Astrala
Астрология. Езотерика => Мистика => Темата е започната от: Papy в Август 14, 2013, 06:23:47 pm
-
Ще ми е интересно да прочета как гледате на нея, изпитвате ли страх, ако ви се е случвало да преживеете загуба, как се възстановявате, какво ви помага
знам, че е кофти тема, трудно говорим за най-големите си болки, но според мен колкото повече нещо се държи заключено, толкова раната по-трудно зараства
ако не ви харесва темата, ще я изтрия
-
Ми аз винаги съм си мислела, че не се страхувам от смъртта, предвид това, че загубих доста близки хора през годините и някак претръпнах. Сега преживявам Сатурнов възврат в 8-ми и осъзнавам, че май всичките ми търсения в тая насока са били породени от подсъзнателния страх от смъртта.
Не се страхувам от смъртта като смърт, а по-скоро от болката, физическата болка. Все пак има различни начини да се простиш с живота.
-
Повечето хора не си дават сметка колко дълбоко лежи тоя страх от смъртта
Иначе като си говорим на чашка - никой не го е страх
Скоро Гаури каза, че западните хора се държим истерично по въпроса
Много ми хареса това определение
-
Повечето хора не си дават сметка колко дълбоко лежи тоя страх от смъртта
Нали кастанедианците разправят, че в основата на всичко стои Той - страхът от смъртта, аууу.
Като едно егоистично същество, повече ме плашат загубите на ценни хора за мен. Не споделям - няма незаменими, напротив. За себе си по не жаля сякаш, отдавна твърдя на шега, че не съм от този свят, ма ако може да не се мъча поне. ;D
-
отдавна твърдя на шега, че не съм от този свят, ма ако може да не се мъча поне. ;D
имам силни подозрения, че тук няма земляни :D
-
Само пред лицето на смъртта разбираме, че всичко е суета
Знам, че е клише,
-
приемам смъртта като избавление, моята собствена - имам страхове единствено по отношение на обстоятелствата около края
за смърт на близък - не знам, не искам и да знам
*замислих се защо сега реших да обърна внимание на темата и да пиша по нея - тр. Марс точен съвпад К8 - един от начините за така лелеяната ректификация :)
-
Трудна тема .Когато си лице в лице със смъртта страх няма ,тялото ,мозъкът сякаш работят на съвсем друга вълна ,дори не осъзнаваш ,че умираш ,нещо като преди заспиване ,когато се унасяш не мислиш ,че заспиваш .Тя седи винаги на 1 метър от всеки в ляво горе ,поне аз така я виждам .По страшно е безсилието ,когато виждаш близък да си отива ,знаеш че той така е избрал но от някакъв егоизъм или не знам ...не искаш да приемеш фактите.Боли ,нормално е да боли и раните трудно зарастват ....после се променяш и започваш да цениш всеки миг ,всяко същество ...стига да не попаднеш в депресия ..от там трудно се излиза ...виждаш животът вън тече ,а теб те няма ,жив си физически ,но на практика все едно си умрял ....Това е моят опит ,получавам често алергичен шок от жилещи насекоми ,умирам всеки път докато отида в спешното :) и там не е сигурно ,ако закъснея ..как ще изляза ,но реагират бързо .По този повод съм мислила ,че всичко е плод на нашата обвързаност към нетрайното ,всяка материя се разпада ,а ние продължаваме да казваме мое ...от там идва и страха ,безсилието ,болката ..В този ред на мисли съм се питала ,дали ,когато някой умре там ..някъде ..горе му се радват ,ние тук се радваме когато се роди дете и тъгуваме когато някой си отиде ...казват ,че каквото е горе ,това е и долу ...но , за сега знаем само ,какво е тук и сега.
-
Раху, ти откъде знаеш къде е?
-
Кастанедски полъх. Харесва ми. :88:
-
Смъртта на близък може да ни промени не само живота, а и отношението към смъртта. На някои и собствената смърт може вече да им се стори избавление. Зависи какъв живот водиш, как приемаш фактите, както и от много други обстоятелства. Зависи от какво най-много си се страхувал - да погребеш близък или да изгубиш собствения си живот. За живота си никога не съм се страхувала, веднъж минах на косъм от смъртта, но тогава бях твърде млада и незряла, за да осъзная случилото се. Мога да кажа, че тогава в колата умът ми бе по-ясен от всякога и виждах всичко като на забавен кадър, нямаше емоция, нямаше страх. Притесних се само за близките си, мислех как ще опознаят тялото (ако загинем), защото в себе си нямах лични документи. Тогава още не бях навършила 16.
-
В последните 3 месеца си заминаха двама от най-близките ми хора. Страх ме, е че ако имам време за равносметка, както предимно мисля и говоря само, ще се чувствам неудовлетворена, че е можело повече да направя, да кажа повече пъти добра дума, да се намеся, или да се въздържа. Знам ли...
Другият ми страх е, дали ще успея да се устремя там, където искам да бъда, дали ще съм с ума си. Макар че, като видях края на другите, въпреки състоянието им, ВСИЧКИТЕ правеха връзка с някакъв невидим за мен източник, въпреки болките ,те НЕ се страхуваха.
-
Смъртта е просто трансформация. Страх ме е не от самата смърт, а от факта, че няма да мога да свърша всички простотии, които съм си наумила за тази инкарнация :72:...
-
Аз съм склонен да я разглеждам, подобно на екзистенциалистите, като единственото сигурно нещо. Всъщност какво е смъртта? Липсата на живот? Ок, но липсата на живот, като липса на съществувание, т.е. "Разстрел, и след разстрела – червеи...", или липсата на живот, като "смяна на опаковката"? ???
-
"Разстрел, и след разстрела – червеи...", или липсата на живот, като "смяна на опаковката"? ???
да де - кое е според теб?
-
Ами ... няма да бързам с проверката. :) Бих казал, че е по-скоро второто. Все пак не е ли "моментът на смъртта" въпрос на личен избор?
-
Веди то не само този момент май е лич. избор ...ама изпуснеш ли отбивката на магистралата ..после чак на следващата ...
-
Все пак не е ли "моментът на смъртта" въпрос на личен избор?
Зависи кого визираш като личност тука :)
Ако е човешкото "аз" - едва ли, древните астрослози са предсказвали времето на смъртта прилично точно, което значи, че няма избор, драснато е кога и защо
-
:) Май, май друго е дето е драснато.
-
...ама изпуснеш ли отбивката на магистралата ..после чак на следващата ...
човек трябва да е изобретателен, дори когато няма ама абсолютно никакъв шанс - говоря по принцип
в тая връзка - карала съм на магистрала на задна, добре че бяха само 200 метра
-
:) Май, май друго е дето е драснато.
кое кое :)
-
А, не си спомням. Имаше една приказка по въпроса...
-
Далеч не всички хора се раждат със "специална мисия" и да са "обществено полезни". Всеки идва тук, за да извърви своя път, да се сблъска с определени опитности, да ги изживее и в резултат на това да научи нещо.
-
Има хора, които идват на този свят и изживяват живота си по много безполезен начин. Вероятно тяхното предназначение е да бъдат "брънка" във верига други човешки съдби - на хората, с които по някакъв начин са били свързани.
От друга страна, доколко някой е изживял живота си "полезно" или "безполезно" също в голяма степен зависи от личната ни субективна преценка, ако не говорим за световноизвестни и признати от обществото личности.
-
За мен няма значение какво ще оставя след себе си, а как съм живяла. С теб имаме стелиум в един и същи знак, но в различни домове - 10ти и 5ти, нали? Оттам идва и тази разлика в нагласата. :)
Не смятам нито да влизам в книгата на Гинес, нито да вземам нобелова награда. ;D
-
....Аз лично изпитвам неудовлетвореност от това,което ще оставя след себе си и не съм съгласна да умра в близките 60 години,без да съм оставила каквото трябва.
значи според тен смисълът на живота е да оставиш нещо след себе си? аз не мисля, че е това. в този живот, всичко , което правим е от много по-голямо значение отколкото можем да си представим.
искам да кажа, че не е нужно да правиш нещо грандиозно, малките прояви на добро са достатъчни да осмислят живота.
-
За мен няма значение какво ще оставя след себе си, а как съм живяла. С теб имаме стелиум в един и същи знак, но в различни домове - 10ти и 5ти, нали? Оттам идва и тази разлика в нагласата. :)
Не смятам нито да влизам в книгата на Гинес, нито да вземам нобелова награда. ;D
Управителят на АСЦ ,участва в тази нагласа,а стелиумът я подкрепя или не .Тук има У1 в 10-ти като част от стелиума и У1 като упр.на стелиума в 3-ти :)
-
значи според тен смисълът на живота е да оставиш нещо след себе си? аз не мисля, че е това. в този живот, всичко , което правим е от много по-голямо значение отколкото можем да си представим.
искам да кажа, че не е нужно да правиш нещо грандиозно, малките прояви на добро са достатъчни да осмислят живота.
че не е нужно да правиш нещо грандиозно, малките прояви на добро са достатъчни да осмислят живота.
Кога ?!? :)
-
Кога ?!? :)
как кога? винаги :) дори парче хляб да дадеш на гладен и за теб да не е кой знае какво, за него може да е от много голямо значение.
-
как кога? винаги :) дори парче хляб да дадеш на гладен и за теб да не е кой знае какво, за него може да е от много голямо значение.
винаги
За /При кой ? :)
-
За /При кой ? :)
за всеки , който ти поиска добро, и ако е във възможностите ти да му помогнеш.
-
за всеки , който ти поиска добро, и ако е във възможностите ти да му помогнеш.
Потребност,нужда - към-,за- ,АСЦ/МЦ . :)
-
От друга страна пак някой си казва - за бедния храна и така нататък,ами то хората са казали отдавна - вместо да дадеш риба на бедния го научи съм да си лови рибата - НАУЧИ !!
Ама така е, помагайки постоянно на хора, които реално не се нуждаят от твоята помощ и биха се справили сами, ти само допринасяш за консуматорската им нагласа, а понякога дори им пречиш да научат важен за тях урок.
В такива случаи дали си заслужава вътрешното удовлетворение от помощта, която си оказал?
И тъй като темата е за смъртта, ще кажа, че няма човек на Земята, който да си е отишъл с напълно чиста съвест, все за нещо може да е съжалявал.
-
Много непрактична ми се струва философията, че смисълът на живота е да оставиш следа. И като оставиш, какво - даже няма да разбереш дали си оставил, защото вече ще си пукнал. :012: И какво те грее твоята следя в живота, тебе вече те няма. :D :D :D Смисъла на живота не е в някой бъдещ необзорим момент, той е в момента - тук и сега - да сме щастливи и доволни тук и сега. Пък дали ще оставиш следа - ами ако си бил щастлив и си се стремял към пълния си потенциал, да, вероятно ще оставиш. Ако не, поне си живял живота си по собствените си правила, а не по някакви изисквания на хората. :)
-
Тук не съм съвсем съгласна.На някой ще му навреди.Онази притча за пашкула и пеперудата.Пеперудата трябва да си пробие сама пашкула.Ако и помогна да си го разкъса,после ще поиска и да летя вместо нея. :012: ;)
в притчата пеперудата не е поискала помощта. затова написах "който ти поиска добро". може би трябваше да го подчертая , за да се набива на очи:)
-
Знаеш ли,че има хора,които искат добрините ти с маниера,че си длъжен да го направиш?
Много често срещам такива хора, но вече ги отсвирвам безкомпромисно.
-
Знаеш ли,че има хора,които искат добрините ти с маниера,че си длъжен да го направиш?Дори не им минава наум,че може да не ти е удобно или да преценяваш,че ще ти е в ущърб или на него.Дори не са се научили да попитат,а директно ти налагат задължението да го сториш и се опитват да вменяват чувство за вина,ако не го сториш. :D :D
аз затова написах
Цитат на: nerealna в Днес в 03:11:13 pm
за всеки , който ти поиска добро, и ако е във възможностите ти да му помогнеш.
т.е. не си длъжен, но
може би трябваше да добавя "и ако прецениш, че трябва да му помогнеш" ;)
-
Nerealna,хората припознават или оценяват у другите само онова,което и те носят в себе си.Ако не носиш в себе си "добро " (предполагам ,разбираш в какъв смисъл употребявам думата ) ,няма как да отвърнеш на поисканата молба за същото ,защото не знаеш какво означава или пък имаш различна представа за същото.За едни доброто е да не дават хляб ,защото би навредил на здравето и/ или е тип "мечешка услуга " ,а за други е ,защото така си съвестта ми е чиста,за други е важно да са добри с постиженията си ,за останалите -със страданията си.:)
-
Някои хора явно не разбират - Дракониада си бае каквото си знае... Съжалявам,но си е така лично според мен.Говори за някакъв пашкул - тоест зараждане на живот,а тук в момента се говори за моментите след това, отгоре на всичко се говори за подадена ръка,поискана помощ...Но тъй като нямам,по-точно не искам да пилея нерви оставям всеки да си бае квото си знае.Казах каквото имам и вярвам,че съм на сто процента прав,може и да не е скромно,но пък какво от това.
+1 :)
-
И за това не ни харесват.
Промени отношението си към същите. :)
-
:-\ :012: Как така ще сме пукнали? :D Ние не умираме. :d030:
Само се притеснявам докато съм в задгробния живот как ли ще се изнервям докато чакам следващото ми въплъщение,че не съм направила това или онова и има работа за вършене. :cheer: :012:
Невероятната мисия на живота ти, която си изпълнила, е като нищожна прашинка на нищо направено в момента, в който в по-висше съзнание, отново се съединиш с ВА. За ВА (Висшия ти Аз), твоя дълъг 80-90 годишен живот е бил няколко секунди в най-добрия случай. Освен това, при следваща инкарнация няма да помниш добре и няма да помниш достатъчно, че да знаеш дали си си постигнал в минал живот целта или не. :012:
Иначе за правенето на добро, трябва да е поискано - първо, трябва да ми е поискано, на мен (примерно), да го направя - второ, трябва да искам аз да го направя. На Сульо и на Пульо само защото са ми поискали няма да помагам до предела на възможностите си. Да не съм им бавачка, да се оправят. :85: :85: :85:
-
Промени отношението си към същите. :)
Ако на човек му причинява дискомфорт нехаресването.
За мен е важно от кого съм харесвана, а не дали съм харесвана. :)
-
... - Хубавата ябълка,Lilla, всеки я харесва !
И прасетата също. Ама ябълката пита ли я някой дали иска да я ядат прасета? :lol_hitting:
-
Ако на човек му причинява дискомфорт нехаресването.
За мен е важно от кого съм харесвана, а не дали съм харесвана. :)
е важно от кого съм харесвана
И това отношение ,което търпи пренастройване ,иначе си оставаш само с важното. :)
-
Желанието да се харесаш на всички е излишно губене на време. Освен това не е продуктивен начин за повишаване на собственото самочувствие, защото каквото и да правиш, никога няма да те харесват всички. Всеки има право да има различен вкус и да харесва различни хора и неща. Абсолютизирането води до излишно униние и депресия.
-
Нали точно моят ВА ме ръчка да действам.Там горе най-вероятно ще ми е загубено време.Без тяло и идиоти около мен какво да правя? :D :D :d030: :-* :012:
Шом ВА те ръчка, постигането на дадено нещо или стъпките към него са част от индивидуалната ти дефиниция за щастие и пълноценно използване на ресурсите. Това, което се опитах да кажа е, че не винаги живота на някой е бил пропилян само защото не е блестял някъде, може просто така да му е било кеф ;ддд
-
Нямаш право да обиждаш нито едно живо същество !
Няма да пиша наиситна повече по тази тема ,защотo всичко е свързано и става много дълго.
Ali_Lun,идеализмът е направил дупки в челата на много видни борци за свобода и чистота в отношенията ,а реалността е запазила малцина -факт! Ти четеш история,така че можеш да провериш. :)
-
Да искаш да оставиш нещо голямо/грандиозно след себе си не е работа на ВА, а на егото! Да блестиш над другите е работа на егото.
Ама моля ви се, различавайте нещата за да няма смях в залата.
Смисълът на живота не е да оставиш следа, а да БЪДЕШ СЕБЕ СИ. Всичко останало е задоволяване на личен егоизъм и напразно гонене на вятъра.
-
И това отношение ,което търпи пренастройване ,иначе си оставаш само с важното. :)
Предпочитам да ми остане важното, а не да съм харесвана от кой да е.
Нямам потребност да ме харесва човек, когото не ценя и не уважавам. Ако такива случайно ми симпатизират, по-скоро бих се замислила за себе си, с какво провокирам тази сипматия - тя не е ли вид разпознаване?
В този смисъл съм си самодостатъчна.
-
Ти па за куче-пазач го взе тоя ВА. Не, има избор, има свободна воля, но ако се отклониш, доста често заплащаш с болка просто. :)
-
Аз наистина НЕ вярвам в свободната воля.Свободната воля я изразявам само по отношение на кой цвят да ми е косата,чорапите и дали да изям един сладолед или шоколад. За истински сериозните неща нямам(е) свободна воля,защото желанията ни не винаги се случват,колкото и аргументирани да са ни в главите и сме принудени да живеем според това,което "ни се дава свише" или което си изработим.Не можеш да имаш например по собствена воля нещо свръх силите ти,защото нямаш способности да го опитомиш.Дори и да искаш да сбъркаш по собствена воля може да не ти се отдаде,за да те боли. :d030:
Нещо се отвеях,но няма да го трия. :012: :d030:
Свободната воля се изразява в това, че ти имаш свободна реакция при среща с определени обстоятелства и енергии, въпреки че тях самите (примерно планетите), няма как да ги избегнеш. Съгласи се, че примерно за едно дете има разлика - като майка му каже - Върви си чети книжката и то каже "Добре, мамо" - я прочете. Другия вариант е да реши да се заинати - "Не, не, не не" - 100 реда сълзи, накрая един хубав бой до червено, но пак не чете. После в клас ще го закъса като не е прочело книжката - негова си воля е било така да се случи. И така - хем болка, хем гадни обстоятелства.
По същия начин нивото на отработка на дадена карта може да е различно за всеки човек - и може би ако си срещала някое леке така на твоята дата, дето за нищо не става и сте с приблизително еднакъв час, тогава ще се убедиш в свободната му воля да е леке, а на теб - да си постигнала нещо. Ако не вярваш в това - как така ще се случи това, не може - нали като имате еднакви карти, би трябвало да е предречено да извършите еднакви действия. Всичко е потенциал - но как си използваш потенциала - зависи от теб, собствената ти работа, заобикалящата те среда и т.н.
Иначе за сигурност и стабилност и създаването им - виждам много родители, които страдат, защото обстоятелствата така са се стекли, че не може да осигурят тази стабилност за децата си. то е като фикс идея на тези хора, а истината е, че техните деца са коренно различни хора с коренно различни нужди, да не говорим, че ако искаш да оставиш някакъв имот занапред, не знаеш какво ще се случи с икономиката. Примерно баба ми живее в къща в едно село близо до Силистра с огромен, ама наистина огромен двор. Едно време с дядо ми като са се мъчили за това, за да осигурят сигурност на децата си, да имаш земя и къща е било нещо, което ако не те прави богат, те прави поне над средната класа. Сега тази къща и този двор почти нищо не значат - заради мястото къщата е с ниска данъчна оценка, земята вече е евтина, а ако се заловиш да произвеждаш продукция - плодовете на труда ти се изкупуват на безценица и никой изобщо няма да се залови да го прави. Но дори извън тези разсъждения, един родител трябва да възпита индивиди и те после да се оправят - а не целия му живот да е слугинстване за обезпечаване на техния живот. Обезпечаването е това, че го храниш и приютяваш у вас до 18 годишна възраст, после каквото си направи.
ПП: Казвам ти го като Слънчев Рак със Слънце в 10 дом, Меркурий на границата между 10 и 11 и ЮЛВ пак там:)
-
И аз говоря от Нод ос ЮЛВ Рак/СЛВ Козирог и асц Рак.
Луната,Луната (ти) говори и то много отчетливо и ясно ,който може да я чуе. ;)
-
Рени,недей така.Не е май Луната,а ЮЛВ в съвпад със Сириус. :012: :38:
Мдаааа....и с помощта на Плеядите и Малката мечка . ;)
-
Колко е орбисата за съвпадъците с тези неподвижни звезди?
-
Зависи от големината и яркостта на звездата.
Попадала съм на изказвания за по-тесни орбиси - обикновено 1-2 градуса при модерните астролози. Античните отпускат по-широки орбиси - от 3 до 5 градуса, в зависимост от звездата. За кралски и много ярки звезди са допустими по-широки орбиси, до 5 градуса, но зависи къде попада звездата - трябва да на ключови места в хороскопа (АС, МС, Слънце, Луна).
Във ведическата астрология накшатрите (лунни стоянки) се свързват с определени неподвижни звезди - Магха с Регулус, Ардра с Бетелгейзе, Читра със Спика, Рохини с Алдебаран и т.н.
-
Благодаря ви за включването, че отдавна ме терзаеше този въпрос. Иначе Дракс, да не би да има такива разлики, защото в някои от източниците информацията не е обновена - защото малко или много неподвижните звезди, реално се движат - бавно, но сигурно, хахаха, и позицията им, преди 100 години, примерно, не е същата като тази, която е днес.
http://www.constellationsofwords.com/ - този сайт на мен ми е удобен, защото посочва и новите, и старите позиции на неподвижните звезди. :)
-
Неподвижните звезди имат и фиксирана позиция - в Сидеричния зодиак, тя не се променя. После само добавяш прецесията, на колкото възлиза към съответния момент.
-
Съвпади с куспиди, астероиди и фиктивни точки съм изключила отдавна. Гледам какво има по ъглите и в съвпад със светилата, донякъде и в съвпад с други планети (ако например такава планета управлява някой от ъглите).
-
Сетих се, че около градуса й имам планети, с които може съвпадне, но е твърде далеч. Тя е на 14 градуса, имам Меркурий на 19 (У1,У10), нали е ярка, може да се счете, но пак големичка е орбисата. Иначе да си знам и за другите като си потърся информацията. :012: :012: :012:
-
With Mercury: Great business success, help through influential people, worries unnecessarily, associated with the Church, physical defect through accident. [Robson*, p.209.]
За сега потвърждавам за притесненията, големи филми създавам с тях, накрая за нищо. :012: :012: :012: Още бизнес не съм праивла да знам дали ще успее. А за влиятелни хора, да, напоследък ми помгат, но по принцип съм човек, който рядко ще поиска помощ. :)
Има една друга, сега видях, точен съвпад с Луната ми, в Опашката на Орела - пак й викат Денеб, но не този яркия Денеб, който е в Лебед (звездата, на която казвам г**а на лебеда, защото е нарисувана точно там): According to Ptolemy the influence of Aquila is similar to that of Mars and Jupiter. It is said to give great imagination, strong passions, indomitable will, a dominating character, influence over others, clairvoyance, a keen penetrating mind and ability for chemical research. It has always been associated with the sign Scorpio, and by the Kabalists with the Hebrew letter Vau and the 6th Tarot Trump "The Lovers." [Robson*, p.29.]
Това е 100 про вярно за мен, особено за това, че имам доминантен характер и огромна воля. В края на краищата, винаги става както аз искам, особено за контрол на чувствата, че нали е точен съвпад с Луната. Ако си намисля да избия или контролирам нещо, ще стане за не много дълго време. :)
-
Може и да има такава тема в астрологичния раздел (сещам се, че преди време сме коментирали), потърсете в архива преди да пускате нова. А тук се отплеснахме с офтопици, ще трябва постовете да се местят.
-
За смъртта се говори като общо понятие, но има различни видове смърт - такава, дошла с времето си, ненавременна, бърза, мъчителна, нелепа... Който я е срещал отблизо знае, че различните видове смърт оставят различен отпечатък. Чудно ми е, има ли някаква вселенска справедливост, която да определя тия неща или както изглежда - май няма?
Извинявам се, че повдигам тази тема - изглежда, че е от транзита на Марс / Сатурн към наталните им позиции в 8-ми..
-
Интересно ми е хората, които се страхуват от собствената си смърт какво имат в хороскопа и съм наблюдавала не плутонови, а сатурнови аспекти със светилата.
опозиция Сат-Слънце и секстил сат-луна - не ме е страх, даже вече съм си дала указанията на брат ми. Само да се случва бързо - не мисля, че мога да изтърпя нещо от типа на изтезание. Някакъв вид залежаване преди смърт ... нямам идея, а и не искам да имам. Като дойде време да си ходя, нека е набързо - няма значение как - важното да е бързо.
-
За смъртта се говори като общо понятие, но има различни видове смърт - такава, дошла с времето си, ненавременна, бърза, мъчителна, нелепа... Който я е срещал отблизо знае, че различните видове смърт оставят различен отпечатък. Чудно ми е, има ли някаква вселенска справедливост, която да определя тия неща или както изглежда - май няма?
Извинявам се, че повдигам тази тема - изглежда, че е от транзита на Марс / Сатурн към наталните им позиции в 8-ми..
Таня, каква точно справедливост имаш предвид? Нали не си мислиш, че някъде там седи някой и кара по списък - този ще го накажем, този няма, този ще си удави, онзи ще го блъсне кола, това дете сега това, а пък онова нещо друго.
Та, за каква справедливост питаш?
-
Аз много,много се страхувам от смъртта-от моята собствена,от това да загубя най-близките си,да загубя тези които обичам.Мъка ми е как ще се мре...
-
Таня, каква точно справедливост имаш предвид? Нали не си мислиш, че някъде там седи някой и кара по списък - този ще го накажем, този няма, този ще си удави, онзи ще го блъсне кола, това дете сега това, а пък онова нещо друго.
Та, за каква справедливост питаш?
Въпросът ми беше риторичен, пък и малко се отплеснах, но в 2 през нощта е така :).
Исках да кажа, че има различни видове смърт и е нормално отношението ни да е различно. Едно е някой да си отиде на 80, тихо и спокойно, друго е смъртта на дете и така нататък.
-
Въпросът ми беше риторичен, пък и малко се отплеснах, но в 2 през нощта е така :).
Исках да кажа, че има различни видове смърт и е нормално отношението ни да е различно. Едно е някой да си отиде на 80, тихо и спокойно, друго е смъртта на дете и така нататък.
не забелязах, че са среднощни мисли, сори :)
в този ред на мисли, отношението ми е едно и също - дошло е времето, душата е взела решение и си е отишла. Тежко е на околните, но мисля, е трябва да подхождаме по-философски. И вместо да тъжим за отишлите си, да обърнем внимание на тези, които са все още тук.
-
Един цитат по темата от Стивън Кинг - "Децата се учат да живеят, възрастните се учат да умират" :).
-
Как мислите, дали когато умрем, ще можем да се срещнем на онзи свят с душите на домашните ни любимци?
Душата на животинките е част от колективната душа на даден вид животинки, а тя самата е част от Духа на Земята. Как мислиш дали ще я срещнеш?
Ай стига с тъпи въпроси! Хиляди пъти из форумите сме ги обяснявали тези неща!