Автор Тема: Приятелството  (Прочетена 43297 пъти)

Papy

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 7904
Приятелството
« -: Април 14, 2014, 10:20:57 pm »
Що е то? Можем ли без него? Трябва ли?
Колко приятели имате и бихте ли им поверили живота си? Налагало ли се е?
Е, малко стана като лексикон, ама вие разбирате какво си мисля...да не обяснявам повече :)

Satin

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3180
Re: Приятелството
« Отговор #1 -: Април 14, 2014, 10:51:15 pm »
От известно време мнението по въпроса ми се промени, преди това бях доста наивна в това отношение.
Също мисля, че приятелствата с мъже (или с мъжки момичета по характер) са много по-истински и по рядко ще те предадат и няма да се измъкнат, като имаш ти някакви нужди.

Papy

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 7904
Re: Приятелството
« Отговор #2 -: Април 14, 2014, 11:01:42 pm »
И аз преразглеждам...
И се питам-за какво служат приятелите...

ThuNdeRGoDDeSS

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1087
Re: Приятелството
« Отговор #3 -: Април 14, 2014, 11:20:00 pm »
Познати имам много - или поне достатъчно за скромната ми душа. Но хора, които наистина бих нарекла приятели ... при транзита на Сатурн в трети опадаха много повече, отколкото очаквах.  :engel016: Само един човек наистина ми е доказал, че каквото и да стане, ще е винаги до мен. Всички други по един или друг параграф ме предадоха, включително хора, за които си умирах. За мен, лично, приятелството е много по-голяма ценност, отколкото романтичната любов. И без двете мога, но ако трябва да избирам, избирам да имам приятелството. Когато нямаш нито едно от двете, затваряш се, ставаш си самодостатъчен и това е като болест - после малко трудно се връщаш към реалният свят, ако изобщо се върнеш.  :)

Happy58

  • Гост
Re: Приятелството
« Отговор #4 -: Април 15, 2014, 08:50:31 am »
А може ли в началото да уточним, кой дом отговаря за приятелството - 3 или 11-ти? Тъндър говори за 3-ти, Веско за 11-ти.

Скорпионче

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2148
Re: Приятелството
« Отговор #5 -: Април 15, 2014, 08:59:56 am »
Без приятел не мога.Само Тъндър знае за какво говоря :012: ,че то какви ли не предсказателни техники използвах,за да видя ще срещна ли скоро такъв.Иначе имам само една приятелка,но по стечение на обстоятелствата заживяхме в различни градове и трудно поддържаме връзка,но я поддържаме.
"Всяко наше удоволствие е сделка с дявола."

Lilla

  • Без Астро Теми
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 13839
Re: Приятелството
« Отговор #6 -: Април 15, 2014, 09:36:23 am »
Все още вярвам в приятелството, но не са ми нужни много приятели, за да се чувствам щастлива и пълноценна. И малко да са, но да са свестни, да си допадаме с тях, да има какво да си кажем. Отдавна преодолях илюзията, че на приятелите трябва да се разчита в тежки моменти. Хубаво нещо е приятелската подкрепа, но в крайна сметка никой не е длъжен да те дърпа за ушите и да те вади от тресавището.

Наскоро прочетох интересна мисъл, не помня на кой автор: "Приятел не е този, които идва при теб, когато му е зле, а който идва при теб, когато на теб ти е зле". Тук според мен трябва да има някакъв баланс, а иначе бавачка не си търся да ми бърше сополите, нито искам аз да съм такава, макар че често ме ползват по предназначение (когато имат проблеми). Но истинският приятел не е този, който ще ти се обажда и ще казва "Имам проблем, нека го решаваме заедно", а който, когато има проблем, да се обади и да те пита "Как си?".

Melius est prudenter tacere, quam inaniter loqui

Satin

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3180
Re: Приятелството
« Отговор #7 -: Април 15, 2014, 10:01:46 am »
Аз усещам, не мисля, когато става въпрос за взаимоотношения, когато нещо не е в ред, когато има фалш, неприятна енергия насочена към теб от някой друг (приятел), когато някой ти изпива енергията, но не би дал от своята, когато нещата са еднопосочни, го усещам и това ме кара да се чувствам зле. Приятелството пак е любов в своята същност, поне за мен е това :)

Lilla

  • Без Астро Теми
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 13839
Re: Приятелството
« Отговор #8 -: Април 15, 2014, 10:06:46 am »
Приятелството пак е любов в своята същност, поне за мен е това :)

Абсолютно съгласна. Към най-близките си приятел(к)и изпитвам чувство на обич. Приятелството за мен е едно от многото измерения на любовта между хората.
Melius est prudenter tacere, quam inaniter loqui

ThuNdeRGoDDeSS

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1087
Re: Приятелството
« Отговор #9 -: Април 15, 2014, 12:02:48 pm »

Наскоро прочетох интересна мисъл, не помня на кой автор: "Приятел не е този, които идва при теб, когато му е зле, а който идва при теб, когато на теб ти е зле". Тук според мен трябва да има някакъв баланс, а иначе бавачка не си търся да ми бърше сополите, нито искам аз да съм такава, макар че често ме ползват по предназначение (когато имат проблеми). Но истинският приятел не е този, който ще ти се обажда и ще казва "Имам проблем, нека го решаваме заедно", а който, когато има проблем, да се обади и да те пита "Как си?".



С една "приятелка" именно затова прекъснахме отношения - всеки ден искаше да й бърша сополите и си мислеше, че съм и длъжна. Истината е, че аз издържах 4 (!!!) години на този терор, който беше всеки ден. Тя нищо не правеше да си подобри ситуацията - давах й сигурно 58349580385934850 идеи но никоя от тях не беше по-добра от това да седи на същото място и да мрънка, да мрънка, да мрънка да реве да реве и така до безкрай. Заради един проблем си повлече целия живот към по-лошото развитие, имаше много таланти в много насоки, просто ги пропиля. Надявах се да се промени. Но имаме една обща позната, с която сравнително често се чувам, та тя ми каза, че нещата са все същите при нея - но и не се учудвам, то по друг начин не могат да бъдат. Осъждаше ми даже методите на емоционален отговор - защото просто аз не съм човекът, който ще седне с една кърпичка да бърше нечии сополи, това не е в моя стил - аз потупвам по рамото, давам съвет и окуражавам. Тя явно е очаквала от мен да затъна в евтиния й сантимент, но не стана.  Иначе когато имах аз проблем, не беше най-важното на света. Прегръдка или ред скайповски мечки в зависимост от начина на комуникация би трябвало да са ми достатъчни, за какво ми е повече :012: Успокоявам хората, когато не се цупят всеки ден и знам, че са направили всичко възможно, което са могли, което им е дошло на ум, та наистина си заслужават успокоението.

Това не е ли стъпка към това човек да стане саможив?  ::)

Саможив е да не обичаш да общуваш с другите, стъпка е към това, да. Да не влагаш нещо положително в това понятие? Предполагам друго имаш предвид - човек сам да може да оцелее, да се справя сам. И да човек трябва да може да оцелее сам, да не се притеснява от самотата и в повечето време да се справя сам, обаче ако не отдаваш и приемаш енергии от другите, ти ставаш една затворена система - настъпва адската скука, липсва всякаква еволюция в живота, защото ти си изключен от оборота на енергията. Това не трябва да се случва - най-голямата смелост и щедост според мен е веднъж след като си намерил вътрешният си баланс, да го рискуваш като протегнеш ръка навън, защото това е част от живота. Да не говорим, че колкото и да си добър в нещо, не си добър във всичко и често имаш нужда някой да ти помогне - ако нямаш към кого да се обърнеш, цели части от живота си остават изолирани за теб, вместо да ги изследваш.

Иначе да, приятелството е любов и то една от най-висшите й форми. Да обичаш някой просто защото се радваш, че той е тук и съществува, а не защото си прекарал 9580348034 години от съществуването си с него, ето там е разковничето, означава, че душата вече е готова да твори в полза на по-глобалното, а не само за семейната единица. ;)

Последно, според мен да кажа, че всеки получава това, което очаква и това, което е готов да даде. Така че ако очаквате някой, който ще бъде просто човек, с който взаино ще си правите услуги и сте си удобни, да това срещате и получавате. Аз лично си имам Юпитер в 11 дом и по отношение на приятелите и на търсенето на приятелство не мога да подходя по друг начин, освен със щедрост и отворено сърце. Дори и да съм изживяла някакви предателства, това не означава, че не продължавам да съм по същия начин, просто защото хората не могат да ме ограбят с това, което давам, техен проблем е, ако не го оценяват.  :012:
« Последна редакция: Април 15, 2014, 12:07:25 pm от ThuNdeRGoDDeSS »

Lilla

  • Без Астро Теми
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 13839
Re: Приятелството
« Отговор #10 -: Април 15, 2014, 12:05:55 pm »
Сега се замислих – имам такава приятелка, усещам я по-близка от сестра и по-скъпа от роднините. Навремето бяхме съученички, познаваме се от 6ти или 7ми клас, завършихме гимназията заедно. Не съм я виждала от 1993 година, но продължаваме да поддържаме контакт. В приятелството ни никога не е стоял въпросът кой колко дава и какво получава, то просто се случваше. Мисля, че колкото по-често си задаваш въпроса кой колко е дал в едно приятелство, толкова повече подлагаш на съмнение дали това е приятелство изобщо, а не просто “добро познанство“, както го нарече Стар.
Melius est prudenter tacere, quam inaniter loqui

Lilla

  • Без Астро Теми
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 13839
Re: Приятелството
« Отговор #11 -: Април 15, 2014, 12:38:19 pm »
В истинското приятелство всичко се случва спонтанно – никой не си води тефтер с червени и черни точки - "зачита се"/"не се зачита". Както казва една моя добра приятелка - “За да привличаш стойностни приятелства, трябва и ти да умееш да бъдеш приятел“.
Melius est prudenter tacere, quam inaniter loqui

Lilla

  • Без Астро Теми
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 13839
Re: Приятелството
« Отговор #12 -: Април 15, 2014, 12:58:50 pm »
Гаранции в тоя живот няма, никакви и за нищо.

И на мен ми изглеждат нелепи твърденията, че щом човек привлича кофти хора и кофти ситуации в живота си, значи и той самият е кофти. Ами не е точно така, понякога душата избира определени опитности, независимо от личните и духовни качества на индивида.

Приятелството ни учи на много неща, но и предателството също. Последното ни помага не само да се научим да разграничаваме истинското от фалшивото, а да можем след едно, две и повече разочарования да махнем с ръка и да продължим напред, без да изгубим способността  си да вярваме, да се доверяваме и да допускаме нови приятели в живота си. Тъжно е човек да се затвори в черупката си и да твърди, че приятелства няма, а има само интереси – това според мен е защитна реакция, на всички ни се е случвало след изживяно по-тежко разочарование.

Melius est prudenter tacere, quam inaniter loqui

Emma

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2844
  • Mbuki-mvuki
    • Emma и картите
Re: Приятелството
« Отговор #13 -: Април 17, 2014, 10:37:41 pm »
Нали се казва, че добрите приятели изяждали по една торба сол заедно.

Няма как да ти е някой близък, ако не сте съпреживели повечко събития заедно.
Аз си ценя приятелите, обичам ги, не са много. И не обичам милиардите познанства. Предпочитам да са малко, но качествени. И смятам, че ги имам. Както те ми помагат, така и аз на тях.
Хората, с които заедно сме изживели мои/техни събития - добри/лоши, тях чувствам като близки приятели.
Но аз имам Нептун в 11 дом, идеализирам си приятелите, изпитвам емоция. Стрелец ми е на к11. Юпитер в 9 дом и в Скорпион. Това съвсем определя отношението ми към приятелите - държа на тях. Нептун е в точен секстил със Сатурн. Може би това показва, че имам дългогодишни приятелства - от ученическите години, които и сега поддържам и смятам тези хора за много близки.
I am naked, not unclothed but exposed…You undress me, not my skin, but my soul.

Теодор

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1947
Re: Приятелството
« Отговор #14 -: Април 22, 2014, 06:00:41 pm »
Преди много се филмирах на тази тема, а сега пазя дистанция към почти всички и си ми е по - добре така. :) Но смятам скоро да го променя това и да се отворя към света повечко. :) Просто имах досега нуждата да се отдръпна от всички и да на очаквам от никого нищо. Иначе приятелите са много важно нещо, но не е и нещо, без което не можеш! :) Когато видя, че някой не ме цени както заслужавам го резвам вече от раз. С огнените хора някакси не се разбирам ... винаги става така, че те трябва да са важните и аз да се съобразявам с тях и накрая забравят моите нужди и все едно аз съм длъжен да търпя всичко ... :( Обаче като им дойде после като гръм от ясно небе съжаляват, но вече е късно.
Най - грозните черти, които мога да видя в един приятел са егоизма, манипулативността и всякакви видове опит за шантаж и заблуди ... много мразя да се бяга от истината, за да се постигнат някакви цели. Честността в отношенията е преди всичко!
Предателствата много тежко ги изживявам и съм склонен да тъгувам много време и като цяло трудно прощавам на ...
Най - хубавите черти, които аз виждам в приятелите са липса на предрасъдъци, общителност, сърдечност, милосъдие, споделяне, излушване, вярност, лоялност, съобразителност, ЧЕСТНОСТ ... :)
« Последна редакция: Април 22, 2014, 06:02:30 pm от AzaZaeL »