Аделина, разплака ме. Това е рядкост при мен. Много хора търпят насилие от близките си, физически и психически. Но когато имаш отговорност към твоето дете ,на което си дала живот, трябва да намериш сили и да се бориш. От сърце ти пожелавам да се пребориш с агресията и да отвориш нови, по-светли врати в живота си и на твоето ангелче! Един ден то ще те мрази, защото си била слаба и не си предприела мерки за вашата обща сигурност. Няма да те уважава, защото си позволявала да те тъпчат и подмятат като парцал. И най-лошото е, че няма да може да те обича, защото не знае как. Единственота чувства, които ще изпитва са съжаление и презрение. Наистина ли това е, с което ще се примириш и можеш ли да живееш с тази мисъл?
Всъщност къде е проблемът, че не те обича или си търсиш причина да бъдеш жертва? Много хора избират твоя път, да живеят в страх и ограничение, защото така им се нрави по-лесно. По-трудно е да поемеш отговорност, но след това животът става по-пълноценен. Само една крачка е и ще видиш как ще се появят правилните хора. Имам желание да те подкрепя, но само ако си готова за да израстване. Преминала съм през нещо подобно, но аз съм в ролята на детето. Не си лек характер и един ден ще се превърнеш в подобен емоционален терорист, като бащата на детето ти. Ще ви ждаш само в мрака, ще си сама без подкрепа. Сега си още млада и имаш възможност за драстична и положителна промяна.