Astrala
Астрология. Езотерика => Мистика => Темата е започната от: Papy в Септември 18, 2013, 10:21:41 pm
-
Има една битка, с едни много гаден, коварен, неуморим и подмолен враг
Цял живот се води, няма нито час почивка, няма съюзници, или поне - не много
А когато ги срещаме, не го разбираме
И на всичко отгоре дотса учения ни казват "обичай го тоя враг, прощавай му"
Но прошка не трябва да има, нито почивка, нито временно примирие, той умее бързо да се възползва, да отрязва пътищата назад, да скарва добри приятели и да осуетява нови, може да те накара да забравиш години от живота си, или да ги видиш по изкривен, нереален начин
Още мисля дали може някак човек да е победител, но не посмъртно
-
Кой е този враг?
Стигнах до извода, че най-големият и безмилостен враг на човека е самият той. Да се пребориш със себе си е най-голямата битка.
-
Това същество винаги те дебне да свалиш гарда, и да те постави в ситуация да видиш колко си жалък
Казвала съм, че не мога да завиждам, но има едни хора, към които изпитвам завист - тези, които никога не го виждат това гадно същественце
Използва всякакви трансформации и всякакви твои слабости, даже и такива, които не знаеш, че имаш
Хрумва ми, че тези, които живеят екстремно, всъщност искат да намерят къде живее този враг, да могат да се изправят очи в очи с него, и евентуално да го сразят
Но според мен само се залъгват, той е много по-хитър и от най-изобретателните методи
-
За минута ще позволя звярът да победи и ще позлорадствам-природата винаги е в равновесен хаос, може и повечето да се сетите по какъв повод го пиша, но идеята ми е, че когато някой се самозабрави, някоя сила се грижи да си припомни кой е и колко си тежи на мястото
-
Мхм ;D
Всяко действие си има равно по-големина и сила в противоположната посока противодействие е казал Нютон :)
Нищо не остава без последици, просто е въпрос на време.
-
Да, затова и избягвам да се тваря, когато някой ме нарани някак-кръговратът не признава "величия", "авторитети"
Както и да отмъщавам, има кой да държи везните-това не по конкретния случай, по принцип го казвам
-
природата винаги е в равновесен хаос, може и повечето да се сетите по какъв повод го пиша, но идеята ми е, че когато някой се самозабрави, някоя сила се грижи да си припомни кой е и колко си тежи на мястото
Така е, нищо че доста хора се съмняват. Повода не го знам, а и не ми е важен, сигурно пак някоя форумна шитня, но си важи във всички сфери на живота.
-
Най-дългата битка е може би с Егото ,толкова е коварно ,че май то ни вкарва в много ,,филми,,
-
Най-дългата битка е може би с Егото ,толкова е коварно ,че май то ни вкарва в много ,,филми,,
Мда...:)
-
Естествено най дългата битка е вътрешната,със себе си,борбата на вътрешните противореъия .От външните врагове и битки можеш да избягаш рано или късно,от вътрешните -не,това е главната и голяма битка,за арабите това е големия джихат,външните битки са малък джихат .Дори за фанатици като тях/джихат означава свещена война,война за вярата ./По лесна е борбата като се използва смирението,смаленото его,смалява вътрешните проблеми,става по лесно овладяването им .
-
И аз не съм против егото,само казвам че ако егото е Слънцето в астрологията,правя сравнение с поправката на ел. крушка например-спира се тока и тогава се поправя фасонката или се сменя крушката .Силното его е безусловно необходимо в борбата за оцеляване,но за да е силно.трябва техническа поддръжка,която се прави на спрян ток ,със смирението не трябва да се прекалява,в манастир,затворено общество може,но в социум където правилата се определят от най агресивните,т.н.амбициозните смиреният ще бъде смачкан,в Америка им викат лузъри .Аз например преди до последно отстъпвах,когато минат границата бях готов да убия,но разбрах че не показвам границата което е грешка,има хора които не усещат границата,за тяхно добро трябва да им се покаже,човек трябва да умее да изръмжи когато трябва да ухапе,преди да се е наложило да убие.
-
има хора които не усещат границата,за тяхно добро трябва да им се покаже
Абсолютно вярно!
-
Има хора, които са си хем с акъла, хем имат здраво его, хем добре са си очертали собствените граници, но същевременно ни най-малко не зачитат чуждите. Но това вече е друга диагноза. :)
-
Егото според мен си е много добре - глупостта,необразоваността е коварна. :)
Глупостта и неразумността, бих казала аз.
Има много образовани, но глупави, прости, неосъзнати хора.
-
Лично за себе си съм стигнала до извода, че понякога е по-добре да имаш насреща глуповат, но добър по душа човек, отколкото образован, интелигентен, но зъл и с черна душа. Срещала съм и от двата типа.
-
темата малко се измести - не става въпрос колко са лоши хората, а колко е лош всеки сам по/за себе си, мислете върху това, оставете за момент околните
-
И това е вярно - всеки от нас може да бъде на себе си враг.
Но не можеш изцяло да си заличиш егото - минаваш в категорията безгръбначни. :)
-
На всички нас ни е даден разум. Но също така е факт, че някои хора по си дават сметка за постъпките си, а други - не. Това от какво зависи - от егото, интелекта, нивото на съзнание?
-
Последното - Lilla. :)
Но иска ми се да се върна на липсата на смисъл от всичко това,както казах винаги ще има добро и зло,правилно и неправилно... Мисля,че трябва да спра тук.
Винаги ще има добро и зло, черно и бяло, правилно и неправилно от гледна точка на човешкото общество. Но както и други съфорумци са отбелязвали, такова понятие от вселенска гледна точка (на Абсолюта) няма. Има невидими закони, на които всички ние се подчиняваме, но рядко ги осъзнаваме. Животът си върви, всеки човек се фокусира върху някакви приоритети и рядко се спира и се замисля къде е влязъл в противоречие с висшите (духовни) закони, с каква мисъл или действие е разлюлял махалото.
-
И питам - щом Бог има всичко и може всичко,защо ПРОСТО не даде на хората това,от което имат нужда и всички да живеят в блаженство ?
Би било прекалено лесно и просто... и скучно, не мислиш ли? :)
В крайна сметка защо сме Тук? Според повечето духовни учения не сме дошли само да се наслаждаваме и да се забавляваме, а да научим определени уроци посредством най-различни опитности, да добием познания, да се усъвършенстваме.... и блаблабла....
-
Lilla - Според мен на Бог не би му било трудно да ни научи на всичко без усилия. А за другото - ами не,не би било скучно,защото Бог може да предостави безкрайно разнообразие... И като стигна да тези мисли се чувствам много особено... :)
Ами пусни Му рекламация, друг начин аз не виждам. :012:
-
Това беше шеговито, не ми се връзвай. :)
И на мен много неща не ми харесват - глобално и индивидуално. Глобалното няма как да го променя, върху индивидуалното се опитвам да работя.
А по въпроса за Егото - човек ако е изцяло заличил егото си, трябва или да се е възнесъл приживе, или умрял. ;D
-
Само ако Му пука за тази планета и ако със самозатриването й се наруши някакво равновесие, в по-глобален мащаб.
Форми на живот във Вселената колкото искаш, поне така се предполага...
-
За по-еволюиралите форми на живот, сигурно сме като мравки - защо да им пука толкова за нас? На нас пука ли ни за по-нисшите видове - като гледам неособено. Проблемът е, че повечето хора считат, че сме на върха на еволюционната пирамида, ама изглежда не е така...
-
Голямо его-големи проблеми,малко его-малки проблеми.Говорих за смирението... :D,преди десетина години чух за един бг млионер че фалирал.останали му само някакви си жалки 2-3 милионанаправил опит за самоубийство,едва го спасили,с тези пари кое понапред :D :D :D
-
А за голямо его големи проблеми, малко его - малки проблеми, изобщо не съм съгласна. Въпроса е колко е степента на осъзнаване, интегриране и разбиране как да се използват талантите. Егото е това, което ни държи "със всичкия си" - ние сме сбор от някакви енергии, като дъга и егото е пирамидата, по която минава светлината, за да се превърне в една единствена - бяла светлина. Малко его имат психо болните - там стената нещо се е счупила - а по моя преценка те си имат големи проблеми. :012: :012: :012: Идеята на този живот е да сме по средата - да комуникираме с общия информационен поток, който ни заобикаля като "разтопяваме" себе си и се вливаме с другите, но и да сме достатъчно интегрирани. То даже самите астрологически домове са така - вЕрно има домове, посветени на себеизвисяването, където трябва да се слеем с общите процеси - 11, 12 особено, но това не прави 1 и 2 по-малко божествени, а те са свързани точно с устанвояването на граници.
Относно добротата и тем подобни глупости - все повече се убеждавам, че повечето хора изобщо не заслужават. Не заслужават да се съобразиш с тях, не заслужават да им спестиш болката - защото се държат като боклуци и реално са боклуци. Та от криворазбрана доброта до сега съм изяждала само ... ... (попълнете си празните места). Добър, саможертвен и себеотрицателен трябва да е човек с близките си. Другото е губене на време. Някога, до съвсем скоро, ми се искаше да съм добър човек, но наккрая за кво - за да ме тъпчат и да не ме признават ли - няма такъв вселенски закон, според който само добро трябва да правиш. Действаш според изконната си природа - такава, каквато е дадена. Обслужваш и другите, и егото си. Иначе няма как да стане, ще се провалиш. ;)
-
Имал съм предвид че егото определя мерната еденица , мащаба на субекта,,,аршина,, с който мери себе си и другите.Доколкото знам в процеса на съзряване детето се учи да се самоопределя,сравнявайки се с другите .По време на тоя процес ,който е относителен и субективен се добива самочувствие,усещане за собствена стойност в социума /този процес при животните определя йерархията в групата,дори при тях това не е просто градация по физическа сила,а е компилация от всички качества/.Придобил такава една представа за степен и големина на лична сила индивидът сравнява другите по собствената-кои са над него,кои- под него в йерархията .Като при животните ранга,големината на егото постоянно трябва да се доказва,процесът е динамичен,така че индивида с по голямо его си поставя и по големите задачи в групата с които да се докаже .Шефовете в групата са тези с голямото его,имат самочувствието да поемат главната отговорност за успеха,но и за провала .Това обяснява защо вдигат летвата по високо-успехите които постигат трябва да са по големи от тия на другите,но и провалите са по големи .Тъндър,добър и пожертвувателен понякога не трябва да си и с близките-примерно близък роднина е пияница,неспасяем-иска ти пари-това е наливане на вода в каца без дъно,да не споменавам за наркомани в семейството .Една от божиите заповеди е не убивай-жертвайки се човек се самоубива,самоубийството е вид убийство .Така че за неспасяемите случаи отговорността си е лична тяхна .
-
Е, Опозит, аз за близки имам предвид емоционално близки - кютюк пияни роднини, а пък особено наркомани, няма начин да са ми близки емоционално просто. За мен кръвната връзка нищо не значи, ако не е подплътена с определено отношение. Означава, може би, че душите ни се срещат, за да научат нещо заедно, но никой не е казал, че с роднини трябва да се имаме и да се търпим и това е идеята на родството. Достатъчно съм се нагледала на роднини, които предават роднини, даже братя и сестри - да се карат за имоти, да се прецакват и да се бият като улични кучета за кокали. Такова отношение никога няма да търпя. В личния ми казус - изрязала съм баща ми, както и цялата му рода, от живота ми именно защото поведението им беше разочароващо и неподобаващо дори и за някой далечен познат - толкова грозни постъпки.
Иначе за мен лично сравняването с другите е признак за слабо его, болно его. Единственият човек, с който трябва да се сравняваш, си ти преди. Ако с друг се сравняваш - това са комплекси. Комплексът не е изконна част от егото, той е негова болест. Казвам това, защото психологически деифнирано, егото е границата, която начертаваш - от която започваш ти, а свърват другите. Бебето се осъзнава като отделен индивид постепенно като осъзнае, че вече майка му не винаги е там, когато то има нужда, те вече не са едно цяло. Така, че ако егото е границата, от която започвам АЗ, какво да правят постиженията на другите в тази граница, че да отговарят за самоопределението ми. Процеса, напротив, за мен е точно обратен - не можеш да се наложиш, докато се сравняваш с другите - в сравнението ти губиш границата си с тях. Дадено постижение не е фактор за формиране на здраво его, а здравото его е фактор за дадено постижение. Идеята на цялата тази история не е да имаш повече, отклкото имат другите, а да имаш това, от което се нуждаеш. И когато опре до его това означава - дори и да го вземеш от ръцете на някой друг.
-
Както ембрионът расте и се развива в майката,така психиката расте и се оформя в социума,за мен тя има ян компонента-Егото,Слънцето и ин компонента-Луната .Егото като ян,носи мъжки характеристики-сила,борба,съревнование,лидерство-затова мисля за Егото съревнованието/а това е нищо друго освен сравнение с другите/,борбата са му естествени характеристики,границите му се оформят именно в сблъсъците с Егото на другите,за комплекс и болно Его може да се говори,когато амбициите,желанията,височината на летвата които си поставя не отговаря на реалните му възможности за постигане,егоист пък е този който е концентриран в/у собственото его извън нормалното ,несъобразяващ се с Егото на другите.
-
Мисълта, че си стъпкан, идва от егото
Примерно как можеш да стъпчеш водата
-
Как трябва да бъде възпитавано егото, какво конкретно се прави?
-
А трябва ли да позволяваме на всеки сульо и пульо да ни тъпче, за да докажем, че добре сме си възпитали егото и че нашата реакция на съпротива не идва от Егото? То и желанието да докажеш нещо, на себе си или на другите, също идва от тоя страшен и могъщ звяр - Егото. :D
-
Както ембрионът расте и се развива в майката,така психиката расте и се оформя в социума,за мен тя има ян компонента-Егото,Слънцето и ин компонента-Луната .Егото като ян,носи мъжки характеристики-сила,борба,съревнование,лидерство-затова мисля за Егото съревнованието/а това е нищо друго освен сравнение с другите/,борбата са му естествени характеристики,границите му се оформят именно в сблъсъците с Егото на другите,за комплекс и болно Его може да се говори,когато амбициите,желанията,височината на летвата които си поставя не отговаря на реалните му възможности за постигане,егоист пък е този който е концентриран в/у собственото его извън нормалното ,несъобразяващ се с Егото на другите.
Опозит - разликата е голяма дали се съревноваваш за трофей или за нещо, което ти е изконно необходимо. Задоволяване на изконните нужди е по Луна, противоборството е по Марс и нито един от тях не е егото - егото ти е асцендента, а не Слънцето. Слънцето е Аз-ът. Слънцето не е образа, който си изградил за пред другите и който смяташ, че си и който не желаеш да променяш - Слънцето е набор от характеристики, които имаш, независимо дали ги искаш или не. Те могат да са съзнателни и подсъзнателни. А подсъзнателно его няма как да има - самото его предолага да живее в съзнанието, това е цялата му идея. В този ред на мисли, не знам как мога да се съобразя с егото на някой друг, малко невъзможно ми се струва - значи представи си ти си в пустиня с някой и двамата вече сте на умирачка от жажда и намирате една глътка вода - изконно нужна и на двама ви - как така ще се съобразиш с него - то ти ще умреш, ако го направиш. Но можеш да се съобразиш с Аз-ът на другия, това е рзлично - вече в неговата комплексна душевност, да не си позволяваш да го нараняваш, да уважаваш изборите, които прави той - това не е съобразяване с егото му, а с нещото много по-сложно.
Иначе, да усещането, че си тъпкан, както каза Папи, идва от Егото - но то не е възникнало просто ей тъй, да го има, то е сигнал занещо - въпроса е първо да се разбере дали е от болно его (в което можем да изживяваме обществените изисквания като наши нужди) или става въпрос за истински нужди. Ако са си 100 про мои нужди, естествено, че ще ги задоволя, това осигурява съществуването ми като индивид на материално и духовно ниво и не виждам нищо лошо в осигуряването. В крайна сметка изкуственото подхванване на по-слабите противоречи на всякаква естествена еволюция на нещата. Силните и приспособимите оцеляват, така е и в човешкото общество.
-
И на мен може да ми се иска да ми поникнат още приживе ангелски криле, ама туй означава все да си прецакван от себеподобните хомо сапиенс. ;D Така че битката с Егото ще я оставя за някой друг живот и по-съвършен свят.
-
И на мен може да ми се иска да ми поникнат още приживе ангелски криле, ама туй означава все да си прецакван от себеподобните хомо сапиенс. ;D Така че битката с Егото ще я оставя за някой друг живот и по-съвършен свят.
Хаххха Лили, ще ти разпердушинят перцата и накрая като голо пиле ще останеш - че ще те и изяждат, мммм ангелско крилце - по-вкусно звучи от пилешкото. :012: :012: :012: :012:
-
Съвършенството не е за тоя свят, не и за това общество.
-
Свършенството е за оня свят, а за този никога не е било, в никоя историческа епоха и никога няма и да бъде. ;)
-
Разбира се, не искам да кажа, че тук, на Земята, не трябва да се стремим към личностно усъвършенстване. Но ако станеш почти съвършен, повечето хора просто няма да те разберат - мнозина от тях от елементарно възпитание не разбират, да не говорим за висши добродетели. В този смисъл съм съгласна, че егото е защитен механизъм, в голяма степен се свързва с нашата идентификация спрямо себеподобни и не може без него.
-
Не става въпрос за съвършенство
Колкото си по-забатачен в човешките страсти и неволи, толкова си и по-потдатлив на такива атаки, тоест - този, който не му пука, никой не го и унижава, защото не получава в резултат никакво чувство за успех и надмощие. Колкото и да са смотани хората, запазват някакви инстинкти, които им подсказват ти потенциална жертва ли си или потенциален ловец, така да го кажа
Така че да държиш егото за юздите може да се усети съвсем благодатно и осезаемо
Малко в страни от егото, но за пример - аз съм много гневлива по натура. И всеки път като си позволя да се вбеся, винаги се намира с кой да си изпробваме дяволите. И обратно - ако съм спокойна, никой не ме закача, независимо от ситуациите
Али, най-лесно е да кажеш - всичко е неправилно, но това не означава, че имаш становище, а само, че може би, евентуално, ако имаш късмет, може да стъпиш на пътеката на търсенето
-
Малко в страни от егото, но за пример - аз съм много гневлива по натура. И всеки път като си позволя да се вбеся, винаги се намира с кой да си изпробваме дяволите. И обратно - ако съм спокойна, никой не ме закача, независимо от ситуациите
Като се замисля, и при мен го има - външно изглеждам много търпелива, мога да търпя продължително, но вътрешно съм нетолерантна. И често ми се явяват хора и ситуации, които си правят "закачка" с прага ми на толерантност.
-
Същото е с егото-колкото по-малко ти сам си позволяваш, толкова по-малко си позволяват и другите спрямо теб
Няма двубой, ако единият не играе
-
Тъндър ,това което съм писал е от прима виста,точно се чудех как да комбинирам границите /по Сатурн/ с Егото.което имах за Слънцето .Наистина по правилно е Егото да е по Асц,защото това е лицето/личността,смисъла на която е само в Показването на другите,фасадата,в която има елемент на граница .Слънцето /съзнанието/ пак участва,защото какъв Асц/,Изгрев/ ще е без Слънцето,споменатите съревнование,борба присъстват пък,заради знака овен и 1 дом свързвани с Асц. .Обобщено Егото излиза като частта от Съзнанието която показваме и с която влизаме във взаимоотношения с другите.Присъства и Земята чрез хоризонта,границата Земя/Небе-егоизмът има материален,земен характер също .Съвършенството е идеал,посока,ако го достигнеш-свършен си.Свършенство :D/сега прочетох Тъндър и тя така го определила,пак синхронизми/
-
Що пък егото да е по Асц. Той лицето което показваме, което другите виждат, но егото е по Слънцето
-
А може и по триадата Слънце-Луна-Сатурн да го разгледаме. Светилата определят нашата идентификация, себеусещане, Сатурн определя гранците, а не е ли Егото това, което се идентифицира посредством граница с външния свят? Ако няма ясно дефинирани граници, Егото как ще се самоподхранва? Егото борави с категории, сравнения, летви и стандарти - те са ни нужни дотолкова, доколкото да определим докъде сме ние и откъде вече не сме. Кое ни кара да се чувстваме уникални, посредством какво се разграничаваме и изграждаме личната си идентификация?
-
Още ще го мисля това Его,сега пък се змислих в/у израза,,Човек е голям,колкото големи са мечтите му,,стандартно мечтите са по 11 дом,най високите цели-по МЦ .Личното ми мнение е че психологията като наука въобще не е добре разработена,понятията като дух/душа са размити,докъде е религия,докъде наука не е ясно .
-
В интерес на истината, пет пари не давам за чуждо его. Последното нещо, което ме вълнува, е на кой колко му е голямо егото. По-важно значение за мен имат човешките мотиви и постъпки - спрямо тях реагирам, а не спрямо егото. Но егото стои в основата на нашите постъпки. Само по себе си то е абстрактна категория, но обуславяща конкретни поведенчески модели.
-
но егото е по Слънцето
Тцъ! Слънцето е Духът ти, въплъщението му тук. Слънцето е божествената частица вътре в теб. Егото не свети, свети душата ти! :d030:
-
Мисълта, че си стъпкан, идва от егото
Примерно как можеш да стъпчеш водата
Примерно как можеш да стъпчеш водата
С вода.
-
Не съм съгласна! И друг път сме водили този спор, но аз продължавам да не съм съгласна.
Реално от хелиоцентрична гледна точка Слънцето бележи пътя на духа в материята. При условие, че всяка една религия и учение обозначават духа със светлината, то ми е мега непонятно защо аджеба свързвате Слънцето с егото, при условие, че егото е продукт на материята... Изберете си друга планета за тази цел :d030:...
-
Не съм съгласна! И друг път сме водили този спор, но аз продължавам да не съм съгласна.
Реално от хелиоцентрична гледна точка Слънцето бележи пътя на духа в материята. При условие, че всяка една религия и учение обозначават духа със светлината, то ми е мега непонятно защо аджеба свързвате Слънцето с егото, при условие, че егото е продукт на материята... Изберете си друга планета за тази цел :d030:...
защото разбират думичката "его" по различен начин.
-
чрез егото духът се ''материализира'' и се приспособява към материалния свят
Е, именно. Ама ако Слънцето е Духа, то няма как и да е егото. Не може да бъде и двете. Все едно да кажеш, че черното е и бяло - не става. В един друг смисъл става, но това е съвсем друга тема.
Има си материални планети, но Слънцето не е от тях. То е символ на много неща, но те са свързани с духа и духовното. Еквивалента в материалният свят според мен е Сатурн - границите, твърдото, материята.
-
Пак да повторя или по-скоро допълня - духът се материализира чрез егото,тоест слънцето,моментът на раждане...
Човек се идентифицира в света като отделен индивид с уникални характеристики посредством егото. Духът е безличен, за него няма "твое" и "мое", за него е важна цялостта, не разграничението.
-
Тцъ, не ги бъркай двата щата. Все едно да смесиш две операционни системи. С едната се оперира на духовно ниво, а с другата в материално. Не може символа и на двете да е еднакъв.
Наясно съм какво искаш да кажеш, но ти ги обединяваш нещата, а аз ги разделям, защото на материално ниво няма как да се обединят.
-
Не знам и точно затова е добре да се обсъжда. Но мисля,че може - нали в момента границата между егото и нас самите е почти неопределима,ами ето че сме почти едно цяло,егото и духа,а душата не знам къде е...
Направи си карта по хелиоцентричната система и виж какви интересни работи ще ти се пръкнат там. Хелиоцентричната показва уроците на духа в материята - истинските ти уроци. Като си я разгледаш картата пак ела да обсъдим дали Слънцето ще го пляскаш на земните неща или ще остане като портал към духовното ;).
Ако гледаме само материалното, то геоцентричната е най-добра, но от гледна точка израстване на духа хелиоцентричната е системата. Въпреки, че много пъти съм се питала ако се направят карти меркуриевоцентрични, венероцентрични, марсоцентрични и прочие, то какви ли чудесии ще се излязат и от тях. Мисля, че с такива карти ще изпъкнат най-ярките уроци на натива по въпросите на дадената планета. Все още обаче не съм открила програма дето да ги прави :012:.
-
Не третирам егото като враг, стига да се изявява в разумни граници.
Както казах, хич не ми дреме на кой колко му е егото, за мен са важни постъпките и поведението на конкретния човек, въз основа на тях изграждам оценката си за него.
-
Веще, как се тълкува хелиоцентричната карта - няма домове ::) Иначе интересно се получи - всичките ми планети в Скорпион, само една Венера отсреща :57:
-
Не третирам егото като враг, стига да се изявява в разумни граници.
Както казах, хич не ми дреме на кой колко му е егото, за мен са важни постъпките и поведението на конкретния човек, въз основа на тях изграждам оценката си за него.
Естествено, че егото не ти е враг. Ако го нямаше хората щяха да са ходещи шизофреници :043: :043: :043:... Всяко едно от фините ни тела има макар и малко съзнание, а егото ги обединява в едно. Няма ли го егото хич нямаше да ни слушат главите :57:.
-
Веще, как се тълкува хелиоцентричната карта - няма домове ::) Иначе интересно се получи - всичките ми планети в Скорпион, само една Венера отсреща :57:
Лично аз я тълкувам като нормална карта. Домове не са ти нужни. Тук на преден план идва Духът ти и уроците му на земята. Гледай аспекти и планети. След това си разчопли живота и виж кои от уроците си ги научила и кои тепърва ти предстои :).
-
Лично аз я тълкувам като нормална карта. Домове не са ти нужни. Тук на преден план идва Духът ти и уроците му на земята. Гледай аспекти и планети. След това си разчопли живота и виж кои от уроците си ги научила и кои тепърва ти предстои :).
Благодаря :58:
Стана ми много интересно - ще разгледам :)
-
Струва ти се Меркуриево, защото твоето собствено е такова според мен. Иначе в митологията Меркурий даже е един от най-кротките богове - няма кой знае какви гуляи, нито запомнящи се оргии с него, но пък за сметка на това, понеже е разумен, винаги е някъде там, за да се посмее с глупостите на другите. Примерно когато Вулкан хваща Венера да му изневерява с Марс, Меркурий има някои запомнящи се култови реплики. :012: :012: :012: :012: