Общи и административни теми > Общи приказки. Любими. Лично творчество
Размисли и страсти - a.k.a Лаладжийница
Ali_Lun:
Кога човек е истински себе си... Кога сме себе си...
Човек преминава от състояние в състояние. Когато сме гневни сме ние,когато сме изнервени пак сме ние,когато сме уплашени пак сме ние,когато сме влюбени пак сме ние,когато сме отпуснати пак,когато сме болни пак,когато сме целеустремени пак сме ние. Въпросът е кога - в кое състояние,наистина сме истински себе си...?
Благодаря на разбралите ме и на отговорилите ми. :)
CancerSun:
Не съм добра в философстването, но ще се опитам да ти отговоря на въпроса.
Първо, не съществува еднозначен отговор на въпроса ти, защо? Защото, във всички състояния сме себе си + няколко оказани влияния от страна на другите, които сме взели като различни качества и сме съхранили у себе си.
Най-истински или НАЙ себе си (според мен) сме в началото на самия живот, когато емоциите, състоянията и болките не са ни познати, защото още не сме ги изпитали и сме малки деца, с чисти души и чисто съзнание, които те първа ще навлизат в живота на големите и океана от емоции и състояния.
Целта на живота е човек да премине през колкото се може повече състояния и изпитания, за да израсне като личност, а после да успее да затвърди себе си и новите придобити ценности и привички, на които да е верен и предан дълго време и чрез тях да осъществи вътрешна градация, която му помага да живее в мир със себе си и света.....и така до придобиването на още по-нови и нови (възгледи, ценности, убеждения), които да му помагат да расте вътрешно. А когато има градация и РАСТЕЖ (независимо дали става въпрос за човек или растение примерно) няма как да запазиш състоянието си идентично[/b], това е невъзможно. То (състоянието) ще прогресира или ще умре. Ако не се грижиш за растението и не го поливаш - то ще увехне и няма да прерасне в прекрасно растение, което да краси дома ти. Същото е и с хората. Ако човек не работи в посока личностен растеж и развитие - той няма да е способен да се развива:
а) в това, което иска
б) ще се остави на хората, които среща и състоянията, с които се сблъсква и изпада да го променят, ала тази промяна няма да е из основи, а от части и в много от случаите той дори няма да е подготвен и готов за тази промяна, защото ще му липсва чисто емоционална интелигентност.
И в много от случаите човек може да прогресира:
в) по изключително лош начин и пак няма да е НАЙ-ИСТИНСКОТО себе си Защо? Защото във всеки един момент целите, желанията се променят, и не говоря за материални такива, а за най-съкровените, вътрешни и духовни желания на човек. ТОЕСТ моят извод е: Ти си, това което си във всеки един момент, във всеки един миг, във всяка една минута и секунда. И моля те, позволи си да растеш, за да успееш да си по-доброто СЕБЕ СИ , от предходното ти (примерно от вчера).
Рени:
--- Цитат на: Ali_Lun в Август 08, 2017, 07:45:17 pm ---Кога човек е истински себе си... Кога сме себе си...
--- Край на цитат ---
На третото питие.
Иначе по 4-ти дом и всичко в него, около него, свързано с него. ако те интересува астрологически. :)
art7ess:
Когато си сам (без никой наоколо).
//всичко останало е театър (по смисъла обект-субект)
Ali_Lun:
--- Цитат на: CancerSun в Август 09, 2017, 01:59:28 pm ---Не съм добра в философстването, но ще се опитам да ти отговоря на въпроса.
Първо, не съществува еднозначен отговор на въпроса ти, защо? Защото, във всички състояния сме себе си + няколко оказани влияния от страна на другите, които сме взели като различни качества и сме съхранили у себе си.
Най-истински или НАЙ себе си (според мен) сме в началото на самия живот, когато емоциите, състоянията и болките не са ни познати, защото още не сме ги изпитали и сме малки деца, с чисти души и чисто съзнание, които те първа ще навлизат в живота на големите и океана от емоции и състояния.
Целта на живота е човек да премине през колкото се може повече състояния и изпитания, за да израсне като личност, а после да успее да затвърди себе си и новите придобити ценности и привички, на които да е верен и предан дълго време и чрез тях да осъществи вътрешна градация, която му помага да живее в мир със себе си и света.....и така до придобиването на още по-нови и нови (възгледи, ценности, убеждения), които да му помагат да расте вътрешно. А когато има градация и РАСТЕЖ (независимо дали става въпрос за човек или растение примерно) няма как да запазиш състоянието си идентично[/b], това е невъзможно. То (състоянието) ще прогресира или ще умре. Ако не се грижиш за растението и не го поливаш - то ще увехне и няма да прерасне в прекрасно растение, което да краси дома ти. Същото е и с хората. Ако човек не работи в посока личностен растеж и развитие - той няма да е способен да се развива:
а) в това, което иска
б) ще се остави на хората, които среща и състоянията, с които се сблъсква и изпада да го променят, ала тази промяна няма да е из основи, а от части и в много от случаите той дори няма да е подготвен и готов за тази промяна, защото ще му липсва чисто емоционална интелигентност.
И в много от случаите човек може да прогресира:
в) по изключително лош начин и пак няма да е НАЙ-ИСТИНСКОТО себе си Защо? Защото във всеки един момент целите, желанията се променят, и не говоря за материални такива, а за най-съкровените, вътрешни и духовни желания на човек. ТОЕСТ моят извод е: Ти си, това което си във всеки един момент, във всеки един миг, във всяка една минута и секунда. И моля те, позволи си да растеж, за да успееш да си по-доброто СЕБЕ СИ , от предходното ти (примерно от вчера).
--- Край на цитат ---
Добра си - във философстването.Благодаря.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия