Размисли и страсти - a.k.a Лаладжийница

[Ali_Lun]

Кога човек е истински себе си... Кога сме себе си...
Човек преминава от състояние в състояние. Когато сме гневни сме ние,когато сме изнервени пак сме ние,когато сме уплашени пак сме ние,когато сме влюбени пак сме ние,когато сме отпуснати пак,когато сме болни пак,когато сме целеустремени пак сме ние. Въпросът е кога - в кое състояние,наистина сме истински себе си...?

Благодаря на разбралите ме и на отговорилите ми.

[CancerSun]

Не съм добра в философстването, но ще се опитам да ти отговоря на въпроса.
Първо, не съществува еднозначен отговор на въпроса ти, защо? Защото,  във всички състояния сме себе си + няколко оказани влияния от страна на другите, които сме взели като различни качества и сме съхранили у себе си.
Най-истински или НАЙ себе си (според мен)  сме в началото на самия живот,  когато емоциите, състоянията и болките не са ни познати, защото още не сме ги изпитали и сме малки деца, с чисти души и чисто съзнание, които те първа ще навлизат в живота на големите и океана от емоции и състояния. 
Целта на живота е човек да премине през колкото се може повече състояния и изпитания, за да израсне като личност, а после да успее да затвърди себе си и новите придобити ценности и привички, на които да е верен и предан дълго време и чрез тях да осъществи вътрешна градация,  която му помага да живее в мир със себе си и света.....и така до придобиването на още по-нови и нови (възгледи, ценности, убеждения), които да му помагат да расте вътрешно.  А когато има градация и РАСТЕЖ (независимо дали става въпрос за човек или растение примерно) няма как да запазиш състоянието си идентично[/b], това е невъзможно. То (състоянието) ще прогресира или ще умре. Ако не се грижиш за растението и не го поливаш - то ще увехне и няма да прерасне в прекрасно растение, което да краси дома ти.  Същото е и с хората. Ако човек не работи в посока личностен растеж и развитие - той няма да е способен да се развива:
а) в това, което иска
б)  ще се остави на хората, които среща и състоянията, с които се сблъсква и изпада да го променят, ала тази промяна няма да е из основи, а от части и в много от случаите той дори няма да е подготвен и готов за тази промяна, защото ще му липсва чисто емоционална интелигентност.
И в много от случаите човек може да прогресира:
в) по изключително лош начин и пак няма да е НАЙ-ИСТИНСКОТО себе си Защо? Защото във всеки един момент целите, желанията се променят, и не говоря за материални такива, а за най-съкровените, вътрешни и духовни желания на човек. ТОЕСТ моят извод е: Ти си, това което си във всеки един момент, във всеки един миг, във всяка една минута и секунда. И моля те, позволи си да растеш, за да успееш да си по-доброто СЕБЕ СИ , от предходното ти (примерно от вчера).

[Рени]

Кога човек е истински себе си... Кога сме себе си...

На третото питие.
Иначе по 4-ти дом и всичко в него, около него, свързано с него. ако те интересува астрологически. 

[art7ess]

Когато си сам (без никой наоколо).
//всичко останало е театър (по смисъла обект-субект)

[Ali_Lun]

Не съм добра в философстването, но ще се опитам да ти отговоря на въпроса.
Първо, не съществува еднозначен отговор на въпроса ти, защо? Защото,  във всички състояния сме себе си + няколко оказани влияния от страна на другите, които сме взели като различни качества и сме съхранили у себе си.
Най-истински или НАЙ себе си (според мен)  сме в началото на самия живот,  когато емоциите, състоянията и болките не са ни познати, защото още не сме ги изпитали и сме малки деца, с чисти души и чисто съзнание, които те първа ще навлизат в живота на големите и океана от емоции и състояния. 
Целта на живота е човек да премине през колкото се може повече състояния и изпитания, за да израсне като личност, а после да успее да затвърди себе си и новите придобити ценности и привички, на които да е верен и предан дълго време и чрез тях да осъществи вътрешна градация,  която му помага да живее в мир със себе си и света.....и така до придобиването на още по-нови и нови (възгледи, ценности, убеждения), които да му помагат да расте вътрешно.  А когато има градация и РАСТЕЖ (независимо дали става въпрос за човек или растение примерно) няма как да запазиш състоянието си идентично[/b], това е невъзможно. То (състоянието) ще прогресира или ще умре. Ако не се грижиш за растението и не го поливаш - то ще увехне и няма да прерасне в прекрасно растение, което да краси дома ти.  Същото е и с хората. Ако човек не работи в посока личностен растеж и развитие - той няма да е способен да се развива:
а) в това, което иска
б)  ще се остави на хората, които среща и състоянията, с които се сблъсква и изпада да го променят, ала тази промяна няма да е из основи, а от части и в много от случаите той дори няма да е подготвен и готов за тази промяна, защото ще му липсва чисто емоционална интелигентност.
И в много от случаите човек може да прогресира:
в) по изключително лош начин и пак няма да е НАЙ-ИСТИНСКОТО себе си Защо? Защото във всеки един момент целите, желанията се променят, и не говоря за материални такива, а за най-съкровените, вътрешни и духовни желания на човек. ТОЕСТ моят извод е: Ти си, това което си във всеки един момент, във всеки един миг, във всяка една минута и секунда. И моля те, позволи си да растеж, за да успееш да си по-доброто СЕБЕ СИ , от предходното ти (примерно от вчера).

Добра си - във философстването.Благодаря.

[Ali_Lun]

На третото питие.
Иначе по 4-ти дом и всичко в него, около него, свързано с него. ако те интересува астрологически. 

Лъв,астрологически,четвърти дом Лъв - по Плацидус. И... нещо не ми светна лампичката,не разбирам... Десети е Водолей със Сатурн вътре... И?
Та.. Благодаря и на теб.

[Ali_Lun]

Когато си сам (без никой наоколо).
//всичко останало е театър (по смисъла обект-субект)

Тоест... Любовта е театър и не сме себе си,хората,които ни влияят ни отдалечават от истинското ни Аз? Така ли?
Благодаря и на теб.

[art7ess]

Поясних, че използвам "театър" по дефиницията му - когато някой гледа друг, т.е. другият е наблюдаван. Не става въпрос за преструване, а за показване/проекция.
Рени казва същото - в 4-ти дом е сърцевината на съществото ти, "душичката", както казва баба ми:Д Такъв си бил като дете, такъв ще си завинаги дълбоко в сърцето си, независимо какво проектираш/като какъв се показваш (АСЦ), в кого се оглеждаш/отразяваш/контрастираш/моделираш (ДСЦ) и каква социална роля изпълняваш (МЦ).
По ИЦ е всичко, което правиш сам, всичко съкровено, което не споделяш с никого, слабостите ти, желанията, etc. Това си ти.
//в Лъв, знаеш, болезнено искаш да ти обърнат внимание, да си важен, обичан, любим;

[Ali_Lun]

Как да разтълкувам тогава напълно ИЦ Лъв? Управител на Лъва е Слънцето,а то е в 6-ти Дом(Скорпион)...
Ще ми помогнете ли кои аспекти,положения,взаимовръзки на Слънцето да гледам и тълкувам?
Благодаря.

[Ali_Lun]

Още един допълващ въпрос - допълва първия ми. Мисля,че повечето са гледали филма Роки Балбоа или някакъв подобен,въпросът ми е... Нали героят накрая на филма,след като е бил бит доста и почти е на отказване - на последни сили,но в този момент си спомня за миналото,за това защо се бие,за приятеля си,за семейството си и така нататък,след тези помисли,когато е на земята и след като се сети за тези неща - той се изправя със съвсем различна енергия и сили... И... Печели...
Това ми е въпросът,кои всъщност сме ние,това са две състояния... Ако не беше се сетил за семейството си... - Щеше да се предаде... и щеше да загуби... И в двата случая щеше да бъде той - той победителят и той загубилият,но кой е той? Така е и със зависимостите,човек като пристрастен към алкохола,наркотиците или нещо друго И човек,който не е и води успешен и щастлив живот... И в двата случая е един и същ човек,мисленето е различно,но всъщност кога сме ние,наистина ние... Разликата е малка...

[Ali_Lun]

Мъжки род - що се отнася до мен.
А... на въпроса не ми е ясно какъв ти бе отговора,силна воля окей,но един и също човек може да има воля може и да няма - но той е един и същ човек... Кой е човекът всъщност,кога е себе си - когато се стегне и впрегни или когато е слаб духом и няма воля... ?

[Ali_Lun]

Не,не е от времето,например даден човек може да се стегне и да свърши дадена работа сега в този момент,но може и да не се стегне и да не свърши нищо  - е,кой от двамата е този човек,онзи който няма да се стегне е истинският човек или този,който ще се стегне е истинският? Тук и сега,в този момент.

[Ali_Lun]

Не,питам друго,ти отговаряш - и в двата случая си ти,не мога да го приема,някак си не ми става ясно. Кога човек е себе си,един човек може да му се иска просто да си стои,да го обиждат например,да го нападат и той да се обиди,да се свие,да се вкара в депресия. Същият този човек може да прояви характер и да се сбие(например) или да си каже,че по-умният отстъпва и да отстъпи без да се обижда. Е,кой от двамата,тоест кое от двете състояния представят истинския човек?

[Ali_Lun]

В която и обстановка да си имаш поне два избора,две опции на действие,въпросът е - кой си ти по дяволите? Това си ти или онова си ти,кое си ти,наистина ти..?

[Ali_Lun]

Отговрих си,това е моят отговор на моя въпрос:
Човек е себе си - тогава когато изяви себе си,когато покаже себе си,покаже характера си,когато има проява,манифестация,творчество - негов начин,негов път,негов стил,негова мисъл и начин на действие. Една задача може да бъде решена по няколко начина - вече познати,човекът без да знае за тях решава задачата по единия от всички начини - това е той. А,може и да реши задачата по нечуван и невиждан до момента начин - това е той,това е неговата проява.
Страхът,свиването,отстъпването - е липса на характер,свиване на характера,смачкване на характера,загуба на контрол,замръзване. Това не е човекът,тук човекът го няма,тук е мъртъв. Едно е да отстъпиш напълно съзнателно - с характера,сърцето,мозъка си,друго е да отстъпиш в резултат на силен страх и стрес. Проявиш ли съзнателност и характер - начина по който го правиш - това си ти. Ти си,когато имаш изява,съзнателна изява,а не инстинктивно свиване и бягане - това не си ти,тук ти си извън контрол,контролират те хората и обстоятелствата,които ти оказват влияние,теб те няма.

Има ли възразяващи?