Автор Тема: Поезия  (Прочетена 128427 пъти)

Veselin

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6486
Поезия
« -: Януари 15, 2014, 02:50:46 pm »
.
« Последна редакция: Октомври 16, 2014, 08:28:16 am от Veselin »

Рени

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 12474
  • Мъдрият се познава по това,че много се смее.
Re: Поезия
« Отговор #1 -: Януари 19, 2014, 12:50:35 am »
Мъчи ме глад.
До кога тая дяволска лакомия?
Ще кажа ли някога:
Сита !
Мъчи ме глад
Да отхапя залък от хоризонта,
глад за кикот след остър завой,
за сок от кокосов орех
на невкусвани светове.
Мъчи ме глад
за лакомства от ласки,
за подлютена волност
на мъжки шепот,
за солена приказка след полунощ,
за миш-маш от страсти
върху жарава от безразсъдство.
Мъчи ме глад
за вяра с дъх на мляко,
за чудотворство,
за отдавна забравен
дъх на приятелство,
за захарен памук
от илюзии и измислици,
от наивност и детство...
Мъчи ме глад.
Господи, помогни ми
да кажа някога
Сита!

/Лиляна Стефанова/
„Това е моят ритъм и винаги е било така: който може – ме следва, за останалите не отговарям“

Rahu

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 48
  • спри да гледаш и започни да виждаш
Re: Поезия
« Отговор #2 -: Януари 19, 2014, 12:37:43 pm »
Край извора от жажда ще загина,
до огъня стоя, а треперя вкочанен!
В родината си сякаш съм в чужбина,
като във пещ пламтя и съм студен!
съвсем съм гол и царски пременен.
усмихнат плача, чакам без отрада,
посрещам мъката като награда!
Могъщ и слаб в един и същи час,
от радостта не чувствувам аз наслада
 - добре приет и нежелан съм аз.

Не вниквам в очевидната картина,
а спорното сигурно e за мен...
в незнаен път с доверие ще мина
в случайността съм твърдо убеден!
Печеля, но от загуби сломен,
в зори усещам нощната прохлада,
лежа, а пък пръстта под мен пропада!
Без пукнат грош съм по-богат от вас,
наследник съм, но дял не ми се пада
 - добре приет и нежелан съм аз.

Безгрижен съм, ала като мнозина
от тежка участ съм опечален...
гневът ми е възторг наполовина
от откровеността съм оскърбен!
Ще тръгна с онзи, който някой ден
посочи лебед бял за врана млада
щади ме този, който ме напада
лъжата с истината смесва глас
и спомням си със забравена досада
добре приет и нежелан съм аз.

Сбрах, Господи, от знания грамада,
а сред невежество духът ми страда!
Пристрастен, искам равенство за нас
Залог ли търся? Да чакам ли пощада?
 ...Добре приет и нежелан съм аз...


                      Франсоа Вийон
 :58: :88:
« Последна редакция: Януари 19, 2014, 03:23:38 pm от Rahu »

enigma

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1971
Re: Поезия
« Отговор #3 -: Януари 19, 2014, 02:36:50 pm »
Да, поезията е сестра на тъгата. Нептун не е само двъхновение, много са самоубилите се поети, непонесли грубия свят. :(

Рени

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 12474
  • Мъдрият се познава по това,че много се смее.
Re: Поезия
« Отговор #4 -: Януари 19, 2014, 03:41:37 pm »
Да, поезията е сестра на тъгата. Нептун не е само двъхновение, много са самоубилите се поети, непонесли грубия свят. :(

А дали наистина той е причината ?!?
„Това е моят ритъм и винаги е било така: който може – ме следва, за останалите не отговарям“

Рени

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 12474
  • Мъдрият се познава по това,че много се смее.
Re: Поезия
« Отговор #5 -: Януари 19, 2014, 04:04:33 pm »
Само аз си знам...
Колко съм имала и колко съм нямала...
Колко съм взимала и колко съм давала...
Как съм летяла и как съм пропадала...
Колко съм падала и колко съм ставала...
Колко съм плакала, колко съм страдала...
Как съм се мъчила и как съм забравяла...
Колко съм бягала и как съм ранявала...
Как съм се спирала и пак съм продължавала!
За това да ме съдиш недей,
без да знаеш какво ми е коствало...
до мен да застанеш сега...

  Kalinka Andonova
„Това е моят ритъм и винаги е било така: който може – ме следва, за останалите не отговарям“

Рени

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 12474
  • Мъдрият се познава по това,че много се смее.
Re: Поезия
« Отговор #6 -: Януари 19, 2014, 11:20:37 pm »
Спокойствие ли търсиш? За кога?
Не съм от тия – тихи и заспали.
С привидна кротост ще те заблудя,
но чергата ти мога да запаля.
Подвеждат тез усмихнати очи
и мислиш, че познаваш ми типажа.
Аз друга съм, макар да не личи.
Когато си готов, ще ти покажа.
Когато във сърцето ти пожар
се разгори, като на Ада в пещите,
моли се дявол да ти е другар,
защото си залюбил вещица.
„Това е моят ритъм и винаги е било така: който може – ме следва, за останалите не отговарям“

Рени

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 12474
  • Мъдрият се познава по това,че много се смее.
Re: Поезия
« Отговор #7 -: Януари 22, 2014, 01:17:31 pm »
Дъщерите на дявола

Дяволът си дъщери роди
Не една, не две, а цели три
Но после, това той промени
И себе си с четвърта уреди
„Алчност” първата нарече
втората „Надменност” назова
име „Завист” на третата си даде
Четвъртата красива дъщеря
"Любов" нарече нейния баща.
Пораснаха големи дъщерите
И време за женитба им дойде
И дяволът избра за всяка
В поредност следните мъже
"Алчност" на търговеца дари.
"Надменност" с премиер министър уреди.
На поета "Завист" даде за жена.
А четвъртата прекрасна дъщеря
пусна свободна да броди по света.
За нейна радост Господ я съзря
Повика я при себе си и я помоли
Да стане негова жена.
Любов тъй пламенна и дива
Смирено Богу рече -
Не мога Господи, аз съм Твоя дъщеря!

/tanelia/
„Това е моят ритъм и винаги е било така: който може – ме следва, за останалите не отговарям“

Рени

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 12474
  • Мъдрият се познава по това,че много се смее.
Re: Поезия
« Отговор #8 -: Февруари 11, 2014, 08:14:39 am »
Цветята – изкуствени, светлината – фенерна.
Морето – побрано във детско корито.
И всички приятели твои, най-верни,
отсъстват, когато най-черни са дните.
Светът става малък, фалшив и катранен.
Закърмва те майчински с мляко, но сухо.
Където целуне, оставя ти рана,
и щом те прегърне, не носи разтуха.
Земята – напукана, алергична към посев.
Приютява тя само любимите хора.
Дори да разкъсаш небето с въпроси,
знай, че няма кой да ти отговори.
Това е светът ни – далеч не е розов.
Всяко слънце, в което се влюбиш, залязва.
Но ти пак се влюбвай, така само този
неистински свят не се забелязва.
М.Спасов
„Това е моят ритъм и винаги е било така: който може – ме следва, за останалите не отговарям“

Скорпионче

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2148
Re: Поезия
« Отговор #9 -: Февруари 13, 2014, 08:16:16 pm »
любимото ми....


 Неразделни
АВТОР ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ      

Стройна се Калина вие над брегът усамотени,
кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени.
 
Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина,
и така ми тайната си повери сама Калина -
 
с шепота на плахи листи, шепот сладък и тъжовен:
"Някога си бях девойка аз на тоя свят лъжовен.
 
Грееше ме драголюбно ясно слънце от небето,
ах, но друго слънце мене вече грееше в сърцето!
 
И не грееше туй слънце от високо, от далеко -
грееше ме, гледаше ме от съседски двор напреко.
 
Гледаше ме сутрин, вечер Иво там от бели двори
и тъжовна аз го слушах, той да пее и говори:
 
"Първо либе, първа севдо, не копней, недей се вайка,
че каил за нас не стават моя татко, твойта майка.
 
Верни думи, верна обич, има ли за тях развала?
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла."
 
Думите му бяха сладки - бяха мъките горчиви -
писано било та ние да се не сбереме живи...
 
Привечер веднъж се връщах с бели менци от чешмата
и навалица заварих да се трупа от махлата,
 
тъкмо пред високи порти, там на Ивовите двори, -
"Клетника - дочух между им да се шушне и говори: -
 
право се убол в сърцето - ножчето му още тамо!"
Аз изтръпнах и изпуснах бели медници от рамо.
 
През навалицата виком полетях и се промъкнах,
видях Ива, видях кърви... и не сетих как измъкнах
 
остро ножче из сърце му и в сърцето си забих го,
върху Ива мъртва паднах и в прегръдки си обвих го...
 
Нек' сега ни се нарадват, мене майка, нему татко:
мъртви ние пак се любим и смъртта за нас е сладка!
 
Не в черковний двор зариха на любовта двете жъртви -
тамо ровят само тия, дето истински са мъртви -
 
а погребаха ни тука, на брегът край таз долина...
Той израстна кичест Явор, а до него аз Калина; -
 
той ме е прегърнал с клони, аз съм в него вейки свряла,
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла..."
 
Дълго аз стоях и слушах, там под сянката унесен,
и това що чух, изпях го в тази моя тъжна песен.
"Всяко наше удоволствие е сделка с дявола."

Рени

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 12474
  • Мъдрият се познава по това,че много се смее.
Re: Поезия
« Отговор #10 -: Февруари 23, 2014, 10:44:17 pm »
Самотата не е в тишината
Самотата не е в мълчанието.
Самотата не е в тъмнината.
Самотата не е в самостта.
Самотата е в гърмящата тълпа.
В неспирното говорене на глупости.
В убийственната яркост на цвета.
В студенината ,в чуждостта
на маските фалшиви.
Сред тяхното гъмжило
самотата ме връхлита
с двойна сила.
Защото съм ничия.

М.Алгафари
„Това е моят ритъм и винаги е било така: който може – ме следва, за останалите не отговарям“

Рени

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 12474
  • Мъдрият се познава по това,че много се смее.
Re: Поезия
« Отговор #11 -: Февруари 24, 2014, 10:24:49 pm »
Някой ден ще науча английски.
Ще изкарам шофьорска книжка.
Ще започна да ходя на фитнес.
Ще изхвърля всичко излишно.
Ще си купя маркови рокли
и костюми в дискретни тонове.
Ще премина на сок от моркови.
Настрани ще си реша бретона.
Ще съм хладна и дистанцирана,
със премерени маниери.
Стриктно всеки свой ден ще планирам
с нова брошка върху ревера.
Ще си спретна по фън-шуй къщата.
Ще си сложа джакузи в банята.
И ще свърша всичко несвършено.
Някой ден... Ако ми е останал.

М.Петкова
„Това е моят ритъм и винаги е било така: който може – ме следва, за останалите не отговарям“

kabala

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 514
  • Числата са нашето минало, настояще и бъдеще
    • http://kaballa.wordpress.com
Re: Поезия
« Отговор #12 -: Февруари 28, 2014, 05:02:43 pm »
Тихо, тихо,
на пръсти, влез във ума ми.
Не събуждай сили,
 ако не си готов.
Стихия съм, без контрол и посока.
Мога да руша и да те убия със Любов.
Тихо, тихо шепти  на ухото ми думи,
които разпалват със страст.
Ако те е страх, отиди си.
Не залъгвай себе си ,
че си  мъжът със чувствена власт.
Ако си любовник, укроти ме…
Не гледай объркан…няма да се дам.
Ако си Любов, разпъни ме,
поднеси ми душата си и ще се отдам.
Ако си глад, задоволи ме,
като галещ небцето  черен шоколад.
Ако си вино – напои ме,
в кръвта ми бушувай,
като грохот на бесен водопад.
Тихо, тихо, на пръсти влез във ума ми.
Не събуждай сили,
без да си сигурен,че ще устоиш.
Ако си наркотик, упои ме…
Само така ще можеш да ме покориш.
Не всеки, който ти сочи правилния път е минал по него. Сенека

Satin

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3180
Re: Поезия
« Отговор #13 -: Март 06, 2014, 10:09:06 pm »
От какво съм направена, знаеш ли?
От солени морета и вятър.
От снежинки, от пясък, от люляци
и от тъжния дъх на Луната.
От съня, който слиза в очите ти.
... От копнежа за обич. И слънцето.
От мъгли и от думи на притчи.
От гласа на дъжда по разсъмване.
От уюта на старите къщи.
От вкуса на череши и вино.
От ръцете, които прегръщат.
И от чая във скута на зимата.
От крайбрежния шум на алеите,
от очите на морските фарове.
От тревите на пролет, зелените.
И от летния пясъчен замък.
И съм станала себе си, някак си.
Всяка кръпка ме прави различна.
От това съм направена, знаеш ли...
Ако искаш - така ме обичай.

caribiana

Рени

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 12474
  • Мъдрият се познава по това,че много се смее.
Re: Поезия
« Отговор #14 -: Март 15, 2014, 11:06:00 am »
Хвърчащите хора

Те не идват от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж - ето ги, литват над балкона с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.
А ний бутаме някакси, и жени ни ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора,
и изобщо, стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.
И е вярно, че те не са от реалния свят.
Не се срещат на тениса, нямат собствен фиат,
но защо ли тогава нещо тук ни боли
щом ги видим да литват в простора -
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?

Валери Петров
„Това е моят ритъм и винаги е било така: който може – ме следва, за останалите не отговарям“