Има хора, които по-късно се влюбват. И по тази причина са изненадани какво е любовта.
Аз съм срещала такива индивиди - закъсали емоционално. В късен етап тепърва да опознаваш нещо не е опция. Поне според мен. Защото липсва опитност. И идва всичко като фойерверки, прекалено изненадващо, прекалено... Човек не знае какво да прави в новата ситуация.
Това все едно е писано за мен. Имам животоспасяваща нужда от любов. Но не знам как да се справя с нея, ако я получа. И това е глупаво, защото мечтаеш и чакаш за нещо, което ще прецакаш. Аз съм емоционален бастун. Чувствителна съм, но не мога да покажа емоция. Чувствам се неудобно. Поради това, много често оставам неразбрана. Не съм изпитвала и получава любов от мъж, че да се чувствам значима, важна. Някой да го е страх, че може да ме загуби. То в един момент това прераства в чувство, че не си достатъчно добър да получиш любов. Недостоен. Като не мога да си излея душевността, мъжа отсреща в повечето случаи си мисли, тя само секс иска. И започват да търсят само това. И попаднах така преди няколко години в капан на безразборни сексуални връзки. Да заместя една липса с това, което аз самата започнах да мисля, че мога само да дам. При едно напълно изненадващо, не на място, но сериозно предложение за съвместно съжителство с цел дълготрайна връзка, от близък приятел /дори не подозирах, че има чак такива намерения/ получих първата си паник атака. На момента не знаех какво се случва с мен, но на него не казах и гък, че се чувствам по-зле от малко неразположение. Толкова много исках да забравя тази вечер същата, че сега когато чисто любопитството ми иска да построя карта, не мога да се сетя за никаква дата. А беше само преди 2 години, в една юлска или августовска нощ. Аз мисля съм такъв пример за закъсал емоционално човек.
