Автор Тема: Поезия  (Прочетена 128358 пъти)

a.l.e.n.a

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3410
Re: Поезия
« Отговор #375 -: Февруари 26, 2018, 01:53:53 pm »
Не забравяй

Списъкът с нещата,
които не бива да забравям
всеки ден е дълъг -
съдържа дати, имена,
масло, кафе, оцет,
забравени обещания,
закъснели срокове,
уговорки, които знам,
че няма да спазя
и прочие, и прочие.

Списъкът с нещата,
които не мога да забравя,
съдържа само имена.

Поправка, име.

Константин Трендафилов
Над силата е само умението да я владеем!

art7ess

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 693
Re: Поезия
« Отговор #376 -: Февруари 26, 2018, 06:10:33 pm »
не.
просто не.

Сафо

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 7261
Re: Поезия
« Отговор #377 -: Февруари 26, 2018, 06:58:37 pm »
Чаках Тиквата каляска да осъмне
дни наред............,но уви,
вече в тенджерата ври!

akruks

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 13498
    • https://victoryastro.blogspot.com/
Re: Поезия
« Отговор #378 -: Февруари 27, 2018, 02:56:19 am »
        Вяра

Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! –
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
"Как, искаш ли час да живееш?"
Веднага ще кресна:
"Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!"

За него – Живота –
направил бих всичко. –
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.

Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.

Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? –
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.

Какво ще остане
от мене тогава? –
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право –
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! – Не струва! –
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!

Никола Вапцаров

 

a.l.e.n.a

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3410
Re: Поезия
« Отговор #379 -: Март 03, 2018, 05:07:57 pm »
В ОЧИТЕ МИ ЗАПОЧНЕ ЛИ ДА МРЪКВА -
дошло е времето... да си вървиш.
В Душа - се влиза само... като в църква!
Да палнеш свещ... А не, да я гасиш.

Прощавай, че пътеките са мокри!
Зарових обич там... И я полях.
Защото... любовта не търси покрив.
Ни разни вещи... Може и без тях.

От безлюбовие - и аз съм пила
горчивата утеха на греха.
И (като теб) тъгата си съм крила -
под маската (фалшива) на смеха...

Сега - не търся нищо... Просто пазя
студените стени - на своя храм.
Не бих! - го осквернила със омраза.
Но, и любов... не мога да ти дам.

Тя, любовта... остана при сълзите,
които под клепачите си крих...
Без нея - е студено под звездите!
Да можех!... - да те стопля, с този стих.

Тя, любовта... остана при сълзите...
Зарових я - под брезова кора!
Преди да я заровя - бе в очите.
Но ти това - така и не разбра...

Прощавай! - че пътеките са мокри...
Не ме помни с разплакано лице!
Помни, че ЛЮБОВТА НЕ ТЪРСИ ПОКРИВ.
Тя - не живее в къща.
А в сърце.

Гълъбина Митева
Над силата е само умението да я владеем!

a.l.e.n.a

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3410
Re: Поезия
« Отговор #380 -: Март 08, 2018, 11:38:15 pm »
Обичам те...

Обичам те. Надявам се, ти - мене.
Но - вжеглени във общия хомот,
да си го кажем просто няма време...
...И си отива нашият живот.
Във делници, в неща и грижи сиви,
във прози, в труд, и грапав, и суров,
безмислен, смислен - просто си отива.
Във всичко друго, само не в любов.
Между две скуки, между два етажа...
И ако някога се изтърва
"обичам те" срамливо да ти кажа,
повярвай, не е истина това.
"Обичам те" е просто малко. Много,
безкрайно те обичам! Но защо
да ти го казвам? Нужно ли е? То го
живеем двама. В двама ни е то.
В душите ни, в децата ни, във всичко.
И в общия ни път трънлив, не нов.
Обичам те. Но що са трите срички
пред нас - безкрайносричната любов.

Дамян Дамянов
Над силата е само умението да я владеем!

akruks

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 13498
    • https://victoryastro.blogspot.com/
Re: Поезия
« Отговор #381 -: Март 09, 2018, 01:42:05 pm »
На един осми март

Една жена, бе седнала в дъжда
и просеше пари.
Вместо цветя!
Въздъхваха мъжете от това.
Дочуваха се и псувни:
Мани ги, жени!....
Ругаещите носеха букети
и бързаха дори и с ругатни.
Упадъкът в очите на мъжете,
сълзите им изтри.
Никой не видя ръцете,
сини от студа.
Мъкнеха цветята си, мъжете...
Едно дете се спря.
Подаде ѝ банкнота и ѝ каза:
Ще имаме за хляб!
Кокиче криеше във свойта пазва,
с божествен аромат.
Поднесе ѝ го и прошепна: Мамо,
за празника. От мен!
Това успях да ти откъсна само,
а после....бях глобен,
но,
хляб ще имаме за твоят ден.
а ти ще си с кокиче...
Хайде майчице, тръгни със мен.
Аз много те обичам!....
Никой тази случка не видя.
Кръстосваха се бързащи букети.
Мъжете мислеха за своите цветя.
За мама, мислеше детето....

Валентин Йорданов

a.l.e.n.a

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3410
Re: Поезия
« Отговор #382 -: Март 27, 2018, 11:01:40 pm »
Ако животът е един антракт,
безсмислен е актьорският ни опит.
Ти мъкнеш като охлюв своя страх,
затваряш се във себе си при допир.

А ехото във твоя празен дом
е дълго като расо на отшелник.
Ни с ключ от думи, ни с любовен взлом
проникнаха във твоя весел делник.

Ти, който можеш с лекота дори
да разбереш душата на дървото -
вземи парче дърво и сътвори
едно човече, да не си самотен.

Когато се завърнем пак в пръстта,
когато ще сме някак си умрели
и с театрални думи на уста
ни заизпращат смешни Пулчинели -

ще падне смях, ще се повдигне в миг
завесата и твоето човече
ще извести със тембър на трагик,
че ти си тук, макар да си далече.

Ще светят жълтеникаво в нощта
на злобата очите - като пещи.
И ще заемат своите места
и хора, и палячовци, и вещи.

Добромир Тонев
Над силата е само умението да я владеем!

a.l.e.n.a

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3410
Re: Поезия
« Отговор #383 -: Май 07, 2018, 10:31:34 am »
« Последна редакция: Май 17, 2018, 09:34:27 pm от a.l.e.n.a »
Над силата е само умението да я владеем!

akruks

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 13498
    • https://victoryastro.blogspot.com/
Re: Поезия
« Отговор #384 -: Май 26, 2018, 07:14:14 pm »
Четири години без Станка Пенчева!
Поклон пред светлата й памет!

Свършекът на света ще дойде за мен,
ако вече никого не обичам.
Няма да се разсъмне него ден,
една тишина апокалиптична
ще ме покрие с гъстата си смола
и аз ще остана в глъбината ѝ кехлибарена,
прозрачна и мъртва
като крилце на пчела.

Станка Пенчева

a.l.e.n.a

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3410
Re: Поезия
« Отговор #385 -: Юни 03, 2018, 11:36:16 pm »
Хората се сърдят.
Заради липсата на нужното внимание на партньора или любимия,
заради закъсняло обаждане или липсата на такова,
заради забравен поздрав на празник,
заради всички онези малки жестове, които така желаят, а не получават.
За какво ли не.
Сърдят се нацупени, обърнали гръб и насочили срещу теб най-страшното оръжие - мълчанието.
Или с показалец, обърнат към виновника, за да посочат липсите.
Но винаги, за да накажат.
Сърдят се като малки деца.
Аз пораснах.
Не се сърдя.
Разочаровам се.
Не от очаквания. От неспазени обещания и напразни думи.
И отминавам.

Надя Тошкова
Над силата е само умението да я владеем!

akruks

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 13498
    • https://victoryastro.blogspot.com/
Re: Поезия
« Отговор #386 -: Юни 05, 2018, 02:04:43 pm »


Има и такава любов

Заспивам в леглото със котка -
за друг не остана сърце,
изпила една малка водка,
до пухена шепа телце.
Как вечер ме чака на прага,
закотвила в мене очи!
Присядам и в скута ми ляга -
с такава любов се мълчи.
Веднъж се препънах във нея,
но пак не последва скандал.
Навън да я пусна не смея -
опасности дебнат и кал.
Доволна на шепа бисквити,
дарява ми щедро уют.
Със лапа изтрива обиди,
забравям и Касий, и Брут.
Привързах се или обичам
издънка от древен Сиам?
В очите ѝ обли надничам -
те светят в нощта като храм.
Събуждам се, гушнала котка.
За друг не остана сърце.
Умилква се, вярна и кротка,
с пух-мъх гъделичка лице.

Цветанка Ангелова

akruks

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 13498
    • https://victoryastro.blogspot.com/
Re: Поезия
« Отговор #387 -: Август 02, 2018, 09:51:44 am »
Хвърчащата тетрадка

от Георги Константинов

Изваждам пак
от чантата на спомена
хвърчащата тетрадка
по физика и астрономия,
история и математика -
по всичко и за всеки ден,
за всеки час една и съща...
Папирус,
дневен документ,
че времето не се завръща;
тетрадката със отговор готов
за цялата галактика огромна -
от родовообщинната любов
до принципа
на ядрената бомба,
със имена на паднали крале,
и формули категорични,
тетрадката с измачкани криле,
прикрила
мойте стихове лирични...
На свойте
сто изписани листа
сто отговора точни е събрала...
Единствено не ще ми каже тя
къде е младостта ми
изхвърчала.

 

a.l.e.n.a

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3410
Re: Поезия
« Отговор #388 -: Август 02, 2018, 09:54:44 am »
Под наем сме дошли на този свят.
И всеки ден си плащаме цената.
Животът се откупва със дела,
с горчив урок, с любов към непознати.
Животът струва! Колко ще платиш?
За всеки стойността е най-различна.
Можеш на врага си да простиш –
зависи колко силно ще обичаш.

Защо си мислиш,че е подарен?
Че просто ти е даден за заслуги?
Прахосвайки един единствен ден
ти губиш много, страшно много губиш.
Не трупай вещи, трупай простота,
отрупвай се с емоции и радост.
И ако ти останат до нощта,
със утрото раздай ги на приятел.
От гроба няма кой да те спаси.
И времето безмилостно изтича.

Не са ти нужни къщи и коли,
а някой който теб да заобича.
За кратко си дошъл на този свят.
Не ти е нужно да градиш палати.
Гради надежда, вяра, доброта.
Създай живот, жадувай свободата.
И знай, че красотата е тъга.
От залеза днес по-красиво няма!
Залязвай със достойнство, без вина.
И със усмивка силна и голяма.
Живей така,че в сетния ти ден
децата ти със гордост да закрачат.
Врагът ти да склони глава,
а небесата силно да заплачат.

Горяна Панайотова



ПОКАЗАНИЯ НА КУМЧО ВЪЛЧО

Вината ми навярно е огромна,
но аз изпитвам гняв - а не вина.

За шапката ли питате? - не помня...
Щом казвате, червена е била...
Запомних й очите! Мили боже,
каква ти шапка, нейните очи
танцуваха по вълчата ми кожа.
А после много дълго се мълчи...
Продумахме, едва когато здрачът
узря във сламената й коса.
Тя беше нежна, да ми бе палача,
да бях умрял от нейната ръка!
Но не умрях. Строих си вълчи кули:
тя ще остане в моята гора,
лицето на луната ще затулим -
а след това ще ми роди деца...
И тъкмо бях пронизан от човечност,
когато стана да се облече.
Отиваше си! Чух я как изрече:
"Да знаеш, че си готино вълче!"
Настигнах я. Способен бях на всичко.
Дори на смърт, за да остане тук.
 
Изядох я, защото я обичах.
Не можех да я поделя със друг.

Камелия Кондова
Над силата е само умението да я владеем!

akruks

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 13498
    • https://victoryastro.blogspot.com/
Re: Поезия
« Отговор #389 -: Август 02, 2018, 10:44:20 am »
ПОД НАЕМ всички на земята сме дошли,
под наем са и светлите и тъжните ни дни.
И не за пост със почести и слава,
Той Бог с любов и власт ни ги дарява.

На всеки е подал искрица жива,
не с огорчение да си отива
и не от нея все нехайно да краде,
а в общия ни стоплящ огън да даде.

Автор: Диана Атанасова
стихосбирка "В тази съдбоносна среща" 2017г.
Издателство "Захарий Стоянов"

Обидно е "Голата поетеса"  да стои над Камелия Кондова в един пост.