Автор Тема: Поезия  (Прочетена 128387 пъти)

Veselin

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6484
Re: Поезия
« Отговор #390 -: Август 12, 2018, 09:43:18 pm »
Ела!
Че притъмня и стана тежко.
Пътеката остана без душа.
Защото няма истина без грешки,
аз чакам. Сам. И страдам, и мълча.

Неволята от преданост настана,
от ревност - риска, от тъга - скръбта.
Изчезнаха словата - стана няма,
безкрила, охладена любовта.

Мълча в едно жестоко постоянство,
в една неразрушима тишина.
Мълча в немузикалното пространство,
в ужасно разредена тъмнина.

Защо тъй рано мръква над полето?
Къде потъват всички гласове?
Над мене непробудени дървета.
Край мене - онемели ветрове.

Павел Матев

Satin

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3180
Re: Поезия
« Отговор #391 -: Август 16, 2018, 11:38:11 pm »
Морето

Тихо -

както вали.

Тихо -

както боли.

Тихо.

Тихо.

Тихо -

снежинките засипаха сърцето ми.

Сърцето ми, по-пусто от градините

на София, напълно изоставени

от скитници, мечтатели и влюбени

(Умираше засипано сърцето ми.)

И моята носталгия единствено

ме стопляше със детските си хълбоци

и викаше насреща ми: приятелю,

не вярвай, че морето е измислица.

Морето съществува - и достатъчна

е вярата ти в някакво приятелство,

за да израсне бавно пред очите ти.

 

Морето се изправи пред очите ми.

Водата му със гъвкаво движение

се чупеше в кристалите на пясъка.

Дълбоко утаени, цветовете му

очакваха нетърпеливо слънцето.

Изнемощели лягаха делфините

в прегръдките на хладните течения

и сенките им падаха стремително

над рибите... И рибите се плашеха.

И рибите живееха... И някъде

из дъното - сарматско - на душата ми

изплуваха най-смътните ми спомени...

...Хрилете ми изгаряха от въздуха.

И перките ми блъскаха дърветата.

И люспите ми падаха по пясъка

хилядолетия преди сълзите ми...

О, рибите живееха... Не бързайте.

Не тръгвайте по стъпките ни в пясъка.

По стъпките ни към небето - нашата

съдба на ужасени победители...

Не знаете вий колко е мъчително

и колко е опасно - да се връщате

отново към морето си - потресени,

че в себе си морето не намирате.

Морето ни (О, загубо) във себе си

ний първо го убиваме... Не бързайте,

лъчисти вий - нежни, да излизате.

Не знаете вий - откъде ще знаете

жестоката ни нужда да обичаме...

И колко ни е трудно да обичаме

не знаете вий... Мисля си понякога,

че любовта е чувство към морето ни -

бездънното, най-синьото, безкрайното,

в което ний преди сме съществували.

Навярно ни е било много хубаво,

когато непрекъснато сме плували.

И затова след всички перипетии,

които сме преминали - единствено

любовното ни чувство е останало -

ний винаги се влюбваме в някого.

Обичаме ли - носиме телата си

с космическата лекота на рибите.

И откъде е странното мълчание

на влюбените? Откъде е странната

и хармонична пластика - над думите?

(Над думите с които ний отчаяно,

заместихме езика на очите си...)

...Как искаме ний вечно да обичаме,

но толкова е трудно да обичаме -

до края да се радваме на себе си.

Аз няма да говоря за казармите,

парадите, казармите, убийствата -

ще премълча военното безумие,

защото ще умра от отвращение.

Аз ще възпея святото мълчание

на влюбените... Скока им над Думите.

Езика на телата - и в очите им.

Дълбокото им сродство със делфините.

 

Морето се отдръпна пред очите ми.

На дъното му се усмихва лятото.

Случайното докосване на хората

отекваше дълбоко във сърцето ми.

А хората се качваха в трамваите

и влизаха - разменяха си поздрави.

Отърваха с усмивки от косите си,

лицата си, ръцете си, палтата си,

безпомощните люспи на снежинките...

И светеха за Някого очите им.

И светеха за Някого лицата им.

И светеха за Някого ръцете им

тихо -

както вали.

Тихо.

Тихо.

Тихо.




Христо Фотев

Veselin

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6484
Re: Поезия
« Отговор #392 -: Август 20, 2018, 08:30:01 pm »
Един живот - и пак не можем
 до края да го поделим.
 Един до друг - а се тревожим.
Един до друг - а си мъстим.
Доказваме си правотата
 един на друг... и все така
 изтегляме назад ръката -
подадената уж ръка.
Не вярваме... Не си говорим
 по цели седмици дори.
Осакатена подир спора,
кръвта ни преходна гори.
Пресмятат гордите ни рани:
онуй било, пък туй било...
И се съсирват сто закани
 зад смръщеното ни чело.
Проклинаме немилостиви
 Но - без от нас да се бои -
животът просто си отива...
А колко смърт... ни предстои!

Емил Симеонов

Корея

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2089
Re: Поезия
« Отговор #393 -: Август 29, 2018, 11:05:58 pm »
Много ми хареса, чудя се как някои хора намират точните думи, без да прекаляват с излишия в търсенето на рими .

 "Есен без пет е..."
                    Росица Атанасова

Есен без пет е.
Краят на август.
Есен на пръсти.
Време през пръсти.
Боси следи.
Непораснало лято.
Стана ни късно.
Нови посоки.
Тъжно и тихо е.
И дълбоко...
Есен на прага.
Лято на покрива.
Злато в листата.
Сребро в косите.
Сенки на птици.
Пера на двора.
Вятърът
само за тебе
говори.
От малките радости в живота
човек може да си сглоби едно съвсем прилично щастие...

a.l.e.n.a

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3410
Re: Поезия
« Отговор #394 -: Август 29, 2018, 11:58:36 pm »
Над силата е само умението да я владеем!

a.l.e.n.a

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3410
Re: Поезия
« Отговор #395 -: Септември 12, 2018, 08:19:23 pm »
Над силата е само умението да я владеем!

Сафо

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 7266
Re: Поезия
« Отговор #396 -: Септември 25, 2018, 10:08:56 am »
          Ще ме поканиш ли на танц любими
          във тази пълнолунна нощ?!
          Купи ми сладко от смокини,
          а аз ще взема остър нож
          за да разрежа хляб замесен
          от лицемерие и страст
          ще има сирене покрито с плесен,
          за да допълни този фарс.
          Звучи по радиото любимата ми песен.
          Това е нашата последна есен.......
                                                                         от мен

Ребека

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 4527
Re: Поезия
« Отговор #397 -: Септември 25, 2018, 10:31:29 am »
То е хубаво, но май е автобиографично и ме натъжи ,сега ли го писа.

Сафо

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 7266
Re: Поезия
« Отговор #398 -: Септември 25, 2018, 11:11:41 am »
То е хубаво, но май е автобиографично и ме натъжи ,сега ли го писа.
Да,сега, и веднага го написах.

akruks

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 13498
    • https://victoryastro.blogspot.com/
Re: Поезия
« Отговор #399 -: Септември 30, 2018, 12:23:53 am »
Caribiana

a.l.e.n.a

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3410
Re: Поезия
« Отговор #400 -: Октомври 02, 2018, 12:41:55 am »
Орисвам те:
... да ми се случваш
през всички бъдещи животи.
Ръцете ти да бъдат все така всесилни,
очите - давещи с дълбокост.

И пръстите ти пак да ме извайват -
първо твоя - цялата любов и нежност.
На всичките ми брегове намирал пристан,
да знаеш - всъщност съм безбрежна.

В косите ми да вплиташ отговори
на незададени от мен въпроси.
В душата ти да ми е светло -
да влизам там пречистена и боса.

И ехото от мойто сърцебиене
да носиш във гърдите си...
до прималяване.
А аз при всяко мръкване ще те обиквам...
за да ме има пак на зазоряване.

ester
Над силата е само умението да я владеем!

akruks

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 13498
    • https://victoryastro.blogspot.com/
Re: Поезия
« Отговор #401 -: Октомври 03, 2018, 12:08:42 am »
Любопитна по детски,
с душа на поет-
ей тъй, на шега,
доживях петдесет и пет.
Колко още остават?
Хич не искам да знам!
Слагам червило
и продължавам натам...
 
                       от мен

Ребека

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 4527
Re: Поезия
« Отговор #402 -: Октомври 03, 2018, 12:30:38 am »
ЧРД Акрукс !

akruks

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 13498
    • https://victoryastro.blogspot.com/
Re: Поезия
« Отговор #403 -: Октомври 03, 2018, 07:56:02 am »
ЧРД Акрукс !
благодаря много!  :celebrate:

Сафо

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 7266
Re: Поезия
« Отговор #404 -: Октомври 03, 2018, 10:50:09 am »
Акрукс,Честит Рожден Ден!Ползотворна година ти пожелавам,да си здрава и щастлива! :-*