Автор Тема: Поезия  (Прочетена 27446 пъти)

a.l.e.n.a

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3381
Re: Поезия
« Отговор #380 -: март 08, 2018, 11:38:15 pm »
Обичам те...

Обичам те. Надявам се, ти - мене.
Но - вжеглени във общия хомот,
да си го кажем просто няма време...
...И си отива нашият живот.
Във делници, в неща и грижи сиви,
във прози, в труд, и грапав, и суров,
безмислен, смислен - просто си отива.
Във всичко друго, само не в любов.
Между две скуки, между два етажа...
И ако някога се изтърва
"обичам те" срамливо да ти кажа,
повярвай, не е истина това.
"Обичам те" е просто малко. Много,
безкрайно те обичам! Но защо
да ти го казвам? Нужно ли е? То го
живеем двама. В двама ни е то.
В душите ни, в децата ни, във всичко.
И в общия ни път трънлив, не нов.
Обичам те. Но що са трите срички
пред нас - безкрайносричната любов.

Дамян Дамянов
Над силата е само умението да я владеем!

akruks

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 9816
Re: Поезия
« Отговор #381 -: март 09, 2018, 01:42:05 pm »
На един осми март

Една жена, бе седнала в дъжда
и просеше пари.
Вместо цветя!
Въздъхваха мъжете от това.
Дочуваха се и псувни:
Мани ги, жени!....
Ругаещите носеха букети
и бързаха дори и с ругатни.
Упадъкът в очите на мъжете,
сълзите им изтри.
Никой не видя ръцете,
сини от студа.
Мъкнеха цветята си, мъжете...
Едно дете се спря.
Подаде ѝ банкнота и ѝ каза:
Ще имаме за хляб!
Кокиче криеше във свойта пазва,
с божествен аромат.
Поднесе ѝ го и прошепна: Мамо,
за празника. От мен!
Това успях да ти откъсна само,
а после....бях глобен,
но,
хляб ще имаме за твоят ден.
а ти ще си с кокиче...
Хайде майчице, тръгни със мен.
Аз много те обичам!....
Никой тази случка не видя.
Кръстосваха се бързащи букети.
Мъжете мислеха за своите цветя.
За мама, мислеше детето....

Валентин Йорданов
„Човек вижда толкова, колкото знае.”
Гьоте

a.l.e.n.a

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3381
Re: Поезия
« Отговор #382 -: март 27, 2018, 11:01:40 pm »
Ако животът е един антракт,
безсмислен е актьорският ни опит.
Ти мъкнеш като охлюв своя страх,
затваряш се във себе си при допир.

А ехото във твоя празен дом
е дълго като расо на отшелник.
Ни с ключ от думи, ни с любовен взлом
проникнаха във твоя весел делник.

Ти, който можеш с лекота дори
да разбереш душата на дървото -
вземи парче дърво и сътвори
едно човече, да не си самотен.

Когато се завърнем пак в пръстта,
когато ще сме някак си умрели
и с театрални думи на уста
ни заизпращат смешни Пулчинели -

ще падне смях, ще се повдигне в миг
завесата и твоето човече
ще извести със тембър на трагик,
че ти си тук, макар да си далече.

Ще светят жълтеникаво в нощта
на злобата очите - като пещи.
И ще заемат своите места
и хора, и палячовци, и вещи.

Добромир Тонев
Над силата е само умението да я владеем!

a.l.e.n.a

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3381
Re: Поезия
« Отговор #383 -: май 07, 2018, 10:31:34 am »
« Последна редакция: май 17, 2018, 09:34:27 pm от a.l.e.n.a »
Над силата е само умението да я владеем!

akruks

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 9816
Re: Поезия
« Отговор #384 -: май 26, 2018, 07:14:14 pm »
Четири години без Станка Пенчева!
Поклон пред светлата й памет!

Свършекът на света ще дойде за мен,
ако вече никого не обичам.
Няма да се разсъмне него ден,
една тишина апокалиптична
ще ме покрие с гъстата си смола
и аз ще остана в глъбината ѝ кехлибарена,
прозрачна и мъртва
като крилце на пчела.

Станка Пенчева
„Човек вижда толкова, колкото знае.”
Гьоте

a.l.e.n.a

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3381
Re: Поезия
« Отговор #385 -: юни 03, 2018, 11:36:16 pm »
Хората се сърдят.
Заради липсата на нужното внимание на партньора или любимия,
заради закъсняло обаждане или липсата на такова,
заради забравен поздрав на празник,
заради всички онези малки жестове, които така желаят, а не получават.
За какво ли не.
Сърдят се нацупени, обърнали гръб и насочили срещу теб най-страшното оръжие - мълчанието.
Или с показалец, обърнат към виновника, за да посочат липсите.
Но винаги, за да накажат.
Сърдят се като малки деца.
Аз пораснах.
Не се сърдя.
Разочаровам се.
Не от очаквания. От неспазени обещания и напразни думи.
И отминавам.

Надя Тошкова
Над силата е само умението да я владеем!

akruks

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 9816
Re: Поезия
« Отговор #386 -: юни 05, 2018, 02:04:43 pm »


Има и такава любов

Заспивам в леглото със котка -
за друг не остана сърце,
изпила една малка водка,
до пухена шепа телце.
Как вечер ме чака на прага,
закотвила в мене очи!
Присядам и в скута ми ляга -
с такава любов се мълчи.
Веднъж се препънах във нея,
но пак не последва скандал.
Навън да я пусна не смея -
опасности дебнат и кал.
Доволна на шепа бисквити,
дарява ми щедро уют.
Със лапа изтрива обиди,
забравям и Касий, и Брут.
Привързах се или обичам
издънка от древен Сиам?
В очите ѝ обли надничам -
те светят в нощта като храм.
Събуждам се, гушнала котка.
За друг не остана сърце.
Умилква се, вярна и кротка,
с пух-мъх гъделичка лице.

Цветанка Ангелова
„Човек вижда толкова, колкото знае.”
Гьоте

akruks

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 9816
Re: Поезия
« Отговор #387 -: август 02, 2018, 09:51:44 am »
Хвърчащата тетрадка

от Георги Константинов

Изваждам пак
от чантата на спомена
хвърчащата тетрадка
по физика и астрономия,
история и математика -
по всичко и за всеки ден,
за всеки час една и съща...
Папирус,
дневен документ,
че времето не се завръща;
тетрадката със отговор готов
за цялата галактика огромна -
от родовообщинната любов
до принципа
на ядрената бомба,
със имена на паднали крале,
и формули категорични,
тетрадката с измачкани криле,
прикрила
мойте стихове лирични...
На свойте
сто изписани листа
сто отговора точни е събрала...
Единствено не ще ми каже тя
къде е младостта ми
изхвърчала.

 
„Човек вижда толкова, колкото знае.”
Гьоте

a.l.e.n.a

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3381
Re: Поезия
« Отговор #388 -: август 02, 2018, 09:54:44 am »
Под наем сме дошли на този свят.
И всеки ден си плащаме цената.
Животът се откупва със дела,
с горчив урок, с любов към непознати.
Животът струва! Колко ще платиш?
За всеки стойността е най-различна.
Можеш на врага си да простиш –
зависи колко силно ще обичаш.

Защо си мислиш,че е подарен?
Че просто ти е даден за заслуги?
Прахосвайки един единствен ден
ти губиш много, страшно много губиш.
Не трупай вещи, трупай простота,
отрупвай се с емоции и радост.
И ако ти останат до нощта,
със утрото раздай ги на приятел.
От гроба няма кой да те спаси.
И времето безмилостно изтича.

Не са ти нужни къщи и коли,
а някой който теб да заобича.
За кратко си дошъл на този свят.
Не ти е нужно да градиш палати.
Гради надежда, вяра, доброта.
Създай живот, жадувай свободата.
И знай, че красотата е тъга.
От залеза днес по-красиво няма!
Залязвай със достойнство, без вина.
И със усмивка силна и голяма.
Живей така,че в сетния ти ден
децата ти със гордост да закрачат.
Врагът ти да склони глава,
а небесата силно да заплачат.

Горяна Панайотова



ПОКАЗАНИЯ НА КУМЧО ВЪЛЧО

Вината ми навярно е огромна,
но аз изпитвам гняв - а не вина.

За шапката ли питате? - не помня...
Щом казвате, червена е била...
Запомних й очите! Мили боже,
каква ти шапка, нейните очи
танцуваха по вълчата ми кожа.
А после много дълго се мълчи...
Продумахме, едва когато здрачът
узря във сламената й коса.
Тя беше нежна, да ми бе палача,
да бях умрял от нейната ръка!
Но не умрях. Строих си вълчи кули:
тя ще остане в моята гора,
лицето на луната ще затулим -
а след това ще ми роди деца...
И тъкмо бях пронизан от човечност,
когато стана да се облече.
Отиваше си! Чух я как изрече:
"Да знаеш, че си готино вълче!"
Настигнах я. Способен бях на всичко.
Дори на смърт, за да остане тук.
 
Изядох я, защото я обичах.
Не можех да я поделя със друг.

Камелия Кондова
Над силата е само умението да я владеем!

akruks

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 9816
Re: Поезия
« Отговор #389 -: август 02, 2018, 10:44:20 am »
ПОД НАЕМ всички на земята сме дошли,
под наем са и светлите и тъжните ни дни.
И не за пост със почести и слава,
Той Бог с любов и власт ни ги дарява.

На всеки е подал искрица жива,
не с огорчение да си отива
и не от нея все нехайно да краде,
а в общия ни стоплящ огън да даде.

Автор: Диана Атанасова
стихосбирка "В тази съдбоносна среща" 2017г.
Издателство "Захарий Стоянов"

Обидно е "Голата поетеса"  да стои над Камелия Кондова в един пост.
„Човек вижда толкова, колкото знае.”
Гьоте

Veselin

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 5242
Re: Поезия
« Отговор #390 -: август 12, 2018, 09:43:18 pm »
Ела!
Че притъмня и стана тежко.
Пътеката остана без душа.
Защото няма истина без грешки,
аз чакам. Сам. И страдам, и мълча.

Неволята от преданост настана,
от ревност - риска, от тъга - скръбта.
Изчезнаха словата - стана няма,
безкрила, охладена любовта.

Мълча в едно жестоко постоянство,
в една неразрушима тишина.
Мълча в немузикалното пространство,
в ужасно разредена тъмнина.

Защо тъй рано мръква над полето?
Къде потъват всички гласове?
Над мене непробудени дървета.
Край мене - онемели ветрове.

Павел Матев

Satin

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3119
Re: Поезия
« Отговор #391 -: август 16, 2018, 11:38:11 pm »
Морето

Тихо -

както вали.

Тихо -

както боли.

Тихо.

Тихо.

Тихо -

снежинките засипаха сърцето ми.

Сърцето ми, по-пусто от градините

на София, напълно изоставени

от скитници, мечтатели и влюбени

(Умираше засипано сърцето ми.)

И моята носталгия единствено

ме стопляше със детските си хълбоци

и викаше насреща ми: приятелю,

не вярвай, че морето е измислица.

Морето съществува - и достатъчна

е вярата ти в някакво приятелство,

за да израсне бавно пред очите ти.

 

Морето се изправи пред очите ми.

Водата му със гъвкаво движение

се чупеше в кристалите на пясъка.

Дълбоко утаени, цветовете му

очакваха нетърпеливо слънцето.

Изнемощели лягаха делфините

в прегръдките на хладните течения

и сенките им падаха стремително

над рибите... И рибите се плашеха.

И рибите живееха... И някъде

из дъното - сарматско - на душата ми

изплуваха най-смътните ми спомени...

...Хрилете ми изгаряха от въздуха.

И перките ми блъскаха дърветата.

И люспите ми падаха по пясъка

хилядолетия преди сълзите ми...

О, рибите живееха... Не бързайте.

Не тръгвайте по стъпките ни в пясъка.

По стъпките ни към небето - нашата

съдба на ужасени победители...

Не знаете вий колко е мъчително

и колко е опасно - да се връщате

отново към морето си - потресени,

че в себе си морето не намирате.

Морето ни (О, загубо) във себе си

ний първо го убиваме... Не бързайте,

лъчисти вий - нежни, да излизате.

Не знаете вий - откъде ще знаете

жестоката ни нужда да обичаме...

И колко ни е трудно да обичаме

не знаете вий... Мисля си понякога,

че любовта е чувство към морето ни -

бездънното, най-синьото, безкрайното,

в което ний преди сме съществували.

Навярно ни е било много хубаво,

когато непрекъснато сме плували.

И затова след всички перипетии,

които сме преминали - единствено

любовното ни чувство е останало -

ний винаги се влюбваме в някого.

Обичаме ли - носиме телата си

с космическата лекота на рибите.

И откъде е странното мълчание

на влюбените? Откъде е странната

и хармонична пластика - над думите?

(Над думите с които ний отчаяно,

заместихме езика на очите си...)

...Как искаме ний вечно да обичаме,

но толкова е трудно да обичаме -

до края да се радваме на себе си.

Аз няма да говоря за казармите,

парадите, казармите, убийствата -

ще премълча военното безумие,

защото ще умра от отвращение.

Аз ще възпея святото мълчание

на влюбените... Скока им над Думите.

Езика на телата - и в очите им.

Дълбокото им сродство със делфините.

 

Морето се отдръпна пред очите ми.

На дъното му се усмихва лятото.

Случайното докосване на хората

отекваше дълбоко във сърцето ми.

А хората се качваха в трамваите

и влизаха - разменяха си поздрави.

Отърваха с усмивки от косите си,

лицата си, ръцете си, палтата си,

безпомощните люспи на снежинките...

И светеха за Някого очите им.

И светеха за Някого лицата им.

И светеха за Някого ръцете им

тихо -

както вали.

Тихо.

Тихо.

Тихо.




Христо Фотев

Veselin

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 5242
Re: Поезия
« Отговор #392 -: август 20, 2018, 08:30:01 pm »
Един живот - и пак не можем
 до края да го поделим.
 Един до друг - а се тревожим.
Един до друг - а си мъстим.
Доказваме си правотата
 един на друг... и все така
 изтегляме назад ръката -
подадената уж ръка.
Не вярваме... Не си говорим
 по цели седмици дори.
Осакатена подир спора,
кръвта ни преходна гори.
Пресмятат гордите ни рани:
онуй било, пък туй било...
И се съсирват сто закани
 зад смръщеното ни чело.
Проклинаме немилостиви
 Но - без от нас да се бои -
животът просто си отива...
А колко смърт... ни предстои!

Емил Симеонов

Корея

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1070
Re: Поезия
« Отговор #393 -: август 29, 2018, 11:05:58 pm »
Много ми хареса, чудя се как някои хора намират точните думи, без да прекаляват с излишия в търсенето на рими .

 "Есен без пет е..."
                    Росица Атанасова

Есен без пет е.
Краят на август.
Есен на пръсти.
Време през пръсти.
Боси следи.
Непораснало лято.
Стана ни късно.
Нови посоки.
Тъжно и тихо е.
И дълбоко...
Есен на прага.
Лято на покрива.
Злато в листата.
Сребро в косите.
Сенки на птици.
Пера на двора.
Вятърът
само за тебе
говори.
От малките радости в живота
човек може да си сглоби едно съвсем прилично щастие...

a.l.e.n.a

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3381
Re: Поезия
« Отговор #394 -: август 29, 2018, 11:58:36 pm »
Над силата е само умението да я владеем!

a.l.e.n.a

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3381
Re: Поезия
« Отговор #395 -: септември 12, 2018, 08:19:23 pm »
Над силата е само умението да я владеем!

Сафо

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1529
Re: Поезия
« Отговор #396 -: септември 25, 2018, 10:08:56 am »
          Ще ме поканиш ли на танц любими
          във тази пълнолунна нощ?!
          Купи ми сладко от смокини,
          а аз ще взема остър нож
          за да разрежа хляб замесен
          от лицемерие и страст
          ще има сирене покрито с плесен,
          за да допълни този фарс.
          Звучи по радиото любимата ми песен.
          Това е нашата последна есен.......
                                                                         от мен

Ребека

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2878
Re: Поезия
« Отговор #397 -: септември 25, 2018, 10:31:29 am »
То е хубаво, но май е автобиографично и ме натъжи ,сега ли го писа.

Сафо

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1529
Re: Поезия
« Отговор #398 -: септември 25, 2018, 11:11:41 am »
То е хубаво, но май е автобиографично и ме натъжи ,сега ли го писа.
Да,сега, и веднага го написах.

akruks

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 9816
Re: Поезия
« Отговор #399 -: септември 30, 2018, 12:23:53 am »
Caribiana
„Човек вижда толкова, колкото знае.”
Гьоте