При такива мащабни събития, каквито са фона на обсъжданата тема, има ли смисъл да се гледат индивидуалните характеристика на една карта? На мен ми прилича като да вземем карта на жертва на земестресение с хиляди загинали и да търсим защо баш той е умрял. Ако не беше Хитлер, щеше да е друг. Ако не беше Менгеле, шеще да е друг. Някой трябва да се нагърби с ролите и на лошите, да се отиграе определена карма във физическия свят. Миналата седмица на приятелско събиране говорих с моя не много близка приятелко-позната. Не бяхме говорили за това, но тя ми каза, че вярва, че в предишния си живот е била надзирател в нацистки лагер, даже нещо повече - шеф някакъв. Разказа ми сънища, спомени, случки от ранното и детство, когато говори на немски и прави определени странни неща, нагласата и... (Тук ще вметна, че много често Везните като енергия са способни на психопатски или садистични прояви, колкото и да е странно.) В този живот е казвала, че има много лек живот. Напоследък не е лек. Но тя е една красавица, която има стабилно материално положение, успехи и т.н. По-късно същата седмица попаднах на текст, който твърдеше, че кармата не е точно това, което ние си представяме. Повечето от нас имат идея, че Душата А. върши нещо в живот 1, а в живот 2, 3 или 13 трябва да си изкупи свършеното. Това разбира от справедливост и равновесие нашият логичен и ненаситен на обяснения ум. Само че една друга идея сочи, че Душата А. може да не бъде наказана въобще за извършеното. Защо? В Библията има изречение, което Дънов също е повтарял и тази година ми си налага за пореден път да медитирам върху него, може би, за да се отуча да съдя другите - "Един сее, друг жъне!". Каква несправедливост, а? Казанът с общата карма има значение. В някой живот искаш еди-какъв-си опит, загрибаш с черпака определена карма от общата и пристигаш. Ние Душичките обличаме не просто тела, ние обличаме роли с багаж от събития и действия, които трябва да извършим, за да дойдем тук. На доста хора свободният избор започва там, където и свършва - да не се идентифицират на личностно ниво с извършеното, с мненията си, да осъзнаят, че добри или лоши, те са същества с произход "отвъд" и е редно да си простят каквото и да са направили, щото успеят ли, ще се простили на целия свят за всички времена, което си е вече същинското развързване и началото на свободата. Иначе цаклият в драмата. И така, всички ние циклим с хиляди години. Красивото момиче, което и бил началник-лагер, не може да има деца. Тя се държи за главата и казва "сигурно съм убивал бременни жени и деца, но как съм могла?!" Недоумението и е искрено. За разстоянието от половин век и един живот душата да се люшне от садистична жестокост към нежна състрадателност, без да се налага да изтърпи съответствието на жестокостите си... как става тази работа? Според мен няма какво да се търси лично по картите. Тя не е носила тази жестокост в себе си и тогава. Имало е заповеди, имало е заспиване на съвестта, защото нормата на лудите праща в лудницата нормалните. Натрупалата се омраза в цялото общество, омразата или нетърпимостта на десетки милиони, в един момент иска да придобие физическа форма и тогава се намира един Хитлер или един Менгеле, които стават върха на копието на тази енергия. Тя не идва от тях, те само я канализират, което също е бая трудна роля. Щях да предложа да се гледат карти на садистични убийци от мирно време, но това е същото - цялото общество е виновно за тези прояви - за това, че си затваря очите за малтретирането на деца, тормозени от съсипани от труден живот родители... и всичко това, във всички епохи, защото ни е малко любовта. А за любовта е лесно да се говори, но по-късно днес като срещна тумба нахални цигани, любовта по странен начин хваща крака. Както един любим автор с мойто домово разположение и още един Юпитер в Скорпион каза веднъж - не питай за кого бие камбаната.
И за финал, един от най-близките ми приятели е един от най-добрите специалисти по холокоста в света (не е евреин). Това, което обществеността знае, е един омекчен вариант на действително случилото се. Има архивни филми и фотографии, както и свидетелски показания, които се съхраняват в държавните архиви на някои европейски страни при най-строг режим и достъп до тях имат само такъв род най-високи специалисти и политици. Взето е решение никога да не бъдат публикувани, защото съдържанието им е отвъд всяко човешко въображение и нормалност. Сега е на мода да се оспорва холокоста. Нещата стоят по коренно различен начин. Аз вярвам на онзи затворник, който е надраскал на една стена "Когото срещна Бог някой ден, Той трябва да ми поиска извинение".
А, и най-последно, Меркурий е невидим при шест от седем души, това е нормата на съвременния интелект. Видимият Меркурий, който се среща рядко, дава голям интелектуален потенциал.
