Astrala
Астрология. Езотерика => Мистика => Темата е започната от: Satin в Август 21, 2013, 10:09:17 am
-
Вярвате ли, че има нещо по-висше от нас, че има Бог. Какво е усещането ви за Него.
-
Ние сме божествени създания, проблемът е, че търсим обяснения чрез разума, което е безмислено и непостижимо
Всички казват, че Бог е висшия разум, но според мен е висша енергия, част от която има у всеки от нас
-
Много ми харесва оная притча дето човек и Господ се срещат на брега на морето. Господ казал:
- виждаш ли тези стъпки по пясъка-това са твоите стъпки как си вървял през живота. Виждаш ли втората следа-това са моите стъпки, защото винаги съм бил с теб
- а защо, Господи, има само едни стъпки в най-тежките ми моменти, защо си ме изоставял?
- в най-тежките моменти те носих на гръб, затова се виждат само моите стъпки
-
"Помощта" на Бог е по-скоро в качествата, с които са "екипирани" по рождение различните създания, за да се приспособят към средата в която живеят.
аз пък мисля, че си има истински ангели - пазители, или пък светци, които помагат на хората, или каквото и да е там- нематериално нещо
-
Отчаянието...не е ли въпрос на избор как гледаш на някаква ситуация?
Например дете като се разболее, не си мисли, че ще умре, или че никога няма да оздравее, не се депресира и не се отчайва
Голям човек при някакво по-тежко заболяване лесно губи почва
Защо е така според вас?
Само защото детето не предполага какво може да му се случи?
Или тъкмо обратното-много добре знае, но също знае, че не е толкова страшно?
Отчаяние е да не виждаш изход. А изход винаги има, винаги
Може да е с компромиси, може да се забави човек, докато го намери, може да се наложи да потърси помощ, но има начин да се излезе от блатото
А дяволът няма нищо общо с тая работа, според мен
-
Понякога е добре човек да ревизира очакванията си, защото нереалистичните очаквания водят до много разочарования
Ако хипотетично поискам Джони Деп да се влюби в мен, ама много силно искам, то със сигурност може да стигна до дълбока депресия
А любов-че кой отдава лпбов безрезервно наши дни?
Но да-има доза истина
-
Ние сме божествени създания
не е много ясно какви създания сме точно, още по-малко доказуемо
проблемът е, че търсим обяснения чрез разума, което е безмислено и непостижимо
стига бе, това ти ли го изписа - а, като как го "усещаш"
Сатин, ти не отдаваш ли любов като цяло, не виждаш ли красотата около себе си ? Понякога е добре човек да си разбере кривините, за да не съди другите хора, а и себе си прекалено строго. :D
нали не казваш, че така лесно си "забравила" докато си пребивавала в "зоната"
Отчаянието...не е ли въпрос на избор как гледаш на някаква ситуация?
не, не е - викат му изначална характеристика, заложености, гени и прочие
иначе на теория и аз съм бяла и добра, а около мен ... светлина
-
Какво общо има "бяла и добра" и отчаянието?
В някои области разсъжденията са изключително противопоказни-това го написвам аз, и ако трябва-пак ще го напиша
Само забележи в колко религии има практики с цел-да не се мисли: медитации, концентрации, какви ли не
И една от причините е, според мен, че мисленете не само не помага, ами и пречи на единството с...каквото си избереш да го наричаш-вътрешен аз, божествено начало, и т.н.
-
Вярвате ли, че има нещо по-висше от нас, че има Бог. Какво е усещането ви за Него.
аз му викам съдба, предопределености и предпоставки, че не вярвам в богове, освен в гръцките ;D
-
Какво общо има "бяла и добра" и отчаянието?
В някои области разсъжденията са изключително противопоказни-това го написвам аз, и ако трябва-пак ще го напиша
Само забележи в колко религии има практики с цел-да не се мисли: медитации, концентрации, какви ли не
И една от причините е, според мен, че мисленете не само не помага, ами и пречи на единството с...каквото си избереш да го наричаш-вътрешен аз, божествено начало, и т.н.
с последното съм в синхрон
по повод първото изречение - ми не мисля, че съм "бяла и добра" в пределите на общоприетото лицемерно поведение, тоест не се вписвам в рамката на обществото, което образно представено ме подхвърля от един ъгъл към друг, студено и безжалостно - в същото съотношение както аз към него
-
Исках да кажа, че това, че някой не е влюбен до уши щастливо, не означава че не носи в сърцето си любов, за да прави изявления от сорта, че няма любов. Човек може да прави с любов много неща и да се радва на красивите неща без да е влюбен. Защото любовта, която изпитва е на първо място олицетворение на вътрешния му свят, на неговото творческо начало. :)
а аз казах каквото написах по-горе и продължавам да подкрепям
теории много - дайте да се фокусираме върху практиките, особено тези, лично преживените
-
Исках да кажа, че това че някой не е влюбен до уши щастливо, не означава че не носи в сърцето си любов, за да прави изявления от сорта - няма любов. Човек може да прави с любов много неща и да се радва на красивите неща без да е влюбен и то защото любовта, която изпитва е на първо място олицетворение на вътрешния му свят, на неговото творческо начало. :)
Не си спомням, но се обзалагам, че нямаш подчертавка вода и отношения луна/венера-плутон
И аз мисля като теб, но за хора с по-интензивни емоции и нужди, това е трудно постижимо
-
Винаги съм имала усет и "антени" за красотата, дори и когато не съм влюбена.
Това пречи ли ти да се отчайваш :)
-
Отчаянието...не е ли въпрос на избор как гледаш на някаква ситуация?
Например дете като се разболее, не си мисли, че ще умре, или че никога няма да оздравее, не се депресира и не се отчайва
Голям човек при някакво по-тежко заболяване лесно губи почва
Защо е така според вас?
Само защото детето не предполага какво може да му се случи?
Или тъкмо обратното-много добре знае, но също знае, че не е толкова страшно?
Отчаяние е да не виждаш изход. А изход винаги има, винаги
Може да е с компромиси, може да се забави човек, докато го намери, може да се наложи да потърси помощ, но има начин да се излезе от блатото
А дяволът няма нищо общо с тая работа, според мен
Защото за детето света и въобще всичко ,заобикалящо го е ...мама.И когато мама я е " нямало" (поради ред причини) ,когато трябва ,"голямото дете" губи почва под краката си.
-
Майките със сигурност имат пръст в цялата работа
Ама може ли пък на тях да хвърлим изцяло вината
-
Тук няма вина ,а естествена фаза в развитието на човека.Човек не се ражда с его (Слънце) ,а го изгражда в годините с помощта на Марс,Меркурий ,Венера ,така отделяйки се от мама .Затова като малки ,всичко свързваме с мама,с "вътре" ,отвън ни е непознато и даже да ни е тъмно с мама,то е нейното тъмно и не се страхуваме ,но станем ли его,вече е "нашето "тъмно и тогава започват страховете.Луната -тя движи този процес . :)
-
Майките със сигурност имат пръст в цялата работа
Ама може ли пък на тях да хвърлим изцяло вината
-------------------
Тук няма вина, а естествена фаза в развитието на човека
.....
да, със сигурност има връзка с първите инстинктивни 7 години отдадени на Луната - ония спрягани така често, че чак превърнали се в проформа изказване и олекотени от което, за съжаление обаче съвсем валидни и определящи
нали все нещичко сме попрочели по психология:)
-
Не само първите седем ,а всеки следващи ,защото има хора и на 35г ,които все още не са се "отделили" от мама и в пряк ,и в преносен смисъл,така че усещането за Бог,по-висша сила и други такива при същите е все още ...мама.Факт!
Не напразно Слънцето е в знака Лъв ,следващ дом ,огнена стихия ,5-ти дом. :)
-
Исках да кажа, че това, че някой не е влюбен до уши щастливо, не означава че не носи в сърцето си любов, за да прави изявления от сорта, че няма любов. Човек може да прави с любов много неща и да се радва на красивите неща без да е влюбен. Защото любовта, която изпитва е на първо място олицетворение на вътрешния му свят, на неговото творческо начало. :)
а аз казах каквото написах по-горе и продължавам да подкрепям
теории много - дайте да се фокусираме върху практиките, особено тези, лично преживените
Abroad,това е интересно съждение ,какво точно визираш под "лично преживените" ? :)