Автор Тема: Притчи и мъдри мисли  (Прочетена 74158 пъти)

Скорпионче

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2148
Притчи и мъдри мисли
« -: февруари 28, 2014, 07:12:21 pm »
Живял някога един велик самурай. Когато станал на възраст, се оттеглил, за да обучава младежите в дзен-будизъм. Въпреки напредналите му години, продължавала да му се носи славата, че никой не може да го победи.

Един ден, обаче се появил воин, решен да отнеме славата на стария самурай. Воинът не бил уважаван противник, защото за него се знаело, че разчита на коварство и провокации за постигането на победа. Изправил се пред стария самурай и му отправил предизвикателство да се срещнат в битка. Учениците на самурая се възмутили от наглото предизвикателство, но старецът спокойно го приел.

В уречения час, местния площад почернял от народ, дошъл да види кой ще излезе победител от тази среща. Щом се изправили един срещу друг, младият воин започнал да обижда и унижава стария учител. Хвърлял камъни по него, заплюл го в лицето, изрекъл множество обиди, обиждал дори предците му... С часове се гаврил, за да го извади от равновесие, но старецът бил непоклатим. Привечер, изтощеният от собствената си злоба воин признал поражението си и се оттеглил.

Тогава, учениците, които цял ден със свити от гняв и възмущение сърца наблюдавали поругаването на славния самурай, се събрали около него и го попитали:

- Учителю, как можахте да изтърпите това? Защо не влязохте в двубой да защитите честта си, дори и с цената на това, да го загубите?

- Ако някой дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий е подаръкът? - отвърнал обаче старият самурай.

- На този, който го е донесъл. - отговорили учениците.

- Същото важи и за завистта, гнева и обидите. Когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи със себе си
"Всяко наше удоволствие е сделка с дявола."

Рени

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 9017
Re: Притчи и мъдри мисли
« Отговор #1 -: март 28, 2014, 08:50:20 am »
"Създавайте около себе си мит, боговете не са започвали иначе."
„Това е моят ритъм и винаги е било така: който може – ме следва, за останалите не отговарям“

Рени

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 9017
Re: Притчи и мъдри мисли
« Отговор #2 -: март 29, 2014, 08:47:09 am »
"Възрастните имат манията на всяка цена да обясняват необяснимото. Всичко, което ги изненадва ги дразни, и щом някъде по света се случи нещо ново, те упорито започват да доказват, че това ново нещо прилича на друго, което те вече познават.
Щом някой вулкан угасне спокойно като цигара, която изгаря докрай, и ето ти веднага цяла дузина очилати учени се надвесват над кратера - слухтят, душат спускат се надолу с въжета, ожулват си колената, отново се качват горе, затварят въздух в епруветки, скицират, пишат книги, спорят, вместо чисто и просто да отбележат:"Този вулкан спря да дими. Вероятно му се е запушил носът."
„Това е моят ритъм и винаги е било така: който може – ме следва, за останалите не отговарям“

Рени

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 9017
Re: Притчи и мъдри мисли
« Отговор #3 -: март 29, 2014, 03:25:06 pm »
Попитали Марк Твен защо тръстовите магнати не го обичат. Вместо да отговори направо, той подал на своите събеседници да прочетат следната негова отпечатана във вестника литературна скица:
“Една муха имала две дъщери, които много обичала. Веднъж тя прилетяла с тях в една сладкарница, по-малката поискала от майка си позволение да си близне малко от хубавите червени бонбони. Но щом кацнала върху бонбона, крилцата й потреперели и тя паднала мъртва. Бонбоните били отровни, понеже били производство на американския бонбонен тръст. След тази трагична случка мухата заобичала още повече дъщерята, която й останала. Един ден на малката й се доял колбас. Майка й я завела в близкия деликатесен магазин. Но едва си близнала от един салам, и малката мушица се загърчила в конвулсии и след няколко мига се проснала с вирнати нагоре крачка. Саламът бил отровен, защото бил производство на американския колбасарски тръст. Мъка стегнала майчиното сърце на мухата, тя не намирала смисъл повече да живее и за да сложи бърз край на живота си, алчно започнала да ближе отровата на една книжна мухоловка. Обаче смъртта не дошла. Хартията –мухоловка се оказала съвсем безвредна, понеже била производство на американския мухоловен тръст.
„Това е моят ритъм и винаги е било така: който може – ме следва, за останалите не отговарям“

akruks

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 9815
Re: Притчи и мъдри мисли
« Отговор #4 -: април 06, 2014, 07:34:04 pm »
„Човек вижда толкова, колкото знае.”
Гьоте

Happy58

  • Гост
Re: Притчи и мъдри мисли
« Отговор #5 -: април 09, 2014, 02:51:08 pm »
Психологичното правило казва, че когато вътрешната
ситуация не е съзнателна, това се случва отвън като съдба. Тоест,
когато индивидът... не съзнава своите вътрешни противоречия,
светът трябва по необходимост да разработи конфликт и да се
разкъса на противоположни половини.

Карл Юнг

Рени

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 9017
Re: Притчи и мъдри мисли
« Отговор #6 -: април 09, 2014, 05:07:21 pm »
За страха от неизвестността

Някога, в едно кралство, мъж извършил престъпление. Хванали го и го отвели при краля на съд. Наказанието, предвидено за такова престъпление било смърт, но кралят предложил на нещастника да избере: бесилото, или да провери какво има зад една голяма, тайнствена, черна, желязна врата в подземията на двореца.

Помислил престъпникът и избрал бесилото. Когато му надянали примката на врата, той изведнъж казал:

- Ваше Височество, стана ми любопитно, какво все пак има зад тази врата?.

Кралят се усмихнал загадъчно:

- Много странно, но досега все така се получава… Предлагам на всеки, запътил се към смъртта, този избор и всеки избира бесилото.

- Но, какво все пак има зад тази врата? Така или иначе на никого няма да кажа… – настоявал престъпникът, сочейки примката на шията си.

Помълчал кралят и накрая отвърнал:

- Там е свободата! Но, хората толкова се страхуват от неизвестността, че предпочитат въжето пред нея!
„Това е моят ритъм и винаги е било така: който може – ме следва, за останалите не отговарям“

Скорпионче

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2148
Re: Притчи и мъдри мисли
« Отговор #7 -: април 09, 2014, 08:37:32 pm »
Рени,невероятно е!Благодаря. :)
"Всяко наше удоволствие е сделка с дявола."

Рени

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 9017
Re: Притчи и мъдри мисли
« Отговор #8 -: април 11, 2014, 10:26:43 am »
"- Дрън - дрън! - избухна Развейпрах... - Понякога се случва нещо неочаквано, а после пак настъпва мир и спокойствие... Да речем, може да си живееш на някое ябълково дърво. Птичките пеят, слънцето грее, сутрин се излежаваш до късно, нали ме разбирате. Никой не ти виси на главата да ти натяква, че нещо си било важно и не търпяло отлагане, и трябвало да се свърши... Просто го зарязваш да се оправя от само себе си!
- И ще се оправи ли от само себе си? - попита Пърхалчето.
- Естествено - рече замечтано Развейпрах. - Просто го зарязваш и толкова. Портокалите си растат, цветята си цъфтят и от време на време се ражда по някой нов развейпрах, който да ги изяде или да ги помирише. И слънцето си грее... "
//Туве Янсон//
„Това е моят ритъм и винаги е било така: който може – ме следва, за останалите не отговарям“

Рени

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 9017
Re: Притчи и мъдри мисли
« Отговор #9 -: април 11, 2014, 10:27:08 am »
Рени,невероятно е!Благодаря. :)


 ;)
„Това е моят ритъм и винаги е било така: който може – ме следва, за останалите не отговарям“

Рени

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 9017
Re: Притчи и мъдри мисли
« Отговор #10 -: април 11, 2014, 02:43:59 pm »
" Често разправят, че след като мине известно време, страстта се превръщала в "нещо друго", по-здраво и по-прекрасно. Че това "друго" било Любовта с главна буква, чувство не толкова възбуждащо, но затова пък по-зряло. Нека сме наясно: на това "друго" аз казвам майната му и ако именно това е Любовта, харизвам я на мързеливите, на отчаяните, на "зрелите", на онези, които са затънали до гуша в техния сантиментален комфорт. Моята любов си е с малка буква, но с широко разперени криле. Тя не трае дълго, но поне човек чувства, когато я има. "Другото", в което се опитват да превърнат любовта, напомня някаква теория, измислена, за да накара хората да се задоволяват с малко и да се утешават, като си повтарят, че по-добро не може да се намери. Те ми напомнят завистниците, които драскат с пирон вратите на скъпите автомобили, защото сами не могат да си купят такива"
От Фредерик Бегбеде
„Това е моят ритъм и винаги е било така: който може – ме следва, за останалите не отговарям“

Рени

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 9017
Re: Притчи и мъдри мисли
« Отговор #11 -: април 12, 2014, 11:56:34 am »
"Птиците не знаят как летят. Ако ги попитате ще размахат крила."
//Александър Секулов//
„Това е моят ритъм и винаги е било така: който може – ме следва, за останалите не отговарям“

Рени

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 9017
Re: Притчи и мъдри мисли
« Отговор #12 -: април 17, 2014, 03:45:21 pm »
"Познавах една такава любов и една такава жена, дето, ако имах син, щях да му кажа - тая въобще не я пускай в къщата си, щото като я пипнеш, ще ти изгори дланите и линията на живота ти ще се изкриви. Такива жени всички ги обичат, а на тях никой не им трябва, щото хем са хубави, хем са силни, хем обичат да побеждават, мамка им. Това са жени, дето са мъже в главата, деца в сърцето и жени от горе до долу. Тяхната история никога не стои на едно място, напротив - извива се, мърда като камшик и когото закачи, му оставя пламнал белег. Такова шило пробива торбата си, пада на земята, свисти и се върти, докато земята не почернее в кръг и като минат хора, си мислят - огън е пален тука, не е от само себе си тая работа.Такива жени не са съвсем хубави; обикновено нямат по нещо от женската част,обаче като ти се усмихнат, можеш да се разревеш."
„Това е моят ритъм и винаги е било така: който може – ме следва, за останалите не отговарям“

Рени

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 9017
Re: Притчи и мъдри мисли
« Отговор #13 -: април 22, 2014, 10:46:24 pm »
"Въпросите никога не са нескромни.За разлика от отговорите ." Оскар Уайлд
„Това е моят ритъм и винаги е било така: който може – ме следва, за останалите не отговарям“

Flora

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1168
Re: Притчи и мъдри мисли
« Отговор #14 -: април 23, 2014, 09:44:49 pm »
" Често разправят, че след като мине известно време, страстта се превръщала в "нещо друго", по-здраво и по-прекрасно. Че това "друго" било Любовта с главна буква, чувство не толкова възбуждащо, но затова пък по-зряло. Нека сме наясно: на това "друго" аз казвам майната му и ако именно това е Любовта, харизвам я на мързеливите, на отчаяните, на "зрелите", на онези, които са затънали до гуша в техния сантиментален комфорт. Моята любов си е с малка буква, но с широко разперени криле. Тя не трае дълго, но поне човек чувства, когато я има. "Другото", в което се опитват да превърнат любовта, напомня някаква теория, измислена, за да накара хората да се задоволяват с малко и да се утешават, като си повтарят, че по-добро не може да се намери. Те ми напомнят завистниците, които драскат с пирон вратите на скъпите автомобили, защото сами не могат да си купят такива"
От Фредерик Бегбеде

Чак сега виждам този цитат   :57:  От любовта трае три години  :012:, бях му сложила картата в познай професията, ама беше след злополучната карта на Опра  ::) :012:  и нокой не се обади  :)  Напоследък съм пак на негова вълна, направо телепатия. Прочетох наскоро "Разкази под екстази" и откъс от "Един френски роман", който е излязал на бг пазара преди няколко месеца, но аз трябва да го търся някъде тук или да си го купя по нета  :)
Sometimes I wake up in the morning
To red, blue, and yellow skies
It's so crazy I could drink it like tequila sunrise
I feel free when I see no one
And nobody knows my name

Рени

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 9017
Re: Притчи и мъдри мисли
« Отговор #15 -: април 23, 2014, 11:45:43 pm »
Flora,
това ми хареса за теб :

„Знаеш ли, ако не им отстъпваше веднага, щяха да се влюбват. Мъжете са като чушките, първо трябва да ги попариш.”  :)
„Това е моят ритъм и винаги е било така: който може – ме следва, за останалите не отговарям“

Flora

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1168
Re: Притчи и мъдри мисли
« Отговор #16 -: април 24, 2014, 12:38:51 am »
Flora,
това ми хареса за теб :

„Знаеш ли, ако не им отстъпваше веднага, щяха да се влюбват. Мъжете са като чушките, първо трябва да ги попариш.”  :)

Рени, , аз здравата ги топя в горща вода...  :012: Лошото е , че често  забравям да ги извадя и се разваряват.  :D 

Аз те поздравявам  с мой  любим откъс от разказа му :  Скука на летище " Роаси- Шарл-дьо-Гол"

И на теб ли ти е кофти като на мен, когато се намирам на летище? Не смяташ ли, че има някаква поезия в тези места, откъдето хората просто минават? Меланхолията на отпътуването? Лириката на посрещането? Висока концентрация на климатизирани емоции из въздуха? Колко време продължава снижаването? Дали нашата любов ще оцелее без химически бягства? Няма ли най-после да престанем да мълчим, докато гледаме как денят настъпва в това безлюдно кафене? Защо всички магазини на летището все още са затворени, а видеоигрите не работят? Завиждаш ли на онези служители от средния ешелон там, които чакат всеки своя полет в застлани с линолеум чакални, изтегнати по оранжевите кресла с чаши нес кафе в ръка? Как ти се струва оня митничар там с лош дъх или техникът по поддръжката, който шумно влачи някаква количка, или пък клошарите, които хъркат по пейките от виолетова пластмаса? Какво искат да ни кажат? Че човек никога не може да избяга от себе си? Че едно пътуване никога до никъде не води? Че човек трябва цял живот да бъде в отпуск или въобще да не бъде? Би ли ми пуснала ръката, ако обичаш? Не усещаш ли колко ми се иска да бъда сам посред всичкия този изоставен багаж? Дали ще можем да се разделим без много болка, макар да се намираме пред рекламата „Envy“ на Гучи? И докато гледаме с овлажнели очи как излитат всички тези боинги, не мога да се сдържа да не си задам един последен въпрос: защо не сме на борда на някой от тях?
Sometimes I wake up in the morning
To red, blue, and yellow skies
It's so crazy I could drink it like tequila sunrise
I feel free when I see no one
And nobody knows my name

Рени

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 9017
Re: Притчи и мъдри мисли
« Отговор #17 -: април 24, 2014, 12:58:45 am »
Flora ,още първото изречение ме "спечели" -страхотно е и ти благодаря. ;)
„Това е моят ритъм и винаги е било така: който може – ме следва, за останалите не отговарям“

ThuNdeRGoDDeSS

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1087
Re: Притчи и мъдри мисли
« Отговор #18 -: април 25, 2014, 08:56:22 pm »
Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.
През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне.
И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.
Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.
Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.
Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим.

Рени

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 9017
Re: Притчи и мъдри мисли
« Отговор #19 -: април 25, 2014, 10:15:39 pm »
Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.
През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне.
И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.
Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.
Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.
Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим.

Цитат
Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива. 

А литнала ли е ?!? :)
„Това е моят ритъм и винаги е било така: който може – ме следва, за останалите не отговарям“