozo demoraba tanto
ellos optaron por la confidencia
extra seca y sin hielo por favor
cuando llegaron a su casa, la de ella,
ya el frío estaba en sus labios, los de él,
de modo que ella fábula y augurio
le dio refugio y café instantáneos
и тъй като келнерът се бавеше доста
те предпочетоха признание
много сухо и без лед, моля
когато стигнаха до дома — нейния —
студът беше проникнал в устните — неговите —
тъй че тя — приказка и тържество —
му даде бързо убежище и кафе
una hora apenas de biografía y nostalgias
hasta que al fin sobrevino un silencio
como se sabe en estos casos es bravo
decir algo que realmente no sobre
мина едва час биографии и спомени
когато настъпи мълчание
както е известно, в такива случаи е смело
да се каже нещо, което в действителност не е достатъчно
él probó sólo falta que me quede a dormir
y ella probó por qué no te quedás
y él no me lo digas dos veces
y ella bueno por qué no te quedás
de manera que él se quedó en principio
a besar sin usura sus pies fríos, los de ella,
después ella besó sus labios, los de él,
que a esa altura ya no estaban tan fríos
y sucesivamente así
mientras los grandes temas
dormían el sueño que ellos no durmieron.
той опита — остава само да остана да спя
и тя опита — защо не останеш
и той — не го казвай пак
и тя — защо пък не останеш
и тъй той остана
да целува без скъперничество студените пръсти — нейните —
после тя целуна студените устни — неговите —
които в този момент вече не бяха чак толкова студени
и тъй един след друг
докато големите теми
спяха, а те — не.


— Mario Benedetti

По повод нишаните :) Ако ми дойде муза, ще пробвам да го преведа.

 :clap: :clap:
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Veselin в Юни 16, 2015, 07:53:44 pm
Един живот - и пак не можем
до края да го поделим.
Един до друг - а се тревожим.
Един за друг - а си мъстим.
Доказваме си правотата
един на друг... И все така
изтегляме назад ръката -
подадената уж ръка.
Не вярваме... Не си говорим
по цели седмици дори.
Осакатена подир спора,
кръвта ни преходна гори.
Проклинаме немилостиви.
Но - без от нас да се бои -
животът просто си отива.
...
А колко смърт ни предстои!

Емил Симеонов
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Юни 17, 2015, 03:49:13 pm
ЕДНА ЖЕНА

Една жена душата си съблече.
Обви я на врата ми като шал,
наметна я връз мен като елече
и стопли ме, преди да съм разбрал,
че зъзнел съм по съмнало без нея,
че вечер в мен е стенела нощта...
Живял съм, без дори да проумея,
как топли в мрака женската душа...
А тя в студа пред мен се разсъблече
и стопли ме – мъжагата, в нощта...
Аз всяка нощ сънувам нея вече –
жената с разсъблечена душа...


Николай Дялков
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Юни 23, 2015, 05:30:27 pm
КУЧЕНЦЕ

Аз съм кученце вярно, прилежно
ден след ден подир тебе вървя
да помилваш гърба с пръсти нежни,
да подхвърлиш в устата троха.

И смирено опашката махам,
и от радост понявга скимтя.
Ако някой посегне, го джавкам,
щом заспиш, лягам в твойте крака.

Тъй върви си светът изначален,
клетва дал да ти служа така.
Влязъл в образ на рицар печален,
куче аз съм, а ти си... жена.

Иван Христов - Рудин
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Рени в Юни 28, 2015, 01:46:09 pm
"Аз мога"

Ако мислиш "сразен съм", сразен си.
Ако мислиш “ не смея”, не смееш.
Ако казваш “бих искал” но си мислиш “не мога”,
просто няма как да успееш.
Ако мислиш, че губиш, "загубен си”
ще ти каже светът без упойка-
успехът се крие в твоята воля
и е в умствената ти настройка.
Ако мислиш “назад съм”, назад си,
който мисли високо, не пада.
Просто трябва да бъдеш напълно уверен
щом си тръгнал да дириш награда.
Не най-силният,
нито най-бързият обезателно грабват залога,
но човекът,
който печели играта,
е тоз,
КОЙТО МИСЛИ “АЗ МОГА”

 Уолтър Уинтъл
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Юни 28, 2015, 07:38:34 pm
  Сляпо момче на плажа

- Морето има ли очи? -
попита сляпото момче.

Гласчето му като ключе
отключи моите очи.

  Лъчезар Селяшки
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Дракониада в Юли 10, 2015, 10:25:01 am
Защото те обичам, затуй си ти красива
и другите те гледат със поглед възхитен.
Защото те обичам, затуй оставаш млада,
без бръчки под очите, без косъм посребрен.
Защото те обичам, затуй си ти красива!
Но не бъди надменна и хитра не бъди!
Умре ли любовта ми, презре ли те сърцето,
за миг ще остарееш и погрознееш ти!

Давид Овадия
Аз съм си красива,защото аз си се обичам,а не защото ме обича Давид Овадия или Груйо от Каспичан!Мъжете сте нахални и егоисти,дори като пишете и цитирате любовни стихове с дъното на душите си!как може да си помислите,че моята красота зависи от вашите очи,с които ме гледате и аз трябва да се изтрепвам в старание да ви угаждам на простотията,за да ме виждате красива-толкова е досадно!Това е най-грозното стихотворение,което съм чела и ме възмУти  :29:  :d030:
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Oposit в Юли 10, 2015, 06:34:14 pm
Това е интересно стихче да .Авторът има предвид как любовта,разните му ендорфини и ен кефалини се отразяват на красотата/и субективна и обективна/.Хитреенето,отричането от любовта заради сметки лишава от хормоните на щастието и от красотата-факт .Малко е дразнещо монополизиране от автора на принципни неща,има претенцията само той да прави ефекта,малко се превъзнася .Същия ефект може да предизвика и някой друг обаче обективно погледнато,най-добре човек да си е самодостатъчен,без външни фактори за щастието си ,тогава тия претенции са дразнещи ,въпрос на ситуация.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Reptil в Юли 23, 2015, 11:51:43 pm
Кахърите на Томас Уайът:

They flee from me that sometime did me seek
With naked foot, stalking in my chamber.
I have seen them gentle, tame, and meek,
That now are wild and do not remember
That sometime they put themself in danger
To take bread at my hand; and now they range,
Busily seeking with a continual change.

Thanked be fortune it hath been otherwise
Twenty times better; but once in special,
In thin array after a pleasant guise,
When her loose gown from her shoulders did fall,
And she me caught in her arms long and small;
Therewithall sweetly did me kiss
And softly said, “Dear heart, how like you this?”

It was no dream: I lay broad waking.
But all is turned thorough my gentleness
Into a strange fashion of forsaking;
And I have leave to go of her goodness,
And she also, to use newfangleness.
But since that I so kindly am served
I would fain know what she hath deserved.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Юли 24, 2015, 06:59:26 pm
Езеро

Тя излезе
от тъмното езеро,
пълно с утринни сенки
и нейното мургаво тяло
внезапно заблестя.
Видя ме.
Усмивката й падна
и звънна
на мокрите камъни...
Размаха ръцете, поиска
да се прегърне сама.
Една удивена русалка -
сътворена от капки
жена...
Безмълвно
отминах по хълма.
Бяхме изплували
от едно и също езеро,
но в различни
времена.

Георги Константинов


 

(http://prikachi.com/images/817/8256817o.jpg)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Юли 25, 2015, 12:15:07 am
Леденото езеро

Една върху друга прилежно,
редят се снежинките кротко.
Рисуват картина във снежно,
на бряг и забравена лодка.

А в нея гребла уморени,
попиват валежите жадно.
Доскоро в ръце устремени,
са порили езеро хладно.

Сега то е в лед приковано-
няма ги птичите крясъци,
простора огласяли рано
с първите слънчеви блясъци.

Наоколо борове скрежни,
лъщят като скъпи бижута.
Поместват им клоните нежно,
елен и красива кошута.

Виктория Маринова

Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Август 01, 2015, 12:44:52 am
Синя луна

Поправителен.
За втори път в месеца
пълнолуние.

автор- аз  :)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: trendy в Август 04, 2015, 11:33:29 am
Не съм обичала от цяла вечност
и огън не съм палила, защото нямам жар
виждам в лицата само безсърдечност
болно его и амбиции с величие на крал.
Не съм и мразила от цяла вечност
от безразличието ми намразват се сами
не съм жестока нарича се добросърдечност
когато казваш истината в нечии очи.
Не съм се влюбвала от цяла вечност
а знам,че още мога, колелото се върти
сменят се сезоните, а времето е безконечно
временни единствено са нашите души....
Анелия Дойчева
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: trendy в Август 09, 2015, 01:16:00 pm
Когато си беден, когато си слаб,
когато трепериш за късчето хляб,
когато отвсякъде, кой както свари,
препъва те с крак и ти удря шамари -
недей се отчайва, недей се навежда,
не си позволявай да губиш надежда!
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто.

Какво е охолство, какво са пари
пред светлата участ да бъдем добри!
Когато в сърцето ти гняв се надига,
кажи си наум кротко думата "стига!"
и вярвай, че пак ще спечели двубоя
със лошите мисли усмивката твоя.
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто!

Недялко Йорданов
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Скорпионче в Август 09, 2015, 05:26:51 pm
ПРИКАЗКА
Дамян Дамянов
Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Purple в Август 10, 2015, 09:37:18 pm
Скорпи, трудно ми беше да го лайкна това. Майка ми ми го рецитираше като малка(майка ми обожава поезията на Дамянов, Вапцаров и Смирненски). Вапцаров за мен си остана любим


Ти помниш ли как в нас
                                        полека-лека
изстиваха последните надежди
и вярата
                в доброто
                                и в човека,
в романтиката,
                        в празните
                                        копнежи?
Ти помниш ли как
                        някак много бързо
ни хванаха в капана на живота?
Опомнихме се.
                        Късно.
Бяхме вързани жестоко.
Като някакви животни в клетка
светкаха
очите жадно
и търсеха,
                и молеха пощада.
 
А бяхме млади,
                        бяхме толкоз млади!…
И после… после
                        някаква омраза
се впиваше дълбоко във сърцата.
Като гангрена,
не, като проказа
тя раснеше,
                разкапваше душата,
тя сплиташе жестоките си мрежи
на пустота
                и мрачна безнадеждност,
тя пъплеше в кръвта,
                                тя виеше с закана,
а беше рано, беше много рано…
...


За мен е ясно, както че ще съмне —
с главите си ще счупим ледовете.
И слънцето на хоризонта
                                        тъмен,
да, нашто
        ярко
                слънце
                        ще просветне.
И нека като пеперуда малка
крилата ми
                опърли най-подире.
Не ще проклинам,
                        няма да се вайкам,
защото все пак, знам,
                                ще се умира.
Но да умреш, когато
                                се отърсва
земята
        от отровната си
                        плесен,
когато милионите възкръсват,
това е песен,
                да, това е песен!
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: trendy в Август 18, 2015, 10:52:53 pm
Грешни хора на грешните пътища
без следи през живота вървят
празни спомени в празните жилища
по лицата им страшни неудачи личат.
Грешни мисли и грешни любови
брак по сметка, после груби лъжи
бурни разводи, предатели нови
казват който не дръзва, той не греши.
Грешни думи и грешни усилия
от толкоз обиди вкуса им горчи
от поредния принц от живот в идилия
от празни химери и отново лъжи.
Грешни надежди и пясъчни кули
тиха злоба, ненавист душите руши
стрелят далеч от мишената, в нулите
а от смеха зад гърба им най-много боли.
Анелия Дойчева
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: trendy в Август 19, 2015, 06:19:59 pm
Светлина в душата

Когато си объркан и не знаеш
по пътя как да продължиш,
поспри се и попитай си сърцето.
Тогава всичко ще решиш.

Когато ти е тъжно и не можеш
с усмивка никой да дариш,
не се страхувай - някъде в сърцето
една светулка пазиш ти.

Когато ти е тъмно, потърси я.
Тя може да те води през нощта.
И щом отново съмне се, ти скрий я -
да имаш винаги в душата светлина!

автор: Цветелина
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Reptil в Август 22, 2015, 01:12:24 am
https://www.youtube.com/watch?v=HtpQmU6v6kQ
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Август 29, 2015, 02:27:48 am
ЗАБРАВЕНА
/Спаска Гацева/

Бъдете търпеливи с любовта,
бъдете милостиви.
Единствено тя прави ни в света
почти щастливи.
По мрак ако случайно се вести
безпътна, боса -
да не стои пред вашите врати.
И без въпроси!
Тя идва само да не е сама.
Забравена, навън да не трепери.
Пуснете я със обич у дома.
И тя ще се намери.

Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Август 29, 2015, 05:53:01 pm
Към себе си...

Онези лета, от детството...Помниш ли?
Светлинки на фенери от диня...
Прашни пътища, боси крака,
аромат на треви...и смокини.
Малкия свят на мечтите ти,
дето всъщност е страшно огромен.
Но събира се в твоята къщичка,
скрита в клоните ... стария орех...
Избледняват следите на стъпките,
дето тичат по мокрия пясък.
Но в сърцето ти още е утрото,
будено с гларусов крясък...
Не порастваш...Светът се смалява.
И отблизо е някак... различен.
Но в очите си ти ще го пазиш.
Както в детството. Шарен. Магичен.

Caribiana

(http://prikachi.com/images/584/8327584m.jpg)

Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Септември 02, 2015, 06:56:26 pm
бъди готова
да ми се отдадеш
в някой заседнал
асансьор глуха улица
паркинг далечно сепаре
на квартално кафене
в случаен вход
на междуетажието
при мушкатите
на прием на закуска
в тоалетната на летището
когато ме изпращаш пак
занякъде винаги тръгващ
бъди готова
за ръцете ми гладни
за допири белези синини
пулсове в слепоочията
бъди готова
да те приспя
за да те събудя
и да те накажа
като награда
бъди готова
да се простиш
с любимата си рокля
и да събираш копчетата й
от пода когато ме няма

бъди готова да дойда
когато не си готова

А.Г.

(http://prikachi.com/images/41/8335041j.jpg)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Скорпионче в Септември 08, 2015, 11:00:49 am
Не искай тялото ми – шепа тленност,
ще любиш – ще целуваш и до там.
В недрата ми – намерил суверенност,
ще се удавиш и ще останеш сам.
Не искай нощите ми – бурни и епични,
във битки не един и двама взели в плен.
Не късай тайните им блудни – нелогични,
с най – парещите, молещи ръце.
Не пий от устните ми – кървава арена,
тепихът и пропит до дъх с печал.
Спаси се – имаш време и от мене
тръгни… Душата своя с гордост – не предал.
Не съм Любов – дори не съм Надежда,
ти не твърди, че аз съм Обичта.
Във мен е просто празно и безбрежно…
Остава ти се? Тук е тишина…
Маргало

 :-* :-* :-* :-* :-* :-*
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: art7ess в Септември 08, 2015, 03:43:57 pm
А.Г.
моля ти се...


Ина IV

Тези елфи! Причудливи същества,
по своя логика танцуващи във храстите,
замаяни от люляк и от свечеряване,
погалили разсъмването още в полунощ,
жените им отчайващо красиви, до призрачност красиви -
сандалите им лунни и голотата лунна,
а пръстените вечно си забравят по клоните на копъра...
Жените им... сред арфи и цимбали и лири, посребрени от докосване
 и още нещо, във което се препъвам, и паячета златни между струните
 и песните им - коприна, кадифе, какво да кажа, изпънатост и лекота
(забравих за дайрето и бялата камбанка в ъгъла на всяка мисъл)
и огънят гори от самосебе си, от самосебе си което премълчавам.
Мъжете им край огъня и другаде, със шлемове от станиол
 и ризници от алена трева и лъкове, нестреляли по никого
(родените за танц не са войници), и дали е ревност изненадата?
И на кого е собственост сънят?
Искам думи, за да разгадая и да замъгля
 заобленост и рязкост и отдръпване (не казвайте любов),
магия те събаря на земята... дъхът на копъра... на копъра... на...
Кристал, дърво с резба, смарагди, песента им, говорих ли за нея вече?
Обяснения и става по-неясно, понятия, танцуващите елфи и кехлибар,
нима не казвам всичко, танцуващите елфи, което може да се каже,
танцуващите елфи, подайте ми кесия с думи, танцуващите елфи,
не с жълтици, а със думи, танцуващите елфи, със описания, определения,
предлози, граматика, танцуващите елфи, край огъня и питанки
 и знак за възхищение, танцуващите елфи, край огъня и кехлибар,
и запетаи, за да си поема въздух,
танцуващите елфи край огъня и кехлибар и полунощ и копъра жените го миришат!
Иначе ще взема кесията със думи и ще я хвърля в огъня
 и кехлибар и копъра жените го миришат и полудяват в танца
 обезсилените думи от празнотата си, банани без банани
 и ябълка, в която няма ябълка, и нещо, във което няма нищо,
танцуващите елфи край огъня и кехлибар, поезия превърната във друго,
танцуващите елфи, край огъня, и него ли да махна, за да се вижда
 за какво е дума, танцуващите елфи, езикът е изпепелен и не достига
танцуващите, със бронзови игли закърпвам изречението, елфи,
убодох се, мълчанието изтича на едри капки,
танцу - виолетови на цвят - ващите
 жена с гърди заоблени затиска раната с копър
ел - дъхът му облекчава, "ръката си подръжте на луната" - фи
танцу-магия-ващи-безпределност-те, ел-камбанка бяла-фи в центъра на мисълта ми.
Танцуващите...
Тези елфи! Измислени от Шекспир или друг, който се е наричал Шекспир,
или някой, когото смятаме за Шекспир,
или от онзи, който не е успял да бъде, все едно.
Тези елфи! Лудата реалност, когато си увит в завеса,
заспал между две представления, между две роли,
между две пиеси, между две реплики, между два замъка...
Когато си никъде и си на път за Дания!

Маргарит Минков
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Септември 13, 2015, 02:41:02 pm
Изричат устните - чуват ушите,
Шепне сърцето - кънтят Небесата...

Юнус Емре

(http://prikachi.com/images/777/8354777c.jpg)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: trendy в Септември 20, 2015, 10:31:16 am
Писмото на вълка
Възразявам все да съм злодей,
да съдират кожата ми сива!
Плачеш ли? О, моля те, недей!
Свикнал съм до смърт да ме пребиват.
Свикнал съм да бъда все беглец -
нямам даже сламена постеля.
И ме гони не един ловец,
в лошото сърце да ме застреля.
Но не съм жесток и подивял,
не убивам с кървава захапка.
Вярваш ли ми, че не съм изял
ни едно дете с червена шапка?
Аз съм само вълчият Гаврош,
дето в пущинаците се свива.
Просто някой трябва да е лош.
Просто някой трябва да убива...
И не искам пак да бъда крив -
нека съм поне веднъж добрия!
Приказка, в която съм щастлив...
Ако още няма, измисли я!...
Ники Комедвенска
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Септември 20, 2015, 03:41:48 pm
Онази жена – нереалната,
заплете косите си с пръсти.
Завърза после краищата с облаци,
гръмотевично изтляли, гъсти.
Преметна плитки – гъвкави копнежи,
извиха се кашмирено по тялото.
Облече риза, дълга като шепот,
по – бяла от въздишката на лятото.
Онази жена – нереалната,
пристъпи мълчаливо сред останките.
По кожата и плъзна недоверие,
погали го. И като в древно заклинание,
превърна го в рисунка. Върху себе си.
Заключи устни. Сдъвка го с дъха си.
Излюби го. Брутално и първично.
Изтръгна сивотата с жадни пръсти,
захвърли го.
А после ненадейно
го обикна.
~Endless~


п.с. Краднато от фейса на съфорумник.  :38:
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: trendy в Септември 23, 2015, 02:19:41 pm
Твоята есен
Есента се е влюбила в тебе
И по стъпките твои върви
Ала ти друга есен обичаш
За това непрестанно вали
Есента пожълтяла от мъка.
Търси твоите бледи следи.
Ала ти друга есен обичаш.
с по-златни, с по-руси коси.
Есента се е влюбила в тебе.
И застава тя пак между нас.
Тя знае, че друга есен обичаш..
Твоята есен съм може би аз.
Елица Златанова
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Октомври 02, 2015, 06:07:25 pm
ВНЕЗАПЕН СОНЕТ

Когато го удариш на късмет
и в теб остане клечицата къса,
разбираш, че светът е лазарет,
където Лазар няма да възкръсне.

И бъдещето се превръща в кръст,
безсмъртието – в тежка диагноза,
а към смъртта размаханият пръст
е просто ужас в героична поза.

Не е хирург животът, а касапин –
сред нас размахва слънчева балтия,
която болка не пести.

И ясно е след удара внезапен,
че имаш нужда от анестезия –
ракията на някой стих.

Петър Краевски, "Изгорени писма", ИК "Жанет 45"
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: trendy в Октомври 05, 2015, 06:11:49 pm
Времето е пясъчен часовник
и брои живота всичките ни дни
хората го мислим за виновник
а най - виновни сме сами....
Виновни сме за премълчаното
за битките от тихите войни
за всяко "собогом"без да искаме
в което всъщност крием "остани".
Едничко то е съдника ни в дните
палач и страж във нас самите
живеем в страх за всяко "утре"
забравяйки, че няма как
да счупим на времето стрелките...
Анелия Дойчева
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: bast в Октомври 07, 2015, 10:35:07 pm
Лекува казват времето сърцето
и дните, като броеница в ръцете
поемат бавно в сивото, където
стаени спомени се губят,
във всеки миг така предателски нахлуват,
а в стиснатите устни се отронват,
шептят две думи само
 
между всички многоточия
и толкова много оправдания...
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Скорпионче в Октомври 13, 2015, 07:54:22 pm
Поръчай ми, предателю, уиски!
Ще пия тази нощ за твое здраве.
Доядох и последните огризки,
които снизходително ми даде.
Трохите, от дребнавата ти обич,
прибрах грижливо в кърпичка. За спомен.
Да помня цял живот, че ти ми носиш
единствено тъга и вкус отровен.
Отхапах най-червивата ти същност,
задавих се с любезната ти злоба.
След теб не съдя никого по външност.
Най-лъскавото, често, е отрова.
Останах без сърцето си, обаче
поне научих няколко урока.
По-лесно е скалата да заплаче,
но не и ти. Душата ми сиротна
ще пие тази нощ за твоя сметка.
Ще пробва да избяга от тъгата.
Но също като птица зад решетка,
ще счупи, в празни опити, крилата.
Васка Мадарова
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Октомври 13, 2015, 10:46:10 pm
Дърво и птица

Две трептящи крила
върху тънкия връх на дървото.
Птицата сякаш лети,
а всъщност е кацнала там.
Несигурно място за отдих,
люлеещ се пристан,
но птицата чувства опора
в случайния танц.
Усеща под своите нокти
листата,
стеблото,
неспирния сок на земята,
дълбокия пулс на света...
Вълшебен миг,
когато птицата има корен,
а дървото - крила.

Георги Константинов

(http://prikachi.com/images/50/8405050w.jpg)

Колко любимо.  :clap:
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Октомври 16, 2015, 12:06:40 am
Изправена на моите клепачи,
с коси във моите коси,
с ръцете ми се сраства постепенно.
Цветът на моите очи е неин.
И тя потъва в мойта сянка
като захвърлен към небето камък.
очите й са винаги отворени,
не ме оставят да заспя.
Сънува тя посред бял ден,
слънца се изпаряват поред съня й.
Разсмивам се до сълзи от това,
говоря, без да знам какво ще кажа.

Пол Елюар
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Veselin в Октомври 20, 2015, 07:01:18 pm
Ти пак се върна!
Защо идваш ти?
Нима при мен отново
за обич си дошла?

Припомняш ми нещо
със престорена жал.
Млъкни, не мога
да слушам лъжи!

Навярно искаш пак
с тези празни слова
във мен да събудиш
забравени чувства ти.

Гори в мен дълбоко,
като рана любовта.
Недей я разравя -
тя още боли!

Не мога да ти вярвам!
Може би да греша.
Но всички твои думи
са за мене лъжа.

В сърцето ми влезе
и го ограби без жал.
Какво искаш още
от мене сега?..

Чуй, чуй, аз не искам
нищо, нищо от теб!
За мъртвата обич
аз плача без глас.

Не, не за тебе
са сълзите ми днес.
Сега тръгни! Иди си ти!
Остави ме сега!
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Октомври 25, 2015, 03:13:15 am
ТАЗИ НОЩ...

Тази нощ , когато всичко е готово
да посрещнем нещо светло, нещо ново,
тази нощ, когато всички са добри –
лъжецът, крадецът, подлецът дори,
тази нощ, когато врагът става брат –
еднакъв по партия, еднакъв по цвят,
тази нощ спокойна, поне тази нощ
нека да забравим всеки спомен лош.

Нека да забравим тази нощ поне,
че сега България е на колене,
нека да забравим битието жалко,
защото останахме толкова малко,
нека да забравим поне за минута
данъци и сметки, бизнес и валута,
грабежи, убийства, мутри, мафиоти,
избори и лидери - лъжепатриоти,
завист и омраза, глад и нищета...

Нека да запалим в себе си свещта!

Тази нощ, когато – бременна – земята
ще роди след малко една нова дата
нека да прошепнем този благослов:
по-малко омраза, повече любов!
Нека да си кажем в тази светла нощ:

“България цяла... има сила йощ!”

НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Ноември 16, 2015, 09:59:55 am
Тихи ухания

Ухая бавно на събуждане.
Процеждам ден по сънената кожа.
По устните ми трепва пожелаване.
В очите ми потъва невъзможност.
В косите ми заплитат се смълчани
последни вдишвания от изтичащ сън.
Сърцето ми те изговаря с пулса си-
отлитнал с птиците камбанен звън.
И устните ми тихо те изгубват...
А колко много, много имат нужда
да се допрат до твоите, когато в утрото
ухая бавно. На събуждане.

caribiana

(http://prikachi.com/images/742/8466742z.jpg)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: trendy в Ноември 16, 2015, 06:10:51 pm
Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия двор в белоцветните вишни? –
Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
моята стража е моят позор,
моята казън са дните предишни!
Помниш ли, помниш ли тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни? –
Ах, не пробуждайте светлия хор,
хорът на ангели в дните предишни –
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Ноември 17, 2015, 02:01:53 pm
Помниш ли, помниш ли тихия двор…

Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия двор в белоцветните вишни? –
Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
моята стража е моят позор,
моята казън са дните предишни!
Помниш ли, помниш ли тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни? –
Ах, не пробуждайте светлия хор,
хорът на ангели в дните предишни –
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!

Димчо Дебелянов
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Дракониада в Декември 02, 2015, 12:14:31 am
Пауза

по голия гръб
впиват нотки очите
и настръхва диеза в гърдите
в желание да достигне
мига на паузата
между
две
вдишвания
и
да
дойдеш
.
.
.
в мен

                     Сблъсъци
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Декември 02, 2015, 03:27:00 pm

Не се бичувах - никого не хапах.

Дарина Дечева
Лъже Харпията-както се беше нарекла заедно с още няколко потребителки на сайта "Откровения"  :012:
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Декември 02, 2015, 04:37:23 pm
Аха, поетична шизофрения  :012:
То и в поезията е като в политиката- демагогията е често срещана  :)
Авторите какви ли не качества преписват на лирическите герои/ни- изкарват ги такива, каквито им се иска да са те самите  :engel016:
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Veselin в Декември 10, 2015, 11:29:28 pm
Винаги един до друг
по света със теб вървим,
и без думи и без звук
ний добро и зло делим.

Колко много ме боли,
ако мъка те гнети!
Как безкрайно съм щастлив,
щом се смееш ти!

Оглушах и ослепях
за света голям край мен.
Само с твойте скръб и смях
е изпълнен моят ден!

Слънцето за мен блести
само в твоето лице.
И ме топлиш само ти
с твоите ръце.

В бесен кръг бягат ден и нощ,
ала те нямат власт над нас.
Щом сме с теб - две сърца в едно,
две съдби във една!

Надежда Захариева
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: bast в Декември 11, 2015, 12:46:16 am
Гост

Добре дошъл си, тази нощ, 
аз чакам твоето завръщане,
пристигаш като летен бриз,
пристъпваш лекичко на пръсти.
Или си разтърсващ, ураганен взрив,
тайфун помитащ всякакви задръжки,
забавяш се понякога почти,
като дете разсърдено се мръщиш.
Друг път целуваш ме за миг
и бързо бягаш в тъмнината,
променлив, тъй неуловим е твоят лик,
но търся пак прегръдката позната.
И всяка нощ си най-любимият ми гост
с различна и омайна маска непозната.
Здравей, мой сън! - приятен или лош
аз чакам да почукаш на вратата.

Лека нощ на всички  :58:
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Декември 11, 2015, 01:18:30 am
Лека нощ на всички  :58:
Лека нощ, ама като пускате произведение пишете автора, а не да го търся с гугле  :)
Светла Димитрова е написала стиха "Гост"
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: bast в Декември 13, 2015, 04:03:42 pm
Потърси ме

Със моята любов ще те загърна,
далече ще изгоня студа на самотата
и думите ми, като птици първи
ще долитат натежи ли тишината.
 
Потърсиш ли ме, ще ме видиш в бяло,
луна, звезди за тебе ще рисувам.
Повикаш ли ме, ще се върна отначало,
отново всичко ще рискувам!

Автор Светла Димитрова
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Декември 13, 2015, 10:24:51 pm
Питаш дали съм ти вярна
и с кого до сега съм се лутала,
защото днес закъсняла съм
за срещата с цяла минута.
Ще бъда искрена, слушай внимателно.
Не ме прекъсвай, всичко ще кажа!
Пред теб накратко, но все пак старателно
своята грешна нощ ще разкажа.
Вървях сама, а южният вятър
в косите ми леко се люшкаше.
Прелъсти ме за осем секунди
и до двайстата нежно ме любеше.
Лунен лъч по лицето погали ме
и обви ме с топла прегръдка.
И потънахме в силно разпалена
дваисетсекундна целувка.
А на прага ти, твоето ухание
ме понесе високо в небето.
Двайсет секунди се галехме...
Закъсняла с минута - ето ме.

Петя Ходжева

Титла: Re: Поезия
Публикувано от: art7ess в Декември 14, 2015, 12:33:19 am
ЗНАК ОТ НЕБЕТО //Борис Христов

Удуши ни дъжда и градушката смете
всичко живо - сви го на топка.
И видях как летеше и падна в полето
от лед издълбана главата на господ.

Докато светеше още в студеното пладне
челото му и димеше полека душата,
аз го взех на ръце - като агне,
и гласът ми потече сам в тишината:

"Кажи ми, Исусе, ти, който остави
юдейското стадо на хълма да плаче
и пусна след злия разбойник Варава
в рая да влизат деца и палачи,

защо от калта до небето разпъваш
човека и в звездния огън го пържиш,
а добрата вдовица земя си превърнал
в огромна сушилня за сълзи!..

Аз не съм ясновидец, но чувам
с ушите на моята българска кожа
тръбата на страшния съд да надуваш
и да опира в костта острието на ножа.

Кажи ми защо като фокусник криеш
в джоба прокъсан на тъмната бездна
ръката, която се готви да стрие
кръвта ни на прах и оттук да изчезнем..."

Но господ погледна с окото си влажно
към хълма, където светеше кръста...
И докато мислеше какво да ми каже,
изтече на капки мeжду моите пръсти.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: trendy в Декември 17, 2015, 10:18:14 am
                                Стихии

Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите,
префучава през боазите, вдига облак над диканите,
грабва стрехите на къщите, на каруците чергилата,
сваля портите, оградите и децата по мегданите -
в родния ми град?
 
Можеш ли да спреш ти Бистрица, дето иде пролет яростна,
разтрошава ледовете си, на мостовете подпорите
и излиза от коритото и завлича, мътна, пакостна -
къщиците и градинките, и добитъка на хората -
в родния ми град?
 
Можеш ли да спреш ти виното, щом веднъж е закипяло то
в бъчвите огромни, взидани, с влага лъхаща наситени,
на които с букви кирилски пише "черното" и "бялото" -
в избите студени, каменни, завещани от дедите ни -
в родния ми град?
 
Как ще спреш ти мене - волната, скитницата, непокорната -
родната сестра на вятъра, на водата и на виното,
за която е примамица непостижното, просторното,
дето все сънува пътища - недостигнати, неминати, -
мене как ще спреш?
 
Елисавета Багряна
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Януари 01, 2016, 10:39:15 am
Желая Ви...
На прага сме на Новата година!
Желая ви попътни ветрове.
А таз, която с трудности отмина,
да не тревожи ваш`те умове.

Желая ви успехи и надежда,
в семейното огнище – топлина.
Животът ви така да се подрежда,
че миг да не усещате злина!

Желая ви любов и твърда вяра,
че утре ще е по-добро от днес,
че тръгва си с товар година стара,
отнесла мъки, загуби и стрес.

Желая ви усмивки на лицата,
защото те са знак за доброта,
разбиране и обич към децата –
най-истинското утре във света.

Желая ви да бъдете щастливи
и силни, ако болка ви гнети!
Дела ви пожелавам сполучливи!
Доброто Бог за вас да не пести!

автор: Румен Ченков
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: trendy в Януари 03, 2016, 04:04:56 pm
Не се обръщай никога назад
и не търси от спомени утеха,
дори когато си усетил хлад,
не тръгвай по обратната пътека.
... Възходи и падения познай,
но на колене никога не падай,
сърцето си за хората раздай,
а болката със себе си изстрадай.
Обичай! Вярвай! Истински живей
и утрото посрещай със усмивка!
За бъдещето светло остарей
и прегърни небесната завивка!

Наташа Басарова
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Януари 08, 2016, 12:12:41 am
правя баница
мама ръси брашно
от небето

Христина Панджаридис



(http://prikachi.com/images/515/8562515j.jpg)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Януари 12, 2016, 03:43:53 pm
Я немножко не как все,
Но без свободы мне не жить.
Если это вам понятно,
Значит, будем мы дружить.

Овчата ми Луна хареса това стихче, написано за Венера във водолей  :)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Януари 13, 2016, 12:14:39 am
Ще ти се сбъдна като рай –
ти цял живот вървиш през ада.
Ще съм внезапен дъжд през май,
усмихнал те от изненада.
Ще ти се сбъдна като сън –
във нощи несънуван още,
ще ме откриеш в твоя храм –
сърце, изстрадало от прошки.
Ще ти се сбъдна като бряг,
пред погледа ти във мъглата.
Ще те очаквам като праг
пред твоя дом от нежно злато.
Ще ти се сбъдна като стих,
написан с устни на гръдта ти,
като неканен полъх тих,
заоблил се в женствеността ти.
Ще ти се сбъдна като вик,
събудил цялото мълчание…
В душата ти ще стана тик –
безкраен трепет от желание…

Михаил Цветански
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: enigma в Януари 17, 2016, 06:57:07 pm
ДУШАТА МИ ПЛАЧЕ ЗА СНЯГ,
за бяло, за чисто душата ми плаче.
Видях много земи, много свят,
видях герои, видях палачи…
Душата ми плаче за сняг.
Доста живях, колко остава?
Чака ме моя бряг:
ругатни или слава - нямам представа…
Душата ми плаче за сняг -
чиста следа в снега да оставя.
Стефан Цанев


Ей такова ми е отвътре.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Рени в Януари 19, 2016, 07:53:43 am
Ах, как ми втръсна от клишета,
от банални рими, от обич по навик.
Да ми казват, че така е прието,
че в бурно море най се дави.
Аз пък съм все във бурното,
но не се давя, а смело плувам.
Всъщност как да ви кажа културно,
че животът във рамка не струва?
Малко ли неща са банални,
че и да знам какво ще се случи.
Вие следвайте патриархалното –
женитба, деца, после внуче.
Мислете ме като птица загубена,
но не ми се слива с народа.
А вие си заспивайте „влюбени”,
докато мислите пак за развода!
/Мартин Спасов/
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: trendy в Януари 28, 2016, 09:22:16 pm
ПОМНИ МЕ РАЗЛИЧНА

Мъничко щура, дори неприлична,
заровена в своите чудни мечти.
Такава помни ме (от всички различна)
и вечно обичаща, с дълги коси...
С голяма Усмивка и винаги смела,
дете, преминаващо куп страхове.
Гоня мечтите съвсем отлетели
там във безкрайното синьо небе.
На облак се возя, раздавам Надежда
и гоня тъгата с вълшебна Дъга.
Живея живота- сама го подреждам,
отвътре ми свети, гори Любовта.
Вярвам в доброто и сляпо го следвам,
ранявам си често душата сама.
По пътя си бавничко с обич напредвам,
следвам пътека със знак "Любовта".

Десислава Церовска /Звезда Христова/
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Януари 30, 2016, 02:25:52 pm
Чай от мащерка

Ще дойдеш през една голяма зима,
когато всички страсти са изстинали,
когато в стаята ми тихо свети
отблясъкът студен на снеговете.
Ще сложа, знаеща и мълчалива
пред тебе чаша чай - от оня,
дивия от мащерка, откъсната през юли...
И гръм ще падне,
звездопад ще те забрули и
ти ще се свлечеш задъхан
в оная, жарката трева с пчелите мъхави,
със меденото, ароматно дъно,
в която двамата потънахме,
потънахме...

Ще се разсее сребърната пара
и пак ще светнат
преспите на януари...
Когато те изпращам до вратата,
кажи: Благодаря! За топлината.

Станка Пенчева


(https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/736x/86/c5/78/86c5785ff36954efec1fe3baefce97af.jpg)

Обожавам дива мащерка. Планинска поляна с дива мащерка, аромати на билки. Свежест!  :clap: :clap: :clap:
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Ребека в Януари 30, 2016, 02:37:31 pm
Ооо, каква красота, искам пчелите от които ям мед да живеят на такива места, винаги питам дядовците къде живеят пчелите, за да си представя и все се надявам да е подобно място.Този мед ще е изключителен- пъстър, само от мащерка е много специфичен и силен, лечебен ,но не съм яла от няколко години. От лавандула също е уникален :012: Ще пусна лиги като френски булдог :012:
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Януари 30, 2016, 02:50:32 pm
Билков мед е много силен, Ребекси. И аз го харесвам. Най-лек за употреба ми е акациев мед. Той не е толкова сладък и силен.
Билков мед е с много интересен цвят.
Аз използвам мед за всичко - маски, мазила, хапване, за кожа, устни - клепя се наред.

За да има мед само от лавандула или мащерка, трябва да има огромни поля с тези растения, Ребекси. Както и мит за мед от магарешки бодил.  :72: Мой тати е много свързан с природата и обича да се занимава с такива неща. Има кошерчета и ни прави мед. Кошерите му са в едно селце с хълмове и много билки и гори. Купи си къщичка там, за да може да си прави почивки. Имаше много голямо желание да се преместят с майка ми на стари години и да си ги изкарат сред природата, да си гледкат пчелите и котките. Но друга му била съдбата. Сега не бих го пуснала никога да живее сам. Ако си намери сгодна женичка, която да сподели мечтите му - ще се радвам за него.
И по повод пчелите - от вчера открих сезон на жиленето. Прясно нажилена от една пчеличка. Папи ще излезе права за този парфюм, че е много привличащ.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Ребека в Януари 30, 2016, 03:09:06 pm
Те май спят пчелите зимата, иначе преди години купувах билков мед, различи видове от едни хора от родопите, много силен аромат, изглеждаше напълно автентичен. :017:
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Януари 30, 2016, 03:31:54 pm
Да, зимата спят. Но на слънце излизат. В топлите дни. Природата се събужда на слънце. Вчера видях един симпатичен паю. И няколко пчелички. Една от тях на крака си. Баща ми каза, че по това време и след зимата са много раздразнителни. И е възможно да съм я привлякла с парфюма си, а после с движенията си да съм я раздразнила. А аз просто се разхождах в двора. Но подвиквах на котаците, които се бяха счепкали на кълбо, а те не търпели дандания скоро след събуждане.

За направата само на лавандулов мед е необходимо огромно място с лавандула. Баща ми преди години имаше страхотен акациев мед. Даде го на изследване. Част от него продаде за чужбина. Но за чужбина изискванията са страховити и беше необходимо да премине редица изследвания. За мен този акациев мед беше едва ли не най-чист на света, наистина беше много хубав. И според специалистите е бил един от най-чистите през сезона. А се оказа, че съдържа едва около 10% акация. Та така и с другите "чисти" лавандулови, магарешки и подобни медове.

Цитат
Монофлорният мед се получава от нектара на много растения, но като преобладава нектарът на едно. Сто процента нектар от едно растение би бил възможен само ако пчелите са разположени в центъра на остров с диаметър 4 – 5 km и засят само и единствено с липи или слънчогледи. В България по-големи количества (с търговско значение) монофлорен мед се получават от акация, липа, лавандула, слънчоглед и рапица. Останалите видове монофлорен мед (кестенов, тютюнов, памуков) се получават в много малки количества и не се предлагат в търговската мрежа.
Полифлорният мед се получава от едновременно цъфтящи овощни, тревисти, фуражни, етерично-маслени и други медоносни растения.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Февруари 05, 2016, 10:59:48 pm
СТАРОТО КУЧЕ
от Валентина Атанасова

Спи и сънува старото куче
там, на слога, до грохнала пътна врата.
Няма го вече стопанинът, няма го...
От очите му капе тъга.

То го чака. Отдавна го чака.
Листопади валяха го,
пяха пролетни, звънки капчуци,
зимни виелици го затрупваха,
топли лъчи го пареха през кожуха.

Ще досънува ли своя сън -
че стопанинът идва и нежно го вика?
И то тръгва след него -
вярно до смърт -
към далечната спирка, последна...

Спи и сънува старото куче,
а тревата край него расте и завива
отмалялото крехко телце
с козина сива...

И когато случайно минеш оттук,
ще го видиш и денем, и нощем -
малка топчица - като юмрук,
в която само сърцето все още чука.

https://youtu.be/ULlr8FmXeaA
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Февруари 06, 2016, 12:09:25 am
Щом не можеш да бъдеш на хълм бор висок
ти бъди дребен храст, но бъди
най-прекрасният храст край пенлив водоскок
и на бора недей се сърди.
Щом не можеш да бъдеш и храст,
ти трева покрай пътя стани мълчешката;
вместо щука бъди малък клен,
но това да е кленът-мечта на реката.
Няма как да сме все капитани,
моряци да станем, пак нужни сме значи.
Има труд за титани и труд за слабаци.
Просто всеки си има задачи.
Щом не си пътят царски, пътека стани,
щом не си слънце, бъди пък звезда.
Просто своята собствена цел постигни
и така ще оставиш следа!

Дъглас Малок
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Февруари 08, 2016, 01:48:25 am
Happy is the moment, when we sit together,
With two forms, two faces, yet one soul,
you and I.

The flowers will bloom forever,
The birds will sing their eternal song,
The moment we enter the garden,
you and I.

The stars of heaven will come out to watch us,
And we will show them
the light of a full moon –
you and I.

No more thought of “you” and “I.”
Just the bliss of union –
Joyous, alive, free of care, you and I.

All the bright-winged birds of heaven
Will swoop down to drink of our sweet water –
The tears of our laughter, you and I.

What a miracle of fate, us sitting here.
Even at the opposite ends of the earth
We would still be together, you and I.

We have one form in this world,
another in the next.
To us belongs an eternal heaven,
the endless delight of you and I.

“A Garden Beyond Paradise: The Mystical Poetry of Rumi”

(http://prikachi.com/images/148/8623148R.png)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: trendy в Февруари 08, 2016, 10:03:33 am
Към брата си

Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.
 
Отечество мило любя,
неговият завет пазя;
но себе си, брате, губя,
тия глупци като мразя.
 
Мечти мрачни, мисли бурни
са разпалили душа млада;
ах, ръка си кой ще турне
на туй сърце, дето страда?
 
Никой, никой! То не знае
нито радост, ни свобода;
а безумно как играе
в отзив на плач из народа!
 
Често, брате, скришом плача
над народен гроб печален;
но, кажи ми, що да тача
в тоя мъртъв свят коварен?
 
Нищо, нищо! Отзив няма
на глас искрен, благороден,
пък и твойта й душа няма
на глас божий - плач народен!

Христо Ботев
 
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: trendy в Февруари 09, 2016, 10:20:31 pm
Беззвучност
А ти мълчиш...На мен ми става тъжно.
Небето се разпуква над света.
Аз се затварям в някаква окръжност
от спомени и тишина.
Аз се заключвам с десет катинара
зад десет омагьосани врати.
Не искам с никого да разговарям.
Нали със тебе си мълчим...
Навярно ме забравяш неусетно.
Навярно никак, никак не боля.
А ти болиш във мене. Многоцветно.
Със всички цветове на любовта.
Или пък просто...просто нямаш време.
/Детинската наивност ме подвежда...
И все те чакам. Даже уморени,
мечтите във сърцето си подреждам./
caribiana
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Февруари 15, 2016, 03:46:14 pm
Когато много говоря,
казвам това,
което искат
да чуят.
Когато мълча,
казвам останалото.


Калина Ковачева



(http://prikachi.com/images/990/8636990u.jpg)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Февруари 16, 2016, 06:50:41 pm
ИДЕЯ
от Ивайло Терзийски

Не си приписвай нечия заслуга - да бъдеш на вълна изящен гребен.
Едно е да си пожелан, а друго - с най-сладкият товар - да си потребен.

Издигай се, каквото и да стане. Но нечий тежък дълг не опростиш ли
ти може и да властваш над имане, но никога над сънища и мисли.

Издигай се над стръмните подмоли, макар че всеки порив уязвим е:
едно е милост чужда да измолиш, а друго да заслужиш честно име.

Прилей сълза в овошка, с цвят попарен, нали през мъчни радости премина.
Едно е да се чувстваш благодарен, а друго - да обичаш без причина.

На мъртвите вълнения в средата, е хвърлен камък дръзката идея:
едно е да познаеш свободата, а друго - да си заплатил за нея...
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Февруари 17, 2016, 09:33:08 pm
Добрите хора никога не свършват.
И не продават хляб и топлина
а подаряват…
милват…
и прегръщат
…целуват
и си тръгват в тишина…
Добрите хора никога не плачат,
за себе си поне
не плачат с глас.
Добрите хора
никога не грачат
с прегракнал от омраза глас…
Не им благодари!
Не искат!
Добрите хора
си отиват в благодат
с едничката вълшебна мисъл:
„Помогнах! Станах по – богат!”

Светлана Тодорова
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: trendy в Февруари 18, 2016, 11:04:11 am
143 години безсмъртие


ДЯКОНЕ, ДЯКОНЕ ЛЕВСКИ...

Дяконе, Дяконе Левски,
пак ти е време!
Ставай от гроба.
Ставай и тръгвай пак из България,
защото все сме си същите.
С душата на роба
строим на велможите къщите,
а те си подрънкват среброто със Юда.
Възкреси се, Апостоле,
защото без тебе празно остана
и във горите, и по полето.
А тези, които от твоето име живеят, Апостоле,
пак ще ти дръпнат въжето.
Възкреси се, Апостоле!
автор: stedan
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Февруари 18, 2016, 11:13:16 pm
Две мъжки приказки

Мъжете винаги искат.
: да бъдат главни герои - да висят със
страшна сила към Земята. Затова играят
карти, пият спирт и разказват мръсни вицове.
И всеки един има война в задния си джоб.
Изневяра в панталона.
И детство пълно с пирати.

             Ала няма филми за толкова герои,
             нито режисьори, които да им вярват.

И на - нямото кино се пренася
по строежите и масите.
Защото каквото и да кажеш - все едно
не си го казал.
И за целия живот - ни една
запомняща се реплика.

Затова мъжете стоят уморени по гарите
и чакат да ги викнат на фронта.
Мъжете пеят с гърло под масите
и чакат да ги приберат за бунта.
Мъжете стоят
и чакат със страшна сила...

             Ала всъщност няма герои за толкова филми,
              нито режисьори, които да си вярват.

... и ни една запомняща се реплика,
освен последната:
"Такъв е животът".
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Февруари 20, 2016, 06:05:23 pm
Косата й е дълга,
а стъпките й леки.
Очите й са диви.
Тя има циганска душа, сърце на хипи и дух на фея.
Думите й са силни.
Позицията й е твърда.
И ако се вгледа в теб, може да те убие с поглед...
Тя никога не остава твърде дълго.
Винаги пее силно
и аурата й е наелектризираща.
Съзнанието й е привлекателно.
Крачките й целенасочени.
Ирисите й тлеят.
Тя винаги оставя мистерии след себе си,
които ти дават надежда, че ще разбереш поезията в нея.
И преди да се осъзнаеш,
си попаднал под магичните й заклинания.

(http://prikachi.com/images/287/8646287d.jpg)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: trendy в Февруари 20, 2016, 08:05:54 pm
Братчетата на Гаврош

На фона на лъскави сгради,
суета, и небивал разкош -
бродят пак - и бездомни, и гладни,
братчетата на Гаврош.

Както някога, много отдавна,
Христо Смирненски бе ги възпял -
пред витрините трупат се жадно.
Но... не будят в душите ни жал.
 
Ние бързаме, глухи и слепи,
тъй заети със свойте дела,
към уюта домашен, където
чакат собствените ни деца.
 
Те остават навън. Под звездите.
По площади и подлези спят.
Те за мама изобщо не питат.
Техен дом е широкият свят.
 
Но по Коледа, и по Великден,
може би не от жал, а от срам -
към Приютите тръгваме ние.
С гузни съвести крачим натам.
 
И развързваме щедро кесии
за подаръци, и шоколад.
Сякаш свойте ръце да измием -
като оня библейски Пилат...
 
На фона на лъскави сгради,
суета, и небивал разкош -
те са тук! И бездомни! И гладни!
Братчетата на Гаврош.

Гълъбина Митева
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Февруари 22, 2016, 04:47:23 pm
В зеницата на един вълшебник...

Този, който някога ще ме владее,
ще владее всички чудеса.
Ще ми подарява дъждопеене.
Слънчогледи. И дъга.
Ще направи наши всички гари
(вместо дом със каменни стени).
От гласа му ще ми става шарено.
Даже пеперудено. Почти.
Ще съм неговата думичка вълшебна,
без която заклинанието не работи.
А когато във очите му погледна,
ще се видя отразена...
Доживотно.

превод: Абдулрахман Акра

(http://prikachi.com/images/97/8650097U.jpg)

Краднато от фейса на съфорумник.  :38: :08: Много пеперудено, красиво!  :58:
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: delphin в Февруари 25, 2016, 10:26:48 pm
Дай му жега на тоя живот,
настъпи му до дупка педала!
С тоя вял половин оборот
как изобщо до днес си живяла?!

Или в кроткия брачен чертог,
всяка сутрин когато се будиш,
още вярваш - добричкият Бог
ти разписва молбата за чудо?

А на тъмно, додето заспиш
и те свива инфарктно отляво,
апокрифни молитви редиш
за горещите ласки на дявол.

И преглъщаш горчивите дни
като супа от стара коприва,
а сърцето се чуди дали
не сънуваш, че още си жива.

А животът съвсем не е рай,
само постна вечеря на свещи.
Затова настъпи го докрай!
Дай му жега! Да стане горещо.

Даже миг да ти бъде добре,
своя дявол додето целуваш,
някой ден тъй и тъй ще се мре,
но животът поне да си струва.

Ники Комендвенска
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Март 01, 2016, 06:26:48 pm
Богомилско

Добрите хора лесно се обичат,
магията е да обичаш лошите.
С един от тях – най-лошия от всички,
да споделиш пробитите си грошове.

Да ти почерни погледа и празника,
да ти приседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно ,
да те вини, че си му дала ябълка.

Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти
и да те иска прокълнато ялова –
да не родиш на някой друг децата му.

А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата
и нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек и не заплаче.

Веднъж сълза отронил е обречен
добър и свят пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгнеш вече –
добрите хора лесно се обичат.

Камелия Кондова
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Март 12, 2016, 08:11:17 pm
Така е, като знаеш чужди езици...
автор: Ангел Веселинов
(из цикъла "Вицове в рими")

Късна нощ. В семейното легло
лежат си двама. Марчето и Пешо.
Той просто инженер, тя – филолог
в английската гимназия. Не щеш ли

тя чува глас дълбок; „Ю гона дай!”*
и сепната в съня си, се ослушва
притихнала, но само мрак и май
мъжът й сънен мрънка. Тя се сгушва

и тъкмо се унася, чува пак;
„Ю гона дай!”. Събудена и в пот
потънала от ужас в този мрак,
че вече свършва нейния живот

тя сръчква Пешо. „Мили, чу ли глас?
Във стаята ни има призрак май!”
„Какъв ти призрак бе – отвръща – аз
ти викам цяла нощ „юргана дай!”

* you gonna die – ти трябва да умреш!
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Март 18, 2016, 01:27:56 pm
Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.
Аз хладния цинизъм не обичам
/Не вярвам във възторга въобще!/,
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми друг да ги чете.

Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят - мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.

Аз мразя - и манежи, и арени -
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.

Владимир Висоцки
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Март 18, 2016, 02:14:47 pm
Когато ти си с мен

Когато ти си с мен, не казвам: Тук сега
сме заедно. А казвам: Аз и ти, и вечността
из не-пространството кръжим.
Въздух и вода. Символите разгадаваме. Ние назоваваме
и нас ни назовават. Не говорим - само колкото да разберем
доколко ние ние сме... И времето забравяме.
Не помня ти в коя земя си се родила,
не помня аз в коя земя възкръснах.
Въздух и вода, а ние на звезда летим.
Когато ти си с мен, мълчанието се поти, а облаци
будуването оросяват и водата въздуха оплаква
за диханието му, когато се съединят телата;
и няма в любовта любов,
а сладострастието на духа да полети.

Махмуд Даруиш

***

Вдигни наздравица между мълчанието на нощта
и гласовете на дъжда,
и напиши поема под дъжда,
от страст пламтяща по очите на луната.

Муатаз Ажаж

(http://prikachi.com/images/421/8697421W.jpg)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Март 20, 2016, 01:22:32 am
През рамо
гледам на света, в жените влюбен –
в онези, заради които се върти Вселената,
в онези, заради които мъжете
погледите си окачват по огледалата;
заради тях сезоните се сменят
и срещите задъхват се по пътищата,
а паметта разлиства се във гробницата на забравата;
онези, заради които животът по е поносим,
мъжете  по-нетърпеливи.
Обичам всички тях
черешова градина е сърцето ми
с орляк врабчета,
търсещи на майка ми лицето
в лицата на берачките.
Обичам ги – една снага незряща,
принудена от раните зеници да отвори,
научена от нощите във мрака да се взира.

Омар Кади

(http://prikachi.com/images/541/8700541s.jpg)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Март 21, 2016, 01:02:14 am
Разсякох вълните на ума, докато
не се препънах в Мистерията.
И знаех, докато там стоях
слисан пред Твоя тъмен огън,
че само още крачка
и завинаги ще бъда заличен –
Ти направи тази крачка в мен
и двата свята стопиха се в един.

Мевляна Джалялеттин Руми

(http://prikachi.com/images/695/8702695J.jpg)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Март 23, 2016, 01:45:20 am
Mорето само живите обича,
а мъртвите изхвърля на брега.
Едно момиче, ах, едно момиче
морето не изхвърли на брега.
Остана само кърпата позната
да се прелива с белите вълни.
Момичето обичаше моряка,
моряка - всички хубави жени.
Остана само кърпата с червени
и лилави ресни като преди.
Ний плакахме безшумни и смутени
и скочихме в студените води...
До дъно преобърнахме морето
със пръсти, посинели от тъга,
да търсиме момичето, което
морето не изхвърли на брега.
 
 Христо Фотев
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Скорпионче в Април 09, 2016, 09:21:47 pm
Всичко…почти
Caribiana
Добър вечер, моя Тишина.
Уморените ми думи те обичат.
Прегърни ме. Аз съм си сама.
Имам си небето, теб и …всичко.
Имам си намигащи звезди
и една Луна, като усмивка.
Имам дъжд. Понякога вали.
А понякога се крие и не иска.
Имам в джоба мидена черупка
/а във нея – цялото море/.
С облаците мога да препускам
/те са, всъщност, прерийни коне/.
Имам птици, със които да говоря.
Имам пулс /звучи като тамтам :)/.
Имам обич. Страшно много обич.
Само че на кой ли да я дам…
Все едно…Нали си имам тебе.
И едно небе с Луна.
Толкова е нощно във ръцете ти…
Добър вечер, моя Тишина.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Април 10, 2016, 11:54:59 pm
Така е писано на влюбения -
своето сърце на пръстите на вятъра да окачи,
по клонка от вода да ходи,
нощем да залага на комар всемира срещу самотата си
и все да губи,
та да бъде.

Арафат Ад-Дийк

*****

Аз съм лудият, който те търси по лавиците на нощта,
аз съм онзи, комуто пияните се надсмиват,
аз съм, който възпира крадците,
ограбвайки тая нощ тъмнина по тъмнина,
за да види лицето ти,
аз съм лудият, който опитва се да отмахне купища гласове натрошени,
за да хване гласа ти,
аз съм лудият, който опитва се да ти създаде усмивка от това небитие!

Арафат Ад-Дийк


Титла: Re: Поезия
Публикувано от: trendy в Април 17, 2016, 02:04:58 pm
Уморих се от невъзможност!

Няма да натрапвам свойте чувства!
Ако някой има сили да ме обича,
да ме извади от мътните води на тъгата, добре!
Ако ли не - ще продължа смирено!
Ще ставам сутрин, ще ходя, ще изпълнявам човешките си прости задължения...
Притихвайки във себе си, мечтаейки любовна песен! Ще гледам влюбените млади и ще си спомням за силата си някога, без страх и без умора!
А имах много и още имам, но умората ме завладява, след всяко следващо разминаване по пътя!
Учители, уроци, карма!
Аз искам само среща на душата, сливане със нея, искам само общо място и предопределеност...
...сега съм ничия!
Фрагментите от мен са разпилени!
Прости ми, Господи, че моето сърце отслабва, а то от тебе иска просто да обича!

Елен Колева
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Април 22, 2016, 12:54:48 pm
ЛЮЛЯКОВИ НОЩИ

Павел Матев

Още има люлякови нощи -
невиждащи очи в притулен час.
Още има люлякови нощи -
безумия от закъсняла страст.

Минути непонятни и крилати,
нетърпеливи жестове, слова,
които ме спасяват без остатък
от вечната, от вечната мълва.

И ето я пределната отплата -
един акорд от сложен послеслов.
И доловили тоя звук сърцата
умират разрушени от любов.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Рени в Април 25, 2016, 11:52:33 pm
ХВЪРЧАЩИТЕ ХОРА
Те не идват от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж – ето ги, литват над балкона с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.
А ний бутаме някакси, и жени ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора,
и изобщо, стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.
И е вярно, че те не са от реалния свят.
Не се срещат на тениса, нямат собствен фиат,
но защо ли тогава нещо тук ни боли
щом ги видим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?

Валери Петров
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Май 04, 2016, 12:45:01 am
Така естествена си, гола, като своята ръка,
заоблена и гладка, земна и прозрачна,
във лунни линии и ябълкови пътища,
така си тънка, гола, като голо житно стръкче.

Така си синя, гола, като нощ кубинска,
бръшляни и звезди косите ти оплитат,
така си златно, гола, и така огромна,
като огромен летен ден във златен храм.

Така си малка, гола, като нокътче от себе си,
въздушна, розова - докато утрото изгрее
и влезеш ти в подземието на света като в тунел,

в тунел със много дрехи, с много труд, където
помръква яснотата ти, облича се и пада
и се превръща пак в една оголена ръка.

Пабло Неруда

Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Май 06, 2016, 12:44:10 am
КОЛКО СИ ХУБАВА!...


На М.К.
 
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
 
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави
 
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.
 
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
 
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
 
Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: enigma в Май 06, 2016, 12:17:25 pm
 На Христо Фотев това ли беше това?
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: delphin в Май 06, 2016, 02:43:21 pm
НЕРАМКИРАНА ОБИЧ
---------------------------------------------------------
Димитър Никифоров - argonyk
---------------------------------------------------------
Нищо старо под новата кръгла луна,
нищо ново под старото слънце –
аз все още обичам оная жена,
дето чупи сърца като грънци.
Ще отмине и този сезон дъждовит
и ще псуваме жегата грубо.
Аз без нея съм остров – до днес неоткрит.
Тя в очите ми още се губи.
Нежни думи не съм ѝ заплитал в захлас,
нито тя ме преде на вретено.
Любовта ни е сляпа икона без глас,
или острият връх на остена.
Не в пастелите сухи на някой пейзаж
тя ще свирне със върбова свирка –
любовта е загадка и чакан мираж,
кратък миг на трамвайната спирка.
Любовта е с различни нюанси и нюх –
не поръчвайте рамки изкусни.
Аз – от вятъра, днеска – случайно дочух,
че все още ме търси със устни.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Май 06, 2016, 04:44:55 pm
На Христо Фотев това ли беше това?

Да, на него е. Аз предпочитам това

Mорето само живите обича,
а мъртвите изхвърля на брега.
Едно момиче, ах, едно момиче
морето не изхвърли на брега.
Остана само кърпата позната
да се прелива с белите вълни.
Момичето обичаше моряка,
моряка - всички хубави жени.
Остана само кърпата с червени
и лилави ресни като преди.
Ний плакахме безшумни и смутени
и скочихме в студените води...
До дъно преобърнахме морето
със пръсти, посинели от тъга,
да търсиме момичето, което
морето не изхвърли на брега.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Май 08, 2016, 06:09:46 pm
Слънчево затъмнение

Въоръжени с тъмни очила,
с парче стъкло, опушено до черно,
се взираме в небесните тела
и любопитството ни прави нервни,

и настървено дебнем оня миг,
в който упоритите закони
на нашия до болка земен бит
с нещо се променят, за да помним

как във настъпилата мрачина
си казваме: “Да, случва се планети,
блестящи с отразена светлина,
да скрият тази, дето всъщност свети”.

Борис Гуляшки
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: trendy в Май 14, 2016, 10:35:15 am
Написах стихче, ама ме е срам да ви го споделя, щото е тъпо  ;D ;D ;D
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Lilla в Май 14, 2016, 10:44:19 am
Спокойно, аз колко мои тъпи стихове съм споделяла  ;D :57:
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: trendy в Май 14, 2016, 11:20:28 am
Ааа, отказах се.  ;D Голяма глупост съм написала.  :57:
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Май 23, 2016, 12:25:57 am
Тя си забрави облака в леглото. Набързо
се сбогува с мен и рече ми: Ще те забравя. Но
забрави облака в леглото. С копринена завивка го покрих
и казах: Не отлитай и не тръгвай с мен.
Тя тук при теб ще дойде.
(А пък птици сини, жълти
и червени пиеха вода от тоя облак всеки път, когато се поспре,
за да надникне иззад раменете й.)
Ще осъзнае, щом се върне вкъщи тя
без свитата от птици, че климатът се е сменил
покрай брега на раменете и превърнал се е в пара облакът,
и ще си спомни, че забравила е облака
в леглото ми, и ще се върне да си върне обичайното си
притежание на облака…
Злорадо се усмихнах.
А когато пъхнах се в леглото си, в метафората
да подремна, ме обля вода.

Махмуд Даруиш

(http://cdn.tripwiremagazine.com/wp-content/uploads/2013/03/colorful-clouds-wallpaper_thumb.jpg)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Reptil в Май 25, 2016, 01:14:29 am
Навлизане в благоуханията

Потапям пръст в самия извор на живота
и влагата му ме миропомазва,
чертая върху устните си знак любовен;
благоухае кожата ти на тамян и амбра
и коленича за молитва пред свещените ти дебри:
от мъховете ти дъхти на кориандър,
мирише твоят дъжд на стръкове солено-кисели,
и белотата ти разпръсква аромат на мента, дива мащерка и лавандула.
От прасковата капе мед върху смокинята разрязана.
Ти тръпнеш в тласъци родилни
и виеш се, докато чудотворството приемаш,
а по челото ти роса сандалова избива.
И спира да кръжи Земята,
когато светлинка проблесне от рубин.

— Хенри Зугайб
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Май 28, 2016, 03:20:42 pm
Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите,
префучава през боазите, вдига облак над диканите,
грабва стрехите на къщите, на каруците чергилата,
сваля портите, оградите и децата по мегданите -
в родния ми град?
 
Можеш ли да спреш ти Бистрица, дето иде пролет яростна,
разтрошава ледовете си, на мостовете подпорите
и излиза от коритото и завлича, мътна, пакостна -
къщиците и градинките, и добитъка на хората -
в родния ми град?
 
Можеш ли да спреш ти виното, щом веднъж е закипяло то
в бъчвите огромни, взидани, с влага лъхаща наситени,
на които с букви кирилски пише "черното" и "бялото" -
в избите студени, каменни, завещани от дедите ни -
в родния ми град?
 
Как ще спреш ти мене - волната, скитницата, непокорната -
родната сестра на вятъра, на водата и на виното,
за която е примамица непостижното, просторното,
дето все сънува пътища - недостигнати, неминати, -
мене как ще спреш?

Елисавета Багряна

(https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/736x/93/99/40/939940fa42c5eca6e84c0a82422d39f1.jpg)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Скорпионче в Май 28, 2016, 04:49:15 pm
"Не ме търси сред другите жени!
(Тълпата поначало ме отблъсква.)
Аз винаги съм някъде встрани –
различна, независима и дръзка.
Не мога да се впиша в общество
от сладки захаросани девойки.
Сред тях изглеждам странно същество,
попаднало в графа – дефектни бройки.
Не ми понася стадният модел –
да върша нещо без да влагам мисъл.
Създадена съм с по-различна цел –
да давам пример Бог ме е орисал.
Над пошлост и поквара да летя
и вярата в доброто да възвръщам.
На страх, двуличност, фалш и суета –
вратата безпардонно да затръшвам.
Не ме търси в еднаквите лица!
На моето с големи букви пише –
достойнство, чест, любов и свобода.
Докато съм Жена. Докато дишам." –

"Докато дишам" – Васка Мадарова
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Скорпионче в Юни 01, 2016, 08:34:16 pm
Дамян Дамянов

Спи сърцето в каменна обвивка,
Буря тътне, стапя ме тъга.
Донеси ми твоята усмивка,
за да свърши бурята с дъга!
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Юни 11, 2016, 11:53:00 pm
Нека вятърът мисли за нас.
Бели чайки в простора да носи.
А с лъчите на слънчев екстаз
ние с тебе ще шляпаме боси.

Край брега на доброто море
ще събираме чувства и миди.
От вълните една ще се спре -
любопитна докрай да ни види.

Ще е синьо - до нежен сапфир.
Водни пръски сред нас ще танцуват.
А в безбрежния светъл ефир -
мъдри облаци тихо ще плуват.

Нека вятърът мисли за нас
и със топла любов ни повее.
Дъх във полъх. Усмивка без глас.
И денят, който дълго се смее.

Ясен Ведрин


(https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/236x/50/fe/f6/50fef67b6951ab003221c094273f1a42.jpg)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Юли 10, 2016, 01:14:42 am
Азалия


Когато ти омръзне да ме гледаш
и си тръгнеш,
безмълвно и красиво ще те изпратя.

Ще посипя пътя,
по който вървиш
с азалии
от планината...

Като вървиш,
да ги настъпваш леко
и да отминаваш.

Когато ти омръзне да ме гледаш
и си тръгнеш,
и да умирам,
няма да заплача.

Ким Со-Уол


(http://weddingphotography.com.ph/wp-content/uploads/2011/10/wedding-flower-meanings-with-32-macro-flower-photography-inspiration-27-Azalea.jpg)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Satin в Юли 11, 2016, 01:06:16 pm

КЪМ КЪЩИ

От морето дойдох - и очите ми още са пълни
със смокини и сол и седефени риби из тях:
като риба живях и по палуби сини осъмвах,
ала всичко забравих - забравих дори, че живях!

Помня сушата само и своето каменно тяло,
изпълзяло от мрака под ниската лунна пета,
планините от въздух и бялата птица, запяла
над човека, от който за пръв път поисках вода.

Беше привечер пак и беряха момичета тръни
и се кичеха с тях, а на мен ми се стори за миг,
че прилича светът на отдавна пресъхнало дъно
и че вече познавам отнякъде тия земи,

а по тия треви и по тия скали съм се лутал
и съм чакал нощта да ме вземе отново назад.
И пристъпих назад - и дочух тишината нечута.
И прекрачих напред - и ме лизна бездънният хлад.

И морето нахлу! То потече през мен като лава,
разлюля ме високо над своята звездна вълна
и ме смаза в прахта... И видях тъмнината тогава
как се пълни отгоре ми с огън и кръв като нар,

как небето среднощно прозорците свои разтваря
и земята гори под крилатите наши пети...

И отупах прахта, и прекрачих напред към безкрая -
тази къща залостена с толкова много врати.

Георги Борисов
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Lilla в Юли 13, 2016, 08:21:21 pm
Крепости

Не смеем да се срещаме.
Не смеем да се гледаме.
Не смеем да си проговорим.

Потеглят ни внезапно стъпките,
но недостигнали, замръзват.
Насочват се зениците,
ала светкавично се отклоняват.
Запалят се в сърцето думи,
но стигнали до устните,
изгасват.

Сами сме крепостни стени издигнали,
от минали,
неанулирани години,
от любовта,
от загубата,
от живота
и съдбата
на скъпи,
на любими хора.
Стени непоклатими.

А в тайните води на мисълта
ръцете ни,
като на тънещи,
се дирят
и отмаляват,
с крайчеца на пръстите
да се докоснат.

Но устните мълчат.
Мълчат - да не излъжат.

И всеки в крепостта си
се затваря.

Елисавета Багряна

Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Юли 28, 2016, 04:17:26 pm
Разбирай ме добре: сега не мога
пред тебе на колени сам да падна,
на тебе да предложа своя огън,
а в моята душа да бъде хладно.

Да те разплача - и да съм спокоен,
да те въздигна - и да те погазя.
Така жестоко искам да си моя.
Дори от обич мога да те мразя.

Евтим Евтимов
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Юли 28, 2016, 09:45:55 pm
СИЛНИТЕ

Силните плачат сами.
Не ръкомахат. Не викат.
В гръб не забиват ками.
И не се кланят на никого.
Те овладяват света,
без да си губят душата.
Ала вървят и вървят
само напред и нататък!
Въпреки вечния страх.
Въпреки всяка измама.
Никой не може без тях.
Рамо за силните няма.
Те знаят как да простят,
как на доброто да служат.
Те не поглеждат назад.
И не говорят ненужно.
Те са внезапни искри
от небесата дарени.
Тяхната воля твори
нови, незнайни вселени.
Въпреки цялата мъст
и доживотната завист,
още влекат своя кръст
и до безкрай се раздават.
Мъката не ги ломи,
прави ги по-всемогъщи.
Силните плачат сами.
Но времената обръщат.

Веселина Атанасова
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Август 12, 2016, 06:33:33 pm
Ние, лъвиците

Ние, устатите,
ние, мръсниците,
с нокти на лапите,
с ръб на езиците,
кърваво-нежните,
влюбено-силните,
с белег над веждата,
хапем и милваме.
Вид на изчезване,
вечно отричани,
трудни за следване
и за обичане,
но любовта ни е
най-невъзможната –
зло заклинание,
огън под кожата!
И ще ви сгрее
право в душиците,
както умеят
само лъвиците!

Ники Комедвенска
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Август 14, 2016, 06:59:23 pm
Голямото сбогуване приключи.
Не съм по- малка, нито ти порасна.
Добре ще е след мене да заключиш.
Едва ли ще се върна. (Но помага.)
Добре ще е след мен да се напиеш.
(Аз трезви философи не познавам.)
Навярно самотата ще откриеш.
Не е като смъртта. (Но пак помага.)
Добре ще е да ми простиш. Отчасти.
(За повече не смея да мечтая.)
Не можех да се споделя на части.
Сбогувам се, за да остана цяла.

Мария Лалева
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Август 14, 2016, 08:40:57 pm
Ние, лъвиците

Ние, устатите,
ние, мръсниците,
с нокти на лапите,
с ръб на езиците,
кърваво-нежните,
влюбено-силните,
............................

Ники Комедвенска
В действителност не е лъвица, а девица-
родена е на 24 август 1971г. , но има Венера в лъв съвпад с Регул
то и Слънцето и съвпада с тази звезда, затова ума успех и популярност
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Август 14, 2016, 09:34:29 pm
Благодаря, Акрукс  :-* Като го поствах се замислих, че май не се сещам за лъвици във форума. Аз също не съм, но може би, заради лъвската луна и квадрата й с Венера, участието в огнения тригон с двата  У1 - до някъде виждам себе си в текста :)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Август 14, 2016, 09:53:54 pm
Благодаря, Акрукс  :-* Като го поствах се замислих, че май не се сещам за лъвици във форума. Аз също не съм, но може би, заради лъвската луна и квадрата й с Венера, участието в огнения тригон с двата  У1 - до някъде виждам себе си в текста :)
Определено е заради лъвската Луна- докато го четох си  мислех за малката, която иначе е много скорпион- Слънце, Марс, Плутон, Меркурий, АСЦ + тату с дамски скорпион на рамото, който си направи на 14г, но в действителност пуска нокти, развява мощна грива и надава рев като лъвица  :012:
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Август 26, 2016, 02:57:48 pm
Не те искам такава,
облечена цялата.
Нека аз съм ти дрехата
и пак аз – огледалото.

Нека аз съм леглото ти,
нека аз съм ти книгата,
да съм кърпа, която
до под дупето стига,

и водата от душа,
разтопена по шията.
Да те ям, да те пуша,
да те дъвча и пия…

И когато, по грешка,
се окажеш без мене
да усетиш – горещо е,
но ужасно студено.

А пък аз, остарял,
тих и необитаем,
натежал, опустял,
като къща под наем

без стопани, без мишки,
даже без квартиранти,
по-смутен от разнищени,
разкопчани тиранти

да побързам, и лесно
пак при теб да се връщам
за да мога, естествено,
да си те напрегръщам.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Август 26, 2016, 10:44:41 pm
Искам с някого да повървим ,ей така до края на земята .
После под дъжда да помълчим и да чуем заедно тревата .
Да позъзнем тихо в ноща ,само с поглед да се наговорим.
Да си поделим една мечта . Да се стоплим на искрица огън.
Да преспим в незнайната гора, да ни светят две звезди отгоре,
за да се събудим сутринта по-добри от всички хора.
И да си говорим пак на ,,ти". Пак така да тръгнем към безкрая.
Искам с някого да повървим и да се обичаме до края.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Август 28, 2016, 06:41:32 pm
РЕШЕНИЕ
Ще имаш ли търпение да чакаш,
че с малки добринки съм пак заета:
да освежа увехнал мак разплакан
и да дирижирам хор от щурчета,
да редактирам птичи летописи
с буквите на звездното летене,
да кажа на тъгата ви :"Иди си!",
куража да направя суверенен,
да приближа щастливата далечност,
да прибера плода от слънчобера,
да победя бездушност със човечност,
да излекувам раните на Вчера...
Сега не знам. Ти трябва да решаваш
сред пъстрата ми милостна различност-
дали да се прелея във забрава
или пък да съм твое нежно Всичко.
Стефания Цанкова
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: art7ess в Август 29, 2016, 02:47:35 pm
https://www.youtube.com/watch?v=0jkiz8R1VyI
//от 1:50
от години не съм попадала на по-добра поезия<3
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Септември 01, 2016, 11:43:17 pm
Аз съм лятна...Толкова лятна,
че те паря дори без докосване.
Всяка мисъл за мен е черешова,
всяка дума - едно омагьосване.
А вкуса ми е слънчев. На праскови.
Твойте устни са жадни за още.
Пак ме вдъхвай - мириша на юли...
Сенокоси...море...полунощия.
Аз съм твоето късно обичане.
Със светулки и тихи щурци.
Със поляни , пламтящи от макове
и със пясъчно - топли следи.
Знаеш, лятна съм...толкова лятна,
че оставих без зима сърцето ти.
Прегърни ме за малко...Целувай ме...
Да съм лято, заспало в ръцете ти.

Caribiana

Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Септември 04, 2016, 04:21:19 pm
ПРОЧЕТИ МЕ, ЛЮБОВ...

Прочети ме, любов, прочети ме
като спиращ дъха ти роман,
всяка страница - с моето име,
всеки ред да е с трепет желан.

И изпей ме любов - като песен,
тъй красива - с целувки слова,
не, не виждай в мен смуглата есен,
като пролет мечтай ме с дъжда.

Ти търси ме, любов, намери ме,
като ручейче с жива вода,
с ненаситните длани отпий ме,
аз във теб ще оставя следа.

Там по устните - шепот вълшебен,
южнякът - гальовник в твойта коса,
ти ме стискай, любов, не ме пускай
и за теб ще създам чудеса!

Красимир Трифонов /sinoptic /
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Септември 08, 2016, 02:53:47 am
 Една любов през септември...

С хладен дъх септември ме обгръща,
довел със себе си дъждовни дни...
Но сгушвам се до тебе вечер вкъщи
и сякаш на света сме сам-сами...
В ръцете си ме вземаш и усещам
как ти си всичко в моя малък свят,
и как септември - хладен и надменен,
не ще ми вземе теб и любовта...
Дори да се опитва - той е само
едно дъждовно, облачно дете,
а ти, момче, си моят летен вятър...
Ти слънце си над тихото море...
... И също като слънце ти ме топлиш
и караш ме да бъда по-добра...
... И също като вятър се закачаш
и нежно рошиш моята коса...
И знам, че нищо няма да ми вземе
теб, мое мило слънчево момче...
и нито този, нито друг септември
ще може обичта ми да възпре...

Теодора Стефчева
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Veselin в Септември 11, 2016, 11:08:51 pm
Тази вечна любов

Когато страстите се уморят
 да бъдат с нас във есенните нощи —
дали ще спрем тогава насред път,
 ...или у нас ще вика някой "Още!"?

И няма ли тогава да тъжим
 за наш'те срещи и раздели —
защото щастие на тях дължим,
защото с тях сме истински живели?

Любов, Любов, ти все оставаш млада —
до края си след тебе все вървим.
Изгаряме на светлата ти клада,
изгаряме — и пак благословим!

Във свойта пъстра есенна тъга
 нали полето тайно се надява
 след бялото мъртвило на снега
 да възкреси зелената си слава!

Ах, този тъжно-весел кръговрат,
за нас той пролетите не повтаря!
Но бил ли си с една любов богат,
спокойно твойта есен ще догаря...

Ваньо Вълчев
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Ali_Lun в Септември 13, 2016, 10:37:12 am
''Жива рана за мене вече си, жива рана в мене боли.''

Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Септември 18, 2016, 11:31:11 pm
Рецепта за Непослушност

Не, няма да ти спазвам правилата.
Кога да мразя, колко да обичам?
Кои са врагове, кои приятели?
Кои да са зачеркнати с различие?
Кога светът да бъде много сложен.
Кога да нямам даже хляб на масата.
Кога да ме боли до невъзможност.
Кога да отрека и чудесата.
И колко от мечтите са приемливи.
А другите? В отдел за рециклиране.
Родили сме се от едно безвремие,
което тук му казваме умиране...
Но ето, че съм жива и те дишам,
Живот, и всеки дъх ми е обичане.
Не ми поставяй граници излишни.
Човек е синоним на безграничност.
И знаеш ли, че шепотът в душата ми
все още не е трайно заглушен.
Не, няма да ти спазвам правилата.
Не са били написани от мен.

автор Мира Дойчинова - irini
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Септември 20, 2016, 08:56:23 pm
ЖИВОТЪТ СКРИТ Е В ДРЕБНИТЕ НЕЩА

Животът скрит е в дребните неща
В жест най-обикновен, ала човешки
В любима песен, слушана в нощта
С човек, умеещ да прощава грешки
В усмивката на влюбени очи,
Която търсиш твоя ден да сгрее
В забравата на смелите мечти,
Когато правиш опит за летене
В стремежа да запазиш своя дух
Свободен в несвободното ни време
Да не виниш за всичко някой друг
Да не превръщаш обичта във бреме
Във ручеите топли на кръвта
В сълзите непринудено родени
Най-истински са дребните неща
И те остават спомени след време.

Бисерка Каменова
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Септември 29, 2016, 10:20:58 am
Защо ни е вълшебен, чуден остров?
И на земята стават чудеса!
Великото е винаги най-просто!
Една луна, две капчици роса,
една случайна мъничка разходка и
топлината на една ръка ..
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Октомври 01, 2016, 01:35:23 pm
Аз вярвам в мълчаливата любов

Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдане,
в сподавения порив на кръвта.

Очи, в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви, от несдържан плач по ясно
говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава!
Тя - вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов

Давид Овадия
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Октомври 01, 2016, 01:36:34 pm
Режими аз не пазя в любовта си
И по режим за тебе не тъжа.
Скъперници на чувства в тежки каси,
Спестяват днес и обич, и лъжа,
Вълнения, усмивки и въздишки,
Страдания и рискове, и смях,
Дори писмата са спестовни книжки
На спомени, събирани със страх.
Затуй душите им се раздвояват.
По дяволите...Аз съм по – богат,
Когато всичко наведнъж ти давам
И не поглеждам крадешком назад.
Напред е всичко, дето ме привлича,
Напред ще се роди и огън нов.
Сега си с мен – сега ще те обичам
До сетната си капчица любов.
Сега ти давам цялото си щастие.
Вземи го. И бъди докрай добра.
Дори да изгоря от любовта си,
Пак с целия си огън ще горя!

Евтим Евтимов
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Октомври 07, 2016, 01:36:53 pm
И е бяло, и тихо, и тихо...
Пада сняг. И шепти във косите ми.
Сякаш падат прашинки небе.
Ако искаш, ела да поскитаме
из заспалото бяло градче.
Ти ще топлиш ръцете ми с длани,
аз ще топля твоите с дъх.
Ще направим пътечка за двама ни
във самото сърце на града.
А по моите мигли снежинките
ще приличат на светли сълзи.
Ще изглеждам почти като приказка.
И ще мога да сбъдвам мечти.
Ако искаш ела...Измечтай си ме.
Пада сняг. И валят чудеса.
Всичко става вълшебно и тайнствено...
Пада сняг. Ако искаш, ела...

автор caribiana
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Октомври 12, 2016, 03:55:18 pm
В края на лятото

Тази нощ чувам тихо дъжда,   
напомня минали есени...                         
По капчука отмива ръжда,
стичат се капките песенно.

Някъде скрито вятър мълчи,
не бушуват и в мен урагани.
Няма мълнии в моите очи,
не изригват в мене вулкани.

Едва доловимо блещукат
сълзи-спомен за обич стара.
Мина време, а чувствам се пак
забравена чанта на гара.

Тъй безмълвно плачат лозите,
когато ги режат наесен...
С усмивка си трия сълзите-
лятна е дъждовната песен.

Виктория Маринова
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: maimunka365 в Октомври 15, 2016, 10:50:30 am
Като кукли на конци без пламък, без огън жар,
изгасват най-верните мечти.
Мечти във страх и празнота се отразяват в огледален облик,
сенки създадени от спомени за отминалото време.
Потъвайки бавно със земята и
сгромолилото се с тряск над нас небе,
предаваме се в мрак и тишина,
а лъч искрици отразяват с ясна светлина.

Все по силно сенките се открояват,
а спомените все по-ярко преминават,
паметта ни е подарък.

Спомени за полет лек, бяла светлина
и усмихнати деца, изпълнени с истина за любовта!

Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Октомври 15, 2016, 09:49:02 pm
Не ме искай. Само минавам.
Ураганно... причинявам щети.
След мен е потоп и удавяне.
Не тръгвай. Аз нямам следи.

Не ме чакай. Идвам неканена.
Като хала, раздухвам огньове.
Няма начин да бъда забравена.
Не строя - разрушавам мостове.

Не ме викай. Още съм вятърна.
Шумоляща и дива в листата.
От бури за теб съм изпратена.
Гръмотевици нося в Душата.

Не ме пипай. Ставам на лава.
Изригвам... Разцепвам земята.
Отломки от чувства стопявам.
Да ти парят, събрани в ръката.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Октомври 16, 2016, 03:24:03 pm
Обичам те!
Обичам те и всичко е възможно!
Аз всичко мога с двете си ръце
с дланите си малки и тревожни
да завладея твоето сърце.
С очите си да те поглъщам
и с тях до края да те изгоря
душата ти на пепел да превърна,
когато искам мога и това.

И друго има. Мога да съм тиха
и дума да не смея да река,
но всичко вътре в мене ще те вика
и цялата да съм зов, но да мълча.
Аз мога да съм бурна, пълноводна,
в стихията си всичко да руша!
Обичам те и всичко е възможно
и цялата ми сила е в това!

Павел Матев
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Октомври 17, 2016, 06:34:05 pm
Ханът

Да бъдеш човек е като гостоприемен хан.

Всяка сутрин идва по някой.

Радост, депресия, подлост, мимолетни чувства

като нечакани гости пристигат.

Посрещай и гощавай!

Дори да са рояк беди,

които отнасят покъщнината,

ти всеки гост почитай.

Може би прочистват място

за някоя нова наслада.

Мрачни мисли, преструвки и злост –

посрещни ги със смях на вратата

и ги покани да влязат.

Който и да дойде, благодарен бъди,

понеже всеки ти е бил изпратен

като учител от отвъдното.

Мевляна Джалал ал-Дин Мухаммад Руми
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Октомври 28, 2016, 10:10:50 pm
На днешната дата е бил роден!



Страхливия ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен,
безсилния ще плаче от тъга,
а истинския сам ще те намери.

Ще иска той с прегръдка да те спре,
но ти не се завръщай, нито спирай.
Вълната е вълна насред море.
А тръгне ли към плиткото - умира.

Евтим Евтимов
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Октомври 29, 2016, 12:01:14 am
(https://scontent.fsof2-1.fna.fbcdn.net/v/t1.0-9/14502843_1314178021960534_5049141635408413160_n.jpg?oh=a9f71df58c361129e7738f96f0e638ac&oe=58A75018)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Октомври 29, 2016, 01:18:41 pm
Обичам те дотук

По своя път един и същ
разнася мълнии трамвая,
гърми и обещава дъжд.
А аз какво да обещая?

...Обичам те дотук.

До този мост. До тази гара.
До този миг. До този звук.
До розата на светофара,
до ъгъла на тротоара -
обичам те дотук...

Сега трамваят е нащрек,
внезапно забелязал,
че вече съм един човек,
от релсите излязъл...

И отминават твоите крачки.
Изглежда, че съм станал друг
сред този писък на спирачки...

Обичам те дотук.

Обичам те...

Георги Константинов
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Ноември 03, 2016, 11:54:20 pm
Задънена улица

Светът върви накриво -
 неудобни са му обувките.
 (Чепикът го стяга.)
 Никой не стъпва в чужди стъпки,
 освен понякога,
 (на раздяла).
 Среща ни някое друго кръстовище,
 после ни разминава.
 Не са ни виновни посоките -
 ситуацията е такава.
 Аз съм твоето препъни камъче,
 ти - моята успоредна права.

Клементина Манчева
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Скорпионче в Ноември 04, 2016, 11:57:24 am
 :)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Ноември 05, 2016, 12:16:47 am
Днес, т.е. вече вчера - се навършват 50г. без Веселин Ханчев.

Пръстен

За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,
на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.



А това често срещах в лексиконите на по-големите от мен :)

Любов

Къде си ти? Не свети в твойта стая,
но зная, че си тук, че си сама.
Завърнах се. За първи път разкаян.
За първи път оставам у дома.
Не е ли вече късно да остана?
Измъчих те. До смърт те изтерзах.
Какво ти връщам? Нежност разпиляна.
Уста с горчиви бръчки покрай тях.
Какво ти нося? Две ръце, с които
да те докосна ме е срам дори.
Къде си ти? Вдигни лице сърдито.
Възмездие поискай. Удари.
Вратата черна покажи ми с тази
немилвана ръка като платно.
В лицето ми извикай, че ме мразиш
или дори че ти е все едно.
Заслужил съм очите ти студени.
Заслужил съм ги с хиляди вини.
Ти ставаш. Приближаваш се до мене.
Невидима, ти казваш: "Остани!
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Ноември 10, 2016, 04:16:16 pm
Ще мине всичко. Ние да сме живи.
И болката. И радостта горчива.
И вярата. Неверието - също.
И завистта,
и злобата
ще свършат.
Ще мине всичко. Нека да сме живи.
Единствено това да ни опива.
А другото? - пристига, заминава.
Животът бърза.
А човек
остава.
Ще мине всичко. И дано сме живи.
Мъгла пътечката до нас покрива.
И само вятър, вятър, вятър
дълбае към душите ни
земята.
Стои човек. Животът си отива.
И той ще мине.

Само да сме живи.

Калина Ковачева
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Ноември 10, 2016, 04:31:06 pm
Принцесата е страшно уморена.
От грахови зърна. И от обувки.
Не и достигат сили. Нито време
да чака принца със вълшебната целувка.
И как да я събуди, като тя
не спи изобщо. Вече сто години.
По цели нощи вярва в чудеса.
И вечно губи вярата си на разсъмване.
Принцесата е уморена. До сълзи.
Светът я плаши. Струва ѝ се лош.

 
Сега тя просто иска да заспи.
Не я будете. Лека нощ.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Ноември 12, 2016, 12:27:41 am
Луна от рая
Мед във вените ми вливат
твойте устни.
Слънце
себе си разпръсва
в тревата на очите ти,
която хвърля рой звезди по моя път...

Мухаммад Ибрахим Абу Суна
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Satin в Ноември 13, 2016, 02:00:23 pm
    Радост моя, жар-жарава...


    Радост моя, жар-жарава,

    тебе аз обикнах пръв.

    Мен ме гони лоша слава,

    теб те гони луда кръв.

    Мед в косите ми застива,

    а си черна ти; по-тих

    от очи — до днес — такива

    тъй бездънни, аз не пих.

    Никъде не срещнах огън

    като твоя — ах, беда!

    В родния ми край с тревога

    чака моята рода:

    бухал в бухналото блато,

    сови три и три сестри,

    кон разпенен — огнен вятър,

    на връвта есетри три,

    брат, ден ябълков, тъй хубав

    и от смях поруменял,

    и хитрец с лисича шуба –

    конекрадец засиял.

     

    ……………………………

     

    Край мой — светъл и безгрижен.

    А навярно искаш ти

    вятър яростен да стриже,

    простодушно да шепти.

    Ах, пази се, тук оставаш

    сам-сама в неверен час.

    Всички пътища познавам,

    може да избягам аз.

    Знай, че краят е разпасан,

    от измами похитен.

    Веселякът е опасен,

    а не дух опитомен.

    Подосещаш ли се нещо –

    не рода, а огнен зов!

    Цялата околност вещо

    ме подкрепя в моя лов.

     

    Павел Василиев

Титла: Re: Поезия
Публикувано от: enigma в Ноември 15, 2016, 09:01:24 pm
Тя:
Не питай за предишните. И аз
за бъдещите няма да те питам.
Прибирам се при теб като у нас.
Човеко Божи, чувствам се разбита.
Не искам празни приказки. Недей
да слагаш маса със от пиле мляко.
Прекрасно е, че нямаш полилей!
Със свещ ме търсеше. И ме дочака.
Сега какво ще правиш с мен - не знам.
Както се казва - бий си ме в главата.
Човек, каквото си направи сам...
Е, знаеш поговорката нататък.
От ревност полудял или от страст,
срини ме в ада, сваляй ми звездите...
За миналото - нито звук, ни глас!
А бъдещето разгадай в очите ми.
Той:
Аз знам, че имаш много имена.
И опитът ти с други впечатлява.
Нали си с мен. Нали си у дома.
Да бъда с друга някога?
Не става.
Не искам обяснения. Недей.
Намерих те със свещ. И те дочаках.
Ако ти купя тъжен полилей,
свободна си да продължиш
нататък.

Маргарита Петкова & Добромир Банев

Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Ноември 15, 2016, 09:14:49 pm
''Не ми прощавайте!''

Не ми прощавайте! Красива и желана.
Виновна съм. А вие ме мразете!
И Господ полудя по мен. Избраната.
Бедрата ми са дълги междуметия.
Гърдите ми са твърди. Безкомпромисни.
А гледката е трудна за понасяне.
Косите ми са горди. Недокоснати.
А кожата ми гладка като ласка.
Оплювайте ме! Хищно ме хулете.
Не ставам да съм цветето във вазата ви.
Сълзата ми е щедра. Отхапете си!
Облизвайте се. Вкусна и опасна съм.
Душата ми е гола. Като лятото.
(А дързостта е прошка към страха ни.)
Щастливо ненавиждана. Богата.
И съм добра! И дишате праха ми.
Мразете ме за думите ми! Мога ги.
Сънувайте ме. Алчно. Ненаситно.
Наричайте ме кучка! Аз съм огън.
Обичам ви. Но обожавам истината.

Павлина Йосева
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Ноември 27, 2016, 12:49:35 am
Paris at night

Три клечки кибрит – една подир друга запалени в мрака.
Едната – за да погледна цяло лицето ти.
Втората – за да погледна очите ти.
Третата – за да погледна устата ти.
Пълен мрак след това – за да си спомня всичко,
когато до мен те притискам

----

Искам три листа любов - бял - да те нахвърля по него,
дори и с черни контури...
черен - себе си да заключа с останали щрихи от бяло...
сив - да запомня
каквото ще има след тебе...

Жак Превер

(http://paintyourwishes.com/img/picture/1434116538.jpg)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Veselin в Ноември 29, 2016, 09:02:29 am
Бяла въздишка

И този сняг ще мине,
невидим ще изчезне
в невидимите бездни
на идните години.

И само от картини,
рисувани по памет,
наивно ще ни мамят
рисувани снежинки.

Може би това е,
вълшебството, което
остава под небето
след всеки сняг нетраен.

Въздишката ти бяла
над преспите ще литне,
ще стопли някой скитник,
а ти ще зъзнеш в шала.

И аз ще зъзна също,
с очи, за тебе слепи.
Ще стопли чужди шепи
въздишката ми бяла.

Тодор Анастасов
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Декември 01, 2016, 09:18:46 am
Купи ми за Коледа ново сърце,
че старото вече е сдало багажа -
не трепва, не чувства и вече не ще,
дори и на мене, две думи да каже.
Лежи и не мръдва - същински мъртвец.
И никаква болка, и никакъв трепет...
Навярно, убила съм моя врабец -
от толкова чувства, мълчи ми повреден.
Купи ми за Коледа кошче с мечти -
купчинка от мохерни цветни кълбета.
Да имам с какво, когато вали,
да кърпя и да си наплитам небето.
Не искам големи - не са ми по ръст
(джудже си останах дори и в мечтите).
Мечти за човече по-малко от пръст,
което на по-невъзможни налита.
Купи ми за Коледа още живот,
че този кроих го погрешно - не стигна.
Все мислех, че имам от него, а то...
Надникна и свърши преди да премигна.
Купи ми за Коледа тези неща.
Нали ме попита какво да ми купиш?
Да, знам, че ги няма, но тези избрах.
Нали не очакваш да ревна за кукла?

Радост Даскалова
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Декември 09, 2016, 12:04:14 am
След дъжд се диша леко и дълбоко.
След дъжд се вижда дневната на Бог,
а ангелите си сушат крилата.
След дъжд се ражда любовта...

Р. Ковачева

(http://img.xooimage.com/files110/5/c/d/ba-ballet-in-the-...rate-art-494878c.jpg)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Декември 14, 2016, 11:52:07 pm
Накъдето ми видят очите

Уморих се да търся посоки,
уморих се да бъда прилична,
да раздавам усмивки широки,
чужди пътища все да пресичам.
Уморих се...

Уморих се от хорски съвети,
от учтивост да бъда обичан,
от уюта на скъпи предмети,
искам просто да бъда различен.

Накъдето ми видят очите,
по света аз да тръгна тогава,
изведнъж надживял суетите,
тази нищо, нищо не значеща слава,
към сърцето на някой приятел,
по безкрайният път на мечтите,
без часовник, без вчерашни дати,
накъдето ми видят очите.

Уморих се...


Живко Колев
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Veselin в Декември 15, 2016, 09:11:29 am
РАЗМИСЪЛ

В нас нещо плаче, нещо моли.
Треперят сенки и води.
Зад нас са нашите неволи,
пред нас – грядущите беди.

Намразилите ни пътеки
 ще опустеят, може би.
Пръстта ще пази сухо ехо,
от ехото на две съдби.

Те ще отхвърлят мойто име.
Аз твоето ще залича.
Забравени, непоносими
 душите ни, душите ни ще замълчат.

А може би от вярност болни
 напразни страхове таим.
В нас нещо плаче, нещо моли
 и не напразно се боим.

Павел Матев
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Декември 16, 2016, 01:00:05 am
Виждал ли си как краде шейтанка?
Влиза ти в душата многолика.
Дето мине, хвърлила е сянка,
вързала е времето ти в плитка.

Там остане ли, изпепелен си –
будни ще са всичките ти нощи.
Ще я носиш жаден даже денем,
ще я пиеш и ще искаш още.

Тя до теб ще бъде с всяка мисъл,
с всяка глътка вино ще я търсиш.
С блудна страст нощта ти ще ориса,
ще си луд за нейната безпътност.

Ще я молиш, миг да бъде твоя,
свят ще даваш, за да я целунеш.
Щом решил си с дявол да говориш,
сам обричаш пътя си на лудост.

Виждал ли си как краде шейтанка?
Май успя съня ти да отнеме.
Но помни, тя няма земна мярка,
нейно ще е мъжкото ти време."

Йорданка Господинова
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Корея в Декември 16, 2016, 09:38:05 am
Те се срещнаха късно:
подир други срещи,
ревности, раздели,
подир други пръстени,
устни, постели -
срещнаха се съвсем накрая,
вгорчени и изморени.
Никакви игри не им се играеха,
не им се слушаха гласове
на сирени -
след мътилката на деня
идеше вечер, прозрачна като гора
без листи.
И точно тогава,
тържествено и обречено,
много накрая,
много късно наистина,
те се намериха.
Вкопчили пръсти,
мълчаха потресени -
като видели Бога безверници.
Два смешни храста,
цъфнали наесен.
От какви тайни, дълбоки пластове
избликна това
последно обичане -
та бе най-тихото
и най-страстното,
на смърт прилично.

Станка Пенчева
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Декември 17, 2016, 01:27:27 am
НЕ СЕ НАУЧИХ
Не се научих да предавам
навярно мога, но не искам!
Не се научих да продавам
душата си - износена, но чиста.
Не се научих да затварям
очите си пред тъжни гледки.
Не мога да се примирявам
и никога не правя "тънки" сметки.
Не се научих да се мазня,
каквото мисля си го казвам.
От лицемерие се дразня,
а с безразличие наказвам.
Не мога да стоя на тясно
притиснат ли ме се изплъзвам,
със мен изобщо не е лесно,
но лесно ли е ще омръзвам.
Не се научих да оставам
почувствам ли, че съм излишна
Но се научих да внимавам,
попадна ли на хора хищни.
За мене казват: "Струва си парите,
не я настъпвай, че е като пепелянка!"
Така е, прави са - особено жените...
Не се научих да живея като сянка!
Таня Батаклиева

(https://scontent.fsof2-1.fna.fbcdn.net/v/t1.0-9/15541658_1456785701018841_2054132692904044518_n.jpg?oh=794d64c4df7f92c1709d6f8ef424c324&oe=58FAB0A2)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Декември 19, 2016, 10:01:01 pm
ТИШИНА

Тишината вали във прозореца
като бяла надежда до мен
и сред толкова стъпки на хората
чувам твоите стъпки да стенат.

И сърцето ти чувам да бие
над звезди и пътеки бездомни.
Ти не можеш от мен да се скриеш,
да останеш единствено спомен.

Тишина, тишина, само тя ми остана след теб.
Тишина, тишина…
Аз съм сам, без любов,
търся твоята нежна ръка.
Аз съм сам, без любов…

Не е късно, помни, не е късно
да отвориш вратата внезапно
и раздялата с дъх да разпръснеш,
и да върнем горещото лято.

Тишината вали във прозореца
като бяла надежда до мен
и сред толкова стъпки на хората
чувам твоите стъпки да стенат.

Георги Начев
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Декември 20, 2016, 09:14:52 pm
Как счупи се кантара на овчаря

(из цикъла "Вицове в рими")

В селó Зад върлио баир
бе дислоциран по “заслуги”
майор Горанов, командир
на батарея. Със съпруга

си бе и булката му млада.
Бе след Балканските войни.
Майорът имаше награди,
но в службата се провини

и тъй – на село се намери.
Там имаше един овчар,
прочут, че много точно мери
той сиренето без кантар.

Овчарят беше надарен
с огромно мъжество от Бога,
но инак скромен и смирен,
и непорочен беше. Много

от селските моми в мечтите
бленуваха за него тайно,
а той пасеше си овците
и си свирукаше нехайно.

Та този надарен овчар
с огромното си мъжество
наместо с рабош и кантар
отмерваше. По същество;

завързваше в един вързоп
голяма пита кашкавал
и вдигаше я с този топ.
До грамче да не е познал

не се е случвало до днес.
Научи се майор Горанов
от него да купува. Вест
проводи му и рано-рано

на следващия ден чобана
пристига, носи кашкавала.
Не зная как обаче стана,
отде бе булката разбрала

за майсторлъка на овчаря,
но случи се веднъж така, че
тя бе сама и за кантара,
със който мери го подкачи.

Овчарят, кротко и смирено
показа го, а тя му рече;
“ А премери сега и мене
със инструмента си, човече!”

“ Да те премеря, ама нема
как да те закача, госпожо.
Бохчата ми не е голема...
...не мога в нея да те сложа.”

“ Пъхни го тук, между краката
– му каза булката лукаво –
размърдай го напред-назад и
със него ти вдигни ме здраво!”

Така направиха, обаче
след малко пустият кантар
омекна. “ Що направи? Значи
го счупи!”, простият овчар

проплака. “ Хич недей се вайка,
не се троши такъв кантар
– му каза младата хазайка –
не е кантар това, а дар

от бога! Ми ела отново
да ме премериш утре пак!”
Отвърна момъка; “ Готово!”
и тъй започна със мерак

да си я мери доста често.
Но за беда, веднъж тогава
Горанов хвана го, че вместо
дванадесет кила му дава

той десет, и попита строго;
“ Защо ме лъжеш?”, а овчаря
отвърна му; “ Сега не мога
да меря точно, че кантара

жена ти ми строши. Ей – вика –
през ден я меря. Даже вчера
пак у дома ти ме извика
и пожела да я премеря.”

Автор: Ангел Веселинов
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Декември 24, 2016, 04:36:48 pm
Колко е хубаво
да се измълчиш по някого

да овкусиш тишината му
колко е хубаво

да преминеш през ситото му
да премине през ситото ти

колко е хубаво

да заситиш
да те заситят

да се запомниш в някого
колко е хубаво

да се изоставиш

да се задомиш
с отсъствието си

там някъде
в някого

колко е

хубаво

Петър Петров

(https://scontent-otp1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/15698123_10209739489658001_4689999234090447069_n.jpg?oh=b3732521a39be7f2276ce4cc747fa288&oe=58E8B527)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Декември 25, 2016, 12:38:28 am
БЯХМЕ НАЙ-БЛИЗКИ

Искаш с теб да останем добри познати.
Как да разбирам това?
Длани, които до болка се стапяха сляти –
да се здрависват едва?

Погледи, дето до дъно се пиеха жадни –
леко да се поздравят?
Устни, които се пареха безпощадни –
дружески да си мълвят?

Не, ний не можем да бъдем добри познати.
Няма среда в любовта. Бяхме най-близки...
Затова отсега нататък
ще сме най-чужди в света.

1959
Блага Димитрова
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Януари 05, 2017, 09:16:16 pm
Дотука, принце, всичко беше лесно.
Преминах деветте ти планини.
Не се намери дракон да ме стресне,
ни силна буря да ме повали,
ни стар магьосник в кал да ме превърне,
ни зла кралица да ме вледени.
И не че не помислях да се върна
(това все пак са девет планини).
Но волята ми, принце, бе желязна,
защото вярвах - чакаш и не спиш.
И не на теб, на себе си съм бясна!
Глупачката, реших - ще издържиш
докато дойде твоята принцеса -
възпитана, безстрашна и добра...
Но виждам, че и жаби ти харесват
(навярно си целунал не една).
Дотука, принце, някак си устисках
да нося непосилния товар.
От тук натам не мога.
И не искам.
Пред тебе предпочитам някой звяр.

Васка Мадарова
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Януари 05, 2017, 09:24:09 pm
(не) навреме

Когато свършат всичките сълзи
и секне болката от всичките ти думи,
когато осъзнаеш, че мълчим
над синкавата бездна помежду ни,
когато видиш колко съм далече
и колко си безсилен да ме стигнеш,
когато в глухи, безпощадни вечери
жадуваш за предишната ми близост,
тогава ще ме видиш (за последно)
изящно тиха, нежна и красива -
каквато си ме имал, непрогледнал.

И същата, когато си отивам.

caribiana
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Януари 06, 2017, 01:02:31 am
Двама чужденци сме.
Север, север, север…
Двама чужденци сме
Твоята коса е моят покрив, дланите ти гласове са – два:
целувам глас
и чувам глас.
А твоята любов е моят меч.
А твоите очи са две реки.
Сега кълна се аз, че твоето присъствие е смърт,
а твоето отсъствие – две смърти.
Сега вървя по острие на нож и пея –
узна смъртта, че
те обичам –
подновявам ден отминал,
та за ден да те обичам…
сетне да отмина.

Махмуд Даруиш

Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Януари 08, 2017, 08:24:47 pm
Различна съм

Не съм от жените, които
ще срещнеш навън в полунощ.
Не мигам с очи дяволито.
Сърце не разменям за грош.
Съвсем не залагам капани,
в които да хващам мъже.
В дванайсет са мъртво пияни.
Не казват на никоя ''не''.
В легло на такива обаче
не стъпвам дори и насън.
Не мога да бъда глупачка!
Добре де - понякога съм.
Но само когато обичам
(а всъщност обичах веднъж)...
Различна съм. Твърде различна
от всички представи на мъж,
извръщащ глава след девойки
със външност на поп-фолк звезди.
Не ставам за следваща бройка.
И нямам такива мечти!
И нямам десетки момчета
във списъка. (Боже, пази!)
Но имам в излишък небета.
И здрави криле - да летим!
И чест, и достойнство си имам.
Да, вярно е - скромен багаж.

Такава жена да обичаш,
обаче се иска кураж!

Васка Мадарова
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Януари 11, 2017, 03:46:56 pm
Сам

На белозлатната луна мрежите нежни
във воал нощта обгръщат.
До спящо езеро фенери крайбрежни
вейките на люляка прегръщат.

Тръстики потайни нашепват в нощта
нейното име - име на жена.
Възторжена безкрай е моята душа -
пред глъхнещата сила на срама.

Джеймс Джойс

***

Прелива здрачът аметистов -
по-тъмно синьо гони;
в зелено лампата блести
през уличните клони.

Пиано старо свири еър,
с тон бавен, но и ярък,
а тя е сведена над него,
с главата все нататък.

Тя, в свян и скръб, с очи, с ръце
прилежни, все се скита
а здрачът повече синее,
с проблясък аметистов.

Из "Камерна музика"

Джеймс Джойс


(http://www.lovethispic.com/uploaded_images/151661-Amethyst-Candle.gif)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Януари 14, 2017, 08:52:58 pm
Животът скрит е в дребните неща-
в жест най - обикновен, ала човешки,
в любима песен, слушана в нощта
в човек, умеещ да прощава грешки.
В усмивката на влюбени очи,
която търсиш твоя ден да сгрее.

В забравата на смелите мечти,
когато правиш опит за летене.
В стремежа да запазиш своя дух
свободен в несвободното ни време,
да не виниш за всичко някой друг
да не превръщаш обичта във бреме.

Във ручеите топли на кръвта,
в сълзите непринудено родени-
най-истински са дребните неща
и те остават спомени след време.

Зоя Урманова
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Януари 15, 2017, 12:16:00 am
Малко нетрадиционна поезия... в танц.

https://www.youtube.com/watch?v=yJZgCAUOd80

 :cheer:

Към края на представянето има много... интересни моменти.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Януари 18, 2017, 03:07:38 pm
На камък да седна – ще оживее.
С ръка да докосна – ще заблещука.
С очи да погаля – ще се засмее.
С целувка да сключа – носи сполука...
На дърво да почукам – ще се разлисти.
С дъха си да вдишам – ще е магия.
Наужким да кажа – става наистина.
На скришно да бъде – ще го открия...
И враг да ме срещне – ще стане приятел.
И нож да извади – ще се прекърши.
Лъжа да ме стигне – ще стане на вятър.
А злото – на възел ще се завърже.
Животно да скочи – ще го прегърна.
А птица да кацне – ще ми запее.
От мен да си тръгнеш – ще се завърнеш.
На слънце ще стана – да те огрея.
Света ще превзема – с „Обичам те”.
И нищо да нямам – ще се раздавам.
Една душа нося – и влагам във всичко.
Парченце любов – и оживява.

Мира Дойчинова
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Януари 23, 2017, 10:29:54 pm
Пазя я още...

Пазя я още. Топлината в сърцето.
Усмивката също я пазя. Напук.
Имам си няколко птици в небето –
неотлетели на юг.
Имам и белег от рана в душата –
да помня, че съм обичала.
Аз съм си същата. Стихче на вятъра.
Необяснимо момиче.
Имам палто и ботушки за сняг.
Друго какво ми е нужно?
Трябва ми просто някакъв бряг,
за да знам, че не съм чужда...
Пазя си спомени. Летните. Слънчеви.
Много горещи. Във чая.
С две бучки захар. И със чадърче.
Другото го мечтая...
Пазя си всичко. Имам за зимата.
Да ми е топло и тихо.
Много е просто. Нежност да има.
И споделено усмихване.

Мира Дойчинова - irini.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Януари 25, 2017, 01:09:05 am
Дойде смутена тя - дали не я следят?
Газела трепетна, подплашена до смърт.

По-светла бе дори от камфора кристален
и с мускус ме опи уханната й плът.

Дойде и утоли на страстите ми зноя,
спокойствие разля в тревожната ми гръд.

И наслаждение аз пих на бавни глътки -
тъй птиците роса отпиват и летят.

А слънцето изгря, а слънцето залезе,
угасна слънцето, щом тя пое на път.

О, среща - кратък миг! Тъй нежни годеници
за миг се срещат и за миг се разделят.

Ибн Хамдис
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Ali_Lun в Януари 25, 2017, 12:32:59 pm
Опитах се се да направя нещо,но бях неприятно изненадан,та ще задам въпросите си тук,а и по този начин - питам и всички съфорумци - четете ли доста арабска литература(древна),по-конкретно поезия? Кой са ви най-ценните автори и съответно техните творби?
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Emma в Януари 29, 2017, 11:53:56 pm
Момент на щастие

Момент на щастие,
ти и аз седнали на верандата,
изглеждаме двама, но сме една душа, ти и аз.
Тук усещаме как се движат водите на живота,
ти и аз с красотата на градината
и пеещите птици.
Звездите ще ни гледат
и ние ще им покажем
какво е да си тънък полумесец.
Ти и аз усамотени, ще бъдем заедно,
равнодушни към празни твърдения, ти и аз.
Папагалите на Рая ще разтрошват захар,
когато се смеем заедно, ти и аз.
В една форма на тази Земя
и в друга форма в безкрайната сладка Вечност.

***

Аз съм атом;
ти си като сиянието на Слънцето за мен.
Аз съм пациент на Любовта
ти си като лекарство за мен.
И летя, за да те търся -
без крила, без пера.
Превърнах се в розово венчелистче
и ти си като вятър за мен.
Понеси ме на раменете си.


Руми
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Януари 31, 2017, 01:24:02 pm
За да те любя 

Не съм дошъл
на този свят
за да вечерям
с теб.
Желая да те
изнасиля,
и да буйствам,
да те завържа
и да те боли -
и теб, и мен!
Желая те
неистово.
Не богохулствам. 

автор: ezot
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Veselin в Януари 31, 2017, 10:15:19 pm
БОГ ДА ПАЗИ БЪЛГАРИЯ!

В тоз политически хаос
 един се е скрил като щраус,
друг е размахал юмруци
 за да разчиства боклуци.
Трети е тръгнал да тропа
 на портата на Европа,
а пък четвърти продава
 бедната наша държава.

Някъде там, във килера,
като кутре под миндера
 плаче и бие на чувство
 бившето наше изкуство.
Чухте ли писъка жалък -
дъвче последния залък
 както беззъбата баба
 дъвче коричка от хляба.

Бог да пази България
 в тази безумна лотария,
за да изтегли билета,
в който се крие късмета.
Бог да пази България
 в тази безумна лотария,
за да изтегли билета,
в който се крие късмета.

Всеки във днешните кризи
 пази и двете си ризи -
Господи, кой ни наказа
 с толкова дива омраза?
Даже Света го Духа
 вятърът го издуха
 от всичките нас до един -
Амин!

Недялко Йорданов
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Януари 31, 2017, 10:28:36 pm
Докато помним...


Приготвил съм
          на твоята седалка
две тънки ремъчета -
          да те вържа;
И бавно да разкъсвам
          деколтето,
и да целувам дълго
     коленете...
(Ръцете ти
          на тъмното
     ще светят.)

Решил съм, както
               някога,
да те изтръгна
от непростимо-сивото
          приличие,
да обладавам
нежната ти същност.
(Когато Месецът
     над Витоша
          ще тича.)

автор: ezot
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Февруари 03, 2017, 07:08:46 pm
Жена съм

Жена съм...
Възродена пролет.
Възкръсвам като феникс всеки път.
...Като бръшлян съм.
Жилава... отровна...
А корените ми и камъни рушат.

Не коленича в бури.
Тичам в урагани.
И не изгарям лесно в пепелище.
Разчупвам с пръсти въглени.
Нанасям рани.
Но топля и като разпалено огнище.

И отразявам.
Като огледало.
Но не блестя със отразена светлина.
Не плача никога.
Дори не съжалявам.
Лекувам болки, страх и слепота.

Когато трябва
съм сурова зима...
На всекиго отдавам нужна дан.
Пренасям през пространства
времена незрими.
Но за безпътните не съм крайпътен хан.

Посрещам изгревите...
... служа за опора.
За всеки мъж проронвам по сълза.
Не, не за всеки
ще отроня втора,
ако не е прозрял, че съм Жена.

Погребвам спомените
... с тихичко опело...
Живот изтръгвам даже от смъртта.
Не съм Адам -
Върхът на сътвореното,
но съм Началото и Краят на света!

Павлина Джарова
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Февруари 11, 2017, 11:22:33 am
Не харесвам слаби характери.
И такива не ми отиват.
Не пилея надежди за някого...
Вече не!
И така съм сред живите.
Не харесвам тези страхливите
дето имат по сто оправдания.
Фетишисти-
забравили чувствата...
в светове на измислено минало.
Не харесвам и не вярвам в невинните.
В средни пътища.
Ненавременни приливи.
Обичта не е сложно понятие...
Тя остава в сърцата на силните.
Не харесвам слаби характери...
Паравани природата няма...

М.В.-Mimoza
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Февруари 21, 2017, 06:33:56 pm
РАВНОВЕСИЕ
Надежда Захариева

В твоя поглед внезапно се стъмва.
Бръчка-мълния сбира за миг
твойте вежди. И бурята гръмва.
И настига ме първият вик.
Върху мене във малката стая
гръм след гръм пада по-страховит.
Но спокойно ги срещам, че зная —
не на мен, на света си сърдит.
Викай! Викай! Излей си душата!
Вън не може — крещи у до
Изсипи върху мене вината
на голямата лоша земя.
Звярът мъка, старателно скриван
от света, тук без страх отключи.
Викай! Викай! Пред други не бива,
но пред мене недей да мълчиш.
Аз безропотно ще те изслушам.
Викай! Кряскай! Обиждай! Вилней!
На душата й трябва отдушник.
Насъбраната злоба излей!
Злото ти да преглътнеш не можеш.
Не е залък, уви, за мъже.
Викай! Кряскай! Обиждай!Убождай
с думи, с погледи, с мисъл и жест!
Няма как – ще преминем през дните
със неравен, но все пак общ ход.
Всички бури в света страховити
имат своя тих гръмоотвод.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Февруари 23, 2017, 12:41:07 pm
За днес си пожелавам светлина.
Да бъде лъч, в душата ми притихнала.
Да виждам само малките неща,
които неизменно ме усмихват...
Да имам слънце... Още ми е лятно,
и още крия някоя мечта
във джобчето – препълнено със вятър,
с писма до теб. И с много тишина...
Ще имам птици. Обич. И прегръдки.
Това ще бъде от онези дни,
в които към сърцето си се връщам,
и всичко е по-хубаво... А ти
ще скриеш във душата си света
и няма повече да бъдеш сам.
За днес си пожелавам светлина.
И просто, ей така, ще ти я дам.

Мира Дойчинова - irini
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Февруари 25, 2017, 10:55:50 pm
Дай му жега на тоя живот,
настъпи му до дупка педала!
С тоя вял половин оборот
как изобщо до днес си живяла?!
Или в кроткия брачен чертог,
всяка сутрин когато се будиш,
още вярваш - добричкият Бог
ти разписва молбата за чудо?
А на тъмно, додето заспиш
и те свива инфарктно отляво,
апокрифни молитви редиш
за горещите ласки на дявол.
И преглъщаш горчивите дни
като супа от стара коприва,
а сърцето се чуди дали
не сънуваш, че още си жива.
А животът съвсем не е рай,
само постна вечеря на свещи.
Затова настъпи го докрай!
Дай му жега! Да стане горещо.
Даже миг да ти бъде добре,
своя дявол додето целуваш,
някой ден тъй и тъй ще се мре,
но животът поне да си струва!

Ники Комендвенска
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Февруари 26, 2017, 07:18:09 pm
Ти знаеш ли колко е малък светът…
Събира се в шепа човечност,
в изплакана, скрита, самотна сълза,
в надеждата тиха и вечна,
във мънички думи, когато болим,
и сякаш душата ни сгряват,
когато сме тъжни, когато не спим
и спомени само остават…
Светът е направен от малки неща,
от капчица обич, но чиста,
изпълнен е с вяра, мечти, доброта…
Ще бъде!
Ти само поискай…

Таня Симеонова
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Satin в Март 03, 2017, 04:09:13 pm

Недей да мислиш, че съм сляпа

и вълчият ти нрав ме плаши.

Не съм живяла във гората,

но пак разбирам единаците.

И да речеш да ми се зъбиш,

че газя твоя периметър,

във отговор ще те прегърна

и над гората ще просветне.

Не съм наивница, спокойно.

Отдавна знам- в море се давят.

Не е до глезен и сърцето,

но нека си е наша тайна.

Под шапката ми непокорство

прескочи вълчата ти слава.

Не ме плаши самодоволно.

Със самотата съм наясно.

Е, казах ти каквото имах

и ще отмина през гората.

Но само ако знаеш колко

във кошницата си отнасям.

Да, знам, че си недоверчив

след разни Шапчици ментета

и по ти идва приемливо

да се преструваш пред козлетата.

Та... много здраве и прощавай

за неудобството да те обичам,

дори наметнал овча кожа.

И вече си за друга приказка.


Маргарита Петкова
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Март 11, 2017, 01:42:29 pm
Със нокти, зъби и сърце
воюваме до безсъзнание.
От нея страдаме, без нея -зле.
Но лесната мечта, мечта ли е ?

Трептим, летим, горим, кървим,
кълнем ! Така до гроб ли е ?
От теб се раждаме, от теб боли !
Но лесната любов, любов ли е ?

От глад Земята се върти.
Лодкарю, болката без брод ли е ?
Умрял ли ? Жив ? Избираш ти !
Та лесния живот, живот ли е ?

Мадлен Алгафари
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: delphin в Март 14, 2017, 08:51:04 pm
(https://scontent.fsof2-1.fna.fbcdn.net/v/t1.0-9/17191007_1445211878843046_5649477913080522895_n.jpg?oh=0e30e171af475254f449ba092878c25e&oe=5972C7D5)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Март 19, 2017, 11:57:11 pm
Ще си грабна внезапно торбичката,
ще си метна душата на рамо,
до последно – различна от всички,
но еднаква със себе си само –
ще се втурна по мойте си пътища,
дето аз си ги пиша насън…
И надежда за тихо завръщане,
ще ме чака сред сенките вън…
Ще си вържа на възел обувките.
Нямам нужда от тежко палто.
Много дълго живях за преструвките!
Да ги взимам със мен – за какво?
Всички спомени в скрина оставих,
и затворих с усмивка вратата.
Колко време наужким забравях,
че сама си изписвам съдбата…
И такава – с душа и торбичка,
няма как ветрове да ме спрат!
Идвам само да кажа: „Обичам те!”…
А е всъщност най-дългият път.

Мира Дойчинова – Irini
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Корея в Април 28, 2017, 07:58:15 pm
Виновен  <3

Когато съм истински влюбена,
(признавам – през всичките дни) –
тогава съм толкова хубава!...
Виновен! Единствено... Ти.
Тогава съм толкова тихичка –
измислям дори светове.
И в тях до безкрай те обичам...
Виновен! За вечност... Поне.
Когато прегръщам до лудост,
и дом ми е всяка Луна –
тогава съм мъничко чудо...
Виновен! Дори за това...
Че всичките нощи те искам,
а в дните без дъх те мечтая,
и само до тебе съм истинска...
Виновен си! Нека... До края.

irini- Мира Дойчинова
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Май 15, 2017, 11:52:27 pm
Подарявам сърцето си! Спешно!
Разпокъсано, есенно, тъжно…
Нека вземе го първия срещнат!
На мен вече не ми е нужно!
Подарявам и нея също –
любовта, оцеляла на дъното.
Нека никога не се завръща!
Нека да се стопи във тъмното!
Обявявам на търг и мечтите ми –
ще са нечии, срещу замяна –
вече да не вали от очите ми,
и у мен капка чувство да няма!
Да забрави душата ми всички
дето с мръсни ръце я бесеха
и разкъсваха я на срички,
докато не намрази себе си…
Подарявам живота си! Писна ми
този, който дотук изживях!
Всяка своя лъжа, всички истини,
всеки свой добродетел и грях…
Подарявам без право на връщане
всички спомени, пеещи нощем…..
всяко свое проклето „Обичам те”
всеки поглед…
и още…
…………….и още….
Докато не остана празна.
Докато нямам пулс и рима.
Щом престана да самонаказвам
белотата ми, че… я има.
И сърцето ми ще е изстинало.
После ще се родя, ще тичам…
Но сега подарявам миналото!
За да мога пак да (се) обичам!

Павлина Соколова
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Май 20, 2017, 06:11:04 pm
Май съм объркала темата с красивото в нас ама карай 
Темата е за поезия, не за свинщини!!!
След като си разбрала, че си объркала темата, защо не си изтрила/преместила коментара си?
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Rebeka в Май 20, 2017, 06:31:17 pm
А нима Прасчо от Мечо Пух не е свиня. Свиня е, какво е грозното тогава? Намирам прасетата за трагични образи, източник за радост и човешки болести -философски образи със скрита поетика и енергиен източник на пържоли. Също има метафора и скрито послание в случайното, неслучайно публикуване тук и то е-Не хвърляйте перли на прасетата! И хубавите ябълки прасетата ги ядат, без да оценят и отсеят от гнилите ! Хубава работа ама свинска ! За мен прасетата са поети, музиканти, натуралисти и хумористи. С 2 думи-ще пиша и слагам, което, където прецени личната ми оценъчна система !Ти що не си слагаш лuчните стихове тук-смяташ кочината за недостойна и си слагаш за подпис светещ среден пръст с пиротехника. Редактор на поетичната страница ли ще ставаш ?Обявявам анархия в отговор на тесногръдия деспотизъм, безмислие и локумени дантели !
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Май 20, 2017, 07:05:10 pm
Ти що не си слагаш лuчните стихове тук-смяташ кочината за недостойна и си слагаш за подпис светещ среден пръст с пиротехника.
Темата е за поезия , а не за лична поезия- схващаш ли разликата?
Това, че имам лични стихове, не значи, че не трябва да харесвам и споделям стиховете на другите.
Ако съм искала да се крия, нямаше да си пусна във форума и двете стихосбирки в PDF формат.
Споделяла съм и натала си, за разлика от загадъчната Ребека, която се прави на интересна и се крие- така е по-лесно да акаш в публичното пространство, нали? Не те знаем коя си и що си.
И честно казано след тази дрисня не ми и трябва да те зная. Не си ми интересна!
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Май 20, 2017, 07:32:15 pm
Ще има ли радост още?

Последната сянка от минало щастие
се скри безвъзвратно.
И няма надежда, няма очакване
и път за обратно.

Разпъват ме грижи. Разпъват ме грешки
и дребни обиди.
И пролука в мрака, в студа и мъглата
сърцето не види.

И как да надмогна, и как да пропъдя
кошмара среднощен?
Ще има ли пристан, ще има ли песен
и радост за още?

Остана ми болката, остана ми споменът
за нещо прекрасно…
Утеха е само, че имам до мене
децата пораснали. 

автор: Нели Лачева
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Bobolina в Май 20, 2017, 08:57:30 pm
“Рецепта за Спомени”

Имам нужда от спомени,
във които сме двамата,
и сияе в бонбонено
тишината във стаята,
имам нужда да видя,
че съм още момиче
с пеперуди в косите,
със тъга за събличане,
дето ти ще я махнеш,
като дреха ненужна.
В споделеното щастие,
всяка болка е чужда…
Имам нужда, разбра ли?
Не е нещо особено.
Имам време за даване.
Превърни го във спомени.
Няма обич до края.
Има обич отвъд.
Тишината във стаята
се превръща във път…
Този свят ще ни върне
всичко дето сме дали.
Прегърни ме, да зърна,
че въобще сме живяли.

Мира Дойчинова – irini
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Ali_Lun в Май 24, 2017, 02:17:26 pm
İki gözüm seneler geçiyor
Gönül ektiğini biçiyor
Bir selam lütfet, bu ne çok hasret
Gel barışalım artık

Canözüm bahar geldi
Dalları kiraz bastı
Yedi kat eller yakınım oldu
Gel kavuşalım artık

                                                Sezen Aksu
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Май 24, 2017, 08:54:01 pm
Ивайло Балабанов

БЪЛГАРСКО СТИХОТВОРЕНИЕ

Момчета, знам, че вече ви дотегна
и хлябът сух, и голата ракия,
и тежкото небе на тази бедна
страна, в която няма прокопсия….
Великите й царски идеали
днес вече са митичен архаизъм.
България търгува със парцали
от раклата на своя комунизъм.
България е гладна просякиня.
С душа поциганена, необута,
тя проси чуждоземна милостиня
по пътя между Лондон и Калкута.
Честта е болна, съвеста пияна,
а ореолите - алъш-вериши
и луд е, който плаче с Дебелянов
по някакви си белоцветни вишни.
Със страшна сила днес от небесата
виси един въпрос полуобесен:
Кажете ми къде е свободата
от синята ни ноемврийска есен?
Защо пирува с разни богаташи
и хитреци, дошли на власт и мода,
с дрогясали бандюги и апаши…
Защо е с тях? Защо не е с народа?
Момчета, знам, че е на халос туй, че
скърбим за свобода и бели вишни.
В земята на Васил Иванов Кунчев
днес всички романтици са излишни.
Но да запеем, дявол да го вземе,
със мъжки глас във тази нощ безродна
и нека екне - като в турско време,
“Къде си, вярна ти, любов народна?”
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Papy в Май 24, 2017, 09:42:16 pm
İki gözüm seneler geçiyor
Gönül ektiğini biçiyor
Bir selam lütfet, bu ne çok hasret
Gel barışalım artık

Canözüm bahar geldi
Dalları kiraz bastı
Yedi kat eller yakınım oldu
Gel kavuşalım artık

                                                Sezen Aksu

На 24-ти май слагаш стихотворение на турски, така ли? Ти подиграваш ли се с нас? Някой ден ще ми омръзне и ще получиш вечен бан без предупреждение
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Ali_Lun в Май 25, 2017, 04:39:42 pm
На 24-ти май слагаш стихотворение на турски, така ли? Ти подиграваш ли се с нас? Някой ден ще ми омръзне и ще получиш вечен бан без предупреждение

Стига с тези предразсъдъци,просто песента цял ден ми звъни в главата и затова,не насаждай етническо напрежение... - личи ти,че е без да искаш,но го правиш.. Тръгнах да се подигравам с вас... И едновременно да честитя празника - Велика логика! :)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Корея в Май 25, 2017, 05:44:21 pm
Предразсъдък е според теб, пък според мен е преднамерено.
На най- българския празник ще ми пльоснеш турска реч, ако зависеше от мен, повече нямаше да имаш тази възможност.
Малко уважение към държавата , в която живееш и ,предполагам, чиито гражданин си.
Беше излишен постът ти, никой няма да го разбере. И няма да се напрегне да се опита.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Ali_Lun в Май 25, 2017, 05:53:34 pm
Предразсъдък е според теб, пък според мен е преднамерено.
На най- българския празник ще ми пльоснеш турска реч, ако зависеше от мен, повече нямаше да имаш тази възможност.
Малко уважение към държавата , в която живееш и ,предполагам, чиито гражданин си.
Беше излишен постът ти, никой няма да го разбере. И няма да се напрегне да се опита.

Аз си казах каквото имам,вие(не мисля,че всички във форума,но конкретно вие,които се включихте с критика) можете да си мислите каквото искате. :)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Май 29, 2017, 10:38:31 pm
Грее тишината - нажежава в теб тъгата,
сънен се протягаш - не можеш да избягаш
и търсиш за утеха потайната пътека ...
Спомни си, че обичаш, вярваш и се вричаш
себе си да бъдеш - без да се осъдиш.
И защото можеш - без да се тревожиш
с лекота да минеш – взора ми щом видиш...
Само потърси ме - назови по име
и ще бъде леко, даже без пътека.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Май 30, 2017, 01:06:55 am

 В ПОНЕДЕЛНИК ЩЕ Е КЪСНО


Ах, колко мъка има по света.

Едни се раждат, други се разделят,

а трети са на прага на смъртта,

сбогуват се с последната неделя.

 

Децата като люляци цъфтят,

а люляците бързо прецъфтяват...

По път поемат, стигат кръстопът,

целуват, мразят, после съжаляват.

 

И в този непрестанен кръговрат

все не преставаме да бъдем лоши.

Делим се с брадви, както брата с брат,

а чувствата изхвърляме във кошчето.

 

Едни се любят, повечето не.

Неделята е истински коварна,

пред нея всички сме на колене –

от прашна София до синя Варна.

 

Преди да цъфне люлякът, преди

ръка невинна цвят да си откъсне,

моли се! Яж! Обичай! Не съди!

Защото в понеделник ще е късно.


 автор: Добромир Банев

 


 
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Veselin в Май 30, 2017, 07:29:50 am
Аз си казах каквото имам,вие(не мисля,че всички във форума,но конкретно вие,които се включихте с критика) можете да си мислите каквото искате. :)
Али, в този форум се пише само на български. Щом нарушаваш това правило, би трябвало да получиш бан. Жалко, че не зависи от мен. И не Папи, а ти насаждаш етническото напражение.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Bobolina в Юни 02, 2017, 09:22:44 pm
2 юни

Синът ми със заря в очите
и до колене във живота -
се връща, за да ме попита
как се умира като Ботев.

Направо за смъртта въпроса.
/А няма отговор и в нея./
Но как да му разкажа просто
как като Ботев се живее?

И как от днешното ми ниско
да обяснявам върховете.
Как знамето да стане близко -
пришито здраво за сърцето?

Като... детето ми ги вижда:
войводите - съвсем пропити -
бради си пускат и прииждат
/със революция в брадите/.

И рецитират гръмки фрази
във името на Свободата.
Но за да любят и да мразят
- не е достатъчна брадата...

Детенце,чакай да се мръкне.
/По мръкнало изгрява Ботев!/
И е достатъчно да млъкнем.
И пред смъртта.
И пред живота.

Камелия Кондова
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Юни 06, 2017, 09:13:57 pm
На днешна дата, през 1999г. напусна тленния свят Дамян Дамянов, явление!

"Защо ни е вълшебен, чуден остров?!
И на земята стават чудеса!
Великото е винаги най-просто!
Една луна, две капчици роса,
една случайна мъничка разходка
...и топлината на една ръка..."
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Юни 17, 2017, 11:44:23 pm
В ОЧИТЕ МИ ЗАПОЧНЕ ЛИ ДА МРЪКВА -
това е времето...да ми простиш.
В Душа се влиза само... като в църква!
Да палнеш свещ... А не, да я гасиш.
Прощавай, че пътеките са мокри!
Зарових обич там... И я полях.
Защото... любовта не търси покрив.
Ни разни вещи... Може и без тях.
От безлюбовие - и аз съм пила
горчивата утеха на греха.
И (като теб) тъгата си съм крила -
под маската (фалшива) на смеха...
Сега - не търся нищо... Просто пазя
студените стени - на своя храм.
Не бих! - го осквернила със омраза.
Но, и любов... не мога да ти дам.
Тя, любовта... остана при сълзите,
които под клепачите си крих...
Без нея - е студено под звездите!
Да можех!... - да те стопля, с този стих.
Тя, любовта... остана при сълзите...
Зарових я - под брезова кора!
Преди да я заровя - бе в очите.
Но ти това - така и не разбра...
Прощавай! - че пътеките са мокри...
Не ме помни с разплакано лице!
Помни, че
ЛЮБОВТА НЕ ТЪРСИ ПОКРИВ.
Тя - не живее в къща.
А в сърце.

Гълъбина Митева
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Юни 22, 2017, 10:11:57 pm
ОТ ОБИЧ

От обич правя много грешки, сине!
Дано след време разбереш това!
Ако вървиш и пътят ти трънлив е -
подрязвам и най-ниската трева.
Но ти растеш и трябва да се учиш,
че всеки сам разчиства своя път,
че в този свят жесток, за да сполучиш,
е нужно да си хищник, да си вълк.
От обич правя всички грешки, сине!
Дано след време да ме разбереш!
Ако тъма в живота те застигне -
превръщам се във пламъка на свещ.
Но ти растеш и трябва да умееш
и в мрака сам да си проправяш път,
светът е груб, и за да оцелееш,
ще падаш и ще ставаш неведнъж.
Грешах и ще греша от обич, сине!
Не те подготвих за света суров.
Не си се сблъсквал с болки и обиди,
растеш, обграждан само от любов.
Но грешка е, че толкова те пазя
от всяко нещо - шепне ми умът.
Дано след време да ти стане ясно -
от чиста обич - майките грешат!

В. Чапанова
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Юни 24, 2017, 11:56:34 pm
НАТАТЪК
от Цветанка Ангелова

Ако някак за някой любим
се окажем persona non grata,
ще скърбим, ще болим, ще кървим.
Но... да махнем с ръка... И нататък!
Всяка болка отляво е кръст
и от него е дълг да възкръснем.
И макар сътворени от пръст,
можем с жива вода да се пръснем.
В дар сме взели по шепа живот –
тук и днес, и жарава от вчера.
Гордо, смело - човек си, не скот.
Не приемай трохи от вечеря!
Този, който е влюбен във нас,
чака само две преки нататък.
Поздрави го с най-ведрия глас.
Остави в този ден отпечатък!
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Юни 28, 2017, 10:43:10 pm
“Многоточие...
Обичам този знак. Макар неважен,
макар неясен... Скъсан... Просто малко...
Човекът нещо искал е да каже...
Но... изведнъж се сетил... Премълчал го...
...Защо - не знаеш... Скъсаната нишка
останала. А той самият - де го?
Три точици... Прекъсната въздишка...
Единствен спомен... Някому... От него...”

Дамян Дамянов
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Ребека в Юли 06, 2017, 01:52:17 am
ПЕСЕН ВТОРА

web

Аз съм нарцисът на равнината,
            аз съм розата на долините!
Като лилия посред трънака
            е любимата ми сред момите!
Както ябълката сред горските дървета
            е любимият ми сред момците!
Под сянката му аз приседнах
            и ми се услади плодът му.

Той ме въведе в дома на пиршеството,
Над мен е неговото знаме - любовта!
            Подкрепете ме с млинчета,
            освежете ме с ябълки,
            че аз съм болна от любов.

Лявата ръка е под главата ми,
            а с дясната ръка ме е прегърнал.
Заклевам ви, йерусалимски дъщери,
            в сърните и в полските елени,
не будете любовта, не я разбуждайте,
            додето тя сама не се пробуди!

Гласът на любимия! Ето, той идва!
През планини прелита, през хълмове прескача.
Любимият ми е подобен на сърне или на млад елен.
Ето го! Той зад стената застава,
надзърта през решетките, в прозорците занича.
и ми говори любимият, и ми казва:

- Стани, любима моя, красавице моя, ела!
            защото зимата свърши,
            дъждът премина, отиде си,
            цялата земя е напъпила,
            настана времето за резитба,
            гургулицата оглася земята ни,
            наливат плода си смокините,
            лозниците вече ухаят.
Стани, любима моя; красавице моя, ела!
Гълъбице моя, в скалните процепи,
            сред върхарите скрита,
нека те гледам, нека да чуя гласа ти,
защото гласът ти е сладък,
            а ти си прекрасна!

Хванете лисиците, тез малки лисичета,
които погубват лозята, когато лозята цъфтят!

Мой си е моят любим, а аз съм негова - сред розите...
Докато не е повял денят
            и сенките още не са се разбягали,
ти бързо се върни, любими мой,
            бъди подобен на сърне
или на млад елен в скалистите усои.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Юли 21, 2017, 11:06:28 pm

ТАЗИ СУТРИН

Ти тази сутрин рано призори
ми звънна – даже може би погрешка,
но аз реших, че Бог ми подари
най-мъжката възможност за забежка...

И както пролетта от векове
не бе за мене идвала такава –
усетих ято птици как снове
в небе, посред което възмъжавах...

Наяве после сякаш твоят кок
потече във ръцете ми на букли...
И пишех, а диктуваше ми Бог
слова за теб – с любовни само букви.

Орфей  Петков
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Юли 31, 2017, 12:09:01 am
Вдигам тост
за невъзможната любов,
онази, грешната и неразумната,
онази, прокълнатата любов,
отритнатата, блудната!
Онази, дето те пронизва с нож,
онази, дето тайничко сънуваш,
и за която си готов душата
и сърцето да погубиш.
Онази, със която до зори
си пял и си наливал чаши,
безумно си целувал, но уви,
сред чужди, неизгладени чаршафи.
Вдигам тост:
за невъзможната любов,
с която винаги животът те разделя,
с която не заставаш пред олтар,
дори деца от нея не зачеваш!
Ала я носиш до последния си миг -
онази, дръзката и лудата,
по-вечна от венчалната халка,
по-крехка от крило на пеперуда.

Даниела Атанасова
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Август 01, 2017, 11:45:34 pm
Уникат

"Манѝ я тази, никак тя не струва!"
(дочух по мой адрес да казват скришно)
Не се продавам, затова не струвам-
отвръщам им, макар че е излишно

да давам обяснение на всеки,
който на гърба ми слага етикет.
Пресметната съм от един вовеки
и може той да не реди куплети,

и в стих морала ми да величае,
но зная, че за него съм безценна.
Очите му цената ми чертаят-
в тях пише- уникат на сто процента!

12 февруари 2016г.
автор на стиха: Виктория Маринова
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Ребека в Август 04, 2017, 10:35:19 am
Ретро Меркурийй.
Разцъфтя във главата ми .
Тиквената сянка на стената се разпръсна.
Дий, дий ,дий
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Lilla в Август 04, 2017, 11:18:45 am
...И се пръсна патладжанът на припек.
Червеи на съмнението си проправят път.
Навън към света. Да го направят по–добър.

Въх, вах, ма, бе...
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Август 04, 2017, 01:26:10 pm
КРАВА И БРЕЗА

Сакам да съм крава под бреза.
Не сакам да съм творец.
Не сакам да разцъквам издателски софтуер.
Не сакам да разисквам връзката майка – дъщеря.
Не сакам да нося това до пощенската кутия.
Не сакам да се ръся на лелката в Здравната каса.
Не сакам да си спомням всички PIN-ове.

Дай ми да съм крава под бреза.
Мятай уморената ми кожа
на пода, пред камината.

ХЕЛИ ЛАКСОНЕН

Превед от фински
ГУНТАРС ГОДИНС
и МАРИН БОДАКОВ
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Рени в Август 14, 2017, 12:51:09 pm
Нямам нужда от схващане, а от усещане.
Разбирането не променя светогледа
- душата няма нужда от напътстване,
окото вижда, а не просто гледа.
Не, нямам нужда да разбирам стиховете.
Усещам ги и толкова ми стига
разкривам с прости думи световете,
които фантазията ми издига.
Разбирането някак притъпява
усещанията и всяко чувство,
душата от разбирането залинява
- усещането всъщност е изкуство.
/Автор неизвестен/
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Август 14, 2017, 02:52:12 pm
*** лятно е
     и жарко
     по тялото
     морето
     е
     оставило
     солените
     си
     устни
     пясъчност
     в очите ми
     примамва
     гларуси
     вълните
     се
     събуждат
     погалени
     от
     нощен бриз
     се любят
     и
     проникват
     в мене

     лятно е
     и жарко***




(https://imagizer.imageshack.com/img922/3968/Gwveuh.jpg)

Elpidaa
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Август 31, 2017, 01:20:59 am
Още е август, още е лято,
още полето от зной тежи,
но над земята щърково ято
като тревожна мисъл кръжи -
..................................................
Пак ще е август, пак ще е лято
и пак полята от зной ще тежат,
но тия облаци и това ято
като предчувствие в нас ще кръжи.

Андрей Германов
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Септември 28, 2017, 07:57:42 pm
(https://imagizer.imageshack.com/img922/4841/srHAzj.jpg)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Септември 28, 2017, 08:18:54 pm
Да знаеш, не заемам много място.
(Навярно и в прегръдка се събирам.)
Пространството ми цялото е щастие.
И само във въздишка го побирам...

Не искам много. Нищичко не взимам.
Но давам всичко. Даже и в аванс.
Превръщам във лета безкрайни зими...
А сложностите? Просто нямат шанс.

Съвсем обикновена съм, признавам.
Светулка, миг, звезда, сълза и копче.
До края на вселените оставам
надеждата във малкото ти джобче...

Такава съм. Недей да ме пресмяташ.
(Дори не можеш да броиш до толкова.)
Ти знаеш – не заемам много място.
Но с дъх лекувам всичката ти болка...

И още ли се чудиш на инат –
къде да инсталираш тишината ми?
Не ми е нужен целият ти свят.
Едно парченце – стая. Във душата ти.

Мира Дойчинова - irini
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: art7ess в Септември 29, 2017, 11:02:11 am
хах, вчера съвсем случайно се запознах с редакторката на Ирини на една гара. Много ангелско присъствие в много точен момент, затова реших да ви го споделя тук.))

За да не е спам:

във времето на нарцисите (знаят те
че цел в живеенето е да порастеж)
забравяйки защо, запомняй как

във времето на люляците те твърдят
че смисъл на събуждането е сънят
помни това (забравяйки вида)

във времето на розите (които изумяват
нашето сега и тук със рая)
забравяйки ако, спомни си да

във времето на всички сладости отвъд
границите да разбира на ума
помни търси (забравяйки намирай)

а в мистерията която предстои
когато времето от времето ще ни освободи
забравяйки ме, ме помни

//е.е.къмингс в импровизиран мой превод
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Септември 29, 2017, 02:08:06 pm
Ти не знаеш колко пъти съм умирала.
(Убиваше ме между другото. Небрежно.)
Сега е все едно дали съм жива.
Погребах всички глупави надежди.
Сега съм призрак. Дъх във огледалото.
Прозрачна сянка. Тъжно привидение.
Поне съм бяла. Толкова съм бяла...
Ако погледнеш в мен, ще ослепееш.
Но ти не гледаш... Никога не гледаш.
И не видя как бавничко ме губиш.
Как се стопявам тихо и безследно,
докато ти си... просто другаде.
А аз оставам сам-сама, където
изхвърлените обичи умират.
И не е тъжно, че не вярвам в тебе.
А че след теб не вярвам в никого.

caribiana
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Септември 29, 2017, 09:52:10 pm
СЕПТЕМВРИ

Изпълнени със прости истини,
вървяхме в първите зари,
жените - малко по-замислени,
мъжете - много по-добри.

Красиви в хладното изгряване,
с което идваше деня,
познали бавното узряване
на устни, слънце и земя,

ний слушахме как пее в златото
на ясеновите листа
дъжда - последния на лятото
и първия на есента.

                   ХРИСТО ФОТЕВ
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Октомври 02, 2017, 12:17:57 pm
ПРЕОСМИСЛЯНЕ НА ЖИВОТА

Дойде време да преосмисля живота си,
да разбера от какво имам нужда,
да избера на кого да съм вярна,
на кого да съм близка, на кого да съм чужда...
Дойде време... стрелките тревожно...
тик-такат и все ми напомнят,
че животът, дори да е сложен,
е най-ценният земен подарък.
Сега е времето. Няма отлагане!
Отсявам любови, приятели...
С каквото сега разполагам,
ще разполагам донякъде...
След туй - "каквото сабя покаже"...
На каквото постеля ще ляга главата ми.
И да съм сбъркала, даже...
Днес сама изковавам Съдбата си!

Петя Ходжева
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Октомври 07, 2017, 06:52:05 pm
ЗА ОНЯ СВЯТ ЩЕ МИСЛИМ ПО-НАТАТЪК

Приятели, животът е за пичове.
Не гледайте на него сериозно.
По мними върхове не се увличайте.
И без това е времето тревожно...

След всеки полет кацайте на мястото,
което за крилата ви е кройка,
където чакат верните Приятели –
след грешка да Ви пишат първа двойка...

След порив да Ви стиснат за десницата
и заедно да седнете на двора
сред спомени за детство, за обичане,
сред истинските, скромничките хора.

Дори, когато страдат в немотията,
Приятелите носят ви в сърцата –
с доброто ви, с ината, с лошотията...
С мечтите непорасли със децата...

Химери невъзможни не обличайте.
Живота си живейте на земята...
Приятели, бъдете просто пичове...
За Оня свят ... ще мислим по-нататък!

Николай Дялков
Гр.Тополовград
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Рени в Октомври 07, 2017, 08:14:45 pm
Акрукс, благодаря.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Октомври 07, 2017, 11:05:12 pm
(https://scontent.fsof3-1.fna.fbcdn.net/v/t1.0-9/22228160_10212288422179721_3503325365136647302_n.jpg?oh=60ab4fe039b53e52b4b138911b29c6db&oe=5A754944)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Октомври 11, 2017, 10:32:48 pm
Недей разплаква никога жена!

Недей разплаква никога жена!
Че казват, Господ ú брои сълзите..
Ти обич дай ú, нежна при това…
И тя ще ти осмисли дните…
Недей разплаква никога жена,
че те самите мили са създания…
Макар, понякога да бъдат за беля,
причината за нашите страдания…
Недей разплаква никога жена!
Красиво цвете просто подари ú…
И винаги с усмивка на уста,
грешките ú нейни ти прости ú…
Недей разплаква никога жена!
Люби я с трепет, страст и нежност!
Шепни ú влюбените си слова…
И тя ще бъде твоя цяла вечност…
Недей разплаква никога жена!
Че казват, Господ ú брои сълзите…
Посрещай я с усмивка в утринта,
а нощем я целувай сред звездите...

/ Добромир Радев /
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Рени в Октомври 23, 2017, 05:36:13 pm
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ
Душата ми – врата без ключ.
Готова е по всяко време
Добрия гост, макар и чужд,
Макар и нощем, да приеме.
Добър ли е … но ако лош, лош човек
На прага й застане
Да думка цял ден, цяла нощ,
Той все там, вън ще си остане.
И без да тропне – само с устни
Да й пошепне онова,
Вълшебното, тя ще го пусне.
Да я изкърти, ако ще !
Познаваща крадци изкусни,
Вратата ще се заяде,
И мъртва няма да го пусне.
Приятел буен, враг ли тих,
Не знам какъв си, но повтарям
Знай, незаключени врати –
Най – мъчно всъщност се отварят.
Д. Дамянов
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Октомври 30, 2017, 08:51:59 am
Не ме въвличай в твоите истории,
достатъчно интриги ме оплитат...
Човеците са хора на теория,
на практика свирепо си налитат
и блъскат се с обидни констатации,
измислици, невежество, омраза...
Не ме поставяй редом със простаците
и между „този рече”, „онзи каза”,
защото нямам време да се губя
сред жалкото бездушие на всички –
все още искам сутрин да се будя
от слънце и от песните на птички.

Добромир Банев



Октомври си отива като мъж,
нахлузил тъжно летните обувки...
Стрелките - с час назад.
Слана и дъжд.
Но винаги е време за целувки!

Добромир Банев
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Ноември 04, 2017, 10:15:29 pm
(https://images.vfl.ru/ii/1509829176/32395f09/19283190.png)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Ноември 10, 2017, 09:13:44 pm
Обичам Дълбоките хора.
Тези, които са жив океан.
Тези, които умеят да спорят.
Тези, с които животът е цял.
Дълбоките хора виждат различно,
в очите им сякаш греят звезди.
Малко говорят, но много обичат,
чувстват, изгарят, мълчат щом боли.
В тях има всичко - любов и омраза
вплетени здраво като въже.
Мисли, които не сеят зараза,
думи, по-чисти от малко дете.
Горди и силни, Дълбоките хора,
ходят по камъни, до дъно горят.
Често са нежни, понякога строги.
Вярват до края, дори да грешат.
Силно обичам Дълбоките хора.
Силно притискам душата си в тях.
Там няма грях, нито зло и тревога.
С тях, във дълбокото, стъпвам без страх.

taurusscorpio
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Ноември 23, 2017, 01:41:33 pm
Не се оглеждай в локви. Есента
отново ранен сняг ще я попари...
Какво е любовта?
Слана, листа,
парфюм и недопушена цигара.

Назад не гледай – минало без край!
Напред да втренчваш поглед, пак е нищо.
От всички мигове СЕГА е най,
останалото все ще го разнищим.

Случаен петък. Ден преди потоп.
Съдбата ни е дъх между циклони.
Какво е любовта?
Един живот!
За всяка смърт –
най-вярната икона!

Добромир Банев
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: art7ess в Ноември 23, 2017, 04:06:52 pm
не знам как ги четете тея неща...

//Никола Петров е на снимката


Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Ноември 24, 2017, 01:26:06 pm


Петър Апостолов

* * *

Е, как е? Късат се въжетата.
За някой – нерви.
А за други – струни.
Защото утре тайно, зад завесите,
нас ще ни съди всяка празна дума.

Защото истината е една –
натам по пътя към Голгота.
Категорична е като смъртта
и безкомпромисна – като живота.

А в страх от нечие проклятие
оттам се връща някой блуден син.
Не всеки има сила
                           за разпятие.
Пророци – много,
                           но Христос – един.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Декември 06, 2017, 01:54:23 pm
Аз имам сили само да си тръгна.
Но нямам сили да остана.
Не знам в какво съм се превърнала...
Дали е рано? Не е рано.
Напротив, малко закъснявам.
Изпуснах си сърцето някъде.
Забравих как се стига гарата
със най-отдалечаващите влакове.
Не мога, бързам, няма да се връщам.
Това сърце... не ми се търси.
И без това не съм си същата.
Задръж го и не ми го връщай.
Не ме изпращай, мога и сама.
Не помниш ли, ти ме научи.
Затваряй тая смотана врата.
И много бързо искам да заключиш.
Защото знам ли... глупавото ми сърце
ще вземе да ме дръпне да остана.
Но аз не мога. Вече не.
Обичам те. Изчезвам. Друго няма.

Caribiana
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Декември 12, 2017, 02:58:41 pm
Тихо
В живота ти се втъках
Нишка по нишка,
Незабелязано,
Ала така,
Че ако поискат да ни разделят,
Трябва целия да те разнищят
Или с нож да ме отсекат...

Станка Пенчева



ТИ

Ти не си просто този,
Когото обичам –
То е толкова малко.
Аз те белязах
Със тежко отличие:
Да не бъдеш никога жалък,
Дори когато си победен;
Да знаеш това,
Което и аз не зная;
Да бъдеш по-умен от мен;
Да си втурваш в света
Като в голяма вода
И да го преплуваш до края;
Небето с плещи да удържиш,
Когато над мен се събаря,
И пак силата ти да не ми тежи –
Да си въздух,
Когато криле разтварям!
Нека някой ме мрази,
Нека други да ме лъже,
Нека ме предаде приятели –
Само ти,
Ти да си длъжен
Да си истински, като злато.
Със съвършенство аз те наказах,
Върху вярата си те разпънах...
Ти,
От мойта любов белязания,
Върви, без да се препънеш!

Станка Пенчева
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Декември 13, 2017, 10:50:46 pm
Мама

Аз не зная как остаря. И за себе си пак
не мога да кажа – как изгубих цветове и смеха,
как пропаднах в очните орбити няма...
Под небето землиста полусветлина
ме краде в побелели зеници,
чанта с минало под портрет на жена,
и тефтери, и листчета вече безсмислени.
Щях да пиша за мама. И искам!!!
Как разточва...как пречиства боба и граха,
как обелва картофи и лук. Как наведена
над моята, над нашата къщна оправа
все натяква, че чакам. Подсмърча.
От лука е...и поглежда към чуждия филм –
в сериала се точат интриги измислени,
тя суфлира. И плаче. Котката спи,
до полата й топла от котешки принципи.
Мама! Все добра! И прощаваща...
Мама върви след Исус, вярна и вярваща!
Вечер сговарят се тихо в молитвата
(тя е цялата бяла – с бяла коса, с бяла риза,
най-серафична,
до легло с бяла завивка
и стената - самата изповед).
Сутрин изпържва мекици...
Ухае на меко тесто, на роса, на кафе...
После мляко с ориз.
...всичко ухае на мамините ръце.
Нейните грижи ме смаляват, смаляват:
чорапки с жартиерки, рокличка от бархет
и скрито желание да стана голяма
с гердан върху нейната рокля!
Мамо, маминке,
как не можах да стана голямата!
И тая изповед – нито напудрена,
нито изчеткана  като на другите,
простичка, като чувството ми към теб!

Тина, 2.015
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Рени в Декември 26, 2017, 08:01:41 pm
На мен ми извадиха перата от крилата...А аз-летях !
Опитаха се ми затворят въздуха...А аз дишах !
Бях уплашена- не обичай...А аз обичах !
Опитаха се да ме лишат от паметта ми...Не забравих!
Казаха ми, болката е силна ... А аз търпях!
Не смеете ли да пощадите враговете си! А аз ги съжалих!
Отново ме събориха ... Но станах!
Казаха ми: няма да го намериш ... Но аз (го) видях!
Всеки ми казваше: не мечтай! ... И мечтая!
И дори ако светът се срине ... Ще започна от самото начало!

Интелект IQ
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Декември 29, 2017, 11:32:51 am
Най-дългото лято отмина.
Всичко в което вярвах се срина.
Болката непосилна е,не е отшумяла.
Сърцето лека-полека се вкаменява.
Искрите в погледа угаснаха.
Някой е живял в заблуда,повече от ясно е.
Агония за устните е усмивката,
в ъгъла съм приклещена от най-близкия.
Ще ме обгърне с корени дървото,
ще извиси клони високо,
ще ми изсмуче кръвта,за да се разлисти,
след това ще му окапят листите
и спомените ще избледнеят........
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Януари 02, 2018, 04:18:16 pm
Годините ме научиха

Да давам, без да очаквам,
Да обичам, без да се срамувам,
Да мечтая, без да се страхувам
Да желая, защото искам
Да отказвам, защото не искам
Да ставам, когато падна,
Да тичам, когато бързам
Да спра, когато съм уморена
Да плача без свян
Да се усмихвам без причина
Да си подарявам бягства
Да си позволявам завръщания
Да подарявам спомени
Да събирам моменти
Да изживявам всеки миг
Да рисувам бъдеще
Да не се опитвам
да прекроявам миналото
Да бъда това, което съм
и да се харесвам...

автор: benra
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Януари 05, 2018, 11:43:58 am
Усмихни се, любов

Тази странна любов, тази дълга любов и внезапна.
Първа капчица дъжд… Във врата… Под яката ми… Капна.
Предизвестие някакво… Иде буря… Далечният тътен…
Тази тайна любов… Без надежда… Без вятър попътен.
Връхлетя върху нас… Поумнели… Цинични… И грешни…
И ни шашна… Уби ни… Направи ни луди… И смешни…
Тази черна любов… Тази яростна и безобразна…
Тази сляпа любов… Тази дива любов… И омразна.
Не, не исках аз тази любов, тази приказка бяла…
И години… години… години… И няма раздяла…
Усмихни се, любов… Виж по устните кръв е избила.
Ах, от тази вампирска целувка оставам без сила.
Ах, от тази червена любов… И понякога синя.
И понякога жълта… И суха… като пясък в пустиня.
Тази мокра любов… Тази зимна… И кашлеща… Болна.
Тази само понякога… Никога, всъщност, доволна.
Тази ретро любов… Демодирана… В шлифер найлонов.
Тази сива любов… Над света… Над тигана тефлонов.
Във открито небе… И завряна във тайна бърлога…
Мимолетна и вечна любов…
Без която не мога.

Недялко Йорданов
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Януари 06, 2018, 12:29:50 am
Откраднати минути

Откраднах си минути тишина.
Без звуците си още по-красива.
Щом мъж обича някоя жена,
той прави всичко, за да е щастлива.

Сега не чувам нищо. Само ти
присъстваш в онемялата ми стая.
В ръцете ми – изчезнала почти –
на тихо те целувам най – накрая.

Попивам всеки полъх на парфюм
и всеки дъх от устните ти меки…
"Обичам те”, изказано на ум,
е истинско "обичам те” за всеки.

Откраднах си минути. Ти и аз.
В мълчание, което обладава.
Не се нуждае любовта от глас.
Достатъчно е да ни притежава.

Добромир Банев
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Януари 19, 2018, 10:19:04 pm
Носете си новите дрехи, момчета!

Не казвайте утре ще бъдем красиви!
Не казвайте утре ще бъдем щастливи!
Не казвайте утре ще бъдем, ще бъдем...
Ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета!
Падаме, както ходим, умираме, както спим.

Не казвайте утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте утре ще бъдем честни!
Днес тихичко ще се проврем...
Носете си новите дрехи, момчета
Ходейки падаме, сънувайки мрем.

Не казвайте утре със вик на площада
ще кажа истината, после - на клада!
На клада, но утре, а днес потърпете.
Днес се налага да премълчим.
Носете си новите дрехи, момчета
Падаме, както ходим.
Умираме, както спим.

Стефан Цанев
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Януари 19, 2018, 11:01:05 pm
Тя се съблича, излиза и свети,
и се разтваря във всички предмети.
Бавно отпива мастилото тъмно,
за да остане завинаги будна.
Ти я докосваш, а тя вече влиза
в най- плахата гънка на нощната риза.
Тя се съблича, гаси и се готви за сън,
в който остава за дълго отвън.

Магдалена Абаджиева



Нощта разлиства залеза
и впива поглед в неговите страници.
Прочита буквите пастелни,
разтегля плахите му граници.
А книгата остава тънка, все така
събрана само във едно двустишие:
нощта към залеза сведе глава
и той по нея цветовете си издиша...

Магдалена Абаджиева
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Януари 20, 2018, 11:03:15 pm
(https://scontent.fsof2-1.fna.fbcdn.net/v/t1.0-9/26815395_10213066644514793_8543868483711370076_n.jpg?oh=9bbcae38f7580599dfe7b3ecaf8532f2&oe=5ADD881C)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Януари 24, 2018, 04:27:19 pm


Утрото е по-мъдро от вечерта

Когато дойде време, ще се мръкне
и слънцето ще слезе там, зад хребета-
без разлика от твоя пол и възраст,
напук на твойте планове за светло.

Ще бъде нощ. Е, може да е лунна,
но твоят ден ще легне зад гърба ти,
а колкото и да си смел и умен
ти трябва светлина, да видиш пътя.

Какъв е изходът? Молитви? Мантри?
Внушения от сорта: "светло", "чисто"?...
Но как ще върнеш слънцето обратно?
Доброто има нужда от почивка!

Не му пречи да спи сега! Не бързай,
ще се събуди, щом часът удари.
А утрото е сто пъти по - мъдро
от вечерта и всички тъмни твари.

автор Петя Божилова
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Февруари 07, 2018, 01:06:24 am

    Книга

Разлиствам живота си

лист подир лист...

В тази книга сякаш е скрита,

тъжната сага за един малък войник,

влизал в битки за честност и истина.

Той е падал тежко ранен

на полето на бойната слава

и е бил унижаван,

до смърт уморен,

но не спирал да се надява,

че все някога ще дойде денят

и войната му малка ще свърши,

ще се върне най-после щастлив у дома

и правдата ще възкръсне.

Ех, войниче нима не разбра,

че войната ти нямаше смисъл,

че лъжата все така си владее света,

а пък ти си отдавна отписан.

Станка Парушева
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Февруари 26, 2018, 01:53:53 pm
Не забравяй

Списъкът с нещата,
които не бива да забравям
всеки ден е дълъг -
съдържа дати, имена,
масло, кафе, оцет,
забравени обещания,
закъснели срокове,
уговорки, които знам,
че няма да спазя
и прочие, и прочие.

Списъкът с нещата,
които не мога да забравя,
съдържа само имена.

Поправка, име.

Константин Трендафилов
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: art7ess в Февруари 26, 2018, 06:10:33 pm
не.
просто не.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Февруари 26, 2018, 06:58:37 pm
Чаках Тиквата каляска да осъмне
дни наред............,но уви,
вече в тенджерата ври!
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Февруари 27, 2018, 02:56:19 am
        Вяра

Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! –
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
"Как, искаш ли час да живееш?"
Веднага ще кресна:
"Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!"

За него – Живота –
направил бих всичко. –
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.

Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.

Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? –
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.

Какво ще остане
от мене тогава? –
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право –
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! – Не струва! –
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!

Никола Вапцаров

 
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Март 03, 2018, 05:07:57 pm
В ОЧИТЕ МИ ЗАПОЧНЕ ЛИ ДА МРЪКВА -
дошло е времето... да си вървиш.
В Душа - се влиза само... като в църква!
Да палнеш свещ... А не, да я гасиш.

Прощавай, че пътеките са мокри!
Зарових обич там... И я полях.
Защото... любовта не търси покрив.
Ни разни вещи... Може и без тях.

От безлюбовие - и аз съм пила
горчивата утеха на греха.
И (като теб) тъгата си съм крила -
под маската (фалшива) на смеха...

Сега - не търся нищо... Просто пазя
студените стени - на своя храм.
Не бих! - го осквернила със омраза.
Но, и любов... не мога да ти дам.

Тя, любовта... остана при сълзите,
които под клепачите си крих...
Без нея - е студено под звездите!
Да можех!... - да те стопля, с този стих.

Тя, любовта... остана при сълзите...
Зарових я - под брезова кора!
Преди да я заровя - бе в очите.
Но ти това - така и не разбра...

Прощавай! - че пътеките са мокри...
Не ме помни с разплакано лице!
Помни, че ЛЮБОВТА НЕ ТЪРСИ ПОКРИВ.
Тя - не живее в къща.
А в сърце.

Гълъбина Митева
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Март 08, 2018, 11:38:15 pm
Обичам те...

Обичам те. Надявам се, ти - мене.
Но - вжеглени във общия хомот,
да си го кажем просто няма време...
...И си отива нашият живот.
Във делници, в неща и грижи сиви,
във прози, в труд, и грапав, и суров,
безмислен, смислен - просто си отива.
Във всичко друго, само не в любов.
Между две скуки, между два етажа...
И ако някога се изтърва
"обичам те" срамливо да ти кажа,
повярвай, не е истина това.
"Обичам те" е просто малко. Много,
безкрайно те обичам! Но защо
да ти го казвам? Нужно ли е? То го
живеем двама. В двама ни е то.
В душите ни, в децата ни, във всичко.
И в общия ни път трънлив, не нов.
Обичам те. Но що са трите срички
пред нас - безкрайносричната любов.

Дамян Дамянов
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Март 09, 2018, 01:42:05 pm
На един осми март

Една жена, бе седнала в дъжда
и просеше пари.
Вместо цветя!
Въздъхваха мъжете от това.
Дочуваха се и псувни:
Мани ги, жени!....
Ругаещите носеха букети
и бързаха дори и с ругатни.
Упадъкът в очите на мъжете,
сълзите им изтри.
Никой не видя ръцете,
сини от студа.
Мъкнеха цветята си, мъжете...
Едно дете се спря.
Подаде ѝ банкнота и ѝ каза:
Ще имаме за хляб!
Кокиче криеше във свойта пазва,
с божествен аромат.
Поднесе ѝ го и прошепна: Мамо,
за празника. От мен!
Това успях да ти откъсна само,
а после....бях глобен,
но,
хляб ще имаме за твоят ден.
а ти ще си с кокиче...
Хайде майчице, тръгни със мен.
Аз много те обичам!....
Никой тази случка не видя.
Кръстосваха се бързащи букети.
Мъжете мислеха за своите цветя.
За мама, мислеше детето....

Валентин Йорданов
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Март 27, 2018, 11:01:40 pm
Ако животът е един антракт,
безсмислен е актьорският ни опит.
Ти мъкнеш като охлюв своя страх,
затваряш се във себе си при допир.

А ехото във твоя празен дом
е дълго като расо на отшелник.
Ни с ключ от думи, ни с любовен взлом
проникнаха във твоя весел делник.

Ти, който можеш с лекота дори
да разбереш душата на дървото -
вземи парче дърво и сътвори
едно човече, да не си самотен.

Когато се завърнем пак в пръстта,
когато ще сме някак си умрели
и с театрални думи на уста
ни заизпращат смешни Пулчинели -

ще падне смях, ще се повдигне в миг
завесата и твоето човече
ще извести със тембър на трагик,
че ти си тук, макар да си далече.

Ще светят жълтеникаво в нощта
на злобата очите - като пещи.
И ще заемат своите места
и хора, и палячовци, и вещи.

Добромир Тонев
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Май 07, 2018, 10:31:34 am
(https://images.vfl.ru/ii/1525678190/1b261f48/21644985.jpg)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Май 26, 2018, 07:14:14 pm
Четири години без Станка Пенчева!
Поклон пред светлата й памет!

Свършекът на света ще дойде за мен,
ако вече никого не обичам.
Няма да се разсъмне него ден,
една тишина апокалиптична
ще ме покрие с гъстата си смола
и аз ще остана в глъбината ѝ кехлибарена,
прозрачна и мъртва
като крилце на пчела.

Станка Пенчева
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Юни 03, 2018, 11:36:16 pm
Хората се сърдят.
Заради липсата на нужното внимание на партньора или любимия,
заради закъсняло обаждане или липсата на такова,
заради забравен поздрав на празник,
заради всички онези малки жестове, които така желаят, а не получават.
За какво ли не.
Сърдят се нацупени, обърнали гръб и насочили срещу теб най-страшното оръжие - мълчанието.
Или с показалец, обърнат към виновника, за да посочат липсите.
Но винаги, за да накажат.
Сърдят се като малки деца.
Аз пораснах.
Не се сърдя.
Разочаровам се.
Не от очаквания. От неспазени обещания и напразни думи.
И отминавам.

Надя Тошкова
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Юни 05, 2018, 02:04:43 pm


Има и такава любов

Заспивам в леглото със котка -
за друг не остана сърце,
изпила една малка водка,
до пухена шепа телце.
Как вечер ме чака на прага,
закотвила в мене очи!
Присядам и в скута ми ляга -
с такава любов се мълчи.
Веднъж се препънах във нея,
но пак не последва скандал.
Навън да я пусна не смея -
опасности дебнат и кал.
Доволна на шепа бисквити,
дарява ми щедро уют.
Със лапа изтрива обиди,
забравям и Касий, и Брут.
Привързах се или обичам
издънка от древен Сиам?
В очите ѝ обли надничам -
те светят в нощта като храм.
Събуждам се, гушнала котка.
За друг не остана сърце.
Умилква се, вярна и кротка,
с пух-мъх гъделичка лице.

Цветанка Ангелова
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Август 02, 2018, 09:51:44 am
Хвърчащата тетрадка

от Георги Константинов

Изваждам пак
от чантата на спомена
хвърчащата тетрадка
по физика и астрономия,
история и математика -
по всичко и за всеки ден,
за всеки час една и съща...
Папирус,
дневен документ,
че времето не се завръща;
тетрадката със отговор готов
за цялата галактика огромна -
от родовообщинната любов
до принципа
на ядрената бомба,
със имена на паднали крале,
и формули категорични,
тетрадката с измачкани криле,
прикрила
мойте стихове лирични...
На свойте
сто изписани листа
сто отговора точни е събрала...
Единствено не ще ми каже тя
къде е младостта ми
изхвърчала.

 
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Август 02, 2018, 09:54:44 am
Под наем сме дошли на този свят.
И всеки ден си плащаме цената.
Животът се откупва със дела,
с горчив урок, с любов към непознати.
Животът струва! Колко ще платиш?
За всеки стойността е най-различна.
Можеш на врага си да простиш –
зависи колко силно ще обичаш.

Защо си мислиш,че е подарен?
Че просто ти е даден за заслуги?
Прахосвайки един единствен ден
ти губиш много, страшно много губиш.
Не трупай вещи, трупай простота,
отрупвай се с емоции и радост.
И ако ти останат до нощта,
със утрото раздай ги на приятел.
От гроба няма кой да те спаси.
И времето безмилостно изтича.

Не са ти нужни къщи и коли,
а някой който теб да заобича.
За кратко си дошъл на този свят.
Не ти е нужно да градиш палати.
Гради надежда, вяра, доброта.
Създай живот, жадувай свободата.
И знай, че красотата е тъга.
От залеза днес по-красиво няма!
Залязвай със достойнство, без вина.
И със усмивка силна и голяма.
Живей така,че в сетния ти ден
децата ти със гордост да закрачат.
Врагът ти да склони глава,
а небесата силно да заплачат.

Горяна Панайотова



ПОКАЗАНИЯ НА КУМЧО ВЪЛЧО

Вината ми навярно е огромна,
но аз изпитвам гняв - а не вина.

За шапката ли питате? - не помня...
Щом казвате, червена е била...
Запомних й очите! Мили боже,
каква ти шапка, нейните очи
танцуваха по вълчата ми кожа.
А после много дълго се мълчи...
Продумахме, едва когато здрачът
узря във сламената й коса.
Тя беше нежна, да ми бе палача,
да бях умрял от нейната ръка!
Но не умрях. Строих си вълчи кули:
тя ще остане в моята гора,
лицето на луната ще затулим -
а след това ще ми роди деца...
И тъкмо бях пронизан от човечност,
когато стана да се облече.
Отиваше си! Чух я как изрече:
"Да знаеш, че си готино вълче!"
Настигнах я. Способен бях на всичко.
Дори на смърт, за да остане тук.
 
Изядох я, защото я обичах.
Не можех да я поделя със друг.

Камелия Кондова
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Август 02, 2018, 10:44:20 am
ПОД НАЕМ всички на земята сме дошли,
под наем са и светлите и тъжните ни дни.
И не за пост със почести и слава,
Той Бог с любов и власт ни ги дарява.

На всеки е подал искрица жива,
не с огорчение да си отива
и не от нея все нехайно да краде,
а в общия ни стоплящ огън да даде.

Автор: Диана Атанасова
стихосбирка "В тази съдбоносна среща" 2017г.
Издателство "Захарий Стоянов"

Обидно е "Голата поетеса"  да стои над Камелия Кондова в един пост.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Veselin в Август 12, 2018, 09:43:18 pm
Ела!
Че притъмня и стана тежко.
Пътеката остана без душа.
Защото няма истина без грешки,
аз чакам. Сам. И страдам, и мълча.

Неволята от преданост настана,
от ревност - риска, от тъга - скръбта.
Изчезнаха словата - стана няма,
безкрила, охладена любовта.

Мълча в едно жестоко постоянство,
в една неразрушима тишина.
Мълча в немузикалното пространство,
в ужасно разредена тъмнина.

Защо тъй рано мръква над полето?
Къде потъват всички гласове?
Над мене непробудени дървета.
Край мене - онемели ветрове.

Павел Матев
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Satin в Август 16, 2018, 11:38:11 pm
Морето

Тихо -

както вали.

Тихо -

както боли.

Тихо.

Тихо.

Тихо -

снежинките засипаха сърцето ми.

Сърцето ми, по-пусто от градините

на София, напълно изоставени

от скитници, мечтатели и влюбени

(Умираше засипано сърцето ми.)

И моята носталгия единствено

ме стопляше със детските си хълбоци

и викаше насреща ми: приятелю,

не вярвай, че морето е измислица.

Морето съществува - и достатъчна

е вярата ти в някакво приятелство,

за да израсне бавно пред очите ти.

 

Морето се изправи пред очите ми.

Водата му със гъвкаво движение

се чупеше в кристалите на пясъка.

Дълбоко утаени, цветовете му

очакваха нетърпеливо слънцето.

Изнемощели лягаха делфините

в прегръдките на хладните течения

и сенките им падаха стремително

над рибите... И рибите се плашеха.

И рибите живееха... И някъде

из дъното - сарматско - на душата ми

изплуваха най-смътните ми спомени...

...Хрилете ми изгаряха от въздуха.

И перките ми блъскаха дърветата.

И люспите ми падаха по пясъка

хилядолетия преди сълзите ми...

О, рибите живееха... Не бързайте.

Не тръгвайте по стъпките ни в пясъка.

По стъпките ни към небето - нашата

съдба на ужасени победители...

Не знаете вий колко е мъчително

и колко е опасно - да се връщате

отново към морето си - потресени,

че в себе си морето не намирате.

Морето ни (О, загубо) във себе си

ний първо го убиваме... Не бързайте,

лъчисти вий - нежни, да излизате.

Не знаете вий - откъде ще знаете

жестоката ни нужда да обичаме...

И колко ни е трудно да обичаме

не знаете вий... Мисля си понякога,

че любовта е чувство към морето ни -

бездънното, най-синьото, безкрайното,

в което ний преди сме съществували.

Навярно ни е било много хубаво,

когато непрекъснато сме плували.

И затова след всички перипетии,

които сме преминали - единствено

любовното ни чувство е останало -

ний винаги се влюбваме в някого.

Обичаме ли - носиме телата си

с космическата лекота на рибите.

И откъде е странното мълчание

на влюбените? Откъде е странната

и хармонична пластика - над думите?

(Над думите с които ний отчаяно,

заместихме езика на очите си...)

...Как искаме ний вечно да обичаме,

но толкова е трудно да обичаме -

до края да се радваме на себе си.

Аз няма да говоря за казармите,

парадите, казармите, убийствата -

ще премълча военното безумие,

защото ще умра от отвращение.

Аз ще възпея святото мълчание

на влюбените... Скока им над Думите.

Езика на телата - и в очите им.

Дълбокото им сродство със делфините.

 

Морето се отдръпна пред очите ми.

На дъното му се усмихва лятото.

Случайното докосване на хората

отекваше дълбоко във сърцето ми.

А хората се качваха в трамваите

и влизаха - разменяха си поздрави.

Отърваха с усмивки от косите си,

лицата си, ръцете си, палтата си,

безпомощните люспи на снежинките...

И светеха за Някого очите им.

И светеха за Някого лицата им.

И светеха за Някого ръцете им

тихо -

както вали.

Тихо.

Тихо.

Тихо.




Христо Фотев
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Veselin в Август 20, 2018, 08:30:01 pm
Един живот - и пак не можем
 до края да го поделим.
 Един до друг - а се тревожим.
Един до друг - а си мъстим.
Доказваме си правотата
 един на друг... и все така
 изтегляме назад ръката -
подадената уж ръка.
Не вярваме... Не си говорим
 по цели седмици дори.
Осакатена подир спора,
кръвта ни преходна гори.
Пресмятат гордите ни рани:
онуй било, пък туй било...
И се съсирват сто закани
 зад смръщеното ни чело.
Проклинаме немилостиви
 Но - без от нас да се бои -
животът просто си отива...
А колко смърт... ни предстои!

Емил Симеонов
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Корея в Август 29, 2018, 11:05:58 pm
Много ми хареса, чудя се как някои хора намират точните думи, без да прекаляват с излишия в търсенето на рими .

 "Есен без пет е..."
                    Росица Атанасова

Есен без пет е.
Краят на август.
Есен на пръсти.
Време през пръсти.
Боси следи.
Непораснало лято.
Стана ни късно.
Нови посоки.
Тъжно и тихо е.
И дълбоко...
Есен на прага.
Лято на покрива.
Злато в листата.
Сребро в косите.
Сенки на птици.
Пера на двора.
Вятърът
само за тебе
говори.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Август 29, 2018, 11:58:36 pm
(https://scontent.fsof3-1.fna.fbcdn.net/v/t1.0-9/40194225_10214740080629650_114486841515704320_n.jpg?_nc_cat=0&oh=23ca06a483cba5dd11ec16065a6d7a16&oe=5BFC0E02)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Септември 12, 2018, 08:19:23 pm
(https://scontent.fsof3-1.fna.fbcdn.net/v/t1.0-9/41606103_10214844268194274_355461504985726976_n.jpg?_nc_cat=0&_nc_eui2=AeGve9tLbW57U9AanSLInM7mEFpY8p67L90fcMAHMnGEnr3s_R61L5VAfdb2BAWV2kD1RB5r4JZcBf4SvEnCH2-avHXFg-S9lf0SJVX7VRTjdQ&oh=4c96df50ce4dcc5c8bd2e5fd03893854&oe=5C2867DC)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Септември 25, 2018, 10:08:56 am
          Ще ме поканиш ли на танц любими
          във тази пълнолунна нощ?!
          Купи ми сладко от смокини,
          а аз ще взема остър нож
          за да разрежа хляб замесен
          от лицемерие и страст
          ще има сирене покрито с плесен,
          за да допълни този фарс.
          Звучи по радиото любимата ми песен.
          Това е нашата последна есен.......
                                                                         от мен
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Ребека в Септември 25, 2018, 10:31:29 am
То е хубаво, но май е автобиографично и ме натъжи ,сега ли го писа.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Септември 25, 2018, 11:11:41 am
То е хубаво, но май е автобиографично и ме натъжи ,сега ли го писа.
Да,сега, и веднага го написах.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Септември 30, 2018, 12:23:53 am
Caribiana
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Октомври 02, 2018, 12:41:55 am
Орисвам те:
... да ми се случваш
през всички бъдещи животи.
Ръцете ти да бъдат все така всесилни,
очите - давещи с дълбокост.

И пръстите ти пак да ме извайват -
първо твоя - цялата любов и нежност.
На всичките ми брегове намирал пристан,
да знаеш - всъщност съм безбрежна.

В косите ми да вплиташ отговори
на незададени от мен въпроси.
В душата ти да ми е светло -
да влизам там пречистена и боса.

И ехото от мойто сърцебиене
да носиш във гърдите си...
до прималяване.
А аз при всяко мръкване ще те обиквам...
за да ме има пак на зазоряване.

ester
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Октомври 03, 2018, 12:08:42 am
Любопитна по детски,
с душа на поет-
ей тъй, на шега,
доживях петдесет и пет.
Колко още остават?
Хич не искам да знам!
Слагам червило
и продължавам натам...
 
                       от мен
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Ребека в Октомври 03, 2018, 12:30:38 am
ЧРД Акрукс !
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Октомври 03, 2018, 07:56:02 am
ЧРД Акрукс !
благодаря много!  :celebrate:
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Октомври 03, 2018, 10:50:09 am
Акрукс,Честит Рожден Ден!Ползотворна година ти пожелавам,да си здрава и щастлива! :-*
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Октомври 05, 2018, 11:57:35 am
Акрукс,Честит Рожден Ден!Ползотворна година ти пожелавам,да си здрава и щастлива! :-*
Благодаря! Присъединих ви с Беки към почерката в темата ЧРД  :cheer:
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Октомври 18, 2018, 09:20:47 am
Незнайно как и откъде
пристигна в селото конте.
Събра се целият народ
на преклонение пред този Б..
Приседна той на стол трикрак
преметна финно крак връз крак
премахна косъм невидим
от гънката на своя клин,
заглади вежда с връх на пръст,
попипа нежно косъм рус,
извади си тефтера тлъст
и занарежда с глас от слуз.
Раздаде бланки със картинки
за всички вложени стотинки
той обеща какво ли не-
кози,овце,коне.
Събралият се там народ
изпразниха прокъсан джоб
търчаха в къщи по килери,
изсипаха буркани цели
с лев отделен за иден ден.
Надяваха се всички те,
че мъката им веч ще спре.....
Подписаха и бланки,формуляри,
кой както може,
някои с пръсти стари
оставиха си своя отпечатък
на листове с красив печатък.
Незнайно как и накъде
замина градското конте.
Умислен селският народ
седи и чака с празен джоб
да дойде онзи ден блажен
с цветя и рози обкръжен.
Да,цветя и рози......
множат се по стълбовете некролози...

        Едно от моите шантави стихотворения :012:
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Ребека в Октомври 18, 2018, 11:20:36 am
Веднага го асоциирах с филма "Господин за един ден ".Прокъсаният Пурко по бели гащи и Господина и АЪмериканката с лъскавата кола и дъвката .Не знаех че пишеш социална поезия  :012: може да си новият бард на Гаврошите  :012: Всъщност мислех, че лириката е така- а един душевен монолог с преглътнат плач ,пък то неореализъм !
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Октомври 18, 2018, 12:17:28 pm
Веднага го асоциирах с филма "Господин за един ден ".Прокъсаният Пурко по бели гащи и Господина и АЪмериканката с лъскавата кола и дъвката .Не знаех че пишеш социална поезия  :012: може да си новият бард на Гаврошите  :012: Всъщност мислех, че лириката е така- а един душевен монолог с преглътнат плач ,пък то неореализъм !
Ребека,аз не съм наясно какъв е стилът,но много са различни и понеже ти си единственият ми по-Читател ,ще ги споделям творенията си отвреме-навреме.А прототипът на Пурко живее и е взет от селото на дядо.Бела Речка,Монтана.  :)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Ребека в Октомври 18, 2018, 02:12:39 pm
Не съм единственият литератор  ;D почетен читател във форума -има и други  ;D Иначе за прототипът на Пурко сега живее в цялата страна и кара Мерцедес по насран гол гъз и като свършат парите от нивата на дядо, с която е купил колата, го продава и остава без лев, ни за магаре- ни за елитни ястия, като магарешко кюфте и конски бут.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Октомври 20, 2018, 11:04:31 am
Старата тъща е в старата къща
реже си стария хляб със стария нож
и младостта връща,но това е присъщо
само на стария сноб.
Старата лампа свети и в ъгъла
старият паяк плете
старата паяжина вплела опърпана
стара муха ....и криле.
Старата печка тихо изпуква
манджата къкри от час,
вятърът духва и кюнецът стар
леко потрепва в аванс.
Старият одър със стари завивки
старият гръб ще прегърне
стари въздишки ще слуша мъртвишки
и ще се надява да съмне.
Старата тъща във старата къща
пуска пак старото радио
старата музика глухо се носи
старите крака потропват боси.
Стара е тъщата,тя млада беше,
а пак беше същата....
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Ребека в Октомври 20, 2018, 12:25:56 pm
Какво е това чудо  :-\ Сатурн Луна или 4ти по дирекции, прогресия или по-лошо- по натал  :012: Или натално Сатур /Венера ? дава вкус към по-кокалести стихчета ,тип: аз съм стар, като къщния под-мириша на мухъл  ;D
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Октомври 20, 2018, 12:32:13 pm
Какво е това чудо  :-\ Сатурн Луна или 4ти по дирекции, прогресия или по-лошо- по натал  :012: Или натално Сатур /Венера ? дава вкус към по-кокалести стихчета ,тип: аз съм стар, като къщния под-мириша на мухъл  ;D
Ха,ха,позна! Когато съм го писала,дирекц.Сатурн сх.съвпад Луна,дирекц.Луна ми е на к4 сега.Имам в натала аспект Венера(10дом,риби) секстил Сатурн(12 дом,телец).и ПРОГРЕСИВНА ЛУНА Е БИЛА ВЪВ ВОДОЛЕЙ НА К10.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Октомври 25, 2018, 08:21:27 am
Ти знаеш ли колко детелина опасе кравата
със четири листа?!
И в кланицата пак замина,
и кво!?
Късмет ли е това? :012:
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Ребека в Октомври 25, 2018, 09:42:31 am
Късмет е да настъпиш вън нечие лайно! Пък най -вони на щастие гола джапанка, върху опасло детелини телешко говно. А после телешки салам ,кюфте, варено от четерилистни детелини да нагънеш!А трижди пъти щастието иде щом сложиш гащи невидимки -щамповани със детелинки от говежда напа!
    :D                                                                                                                                           
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Октомври 25, 2018, 09:50:40 am
Късмет е да настъпиш вън нечие лайно! Пък най -вони на щастие гола джапанка, върху опасло детелини телешко говно. А после телешки салам ,кюфте, варено от четерилистни детелини да нагънеш!А трижди пъти щастието иде щом сложиш гащи невидимки -щамповани със детелинки от говежда напа!
    :D                                                                                                                                           
ха,ха......като спомена гащи,аз имам едно по-вулгарно,но истинско реално:Купих си бански най-после
                                                                                                                              да не се разождам по бос-ки. :57:
                                                                                                                              ама като гледам съм си същата
                                                                                                                               кобила
                                                                                                                               ще си се разхождам
                                                                                                                                както мама ме е родила!
                                                                                                                                 
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Октомври 31, 2018, 11:07:02 am
От днес ще съм добро момиче
захвърлям кожените якета и кича
обличам дългата пола и слагам риза
подстригвам си косата в стил "маркиза"
цигарите ще спра,кафето,
ще бъркам чай със лед превзето
ще се усмихвам мило и вежливо
а вътрешно ще ненавиждам всичко живо.
Ще пиша думи ласкави усърдно
а във душата ми ще бъде тъмно
ще се мазняра и на Сульо и на Пульо
дано спечеля нечие милосърдие,
па и друго...
Когато Ви е тъжно -аз ще плача,
когато Ви е весело -ще грача
такова съпричастие ще бъда,
че ще се слея с Вашето безумие.

Не искам аз да съм добро момиче.
Аз съм свободна като птица.
Когато ми се пие,аз ще пия,
когато ми се смее,ще се смея
когато ми се плаче ще го правя
когато лъжа после ще призная.
Не искам аз да съм добро момиче.
Не ме е грижа кой ме мрази и кой ме обича.
Насилието ненавиждам
такива уроди не ща да виждам!
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Ноември 14, 2018, 06:44:34 am
                      Реквием за един бадем

Един вандал си посадил миндал,
защото чел,че неговият плод достоен е за крал.
От рода:Слива,но това не бива да ни подвежда
и да ни дава надежда,че плодът клепуш
ще ни направи досущ като истински мъж!
Пораснал миндала и вандала започнал ядки да яде
...........да,ама не!
За да е истински крал
трябвал му пълен бокал
с течност златисто-кафява
и разбрал в този миг,
че е нужно да сее ечемик
и се разгневил
и обезглавил своя клепуш
досущ като истински мъж
от рода Слива-властолюбива! :012:
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Ребека в Ноември 14, 2018, 10:14:50 am
Ку-куу-у  :012: лудоста чука на вратата ти по първи петли  :D Чудесно стихотворение- сливи/ мливи ,миндили-чудесно е, олицитворение на чистата радост, много работа ще създадеш на някой клиничен психологиатър  :012: Освинила се сливата и се родилла като кифла с мармалад  :017: После ще си доизмисля и аз стихчетууу  :012:
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: a.l.e.n.a в Ноември 17, 2018, 11:21:04 pm
Едно обичане ми е заседнало ей тук.
Солено. Есенно. Дъждовно. И голямо.
Като притихнал в тъмното камбанен звук.
... а всяка тишина е някакво начало.
Едно тъгуване ми е заседнало ей тук.
Дълбоко, колкото безброй морета.
Да можех с птиците да отлетя на юг...
И да ме виждат само ветровете.
Едно обичане ми е заседнало ей тук.
Научих се (почти) да го отричам.
Но знам, че няма ли го, ще умра от студ...
А после много дълго ще съм птица.
Едно мълчание ми е заседнало ей тук.
А думите преливат от очите.
Тежи от хиляди мълчания светът.
И все по-тихо става. Все по-тихо.
Едно обичане ми е заседнало ей тук.
Дълбоко ми е и ми се потъва.
Останалото е отвикване един от друг.
И цял живот умиране - като присъда.

Селвер
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Декември 14, 2018, 11:09:14 am
Аз съм малка,лъскава,кичозна.
Аз съм украшение.
Тръгнеш ли нанякъде ме вземаш
ей така,за забавление.
Аз блестя,лъщя и светя.
Аз се забелязвам.
Тръгнеш ли нанъкъде ме вземаш,
за да се показваш.
Аз съм скъпа,уникална,по поръчка.
Аз съм брошка.
Тръгнеш ли нанякъде ме вземаш,
щото си кокошка. :)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Ребека в Декември 14, 2018, 11:52:11 am
Седнала кокошка и се нахендрила на брошка-ох боли боли отзад ! Боцнала със брошката перото си на трътката и си врътнала гъза!  :012: Браво Сафо ти си мойта Деса Поетеса -Новият Гьоте и Шилер в едно!  ;D
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Декември 14, 2018, 01:34:00 pm
Ребека,Гьоте и Шилер ще се обърнат два пъти наобратно  :012:😂😱🆒не съм ги чела,обаче плача като чета Ботев, трябва да огледам синастрията🤔
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Декември 17, 2018, 04:42:10 pm
На отсрещната полянка
млад елен пасе
със красива е осанка
с бели гривнички на двете колене.
Хищникът го дебне
подпрял дебел корем на дъб
човърка с клечка изгнил зъб.
Трябват му рогата...
ще ги окачи във механата.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Ребека в Декември 17, 2018, 04:52:42 pm
А  на селската морава Кума Лиса надула е кавала Дядо гайдата раздува баба тамбурата див глиган хоро играе заек ака в храсталака влака трака трака Кумчо се почесва по баджака  ;D Две калинки се събрали и мухата оседлали стар комар във конски гъз търси цвете на живота  :012:
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Декември 17, 2018, 05:41:03 pm
А  на селската морава Кума Лиса надула е кавала Дядо гайдата раздува баба тамбурата див глиган хоро играе заек ака в храсталака влака трака трака Кумчо се почесва по баджака  ;D Две калинки се събрали и мухата оседлали стар комар във конски гъз търси цвете на живота  :012:
Стар комар във конски гъз.........сварка цъка с глист чевръст. :012:
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Ребека в Декември 17, 2018, 06:17:40 pm
Ооо това е върха  ;D Чак си го представих -дълъг червей за риболов на шарани  :D Браво Сафо представям си какви писма си пишела на мъжа си в казармата  :012:
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Декември 17, 2018, 07:20:26 pm
Какви писма.Тип Счетоводен отчет.Луна у3 в 1 дом,близнаци."Днес станах в 6:06ч.,измих си зъбите......отидох на спирката,висях 15мин. на Бородински бой,83 закъсня.Вътре смърдеше ужасно на чесън и мръсни крака.Пристигнах в работата навреме.Имам страхотна колеЖка,вечер танцува в стриптийз бар,а цял ден изпробваме релета."Предимно за себе си и как ми минава деня.Добре ,че дирек.к3 вече не е в рак.Ей,сега ако беше в казармата. :012: ;D
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Ребека в Декември 17, 2018, 08:28:47 pm
Писма с рецепти и кулинарни картинки :012:
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Декември 17, 2018, 10:05:26 pm
от шега на майтап и ме подсети,пиша откакто дирек.к3 е в дева,сега е съвпад с нат.к5,значи работя усърдно по Меркурия у5 дом и най-аспектираната ми планета :29:
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Декември 19, 2018, 10:00:34 pm
Наричане

На камък да седна – ще оживее.

С ръка да докосна – ще заблещука.

С очи да погаля – ще се засмее.

С целувка да сключа – носи сполука...

На дърво да почукам – ще се разлисти.

С дъха си да вдишам – ще е магия.

Наужким да кажа – става наистина.

На скришно да бъде – ще го открия...

И враг да ме срещне – ще стане приятел.

И нож да извади – ще се прекърши.

Лъжа да ме стигне – ще стане на вятър.

А злото – на възел ще се завърже.

Животно да скочи – ще го прегърна.

А птица да кацне – ще ми запее.

От мен да си тръгнеш – ще се завърнеш.

На слънце ще стана – да те огрея.

Света ще превзема – с голо „Обичам те”.

И нищо да нямам – ще се раздавам.

Една душа нося – и влагам във всичко.

Парченце любов – и оживява.

Мира Дойчинова
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Февруари 05, 2019, 02:12:31 pm

Любовта е любов

И след късната среща
дойде късно обичане -
най-последна любов,
най-последното вричане.

Бе внезапен импулс,
най-спонтанно възникнал
от самата природа,
лъч посят и поникнал.

Две души в заклинание,
без фатални мечти,
без убийствени страсти,
без фалшиви сълзи.

Отначало не вярваха,
но просветна надежда -
щом все пак се намериха,
има смисъл изглежда.

Като чист благослов
ги споходи прозрение -
любовта е любов,
а смъртта - без значение.

Петя Йотова
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Ноември 01, 2019, 08:04:12 pm
Нито е есен, нито е зима... Някакъв странен сезон.
Свъсени облаци тупат килими от своя небесен балкон.
И над земята вали безметежно. Дъжд или сняг или ... нищо.
Засявам във себе си Нови Надежди.
Напролет ще чакам разлистване.
Сега ми е някакво...никакво...смесено.
Сега ми е страшно добре!
Нали не е зима, нито е есен... Такова, каквото е в мен.
А някаква песен звучи във главата ми и прави усмихнат света.
Така ми е хубаво да слушам водата и тихо подсвирквам с дъжда...

Caribiana
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Декември 13, 2019, 06:07:28 am
"Чак до Сатурн успях да долетя,
отворих с мъка не една врата
и разгадах аз всичките загадки
освен една-защо съм на света!"
                                      Омар Хайям

Нещо точно като за нас. :)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Veselin в Април 04, 2020, 01:05:22 pm
Кой ражда болката –
красивата, капризна, горда болка?
Кой ражда болката
и защо така сме влюбени във нея?

Ти, който като млад,
си свиркаш пред страха;
ти, който като огън,
връхлиташ върху ледената смърт,
за да спасиш едно-единствено сърце.

Кой ражда болката –
ужасната, позорна, грозна болка?
Кой ражда болката
и защо така от нея се боим?

Ти, който като влюбен,
мамиш своето момиче;
ти, който като стар,
отстъпваш със усмивка и поклон,
за да спасиш,натрупаната слава.

Кой ражда болката?
Неповторимата, безсмъртната,
измислена и земна болка!
Не я ли раждаме
самите ние?

© Иля Велчев
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Рени в Април 15, 2020, 01:34:39 pm
НЕПРИМИРИМИТЕ


Много са малко.
Все пак ги има.
А пък аз точно такива харесвам -
дето ги няма.
Непримирими.
И към земята строго отвесни.
Биват прочути
и забранени.
Те са измислили дясно и ляво
и мислят
петото измерение.
Непримирими към бог и дявол.
Все са поети -
без варианти.
И политици да ги направиш,
В своите черни
служебни чанти
ще носят само лирични държави!
Обикновено
не са щастливи.
(В простия смисъл, прост като "здрасти".)

А им завиждат,
и то - красиво -
всички, които си имат щастие.
Още са малко.
Чакаме нови!
Трябва да дойдат, ако сме хора!
Ако сме дух,
материя, слово -
с божествена аудитория.

И кой ги знае
отде се взимат...
Е, пак оттам, отдето и всички.
Но и с природата
са НЕПРИМИРИМИ!
А пък аз точно такива обичам.

Миряна Башева
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: wiserneuron в Април 15, 2020, 05:52:51 pm
човек човека вечно пита,
защо си ти такъв човек?
защо непреходното в теб се скита
защо и все си черноглед?
че то е истина непридобита
която трудно ще им предадеш
защо със себе си готов си ти да спориш
моралът си да продадеш
защо не вярваш на очите...
виж, аз съм отражение на теб
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Veselin в Април 15, 2020, 06:24:34 pm
ОБИЧ

Ще те подгоня, даже да си птица,
даже да си сянка и неуловима.
Ще те откривам, скрита в плетивото,
което мама всяка нощ разплита.

Ще те рисувам даже да си въздух,
даже да си нежност и неотразима.
Ще те настига старият часовник,
до който татко вече не заспива.

Ще те прегръщам, даже да си зима,
даже да си жажда и неутолима.
Ще те изпращам заедно с писмото,
което никой никога не писа.

Ще те сънувам даже да си песен,
ще те сънувам даже да си грешка.
Ще те целувам моя свята обич,
дори когато няма да те има.

/Михаил Белчев/
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Veselin в Април 20, 2020, 09:24:45 am

Защо не можем като птиците
да сме щастливи всяко лято?
Угасва пламъка в зениците
като звезда във мътно блато.
И става тъй че под чадърите
на привлекателни омрази
жадуваме за милосърдие,
което любовта да пази.
И само да не сме самички
и вяра в дружбата да свети –
приемаме от безразличните
най-безучастните съвети.
А сетне плачем от плесниците
на изменилите приятели
и че не можем като птиците
да сме щастливи всяко лято.

Павел Матев
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Април 22, 2020, 11:22:53 pm
Днес се навършват 100г от рождението на Валери Петров. Споделям в негова памет този му стих:

ДОБРИТЕ ПИСМА

Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.

Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето с радост богато
е вече летяло към мен.

Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува -
добрите писма са на път!

Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Veselin в Април 24, 2020, 11:30:03 am
Ти сън ли си?
Или те има?
Или си утринна звезда -
далечна, но със близко име,
която свети без следа.

И ту засвети,
ту угасне
на моята любов лъча.
Аз ту те нарека прекрасна,
ту изненадан замълча.

Къде отиваш?
Де изчезна
надеждата да бъдеш с мен?
Сърцето ми, тревожна бездна -
живей щастливия си плен.

Мечта ли си?
Или те има?
Ти огън ли си?
Или дим?
Защо си тъй неповторима,
щом този свят е повторим?!

Павел Матев
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Kik в Май 09, 2020, 09:45:14 pm
Как искам да не бях ги срещал
очите ти, когато се тревожат.
Бих искал да не съм усещал,
да не познавах гладката ти кожа.
Две малки длани - да не бях ги виждал,
нозете боси - да не бях докосвал.
Подплашени коси да не прииждат
с купчина незададени въпроси.
Бих искал да не съществуваш -
различна, неправдоподобна, дива.
Как искам да не бях сънувал
внезапно гола как заспиваш.
Да можеше - объркано и сложно
да те оставя в стари чекмеджета...
Бих искал, но не е възможно -
не се побираш в рамки и портрети,
не се побираш в мислите ми даже,
и в този стих не се побираш.
Не бих могъл да те разкажа.
Не подозираш. Нищо не разбираш.

Любомир Калудов
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: romantica в Май 19, 2020, 10:57:25 pm
... за ретроградната Венера с усмивка  :)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Декември 10, 2020, 09:34:23 pm
Емили Дикинсън, родена 10.12.1830

“Ако успея да спася едно сърце ранено,
аз ненапразно съм живяла,
един живот даря ли с облекчение,
над топлите му рани хлад разляла,
или ако помогна да се прибере в гнездото
едничка птица премаляла,
аз ненапразно съм живяла.”
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Декември 20, 2020, 10:26:15 am
         Душата на човек не е неговото тяло.
         Тялото е само непостоянно покривало.
         То временно е,тленно.То облекло е земно.
         Понякога е грозно,понякога красиво,
         така е устроено всичко живо.
          Понякога е дрипаво,понякога е слабо,
          понякога недъгаво,друг път е секси тяло.
         
          Душата на човек не е неговото тяло.
          Душата се тренира за ново покривало.
          Понякога Тя трябва да сменя гардероба,
           това е малко трудно,това е ретро мода.
           Душата си избира свойта нова визия,
            душата си избира дори цветът на ризата.
            Дали обичаш синьо,или обичаш бяло?!
            Душата си избира свойто ново тяло.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Декември 21, 2020, 10:45:57 am
ДУША ЗА ОБИЧ

Душата не нося в юмруци,
а в широко отворени шепи.
По тях отекват постоянно звуци
от дребни, хвърлени монети,

дадени от бързи минувачи,
мислейки, че нещо прося…
За обич само, не за купувачи,
протегнати ръцете нося.

Разбрал един, че е във грешка,
връща се и на коляно пада…
Не търси друго – иска прошка
и любовта си дава за награда.

"Купидонови стрелички" 2015г.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Корея в Декември 25, 2020, 01:26:57 pm
Качвам тук две “произведения” и като автор на стихотворения ще помоля Акрукс за коментар.
Аз също имам мнение, но съм пристрастна и искам чуждо.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: art7ess в Декември 25, 2020, 10:57:37 pm
не съм акрукс, но пиша поезия, та ще дръзна да споделя мнение:
симпатична мелодика, добро вътрешно чувство за ритъм))
на мен ми идват малко старомодно и в рамките на клишето (допускам, че авторът е човек, който не е изучавал поезия, нито чете такава, но в това няма нищо лошо, когато творческият импулс е налице), но в никакъв случай не звучат зле;)
твои ли са?
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Ребека в Декември 25, 2020, 11:07:25 pm
Прилича на гугъл колаборация на различни коледни песни, автоматично генериран микс по предварително зададена коледна фраза за търсене.Мисля, че е изкуствен интелект или дете с неоформен естетически вкус и изказ, отразяващ чужди фрази ,все още на нивото на имитационен продукт. Не,не мисля, че си ти, ако си ти- прощавай ама си предозирала с коледния дух и феята на гъбкитее  ;D
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Декември 26, 2020, 12:19:04 am
Качвам тук две “произведения” и като автор на стихотворения ще помоля Акрукс за коментар.
Аз също имам мнение, но съм пристрастна и искам чуждо.
Ами... аз не съм фактор в тези среди, иначе щеше да изкарвам пари като жури в множеството конкурси, организирани ежегодно от общини, читалища и т.н. Би трябвало, като учител, да си по-изучена по БЕЛ от мене, а там се изучава и поезията- видове, ритмични стъпки и т.н.
Първото, което си споделила, го мернах тези дни във Фейсбук, имам съученик, който напоследък прави напъни да се изявява поетично-патетично към виртуалната си любима в този стил. Иначе са хубави пожелания, макар и клишета. Второто стихо ми харесва, кой е авторът?
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: starinthenightsky в Декември 26, 2020, 10:39:22 am
Качвам тук две “произведения” и като автор на стихотворения ще помоля Акрукс за коментар.
Аз също имам мнение, но съм пристрастна и искам чуждо.

Клишета, наредени думички, на които им липса енергия, която да грабне читателя
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Корея в Декември 26, 2020, 05:49:19 pm
Значи, ако откриеш първото и постнеш тук скрийншот, ще те черпя, обещавам.
Предполагам, че отново колежката е крала чужди творби, тя го е подписала с нейно име.
За мен то няма никаква стойност, неграмотно написано е, но ...
Второто го писах аз, за десет минути.Ако седна да го обмислям, вероятно ще е по- добре, даже вече леко го попромених. Смятам да ѝ го пратя като поздрав на 31-ви. :D
Наясно съм , че е клише, поезия не съм писала от 11- ти клас, когато римите само идваха в главата ми. Идеята на това стихотворение не е да блесна някъде, а да натрия един прекалено вирнат самозабравил се нос.
Ей го моето вече, за втория куплет една позната ми помогна:
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Декември 26, 2020, 08:09:01 pm
Запалих факел в тролея
и настана една Одисея..
Миризлива кака се развряка
цъкаща по телефона-
щял да и се опуши фасона......
Един ерген ухили се смутен и каза ми:
"О,здрасти Диоген!"
Аз всъщност съм жена лека(на килограми)
та сложих си усмивката мека
и тихо рекох:"Търся човека....."
–Я се разкарай с тоя факел-излая един дакел
Още от време Оно,човекът си е бил Лайно!
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Корея в Декември 27, 2020, 12:21:23 pm
Сафо, 😂🤣😂
На мен в пъти по- добре ми се получават хумористичните и осмиващите, обаче са прекалено лични, за да ги споделям тук.
Браво, получило ти се е!
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Декември 27, 2020, 02:10:33 pm
Корея,зная,че "произведението "ми не струва.Публикувах го нарочно.Имам по-стойностни неща на предишни страници.Защо те впечатли това безвкусно стихче и го коментира?!Написах го на един дъх,когато бях много тъжна.Не редактирам нарочно,аз мога да си го позволя. ;)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Корея в Декември 27, 2020, 03:40:56 pm
Сега, прочитайки поста си, виждам как звучи.
Имах предвид, че когато пиша нещо с цел, ми се получава по- добре, ако вкарам и малко черен хумор или е с цел да жегна някого.
Съжалявам, вероятно си помислила, че правя съпоставка между твоето и моите, така изглежда наистина.
Забелязвам, че имам проблем понякога с изразяването- едно искам да кажа, друго се разбира, но когато бързам и не обмисля добре , е факт.
 :-*
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: starinthenightsky в Декември 27, 2020, 03:41:06 pm
Поезията както и всяко друго изкуство струва, само когато е вложена емоционална енергия, когато си вложил емоционален отпечатък. Тогава оживява, става триизмерна ... струва.
Сафо, палец нагоре  ;)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Декември 27, 2020, 08:55:51 pm
Сега, прочитайки поста си, виждам как звучи.
Имах предвид, че когато пиша нещо с цел, ми се получава по- добре, ако вкарам и малко черен хумор или е с цел да жегна някого.
Съжалявам, вероятно си помислила, че правя съпоставка между твоето и моите, така изглежда наистина.
Забелязвам, че имам проблем понякога с изразяването- едно искам да кажа, друго се разбира, но когато бързам и не обмисля добре , е факт.
На всеки се случва да се изрази по начин, по който да е разбран погрешно, но понякога грешката не е в предавателя, а в антената на приемника  :) в случая много добре се разбира написаното от теб, че имаш предвид себе си и написаното от теб!
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Декември 27, 2020, 09:02:34 pm
Още от време Оно,човекът си е бил Лайно!

Реално погледнато всички сме гола вода, нали човек е над 70% вода  :)

Попадала съм преди време на сайт за такъв вид поезия, но не му помня името, нещо нецензурно беше  ::)

Но пък се сетих за Ода на лайното  :) https://mediaplus.bg/prostotii-za-inteligentni-hora/
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: romantica в Февруари 14, 2021, 10:54:32 pm
някъде между
връзките без любов
имаше любов
без връзки


Мартин Стратиев
(Венера във водолей квадрат Марс в телец) ;)

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Какво ви се пие тази вечер?
А до кого ви се заспива?

Тя

не искам много.
само да знаеш,
кога
какво
да ми сипеш -
чай,
вино
или
отрова.


Из “Червило и Барут”
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Февруари 25, 2021, 11:13:55 pm
ПРЕМАЗАНИ ОТ СКОРОСТТА
Земята все по-гневно се върти
и все по-страшно свят ни се завива...
...Лежим по гръб накрая аз и ти –
без свяст,
без дъх,
без плът,
без съпротива.
Главите ни в освирепял каданс
редят
дом,
битки,
детство,
сън утробен...
Дали това не е молитвен танц
пред Бог –
да ни покаже път задгробен!
Да ни качи на седмата си вис,
облакътени върху бавно време...
Защото тук се свличаме
– уви! –
от бясно запрепусканото стреме.
Направо ни премазва скоростта
на тези земни вихрени омрази...
Спасението,
мила,
след смъртта
зад зъ̀бите с теб трябва да опазим.
То ще гори като горещ картоф
небцата ни...
Но, без сълзѝ и вопли, –
да занесем на мъртвите любов,
щом не успяхме
живите да стоплим!
Атанас Капралов
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Март 21, 2021, 05:54:22 pm
"Сър елТрън се събуди от сън....изпотен,пребледнял,оглупял,онемял-ни жив,ни умрял?!
Кошмарът му беше ,че с лейди спеше."
Това ми мяза на водолейска куртоазия(да се чете слято) ;D
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Ребека в Март 21, 2021, 05:59:26 pm
Изтънчен стил -нещо средно между Недялко Йорданов и Шекспир  ;D
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Март 21, 2021, 06:02:18 pm
                                           тройка
Роди се в третия час на третия ден от третия месец...на третата планета.
Три му беше числото на късмета.
С тройка изкласи.Имаше три деца от три жени.
Три работи смени,също и три коли.
Третата маса му беше любима в трета класа на влака за Момпаса.
Три пъти гръм го удря,и трите пъти оцеля.
Три пришки му излязоха на три места.
Три му донесе голям късмет:Вече е кмет в третия свет!"
                                                            среден 3 ???
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Ребека в Март 21, 2021, 06:13:10 pm
Пръднал Слон.                                                                                                                                               Родила се Вселена.                                                                                                                                        Понесъл Космоса на гол хубот.                                                                                                                               И в навамаша на Свинята                                                                                                                              и антардаша на Козела                                                                                                                                      Цъфнал Трън.                                                                                                                                                      Насред сибирска жега                                                                                                                                              и сахарски студ                                                                                                                                                    Цъфнал трън във слонски гъз                                                                                                                      и погребали го с клонче бъз  .                                                                       
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Март 21, 2021, 08:29:00 pm
 :'(..........слончето като умряло и на Форд му дожаляло :(
и така се възродил лекият автомобил!
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Ребека в Март 21, 2021, 08:48:49 pm
На Форд му дожаляло                                                                                                                                   Но на Лорд му се дояло  ;D                                                                                                                                бон филе от слонски бут                                                                                                                                        и изпратил на пазара дворцовия шут  .                                                                                                                А по пощенският гълъб                                                                                                                                           на любимата покана                                                                                                                                              за вечеря със Венера .                 
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Март 21, 2021, 09:24:04 pm
Гълъбът дорде летял, бай Доган го отстрелял, щото бил далекоглед 🧐и го сбъркал с вертолет. 🕊️🕊️🕊️
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Ребека в Март 21, 2021, 10:37:54 pm
Светият Дух в гълъба се въплатил, а Мохамед-пророка ,късогледо не видял и пилешки пастет му се приял..
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Март 22, 2021, 06:43:53 am
А на Венериния хълм,Венера чака и до днес
да дойде вест от Лорд Елтрън
за чукане,или годеж! :-*
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: AlphaTauri в Март 24, 2021, 12:36:16 pm
слънцето бе жарко и тревата суха,
той бе сирак и гледаше назад,
без вятър, без вода... и без баща,
с надежда да го види пак...

пред слънчогледи стиснал пръчка,
размахваше напред-назад,
без публика, без ритъм,
това бе той и неговият свят...

с оркестър от пчелици,
сълзите му не спряха, изчезваха в прахта,
стана известен в стих без име, безличен,
сам и жаден в миг на самота.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Април 09, 2021, 06:08:52 pm
Не съм била шеговита,
не съм била духовита...
Ще ти го кажа направо,
че съм кривото огледало,
в което виждаш се добра
и изпълнена със веселба,
но лъжлива е реалността
в зала с криви огледала...
И образите са лъжливи,
изкривени и фалшиви,
като измисленият герой
в портрета на Дориан Грей
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Ребека в Април 09, 2021, 06:33:47 pm
Рап дуел ли си спретвате  :D Харесва ми Акрукс да рапира ,представих си я с лента на главата и широки гащи, като рапър от зората на хип хопа  :D Само последното не ми хареса за Дориан Грей .
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Април 09, 2021, 08:54:10 pm
Рап дуел ли си спретвате  :D Харесва ми Акрукс да рапира ,представих си я с лента на главата и широки гащи, като рапър от зората на хип хопа  :D Само последното не ми хареса за Дориан Грей .
  хах, точна представа- микс от хипи движението и хип-хопа в началото

а на Дориан Грей имах предвид портрета накрая, когато се размазва и излиза истинският образ на героя
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Ребека в Април 09, 2021, 10:58:57 pm
МАСКИ

Владимир Висоцки

 

Пред огледалото смехът ми див

ехти, накриво то ме отразява:

със кука-нос, ухилен до уши,

във венециански карнавал играя!

 

Но свива се кръгът около мен

и хващат ме, увличат ме в играта.

Така, така... Едва усещам, че

лицето ми за тях е вече маска.

 

Фишеци и конфети... Чувствам как

мен с укор гледат ме от всяка маска.

Подвикват ми, че пак не съм във такт,

настъпвам си партньора по краката.

 

Какво да сторя – бягство презглава?

Да вляза ли със тях във веселбата?...

Дано под маските на зверове

все пак с черти човешки са лицата.

 

С перуки, с маски – всички до един,

кой приказен, а кой – литературен...

Съседът ми отляво – Арлекин,

друг е палач, а трети – просто глупав.

 

Един се постарал да стане бял,

друг скрива си лицето от известност,

а някой е безсилен, цял скован,

от маска да си различи лицето.

 

Аз с кикот встъпвам в този хоровод,

но пак със тях се чувствам неспокоен:

ако на някой на палач глава

му се хареса и забрави кой е?

 

Завинаги печален Арлекин

ако остане, влюбен в своя образ?

Глупакът пък глупашкия си вид

на своето лице, ако забрави?

 

Вървя след маските, но вече знам,

че не желая те да се разкриват.

Какво, ако паднат маските, а там –

полулицата или те самите?...

 

Кое добро е как да разбера,

лицата честни как ли да открия?

... Като научихме с маски игра,

в камък лицето си да не разбием...

 

Но тайната на маските разбрах,

уверен съм в перфектния анализ:

на равнодушието маската при тях

защита е от плюнки и шамари.

 

 

 

© Елена Желева Всички права запазени
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Рени в Април 15, 2021, 10:25:16 am
НЕПРИМИРИМИТЕ
Много са малко.
Все пак ги има.
А пък аз точно такива харесвам -
дето ги няма.
Непримирими.
И към земята строго отвесни.
Биват прочути
и забранени.
Те са измислили дясно и ляво
и мислят
петото измерение.
Непримирими към бог и дявол.
Все са поети -
без варианти.
И политици да ги направиш,
В своите черни
служебни чанти
ще носят само лирични държави!
Обикновено
не са щастливи.
(В простия смисъл, прост като "здрасти".)
А им завиждат,
и то - красиво -
всички, които си имат щастие.
Още са малко.
Чакаме нови!
Трябва да дойдат, ако сме хора!
Ако сме дух,
материя, слово -
с божествена аудитория.
И кой ги знае
отде се взимат...
Е, пак оттам, отдето и всички.
Но и с природата
са НЕПРИМИРИМИ!
А пък аз точно такива обичам.
Миряна Башева
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Май 26, 2021, 07:02:33 pm
      *******

Нейната фасада е бюти,
но душата ѝ смърди...
Мисли си за тути-фрути,
а пък говори за звезди.

Телето тя търси под вола
и мучи ли мучи за зоб...
Обаче, с водата си гола,
ще види кон яде ли боб.

Кани се да стърже и чисти
засъхналото голямо говно...
А от него се надигат глисти,
викат ѝ “Ти ни изсра славно!”

Но не чува от калта в ушите
и уверено рие с копито...
В седем осми тъпче си дните
и мучи над празно корито.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Ребека в Май 26, 2021, 09:52:56 pm
Чудесни стихотворения в свободен стил сте написали -на нищо не приличат  ;D Явно има някаква лична история, реплика към някого от форума, ама не схванах интригата.. Така като гледам ,не се е случила някаква посрана работа.. Иначе чудесни истории с глисти и Недоклатици  ;)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Корея в Май 26, 2021, 11:38:51 pm
 :D :D :D
Леле- мале...
Това ми прилича на стихоплетството на колежка поетеса, която на честването на 24 май се изправи пред цялото школо и с гордост си прочете творбата, в която знанието беше сравнено с полетяла в Космоса ракета, а на мен, незнайно защо, веднага ми дойде на ума  приказката за кривата ракета и Космоса.  :D И не само на мен..
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Ребека в Май 26, 2021, 11:53:14 pm
И аз се пъна да измисля нещо ,но днес, а и вчера и често ми е тъпо в главата и не умея  ::) По -далеч от скоропоговорка днес не мога да стигна. Най -хип хоп ми е Недоклатеницата, като клати дупе на Ицо Хазарта  :D https://www.youtube.com/watch?v=CGkSyHyCvns Клати, клати недоклатената, не клати не клати Недоклатената  ;D
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: guapa79 в Май 27, 2021, 12:15:07 am
Какъв е тоя напън да бъдете артисти?
От три години пише, пет книги издаде.
Понякога си мисля да хвана да прелистя,
но срещам малка спънка - това не се чете.

Отиде в TV студио, засипе ни с клишета.
Несвързано говори, това е много арт.
За лирики минават и звуци от клозета,
понеже да римуваш далеч не е стандарт.

Рикуестне те у фейса, нарекъл се писател.
На к'ва основа точно получи се така?
То няма нищо лошо, но, моля те, "приятел",
не виждам как и ти, и Джойс ще сте това.

Достатъчно поезия за вашата помия.
Едва ли някой друг е палила така.
Недейте да хабите залудо хартия,
това поне ще бъде от полза за света!
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Май 27, 2021, 06:26:09 pm
О,чудесни сте и забавни ,СтихоТворци! 8)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Май 27, 2021, 06:29:59 pm
Вятъра съм.
Бриз съм и съм ураган.
Вятъра съм.
Топъл съм като южняка,буен като северняка.
Вятъра съм.
Облаците ще раздухам хване ли ме скука,
ще докарам нови,
ще превивам клони,
ще ги милвам,буйно ,страстно,
ако оцелеят те,ще са прекрасни....
Вятъра съм.
Бриз съм и съм Ураган.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Ноември 28, 2021, 07:02:06 am
В чест на Нептун и на Стар,която ни информира за политиката по света,нещо старо,но актуално. ;)


На АнгелА Меркела
му излезе кела
на лявото ребро
и се възвиси....
и взе да разпределя
кой къде да спи
по земното кълбо. ;D
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Ноември 28, 2021, 07:07:32 am
      Ария на радостта от липсата на пари


  -В Съевата дупка колко е дълбоко?!
    Хвърлял ли си някога поне едно око?
   Съевата дупка колко ли е стара?
   Шест милиона годин!Брех,мама му стара!
   Съевата дупка много е красива,
   там дори е пяла българската прима.
   Съевата дупка няма да я асфалтират,
   щото все парите не им стигат.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Veselin в Декември 09, 2021, 08:31:16 am
Случайност – ти бъди благословена!
Опазена от сенки и от дъжд,
тя се яви пред мене изведнъж
и като синя птица вдъхновена.
И аз не мога да не обожавам
мига, когато след безброй беди
сърцата ни – разбити от вражди –
възкръсват от любов и си прощават.
О, колко съм те търсил и съм писал
неспомняни в тъгите стихове
за есенни разделни ветрове
със усредена в тебе мисъл!
За теб в нетрезви вечери устата ми е пила
все страстно – отмъстителни вина.
За разума ми – мразена жена,
за моето сърце – безкрайно мила.
Сега си тука. Обич ли те кара
да бъдеш с мене тиха и добра –
от страдала душа – излъчена зора
и от невяра – безусловна вяра.

Павел Матев
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Декември 23, 2021, 05:49:31 am
       Манифест по случай октобър фест
  Феноменът Неда цел ден в чаши гледа ококорила и трите си очи.
  Думи казва,с пръст показва,букви,знаци и черти.
  Феноменът Боб фърля боб нон стоп,леща лющи и се мръщи вирнал деветте вежди.
  Феноменът Първолета върти стъклени кълбета върху трите си шкембета.
  Ясновидка Гитка все кървища вижда в свойта кофа плитка.
...........Идва ми да взема двама-трима феномена и феноменално да ги зашлевя по врата и по гъза.
                              Феноменална Фен-О-Мен-ка ;D
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Декември 24, 2021, 06:20:51 am
Златният телец,снажен хубавец
иска за жена кравата добра.
Мляко ценно да дои,без пари,без пари.
Но бикът велик,щом нададе вик
и женихът със кожух
стана на суджук.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Ребека в Декември 24, 2021, 10:39:41 am
Оооо чудесно!Много ме радвате двете. :DАз преди няколко нощи измислях няколко хайку,бели полубели ..стихове,но на сутринта ги забравих.Та мислех да предложа весеки да си излива на воля наболата емоция в полу-стих,полу- вик ,полу -смях, полу -мъка  ;)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Декември 24, 2021, 11:39:17 am
           * * *

За всеки влак си има пътници,
за всяка напитка има пиячи...
Дали ще е кока кола или пепси
е спор от години на разбирачи.

Това ли е важно- боза или бира,
накрая отива всичко в морето...
Мисли си някой, че всичко разбира,
докато с питото опикава гърнето...

7 април 2021г
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Декември 24, 2021, 11:45:07 am
Новините- нищо ново.
Прах в очите ни подхвърлят.
Демагози с мазно слово
по студиа се дърлят...
Истината- закъснява,
но идва рано или късно.
С лъжата как се оцелява,
без да правиш мръсно?!
Лесно е- не гледай ТиВи,
не слушай никого за нищо
и вестници недей чети-
не се превръщай в мишка!
По-добре на чаша вино
и на скромничко мезе,
гледай си домашно кино,
пък нека тъй да ти е зле!
10. 11. 2021г.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Декември 26, 2021, 01:41:04 am
Христо Черняев /03.02.1930 - 08.01-2021 г./

СНЯГ ДА ВАЛИ

На Найден Вълчев

Вие трупате разни предмети
и стареете с тях, нали?
Но в душите си оставете
едно кътче: сняг да вали.

Едно кътче, където да бяга
вихър бял и една шейна.
Едно кътче, далече от прага,
с мека истинска тишина.
Едно кътче, където сърцето
близва с огън чистия сняг
и момичето и момчето
са събирали стъпки – знак,
че не бива с разни предмети
да стареете вкъщи, нали…
А в душите си оставате
едно кътче: сняг да вали.

        Христо Черняев
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Люба в Декември 27, 2021, 08:25:39 pm
Манееее, а си мислих, че аз съм зле, га писах:

Нощта покри със своя плащ земята
и тихо пак е, морските вълни
заливат те брега на самотата
и плачат чайките със сребърни сълзи.

😂😂😂🥳🥃

Обичам те, обичай ме и ти
и нивга друга ти не залюби.  :D :D :D
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Корея в Декември 27, 2021, 08:54:13 pm
Мале, мале, тез поезии като на моята колежка миналогодишните напъни…😂😂😂
Таз година е по- ниска от тревата , за щастие.
Имам една друга бивша колежка, страхотна поезия пише.
Ще “ открадна “ едно -
ЗЕЛЕНО

Защо харесвам

толкова зеленото?

Дали защото носи

радостта

на пролетно

прбуждане във вените

или защото вярвам

в чудеса?!

А може би защото

то е смесило

жълто от

разцъфнал слънчоглед

и синьо – отразено

от морето,

за да оформи своя

силует.

Не знам защо, но

много ми харесва

да газя из

зелените треви,

да гледам как

листата на дърветата

потрепват като

мигащи  очи.

Защо харесвам

толкова зеленото?!

И от дъгата гледа

закачливо.

За мене то е

символ на промените

и хората, когато са щастливи!   

 
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: starinthenightsky в Декември 28, 2021, 06:27:48 am
Мислех, че в тази тема сме като на караоке. А то госпожи с тежест използват темата, за да се посмеят злобно на осмелилия се да се пробва да се изрази и по този начин. Що така ? Дайте си шанс - напишете нещо и Вие, ако е от сърце, няма да Ви бием и да Ви се смеем. Поезията не е повод за надцакване. По Ицо Хазарта: Емоцията Ми е по-добра от емоцията Ти.

Люба, на мен си ми харесват. Има истинска емоция, сюжет, идея, послание.

Корея, като сме започнали да си разменяме "любезности",  най-неудачния начин да представиш нечия страхотна поезия е чрез съпоставка хейт, стъпвайки на гърба на друг - комплексарско е. В случай, че човек се възприема като творческо начало, един от най- неубедителните доводи в тази насока, е оценката на база сравнение=липса на достатъчно вяра в нечий творчески потенциал, уникалност.

Не държа да Ви занимавам и споделям писанията си по темата. Въпреки че ми беше готино да редя думички. Беше ново усещане за мен. Вдигам си низините ..., което предполага че ставам повод за нечие щастие.  :D
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Декември 28, 2021, 10:32:55 am
Стар, аз така ти се радвам, най-искрено! По-вероятно е, моето творчество да буди емоции с обратен ефект, но не ми пука. Кефя си се... 😉
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: starinthenightsky в Декември 28, 2021, 11:08:15 am
Сафо, понякога човек ей така за баланс на напреки и въпреки, има нужда и от човешко топло отношение, съмишленици, сродни души, хора с които е на една вълна. Няма начин да не се намери по форумите някой, който да пропусне да ме лае, да хвърли камък и да ме "храни" негативно. Дори и в темата за поезията. А онези другите - добрите хора, къде са ?!
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Корея в Декември 28, 2021, 01:59:03 pm
Стар , аз също бях пишещ човек.
Ако се напъна, още мога да изкарам нещо.
Само че, осъзнавам, че не ставам, просто редя рими и думи, които не трогват .
Извинявай, че съм те засегнала, но просто бях честна.
И по- скоро имах предвид поезията на Люба.
Иначе писах едно от името на децата за колежка, която се пенсионира, тя му се зарадва, но аз не- то е просто редене на думи и клише. Няма как да очаквам аплаузи за такава баналност.

 Най- хубавото цвете
и този скромен стих
с признателност в сърцето
на тебе посветих.

По стръмните пътеки
на знанието в клас
напътстваше , ръце държеше
и галеше ни майчинския глас.

И време, и сезони ще отминат,
ще тръгне всеки окрилен по своя път.
Но винаги ще помним твойто име
и как със теб откривахме света.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Люба в Декември 28, 2021, 02:29:31 pm
Стар, можем просто да приемем, че си неразбран във времето си гений. А чувствителността ти по темата само затвърждава тази теза.  ;)
Ревността към собственото изкуство е често срещана характеристика на непризнатия творец.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Декември 28, 2021, 02:32:34 pm
Форумът е астрологичен и се предполага, че не всички сме поети, но за мен е много важно да почувствам изразяването на другите, не е от значение дали е в рими, или просто мисъл, изстреляна в пространството и споделена. Предпочитам творчеството да е лично. Ботев ми пълни душата и очите, но пък аз имам нужда да редя думи, въпреки, че Луната у3 е зле и съм наясно, че не мога да бъда Леда Милева, Карибиана и др. изявени поетки.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: starinthenightsky в Декември 29, 2021, 01:53:01 am
Тинтявата
Валери Петров


Бих го взел преди известно време
тоя стар турист с голо теме,
услужлив и мек съм общо взето
возил съм мнозина по шосето,
пък сега надолу слизах празен
и навярно по - разнообразен
моят път би бил и бих узнал
нещо извън своя си квартал –
но спирачките натиснал вече
порива ми изведнъж пресече
лоша мисъл: от таблото вчера
някой ми свали електромера,
завчера един ме нагруби -
откъде да зная, може би
да е именно от тях и тоя?...
И не спрях, и гледах до завоя
стария човек да се смалява.
А държеше китка от тинтява
и навярно беше не от тия,
дето ще ти сторят мръсотия.
И си казах, леко огорчен:
- Утре ще си спомни той за мен
как съм го отминал и на други
ще откаже своите услуги,
и така нататък до безкрая...
Дребен случай, но след него зная
как и ние, меките учтивите
ставаме от грубите и дивите,
ставаме железни, нелюбезни
със беззвездни във душата бездни.
Хора на доброто не умирайте!
Първите си пориви не спирайте!
Още сме едни във други сплетени,
Още е тинтявата в ръцете ни!
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: starinthenightsky в Декември 29, 2021, 02:44:33 am
За хвърчащите хора
Валери Петров
 
Те не идат от космоса,
те родени са тук,
но сърцата им просто са
по-кристални от звук.

и виж, ето ги, литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от вида на хвърчащите хора!

А ний бутаме някак си
и жени ни влекат,
а ний пием коняка си
в битов някакъв кът,

и говорим за глупости, важно вирейки нос,
или с израз на снобска умора,
и изобщо стараем се да не става въпрос
за вида на хвърчащите хора.

И е вярно, че те не са
от реалния свят,
не се срещат на тениса,
нямат собствен „Фиат“,

но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от вида на хвърчащите хора?
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Декември 29, 2021, 02:12:21 pm
СЪАВТОРИ

Навънка е шумно и шарено. Врява.
Животът се саморазказва.
Плаче, бръмчи, чурулика, приказва –
сам се лъже, самичък си вярва.

Отварям прозореца, ръсна трохите
и за тефтерчето място.
Врабчогълъбите да се наситят
и нещичко може да драснат.

Как би прилягало: белите листи
и техните трели... Макар и
те като мен не са много “нотисти”,
повечето “слухари”.

Изненадата пълна! Хич не е смешно!
Няма надеждица, не!
Оставиха нещо, ама туй нещо
не е за поглеж-да-не!

Пилешка работа. Къш от тефтера!
Басня ли, хумореска ли,
бях си записал нещо от вчера –
и него са ми оплескали.

Фърр...
Все едно: дръж си тефтера!
Държа го, но гледам смутено:
стъпка останала! Буквата Жъ!
Живот ще рече, съкратено.

Райчо Русев

Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Рени в Януари 06, 2022, 04:57:22 pm
НЕЙ
Питаш ме защо съм аз
дохождал нощя у вас,
как съм скочил през плета
и що щял съм да крада.
Кат мъжът ти не съм стар
да не видя в тъмна нощ:
аз си имам за другар
на поясът остър нож.
Нощ бе тъмна като рог,
примъкнах се като смок:
слушам, гледам — всички спят,
спеше си и ти с мъжът.
Там в градина аз седнах,
в ръка силна нож стиснах:
ще излезе, рекох, той,
ще изпита гневът мой.
Гледам в къщи свещ гори,
вие спите — мен в гърди
силен пламък, яд гори
и гняв ще ме умори.
Впил съм очи във свещта,
а не виждам, че нощта
превали се и мина
и зора се веч сипна.
Славей песен си запя:
с радост среща той зора;
през прозорецът глава
се показа и засмя.
Тебе тутакси познах
и тогаз се чак стреснах;
„Друг път“, славею казах
и през плетът пак скокнах.
Ето защо идвах аз
в тъмна нощ и грозен час:
ще умре един от нас —
ил мъжът ти, ил аз!

Христо Ботев
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Февруари 06, 2022, 05:58:20 am
Обичам си чорапите,старите,плетени,
малко са смешни,леко шарени
с прежда от вехти половери разплетени,
но прани са....
Обичам си чорапите,старите,плетени
нищо,че си купувам Пума-
то е като се събувам някъде
да не се срамуват краката ми,
или по-скоро за престиж.
Ела ме виж!
Щото няма с какво друго да се похваля.
Ще си кътам чорапите от мама
ония старите,плетени,шарени
и малко смешни
с много любов направени
между сеенето и брането.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Февруари 06, 2022, 06:14:52 am
В едно семейство скромно
живееха спокойно
една жена със срок изтекъл
и мъж под чехъл.
Обичаха се пламенно
и под команда дадена
събираха се вечер
на масата за хранене.
Обсъждаха деня си
жената разпит водеше
и включваше детекторът ,
щом нещо я тревожеше.
Вечерята приключваше
мъжът на мивката се включваше
измиваше тавата
отнасяше огризките във кочината на свинята.
Минаваше през банята
да си омие тялото
и тихичко ,на пръсти
пристъпяше към спалнята.
Надяваше се тайно
да хърка командира
сърцето му примираше
до болка се присвиваше.
Но,тя не спеше
а и как може....
опънала туловище в брачното ложе.
А само ако знаеха
онея там в завода,
че техният началник
е роб на женка строга.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: starinthenightsky в Юни 12, 2022, 05:52:31 am
        ПРИКАЗКА ЗА ТАЙНАТА ВРАТА
        Дамян Дамянов

        Ти за мен бе тайнствена врата,
        тайнствен ключ аз исках да намеря,
        който да отваря в любовта
        най-добре залостените двери.
        Като принц от приказките сам
        търсих в пещерата великана,
        ключ да ми даде от твоя храм,
        но заключен храмът си остана.
        Но нима вълшебства трябват тук ?
        ... Като стар крадец, като разбойник
        най-накрай заблъсках с юмрук,
        но вратата се затегна двойно.
        Ти за мен бе тайствена врата,
        сложих върху бравата ръката
        като във просъница разбрах,
        че била отключена вратата...
        Не, не била тъй вълшебна тя
        окована с катинари тежки,
        чакала човешката врата,
        да я стоплят дланите човешки.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: starinthenightsky в Юни 12, 2022, 05:54:23 am
ДОБРИТЕ ПИСМА
Валери Петров

Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.
Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето, с радост богато,
е вече летяло към мен.

Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Октомври 16, 2022, 07:24:27 am
  Седя си в тревата,облегнала гръб на липата.
  Седя и ги гледам как бавно,спокойно пасат.
  Придвижват се плавно,наляво-надясно
и всички оставят следи.....
и капчици чудни след тях заблестяват
в зелените,свежи треви.
Дъждът най-обичат,водата живот е
и силите връща им тя.
И става ми ясно-това стадо прекрасно,не иска да има пастир.
Не чака насока,то има посока и някакси ,ще я изпълзи.
Изправям се леко и тръгвам полеко през росните,меки треви,
внимателно стъпвам,не искам да стъпквам пасящите нежни души.
                                                               на охлюва,моя приятел
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Декември 19, 2022, 06:35:14 am
Беше студ,беше зиме
в курника излюпи се пиле.
Петелът горд от радост се напи,
три дни не изтрезня,заприлича на свиня.
Майката кокошка едва се свести,
беше млада ярка с големи мечти.
Пилето-младо,грозновато-
на курника бе взело ДНК-то.
То растеше,но не наддаваше
и за супа не ставаше.
В курника живота си продължаваше,
петелът се свинеше,
кокошката нехаеше
кудкудякаха досадно
кълвяха се непрестанно.
Пилето стана ярка-
гледаше философски на всяка кокоша свалка.
Порасна му перушина и взе да я кара през просото..
нямаше никаква мярка,беше една свободна ярка.
Напусна курника само на два крака,
без пари,без заплата.
То стана свободна кокошка,но всяка свобода си има цена.
С птичият си мозък не прецени,че отвсякъде дебнат лисици зли.
Минаха години,години.........
само курешките са се увеличили,
курникът си е същият,не се е променил,
петелът напълно се е усвинил,
почти е превъртял играта,
в друго измерение е и с двата крака.
                                                         За минала година прогноза на кокошка с диагноза
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Люба в Декември 19, 2022, 08:45:14 am
Чрез Божията частица имаш провидения и вдъхновения. И даже не се шегувам!

Гледам Красен Кралев открива изложба картини, не виждам причина ти да не издадеш стихосбирка.
Само във форума имаш десетина куплета.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Ребека в Декември 19, 2022, 01:18:04 pm
От вашите стихове ще ми се дояде топла пилешка супа от истинско пиле ,дето вече ги няма.Бройлер от соца,народен стандарт. :D
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Декември 19, 2022, 03:33:50 pm
Люба, мерси мадам! 🍀
Стихосбирка, срам/не срам ако издам, кой ще я чете?
Майка, татко и дете😉
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Ребека в Декември 20, 2022, 01:22:52 pm
След малко наистина ще ям пилешка супа,сега почнете да пишете за бикове и луди крави и на мен ,като нискочестотна персона ще ми се завърти телешко варено. ;D
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Декември 20, 2022, 04:39:01 pm
Ей, Ребека 😂- за крава съм писала тук, имам и за коза, ако обичаш ярешко да действам😁👍🐐
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Люба в Декември 20, 2022, 06:49:41 pm
Люба, мерси мадам! 🍀
Стихосбирка, срам/не срам ако издам, кой ще я чете?
Майка, татко и дете😉

Е, тои на Красен Кралев няма кой да купи картините, но дерзае човекът.  ;)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Ребека в Декември 20, 2022, 08:40:35 pm
Ехе,страхотни картини имал Кралев,аз бих купила всичките с рибите,ако имах пари ! ;) (https://www.standartnews.com/files/361660707484/krasen-kralev-riba-03.jpg) https://www.standartnews.com/kultura/krasen-kralev-s-izlozhba-vv-varna-daryava-prikhodite-snimki-501134.html
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Декември 20, 2022, 09:45:10 pm
Много свежи и ярки картини,браво,брависимо.......
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Декември 22, 2022, 07:47:30 am
                                     Тъга
Рибата е толкова доволна,когато плува сред безбрежните води,
спокойствието е мисъл пътеводна,не чувства Рибата и не скърби.
Яде и спи,спи и Яде........и няма врагове.
Съдбата тъй е отредила на тоз Калкан-живот в буркан.
Не знае рибата щастлива,че има Океан.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Ребека в Декември 22, 2022, 10:30:14 am
 ;D Няма да ми бутнеш фитили за рибена чорба,днес не. :D                                                                                       
На Цацата морето ѝ е до колене.На обед скача до Лефкада за балет.Когато ожаднее гмурва се във каца тъмно пиво.А нощем бяга с белите коне.Щом утрото я срещне със сълза,на гроба на незнайния шаран,заплита ореоли от сияйна светлина.Щом гръм удари и я хване бяса,на дъното,на дъното ,във мрака,танцува с опитния сом.Когато чистката пречисти,най-тъмната душа,океанът от любов разтваря червеева дупка.И Тя се ражда пак във пяна,но не от бира,а любов.Афродита ,рибата Любов.  :D
                                               
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Люба в Декември 22, 2022, 10:34:24 am
А пък зная аз едни акули,
Хищни малки каракуди,
Зъбите им на пирани,
В двойна водка омотани.
Щом погледнеш ги и хлътваш,
Водката я ти гаврътваш.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Ребека в Декември 22, 2022, 11:06:11 am
 ;D :D Кемтрейлс
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Декември 22, 2022, 11:41:18 am
Ей, супер сте рибни поетеси, явно К. К ни омагьоса с неговите картинорибки. 🐠🐬🐡
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Януари 06, 2023, 06:05:34 pm
           пресТЪПление
Топола дълга,изгнила
край пътя снага извисила.
Мина вятър,клон отсече
и на пътя го свлече.
Старец клона свари,
на рамо го натовари
та кюмбето да напали.
Съвестен комшия
надига шия,
телефон на закона набира,
за да информира
за тоз нагъл грабеж.
Бог да го поживи!
Таз вечер старецът на „топло„ ще спи.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Януари 07, 2023, 06:00:28 pm
Към брата си

Тежко, брате, се живее

между глупци неразбрани;

душата ми в огън тлее,

сърцето ми в люти рани.


Отечество мило любя,

неговият завет пазя;

но себе си, брате, губя,

тия глупци като мразя.


Мечти мрачни, мисли бурни

са разпалили душа млада;

ах, ръка си кой ще турне

на туй сърце, дето страда?


Никой, никой! То не знае

нито радост, ни свобода;

а безумно как играе

в отзив на плач из народа!


Често, брате, скришом плача

над народен гроб печален;

но, кажи ми, що да тача

в тоя мъртъв свят коварен?
 

Нищо, нищо! Отзив няма

на глас искрен, благороден,

пък и твойта й душа няма

на глас божий - плач народен!

Христо Ботев
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Февруари 01, 2023, 10:22:33 pm

По една капка чай

Постоянно си казвам –
февруари е къс.
Под снега се показва
мокра, рохкава пръст.

От студения въздух
освежен, изтрезнял,
понеделник се хлъзва
в мека весела кал.

Посивял и измачкан
заскрежен акварел.
Даже аз да съм мрачна –
февруари е смел.

Ето, дните порастват –
с по една капка чай.
И тъгите зарастват.
И студът има край.

М. Донева
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: starinthenightsky в Март 07, 2023, 06:36:10 am
Понеже ме докосна,
без да ме докоснеш.
Понеже те обикнах до душа.
Понеже искам твоите очи в ума си,
дори и да ме покосиш с тъга.
Понеже ми дари живот и сила,
преди дори да бъдеш тук.
Понеже думите не спряха да напират,
а целия ми свят мълчеше глух.
Понеже ме откри под ледена обвивка
и бавно ме стопи до нежност и копнеж.
Понеже сякаш няма земна сила
която може да те спре.
Понеже ангелските ти криле усещам
със полъха на вятъра по мен.
И знаеш как да ме закриляш,
защото също си ранен.
Понеже 'мъжкото момиче' днес
превърна се във нежна топлина.
И бях тъй дълго силна,
а днес съм крехка - до жена.
Понеже вярвам в чистата ти вяра
и тя ме кара да мечтая.
Понеже всяка твоя ласка
разказва ми безкрая...

Понеже искам да те будя сутрин
със нежни пръсти по гърба.
Понеже мога да съм силна,
когато имаш нужда от това.
Понеже всеки път ще те разсмивам,
когато ти е трудно и тъгуваш.
И искам аз да съм жената
с която да не се сбогуваш.
Понеже мога да преглътна тихо
гневът ти ,нощните въздишки.
И искам аз да те прегръщам силно,
когато трудно дишаш.
Понеже ще те карам да откриваш цветове
дори когато ти е черно пред очите.
И шумно ще се смея ,сякаш съм дете,
когато правиш поглед нетипичен.
Понеже ще те гледам със любов,
дори когато силно ти крещя.
И ще се връщам всеки път,
когато блъсна ти врата.
Понеже бавно ще те подлудявам,
когато искаш да ме имаш.
И тихо ще те наблюдавам,
когато във гърдите ми заспиваш.
Понеже те обикнах до припадък,
до сърцебиене и до тъга,

ще те помоля просто да останеш,
когато нямаш сили за това.

Ariadna (https://www.facebook.com/ariadna.poetry)

Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Март 15, 2023, 06:01:51 am
Рунтавите черги-баба е тъкала,
сто години вече,сбират молци на тавана.
В селската ни къща
по гредите стари
дървояди твърди
правят дупки млади.
По доварите,бълхите висок скок тренират,
постижения велики,всеки ден постигат.
По просторите ръждиви,
смешни щипки чакат
с шарени парцали
пак да се закачат.
Бабичките,дето ми задаваха въпроси миналото лето-
гледат ме от стълба,някак си напето.
Охлювите голи митинги си правят в двора ни просторен-
трепетно се размножават.
Младичките ярки,вече са кокошки,
кършат сочни кълки,мислят си ,че щом са пости,
някой ще им прости.
Кучето дръгливо,стари кокали е свило,
мързи го да лае,лежи и си трае върху старо одеало-
май е онемяло!?
Свинете диви-прибраха картофите,
сигурно са ги садили,идиотите.
Лисицата тънка,вече е дебела,
за това заслуга,има петела.
Прилепите малки,са като совалки,
а пък сеновала,цяла крепост стана.
Гордият орел пак се е заел патици да наблюдава-
гордостта одавна май го е предала.
Милото ми село,толкова е диво,
далеч се е свило от всичко прогнило.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Септември 22, 2023, 09:24:56 am
Мощтна Ма-Дама,облякла поляна-
блуза с трева и цветя,
крачка се тежко
в горещина нечовешка,
леко привела снага.
Мъж със бастун,
взел хапче за сън
и с очила
и малко тра-ла-ла,
гледа-трева!
Упс -и цветя
и за разкош-височина
охоо,май две?!
И разпери ръце,
просна лице
на таз тучна ливада
зарад прохлада.
Мощтната дама
облякла поляна
хвана досадна муха
кацнала там,на хълма голям
дето се лее река.
Стисна я с пръст
смачка я с гнус
с лека досада я смля.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Ноември 16, 2023, 12:23:21 pm
              бъртвежи-невежи
Ти знаеш ли идиоте прост,
че дедо Поп не спазва пост?!
Че майка Тереза не е майка-
колко жалко!
Дори не е зачевала
каква измама видна,
чак е обидна.
Какво е Папа?Баща,бащица?
На кой?
На некоя лъжи-ца.
Кви са тия лицемери
с думи умели ,целят умрели.
Друг пък Пут-Ин,не ,Пут-Ян,
или ЯнБиБи Ян....незнам?!
Обърках се-срам.
Зелен-ски,или без Ски
на Черни връх се качи
и крещи ли,крещи..
Полудех.Ко?КОй?
Нета-Нях?
Оглупях.
Мъст,мъст,за Мъск,за тоя,за оня.
Язък.
А бях вундеркинТ,сега съм без пукнат кинТ,
щото некой Бог Катебе ни напрай на овце.
Бе,бе,бе..
Бул Шит. ;D
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Ноември 16, 2023, 02:44:59 pm
"Майка" е звание, обръщението към игуменка на света обител, а не само към раждала жена.

И научи го най-после това "не", че се пише отделно от глагола: не знам се пише, дума "незнам" няма в речника!
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Ноември 16, 2023, 03:38:18 pm
Акрукс,аз те разбирам.Астрологично.
Учителките ми по литература,пренебрегваха граматическите ми грешки в съчиненията/разсъждения,защото оценяваха нестандартният ми поглед и различното мислене.
И аз разбрах,че не е нужно да се правя на каквото не съм. ;)
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Ребека в Ноември 16, 2023, 03:57:53 pm
Сафо ,ти си ,като Ицо Хазарта, рап поетика е т'ва. ;) Акрукса е еманацията на ДЕВА-та, няма да е тя,ако замълчи.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: starinthenightsky в Ноември 18, 2023, 06:13:37 am
Познаването на астрологията не е пречка пред изкушението да поставяш, да се опиташ да вместиш, коригираш и даваш наклон на други хора според собствените си рамки.


Титла: Re: Поезия
Публикувано от: Сафо в Януари 12, 2024, 08:16:26 pm
Когато ме удари по главата летящата чиния,
извънземни ми се привидяха-но бил комшия!
Чупел чинии в захлас ,щото слушал Василис Карас.
Оттогава,щом се той "нафирка"
и всеки знае,че няма спирка,
аз пускам на Шопен едно ноктюрно,
поне листа от карамфили да разхвърля.
Титла: Re: Поезия
Публикувано от: akruks в Януари 14, 2024, 12:52:22 am
ай лайк Шопен
е стар рефрен
но още вълнува
спомени изплуват
за зима влюбена
за нещо загубено
една стара мечта
музиката е вечна

https://youtu.be/Dtrgwqei7ww?si=MGxBS9Yjoqqbaxu1