Автор Тема: Поезия  (Прочетена 128549 пъти)

a.l.e.n.a

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3410
Re: Поезия
« Отговор #330 -: Юни 06, 2017, 09:13:57 pm »
На днешна дата, през 1999г. напусна тленния свят Дамян Дамянов, явление!

"Защо ни е вълшебен, чуден остров?!
И на земята стават чудеса!
Великото е винаги най-просто!
Една луна, две капчици роса,
една случайна мъничка разходка
...и топлината на една ръка..."
Над силата е само умението да я владеем!

a.l.e.n.a

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3410
Re: Поезия
« Отговор #331 -: Юни 17, 2017, 11:44:23 pm »
В ОЧИТЕ МИ ЗАПОЧНЕ ЛИ ДА МРЪКВА -
това е времето...да ми простиш.
В Душа се влиза само... като в църква!
Да палнеш свещ... А не, да я гасиш.
Прощавай, че пътеките са мокри!
Зарових обич там... И я полях.
Защото... любовта не търси покрив.
Ни разни вещи... Може и без тях.
От безлюбовие - и аз съм пила
горчивата утеха на греха.
И (като теб) тъгата си съм крила -
под маската (фалшива) на смеха...
Сега - не търся нищо... Просто пазя
студените стени - на своя храм.
Не бих! - го осквернила със омраза.
Но, и любов... не мога да ти дам.
Тя, любовта... остана при сълзите,
които под клепачите си крих...
Без нея - е студено под звездите!
Да можех!... - да те стопля, с този стих.
Тя, любовта... остана при сълзите...
Зарових я - под брезова кора!
Преди да я заровя - бе в очите.
Но ти това - така и не разбра...
Прощавай! - че пътеките са мокри...
Не ме помни с разплакано лице!
Помни, че
ЛЮБОВТА НЕ ТЪРСИ ПОКРИВ.
Тя - не живее в къща.
А в сърце.

Гълъбина Митева
Над силата е само умението да я владеем!

a.l.e.n.a

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3410
Re: Поезия
« Отговор #332 -: Юни 22, 2017, 10:11:57 pm »
ОТ ОБИЧ

От обич правя много грешки, сине!
Дано след време разбереш това!
Ако вървиш и пътят ти трънлив е -
подрязвам и най-ниската трева.
Но ти растеш и трябва да се учиш,
че всеки сам разчиства своя път,
че в този свят жесток, за да сполучиш,
е нужно да си хищник, да си вълк.
От обич правя всички грешки, сине!
Дано след време да ме разбереш!
Ако тъма в живота те застигне -
превръщам се във пламъка на свещ.
Но ти растеш и трябва да умееш
и в мрака сам да си проправяш път,
светът е груб, и за да оцелееш,
ще падаш и ще ставаш неведнъж.
Грешах и ще греша от обич, сине!
Не те подготвих за света суров.
Не си се сблъсквал с болки и обиди,
растеш, обграждан само от любов.
Но грешка е, че толкова те пазя
от всяко нещо - шепне ми умът.
Дано след време да ти стане ясно -
от чиста обич - майките грешат!

В. Чапанова
Над силата е само умението да я владеем!

akruks

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 13499
    • https://victoryastro.blogspot.com/
Re: Поезия
« Отговор #333 -: Юни 24, 2017, 11:56:34 pm »
НАТАТЪК
от Цветанка Ангелова

Ако някак за някой любим
се окажем persona non grata,
ще скърбим, ще болим, ще кървим.
Но... да махнем с ръка... И нататък!
Всяка болка отляво е кръст
и от него е дълг да възкръснем.
И макар сътворени от пръст,
можем с жива вода да се пръснем.
В дар сме взели по шепа живот –
тук и днес, и жарава от вчера.
Гордо, смело - човек си, не скот.
Не приемай трохи от вечеря!
Този, който е влюбен във нас,
чака само две преки нататък.
Поздрави го с най-ведрия глас.
Остави в този ден отпечатък!

a.l.e.n.a

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3410
Re: Поезия
« Отговор #334 -: Юни 28, 2017, 10:43:10 pm »
“Многоточие...
Обичам този знак. Макар неважен,
макар неясен... Скъсан... Просто малко...
Човекът нещо искал е да каже...
Но... изведнъж се сетил... Премълчал го...
...Защо - не знаеш... Скъсаната нишка
останала. А той самият - де го?
Три точици... Прекъсната въздишка...
Единствен спомен... Някому... От него...”

Дамян Дамянов
Над силата е само умението да я владеем!

Ребека

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 4527
Re: Поезия
« Отговор #335 -: Юли 06, 2017, 01:52:17 am »
ПЕСЕН ВТОРА

web

Аз съм нарцисът на равнината,
            аз съм розата на долините!
Като лилия посред трънака
            е любимата ми сред момите!
Както ябълката сред горските дървета
            е любимият ми сред момците!
Под сянката му аз приседнах
            и ми се услади плодът му.

Той ме въведе в дома на пиршеството,
Над мен е неговото знаме - любовта!
            Подкрепете ме с млинчета,
            освежете ме с ябълки,
            че аз съм болна от любов.

Лявата ръка е под главата ми,
            а с дясната ръка ме е прегърнал.
Заклевам ви, йерусалимски дъщери,
            в сърните и в полските елени,
не будете любовта, не я разбуждайте,
            додето тя сама не се пробуди!

Гласът на любимия! Ето, той идва!
През планини прелита, през хълмове прескача.
Любимият ми е подобен на сърне или на млад елен.
Ето го! Той зад стената застава,
надзърта през решетките, в прозорците занича.
и ми говори любимият, и ми казва:

- Стани, любима моя, красавице моя, ела!
            защото зимата свърши,
            дъждът премина, отиде си,
            цялата земя е напъпила,
            настана времето за резитба,
            гургулицата оглася земята ни,
            наливат плода си смокините,
            лозниците вече ухаят.
Стани, любима моя; красавице моя, ела!
Гълъбице моя, в скалните процепи,
            сред върхарите скрита,
нека те гледам, нека да чуя гласа ти,
защото гласът ти е сладък,
            а ти си прекрасна!

Хванете лисиците, тез малки лисичета,
които погубват лозята, когато лозята цъфтят!

Мой си е моят любим, а аз съм негова - сред розите...
Докато не е повял денят
            и сенките още не са се разбягали,
ти бързо се върни, любими мой,
            бъди подобен на сърне
или на млад елен в скалистите усои.

akruks

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 13499
    • https://victoryastro.blogspot.com/
Re: Поезия
« Отговор #336 -: Юли 21, 2017, 11:06:28 pm »

ТАЗИ СУТРИН

Ти тази сутрин рано призори
ми звънна – даже може би погрешка,
но аз реших, че Бог ми подари
най-мъжката възможност за забежка...

И както пролетта от векове
не бе за мене идвала такава –
усетих ято птици как снове
в небе, посред което възмъжавах...

Наяве после сякаш твоят кок
потече във ръцете ми на букли...
И пишех, а диктуваше ми Бог
слова за теб – с любовни само букви.

Орфей  Петков

a.l.e.n.a

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3410
Re: Поезия
« Отговор #337 -: Юли 31, 2017, 12:09:01 am »
Вдигам тост
за невъзможната любов,
онази, грешната и неразумната,
онази, прокълнатата любов,
отритнатата, блудната!
Онази, дето те пронизва с нож,
онази, дето тайничко сънуваш,
и за която си готов душата
и сърцето да погубиш.
Онази, със която до зори
си пял и си наливал чаши,
безумно си целувал, но уви,
сред чужди, неизгладени чаршафи.
Вдигам тост:
за невъзможната любов,
с която винаги животът те разделя,
с която не заставаш пред олтар,
дори деца от нея не зачеваш!
Ала я носиш до последния си миг -
онази, дръзката и лудата,
по-вечна от венчалната халка,
по-крехка от крило на пеперуда.

Даниела Атанасова
Над силата е само умението да я владеем!

akruks

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 13499
    • https://victoryastro.blogspot.com/
Re: Поезия
« Отговор #338 -: Август 01, 2017, 11:45:34 pm »
Уникат

"Манѝ я тази, никак тя не струва!"
(дочух по мой адрес да казват скришно)
Не се продавам, затова не струвам-
отвръщам им, макар че е излишно

да давам обяснение на всеки,
който на гърба ми слага етикет.
Пресметната съм от един вовеки
и може той да не реди куплети,

и в стих морала ми да величае,
но зная, че за него съм безценна.
Очите му цената ми чертаят-
в тях пише- уникат на сто процента!

12 февруари 2016г.
автор на стиха: Виктория Маринова

Ребека

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 4527
Re: Поезия
« Отговор #339 -: Август 04, 2017, 10:35:19 am »
Ретро Меркурийй.
Разцъфтя във главата ми .
Тиквената сянка на стената се разпръсна.
Дий, дий ,дий

Lilla

  • Без Астро Теми
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 13839
Re: Поезия
« Отговор #340 -: Август 04, 2017, 11:18:45 am »
...И се пръсна патладжанът на припек.
Червеи на съмнението си проправят път.
Навън към света. Да го направят по–добър.

Въх, вах, ма, бе...
Melius est prudenter tacere, quam inaniter loqui

akruks

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 13499
    • https://victoryastro.blogspot.com/
Re: Поезия
« Отговор #341 -: Август 04, 2017, 01:26:10 pm »
КРАВА И БРЕЗА

Сакам да съм крава под бреза.
Не сакам да съм творец.
Не сакам да разцъквам издателски софтуер.
Не сакам да разисквам връзката майка – дъщеря.
Не сакам да нося това до пощенската кутия.
Не сакам да се ръся на лелката в Здравната каса.
Не сакам да си спомням всички PIN-ове.

Дай ми да съм крава под бреза.
Мятай уморената ми кожа
на пода, пред камината.

ХЕЛИ ЛАКСОНЕН

Превед от фински
ГУНТАРС ГОДИНС
и МАРИН БОДАКОВ

Рени

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 12474
  • Мъдрият се познава по това,че много се смее.
Re: Поезия
« Отговор #342 -: Август 14, 2017, 12:51:09 pm »
Нямам нужда от схващане, а от усещане.
Разбирането не променя светогледа
- душата няма нужда от напътстване,
окото вижда, а не просто гледа.
Не, нямам нужда да разбирам стиховете.
Усещам ги и толкова ми стига
разкривам с прости думи световете,
които фантазията ми издига.
Разбирането някак притъпява
усещанията и всяко чувство,
душата от разбирането залинява
- усещането всъщност е изкуство.
/Автор неизвестен/
„Това е моят ритъм и винаги е било така: който може – ме следва, за останалите не отговарям“

a.l.e.n.a

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3410
Re: Поезия
« Отговор #343 -: Август 14, 2017, 02:52:12 pm »
*** лятно е
     и жарко
     по тялото
     морето
     е
     оставило
     солените
     си
     устни
     пясъчност
     в очите ми
     примамва
     гларуси
     вълните
     се
     събуждат
     погалени
     от
     нощен бриз
     се любят
     и
     проникват
     в мене

     лятно е
     и жарко***






Elpidaa
Над силата е само умението да я владеем!

akruks

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 13499
    • https://victoryastro.blogspot.com/
Re: Поезия
« Отговор #344 -: Август 31, 2017, 01:20:59 am »
Още е август, още е лято,
още полето от зной тежи,
но над земята щърково ято
като тревожна мисъл кръжи -
..................................................
Пак ще е август, пак ще е лято
и пак полята от зной ще тежат,
но тия облаци и това ято
като предчувствие в нас ще кръжи.

Андрей Германов