Автор Тема: Жалко за...!  (Прочетена 11075 пъти)

Reptil

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1945
Re: Жалко за...!
« Отговор #30 -: Май 05, 2015, 11:30:54 pm »
Ако търсеше промяна, нямаше да е в графата "Жалко ". :)

Твърде много земни планети има, отде да му дойде мерак за промяна. Връзката Сатурн/Меркурий му дава структура, рамка — езици, експертиза — но и го задържа. Ако беше малко по-балансиран, рибешката Луна можеше да избие не само на пиене. Тя му е най-високо, получава много аспекти, има възможности човекът. Избрал е най-простото — бягство.
« Последна редакция: Май 05, 2015, 11:40:08 pm от Reptil »

Uran

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2538
Re: Жалко за...!
« Отговор #31 -: Май 05, 2015, 11:50:38 pm »
“Бих искал някой да ми беше казал, че когато стигнеш върха, откриваш че там няма нищо.”

Lilla

  • Без Астро Теми
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 13839
Re: Жалко за...!
« Отговор #32 -: Май 06, 2015, 11:40:13 am »
“Бих искал някой да ми беше казал, че когато стигнеш върха, откриваш че там няма нищо.”

Така се почувствах, когато стигнах своя своеобразен връх. След него ще има други върхове, но към въпросния момент от време този ми беше приоритетен. И след като постигнах желаните цели и преобърнах посоката в професионален план, изградих всичко наново от нулата за броени години, усетих че "там горе" има едно абсолютно НИЩО. Липсват много по-съществени неща, в чисто човешки план. Те не са съизмерими с материалните постижения.
Melius est prudenter tacere, quam inaniter loqui

romantica

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1878
Re: Жалко за...!
« Отговор #33 -: Май 06, 2015, 01:06:38 pm »
Колкото повече време минава, все повече осъзнавам, че не е необходимо това „жалване”...
Въпреки че на моменти ми е доста трудно, покрай риби акцента, който имам... Но емпатията за мен е нормалното и разумно човешко съчувствие, а жалването е друго.

Ако се поддадем да жалваме само някого, то ние ще се повлечем в неговия омагьосан енергиен кръг и няма как да сме способни да му помогнем!

И на целия свят да разкажа, че имах тежко и трудно детство, което като черен печат ме беляза, каква полза?! Само още страшки-плашки... ;D

Така или иначе, всеки човек си има изпитания и в собствените си очи изглеждат като най-трудните. Но сами избираме дали ще поемем по пътя на безнадеждността и страха, или ще съберем сили и ще поемем живота си в ръце. Все пак сме тук на Земята, не да се жалваме, а да се усъвършенстваме и да бъдем щастливи!

От личен опит мога да кажа, че колкото човек е истински по-благодарен и отворен към света за всичко – и за малките усмивки пръснати по Пътя, включително и за трудностите, толкова повече подаръци получава от Вселената!

И Всемирен закон е, че „Колкото е по-гъст e мракът, толкова по-силна е светлината” :engel016:

Lilla

  • Без Астро Теми
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 13839
Re: Жалко за...!
« Отговор #34 -: Май 06, 2015, 03:24:26 pm »
Ако става въпрос за наистина близък човек, много близка приятелка, вече не съжалявам, а съпреживявам и се ядосвам за техните неуспехи. Особено когато отстрани е видно, че в дадена ситуация биха могли да действат по-разумно и да извлекат повече бъдещи ползи /не става въпрос за материалната страна на нещата/.

Давам пример с много близка приятелка /от малкото останали/:

Интелигентно момиче от свястно семейство, единствено дете. Завършила е езикова гимназия, на много добро разговорно ниво владее 4 езика. Навремето записа едно висше задочно в София, трудно приложима и безперспективна специалност, особено в неголям град /за музеен работник/. Няколко години влачи семестриални изпити през последната година обучение, а не е била чак толкова ангажирана - нито е работила целогодишно, нито все още беше създала семейство. Все си отсрочваше държавния изпит, така и не разбрах дали накрая е взела диплома /може и да е взела, но с големи клизми и след няколко години отсрочване/.

Та, докато все още е следвала, имала е шанс да се прехвърли друга специалност. С два западни езика от ЕГ имаше реален шанс да запише филология, лингвистика или МИО /макар че за икономически профил се съмнявам в нейния случай, тя е 100% хуманитарен тип/. Не че има достатъчно работа за всички филолози, но там щеше да има повече възможности за по-нататъшна реализация - кеф ти преводач, кеф ти преподавател, кеф ти сътрудник в някоя чуждестранна компания. А сега, вече години наред работи само сезонна работа и няма никакви изгледи да мине на по-високо мениджърско ниво - там не е достатъчно само да знаеш чужди езици, нужен е друг начин на мислене, други качества. Да, вече е постигнала други цели - семейство, мъж, деца. Те запълват свободното й време, но въпреки това не само виждам, а и тя самата споделя, че не се чувства удовлетворена. Може би просто е следвала повелята на съдбата, правейки този избор. Не мога да кажа дали е бил погрешен. За нея може би не. Но ме е яд, че не се чувства добре в тези отношения - заложила е много на тях, отчасти и заради връзката с мъжа е отсрочвала дипломирането си, а накрая се превърна в една мрънкаща зависима жена. Дали трябва да я съжалявам? Не, тя съзнателно е направила този избор, а е имала и други варианти. Просто ме е яд, че би могла да действа по-разумно и нямаше сега да е на тоя хал. В нейния случай нямаше вреди, причинени от други хора, никой умишлено не я е спъвал и ограничавал. Напълно осъзнат избор. Осъзнат, защото безброй пъти с нея сме го коментирали, когато е била на кръстопът и вече пост фактум - показвах й алтернативните пътища и я оставях сама да избере.





Melius est prudenter tacere, quam inaniter loqui

Lilla

  • Без Астро Теми
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 13839
Re: Жалко за...!
« Отговор #35 -: Май 06, 2015, 03:43:35 pm »
Мадона също няма висок рейтинг на достоверност - в астро.кома е отбелязано с "DD", т.е. несигурен. Допускам, че някои известни личности могат да се представят с фалшив час на раждане.

В астро.кома се подвизава и друг /неофициален/ вариант - с изгряващ Водолей.
« Последна редакция: Май 06, 2015, 03:45:53 pm от Lilla »
Melius est prudenter tacere, quam inaniter loqui

Вещичка

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1727
  • Виждам те!
Re: Жалко за...!
« Отговор #36 -: Май 06, 2015, 05:26:18 pm »
Какво значи "жалко за..."?

Защо съдите този или онзи потенциал през собствената си призма или през личният си опит и разсъждения? Като уважаващи себе си астролози сте разбрали, че всеки индивид си идва с личните си преживявания и опитности и респективно с личните си заложби.

Това, че някой знае 10 езика и има организационни умения, например, не означава, че непременно трябва да се тръшне в месомелачката наречена изкачване по стълбата на така наречения успех. Може пък просто да го кефи човекът да зубри езици и да си чеше мозъчните гънки с това. Не за всеки е миродавно веруюто, че трябва да се изкачва в по някаква стълба в някакъв бизнес/бранш и това да му носи морално удовлетворение.

Много отдавна е станало ясно на повечето от вас, че смисълът на живота не е в това да се омъжиш/ожениш подобаващо, да се изкачиш в йерархията, да отгледаш и възпиташ няколко диванета и да ги пратиш в елитни училища и всички тези неща така да ти накъсат нервите, че на 60 години, например, да се гътнеш скоропостижно я от инфаркт, я от инсулт и на гроба ти да кажат: Бре, тоя живя добър живот!

Всичко това е много относително и да не кажа снобско. Човек се ражда обикновено да изпита щастието, а то не се намира в така масово прокламираните "ценности на обществото". Ако на мен ми е кеф да създавам дрехи например и да творя с ръцете си, това непременно не означава, че ще хукна да се доказвам на някого дори и това да сложи израза "жалко за..." в нечии уста.

Ако ще си чешете клавиатурите на тази тема, то е хубаво да се обмисли варианта дали да не се гледат карти на хора, които са били доказано нещастни, защото само тогава има смисъл да се каже: жалко за човека, че не намери с какво да бъде щастлив!

 ;)
Здравият разум е сбор от предрасъдъци придобити до 18 годишна възраст! - Айнщайн

Lilla

  • Без Астро Теми
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 13839
Re: Жалко за...!
« Отговор #37 -: Май 06, 2015, 05:31:31 pm »

Ако ще си чешете клавиатурите на тази тема, то е хубаво да се обмисли варианта дали да не се гледат карти на хора, които са били доказано нещастни, защото само тогава има смисъл да се каже: жалко за човека, че не намери с какво да бъде щастлив!


Много точно казано. Имах такъв пример пред очите - "доказано нещастен" човек, поне така твърдеше. Но пак намираше с какво да си запълва липсите. И какво от това, че не е постигнала успех според наложилите се в това общество разбирания? Не е постигнала успех и в очите на своите деца. В случая за нея е имало значение как тя е разбирала/усещала живота си, а не как другите го оценяват.

В крайна сметка лошо ли е да правиш това, което ти харесва? Да си разполагаш с времето? Да му мислят/мислим тия, дето са/сме в безкрайната въртележка, наречена ежедневна борба за оцеляване.




« Последна редакция: Май 06, 2015, 05:34:30 pm от Lilla »
Melius est prudenter tacere, quam inaniter loqui

Вещичка

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1727
  • Виждам те!
Re: Жалко за...!
« Отговор #38 -: Май 06, 2015, 05:35:56 pm »
Лили,

извинявай, че те давам теб за пример, но ми е направило впечатление следното: красива си, умна си, работиш в престижна фирма, сама си (нямаш мъже да ти трошат и те нервите), собствено жилище, прилични доходи... и кво - като отидеш на работа вместо да се радваш на живота, ти си късаш нервите с едно стадо заспали патици, а според всички обществени статистики трябва да си неимоверно щастлива.

Е, а де! Дека изхвърча логиката?  :012:

Затова и смятам заглавието на темата за неправилно...
Здравият разум е сбор от предрасъдъци придобити до 18 годишна възраст! - Айнщайн

Lilla

  • Без Астро Теми
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 13839
Re: Жалко за...!
« Отговор #39 -: Май 06, 2015, 05:47:27 pm »
Веще, мен тия неща не ме правят щастлива. Противно на всякаква логика.

След като постигнеш всичко, което си искал, изведнъж се появяват други липси и съответно други цели. Към някой минал момент от време може към това да си се стремял, но "тук и сега" вече имаш други цели и тези, които са били набелязани в миналото, вече не те удовлетворяват.

Моят характер е такъв, трудно постигам вътрешно задоволство. Не бих го нарекла алчност, ненаситност. Просто съм максималист и постоянно се стремя да надграждам. Не мога просто да се отпусна и да се почувствам щастлива от вече наличното. Няма по-голямо бреме от това - да виждаш само липсите и да не забелязваш очевидните предимства, с които съдбата те е дарила. Изглежда, че не съм се научила да изпитвам благодарност.  ;D Но на кого да бъда благодарна, освен на самата себе си? От никой не съм го получила поднесено на тепсия, за всичко са борех сама, при това в продължение на години.

Ами дразнят ме гъските. Няма значение на какъв хал съм аз. Дразни ме фактът, че трябва да търпя такива в обкръжението си и да делим с тях едно малко пространство. Още едно доказателство, че не може всичко да ти е идеално.  :012:

Цената на всичко, което имам, ако говорим за материален стандарт, е именно това - да се налага да търпя разни гъски.



« Последна редакция: Май 06, 2015, 05:57:37 pm от Lilla »
Melius est prudenter tacere, quam inaniter loqui

Lilla

  • Без Астро Теми
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 13839
Re: Жалко за...!
« Отговор #40 -: Май 06, 2015, 06:10:28 pm »
Вече неведнъж сме го коментирали - различните хора имат различни виждания за успеха и неуспеха, за щастие и нещастие.

Вътрешно може да се чувствам неуспяла, а хората отвън да смятат, че съм постигнала някакви успехи. Или според моите разбирания някой може да се е "провалил", докато същият този човек може да не се чувства неуспял или нещастен, дори може да изпитва задоволство от начина си на живот.

При доста хора това съм забелязвала - избират това, което ги "устройва", в ситуации, в които биха могли да се стремят към "нещо повече". Но може би са просто прагматици, защото може да има и друг сценарий накрая - "очи пълни, ръце празни".
Melius est prudenter tacere, quam inaniter loqui

Вещичка

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1727
  • Виждам те!
Re: Жалко за...!
« Отговор #41 -: Май 06, 2015, 06:58:36 pm »
Лили, анджък де, това имах в предвид като те описвах, че точно това не те прави щастлива, а други са нещата, които те ощастливяват - ти си ги описала.  :012:




Стар, права си - пресолих си малко добруджанките, но и така стават за ядене...  :043: :043: :043:
Относно другото, ми тцъ! Твърди се, че човек е социално животно за да го набият в главата на човека и той да стане такова!!! Човекът е принципно и преди всичко ИНДИВИД, а от тази дума произлиза ИНДИВИДУАЛНОСТ, което е в разрез със социалното! Социалното е просто маскировка на стадното! Затова и айде моля, ама не на мен тези  :d030:...

Продължавам да държа на тезата си! Ама вие щом ви устройва думата съжаление, то продължавайте да си я използвате - не пречите на никого.  :19:
Здравият разум е сбор от предрасъдъци придобити до 18 годишна възраст! - Айнщайн

witch111

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 6
Re: Жалко за...!
« Отговор #42 -: Май 06, 2015, 07:03:43 pm »
Мързи ме малко нещо мен днес :012: Но съм съгласна с Вещунгера  :72:
Значи още като се пръкнем ни вкарват в матрицата, и после що сме нещастни. Справка, написаното от Вещичка  :012:  че ме мързи да мисля  :012:

Lilla

  • Без Астро Теми
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 13839
Re: Жалко за...!
« Отговор #43 -: Май 06, 2015, 07:05:59 pm »
При някои насила социализация не се получава, точно това ни е проблемът на индивидуалистите.

Мога да бъда мила, усмихната, любезна, възпитана, учтива, но много ви моля, не ме карайте да се социализирам в това общество. Всички изброени положителни качества са налице дотам, докъдето не срещна малоумни стадни прояви. Тогава ставам нетолерантна, язък за добре симулирана социализация!  ;D  :57:
Melius est prudenter tacere, quam inaniter loqui

Lilla

  • Без Астро Теми
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 13839
Re: Жалко за...!
« Отговор #44 -: Май 06, 2015, 07:27:08 pm »
Между другото забелязах, че хората, които избират това, което ги "устройва", пред "най-доброто възможно", го нямат тоя проблем с тъй наречената социализация. Много добре се вграждат почти във всяка една група, колектив, по-адаптивни са, могат да се слеят със средата без да изпъкват с дразнещи разлики. Понякога и по-доброто, положителното може да бъде дразнещо, зависи къде се "социализираш".  ;)
Melius est prudenter tacere, quam inaniter loqui