Поезия

[The_One]

ОГЛЕДАЛО


Аз съм сребърна и точна. Без пристрастия.
Попадне ли ми нещо, глътвам го
каквото е - не ме помътва ни омраза, ни любов.
Не съм жестока. Достоверна съм -
око на малък бог, четириъгълно.
Вторачила съм се в отсрещната стена.
На точици е, розова. Така отдавна гледам,
че вече е частица от сърцето ми. Но тя потрепва.
Лица и мрак периодично ни разделят.

Сега съм езеро. Една жена над мен претърсва
пределите ми за това, което е.
За миг след туй извръща поглед
към някой от лъжците - свещите или луната.
Гърба й виждам и го отразявам точно.
В замяна получавам сълзи, разтревожени ръце.
Трябвам й. Тя идва и си тръгва.
Лицето й замества всяка сутрин мрака.
Удавила е в мен момиче и сега от мен една старица
се издига ден след ден към нея - като ужасна риба.

Силвия Плат

 

[Just_a_Dream]

Сюжети, вързани със нишка.
Аз преди и аз сега.
Блед часовник със каишка
от коса.

Лабиринт…

Плувам сред ръждиви кадри.
Чувам времето отвъд.
Сто усти със мен обядват.
Дишам студ.

Искат мръсните ми ризи.
Добре, приятен апетит!
Чистото пране прибирам-
никому ненужен мит.

Лабиринт от хартиени стени…

Слепи силуети спят в ням мираж.
Снимки 9 на 13 готвят саботаж.
А в главата ми-прогнил фенер, лепнат с бинт,
мигове и факти се преплитат в лабиринт…

И това , което казвам,
не разбирате, нали?
Всеки сам си е участник
в своя собствен лабиринт.

Ваня Щерева

[The_One]

....

На острова, на който сме заточени,
се виждат само курници и кочини
и еднорогът тук наричат звяр -
доброто звяр е, щом е рядка твар.

Кратка част от "Парфюмът" на Джон Дън:)

[Just_a_Dream]

Дъждът прониква в мен със своя сив рефрен,
защото теб те няма в този празен ден.
В луната отразен те виждам как си още тук
и пак не мога да заспя в цветен сън.

Припев:
А телефонът заспал е спокойно, непоносимо.
Не чувства в мен дъжда!
Не чувства в мен дъжда!

Понякога идваш тук, смутен, далечен, тих.
Препълваш пепелника и бързо пак потъваш в дим.
По твоите стъпки ляга прах. Очите ми се лутат пак в пространство, пълно със следи от твоя грях.

Припев:
А телефонът заспал е спокойно, непоносимо.
Не чувства в мен дъжда!
Не чувства в мен дъжда! (х2)

Ваня Щерева

[Рени]

Лоша ли?
Лоша съм, чак невъзможна.
Още от малка съм такава.
Помня, как някога мама,
ме учеше да съм дама.
От къщи да излизам
винаги с нова дреха.
Косата си да прибирам.
Да слагам руж и червило,
че ми е бледо лицето.
Косата ми и до днеска
е все така непокорна.
Опитам ли да я хвана със шнола,
тя се изплъзва от нея.
Иначе другото го правя.
Не е чак толкова трудно.
.......................................
Единствено не се научих
да бъда покорна, мамо.
Такава съм - свободолюбива.
Не позволявам да ме учат,
какво и как да го правя..
Лъжата не понасям.
Враг съм на всяка интрига.
Характерът си ми е от класа.
Но... не съм мъжкарана.
Даже да си призная,
много обичам мъжете.
Колкото ми остава,
все такава ще бъда.
Който не ме харесва,
да си тръгва направо! )))
Мария Р. Радушева

[Скорпионче]

В магазина влезе мъничко момченце,
погледна продавача със сълзи на очи....
,,Продавате ли майки" чу го той да срича..
,,Ако да, ти чичко, една ми избери"

,,Искам да е стройна, весела, засмяна...
Искам, да играем с нея всеки ден..
Искам, да е нежна мойта мила мама,
и да ме обича много.. Само мен..."

,,Искам също чичко, приказки да знае,
за да ми разказва докато заспа....
Искам да ме цунка, гушка и ме пази
от злите таласъми, от тъмното в нощта"...

,,Имате ли чичко, колко ли ще струва
мойта мила майка... Моля те кажи"!
И протегна плахо двете си ръчички,
стискащи с усилие мъничко пари...

Продавачът трепна, тъжно се усмихна
от мъката в душата гласът му затрептя..
Всичко беше виждал, всичко беше чувал,
но не бе подготвен, точно за това..

Изскочи той навън при малкото момченце,
притисна го до себе си и с него зарида..
,,От тоз момент нататък, аз съм твойта майка,
от тоз момент нататък, аз съм ти баща"....


Добромир Радев

[Emma]

Ще дойде ден и ти ще разбереш...
Денят на черната агония -
Смолисто-тъмна, лепкава, протяжна,
Поглъща всяка твоя дума,
Поглъща тебе жадно,
Душата ще обгърне нежно,
С ласки тя ще те омае,
Ще шепне бавно-бавно,
Потапяйки сърцето ти изцяло,
В мрачните води на своя демоничен ад.
Ще дойде ден и ти ще разбереш!
Че станало е нощ безкрайна...
И в нея властвам аз – безжално.

[Veselin]

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
 "Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
 да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
 един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому мерамът е развала...

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

Петко Р. Славейков

[Скорпионче]

На татко

Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".
Не помня кога за последно погалих с ръка
косите ти бели, със мъдрост обкичени...
...Не зная дали съм добра дъщеря.
Но помня как босичка тичах във парка -
усмихнато гледаше мойта игра.
Мечтаеше с мен - макар да бях малка
ти беше до мен и в смеха, и в плача.
И помня, когато през сълзи премигвах
как нежно поглеждаше в мойте очи.
Във твойта прегръдка утеха намирах,
заспивах щастлива - без страх, без сълзи.
Ти дал си ми много - не искаше нищо,
мечтаеше само да стана Човек.
И знам, че понякога плакал си скришно
за моите болки - и търсел си лек.
Научи ме всички до мен да обичам,
научи ме силна да бъда - дори
когато душата на болка обричам
да не показвам на никого мойте сълзи.
Незная дали добра дъщеря съм,
незная дали се превърнах в Човек,
но знам, че съм още дете във душата
и искам във парка да тичам със теб.
Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".
Не помня кога за последно погалих с ръка
косите ти бели, със мъдрост обкичени...
Обичам те, татко, дори и когато мълча...

Пепа Николова

[Emma]

Тя умее да влюбва.
Почти до полуда.
Да захвърля, когато боли.
Всяка сутрин е ничия,
винаги чужда,
няма милост
към мъже и съдби.
Тя е стилна и истинска.
На тигрица прилича.
Стъпва леко,
но гази със замах.
Сто имена ù наричат,
мразят себе си, че е над тях.
Тези жени - черни вещици
недолюбени,
биле ли търсеха да я морят,
гроб ù копаха да я положат,
клада - да я горят.
Синеоката,
дето умее да влюбва мъжете в себе си,
си седеше с поредния
и пиеше ром.
Приписваха ù всички грехове на планетата,
а тя се разплака
за един паднал след дъжда
люляков клон...


Наталия Иванова

[Veselin]

Аз може би ще си замина.
С предчувствие за земетръс
ме чака таз необяснима,
населена от мъртви пръст.

Вървях със тях неотклонимо
тъй както сянка от дърво
затуй във мойта смърт ще има
и паузи от тържество.

А вие скъпи, вие живи
ще станете при моя зов
необясними и ревниви
като детинство и любов


Прозрачни облаци понесъл
ще свири вятърът навън
и само в малката песен
ще бъдем заедно насън.

Павел Матев

[Emma]

Забравената в мен си няма име.
Не се е врекла в Дявола, ни в Бога.
По устните ѝ пари младо вино,
а в зѐниците спи вековен огън.
Под ноктите на мрака е родена,
от лунен сърп, настръхнал и безсънен.
Прощава. Но не моли на колѐне.
Понякога прегръща таласъми.
Откърмиха я северните хали.
Косите ѝ са диви коренища.
Мнозина разпиляха се нахалост -
целувките ѝ нивга не насищат.
Закърпила е дните си с коприва.
А в нощите танцува с единаци.
Най-своя е, когато си отива...
Най-хубава – когато се разплаче.
Забравих я от страх да не попия
душата ѝ, вселенска и бездомна.
Но цяла съм единствено в ония
солени дни, когато си я спомням.

Пепа Лулова

[Скорпионче]

Не ме предавай, моля те, сърце!
Не му показвай колко го обичам...
Не искам да краде от мен с ръце,
с които вече друга е събличал.
Косите й са в шепите му, виж!
- по пръстите му още се преплитат...
С остатъците ли ще се тешиш?
(защо, сърце, и малкото ти стига...)
Обгръща те със нейния парфюм.
- Не те ли унижи пре-много вече?
Обичай го, но нека е наум!
На думи - любовта ти само пречи...
Не ме предавай, чуваш ли, сърце!
Поне веднъж опитай да не плачеш.
За него си преплувано море!
Едва ли нещо повече ще значиш...
Васка Мадаровa

[trendy]

Не обичам фалшивите думи
Не очаквай от мен да ти свалям звезди.
Силно мразя фалшивите думи.
Ако има Любов, ако тя победи,
няма нужда от тях помежду ни.
Мълчаливо очите ще търсят очи
и ръцете с ръце ще се слеят.
Разговаряйки с тебе така, ще мълчим,
а сърцата ни в ритъм ще пеят.
Устни с устни ще палят пожар -
дълго чакани, страстни минути.
Колко думи, изговорени с жар,
са потъвали в мрака нечути?
Няма думи - повярвай - за всичко това.
Любовта е безкрайна вселена.
Ще ни грабне несетно, дори без слова.
Ще е брод между тебе и мене.
Румен Ченков

[trendy]

Тази вечер те сънувах
в тълпата те видях във гръб
своя собствен глас дочувах
как викаше те онемял от скръб.
А ти стоеше неподвижно
загледан в бъдещия свят без мен
със птиците отлиташе безгрижно
свободата ти която беше в моя плен.
За миг съня смути ме и загубих те
изчезна в примката на хора и коли
а аз останах в дупката на времето
където спомена,реалност е почти.....

Анелия Дойчева