Astrala
Астрология. Езотерика => Мистика => Темата е започната от: Papy в Март 24, 2014, 01:08:15 am
-
Провокира ме един пост в съседна тема - за кафето :)
Точно в тази секция няма да споменавам транзити и др подобни, но се случи така, че за едно десет години се промених толкова, че сега дори ми е трудно да си спомня каква бях, не е въпрос само на старост :)
Някаква музика може за много кратко да ми припомни или поне да ми навее нещо от онова време
После...ако върна годините още назад, се оказва, че като бях малка, бях най-нежизнерадоста, направо...мъка да ти стане
С една дума - до момента познавам около четири мои аз, така да го кажа
С вас случва ли се, и ако да - външните обстоятелства ли ви променят, или всичко става постепенно, незабелижимо..
Малко мелодраматично се получи, но ще ми простите, не ми е навик :)
-
Че аз не помня преди седмица каква съм била :) Непрекъснато се променям, но в действителност не знам каква съм, още не съм стигнала до себе си :) Всичко става под принудата на външни обстоятелства, че доброволно не се давам
-
При мен промяната е под въздействие на външни обстоятелства повече.Но съм много доволна от резултата.Снощи точно за това си писахме с приятелка по скайпа-колко различна съм от преди. :57:
-
Аз не съм променена,а преди 4-5 г. се наложи да започна да си променям отношението и към себе си ,и към всичко заобикалящо ме.Какво се е случило ли ,ами започнах все по-рядко да се смея и копнея ?!? Външни обстоятелства ме "замислиха" ,върху вътрешните причини. :)
-
Мисля си, че промяната не е наистина промяна, а те води към онова, което всъщност си, чрез нея ставаш повече себе си.
-
Ооо да, естествено, че има промяна. Човек може да бъде много неща и чрез свободната си воля определя какъв ще стане. Но той винаги е пак 100 про себе си. Значи помня пасивно-агресивното си аз, вече много рядко го виждам и определено не в такава степен. Помня мечтателното си, глупаво Аз, то от време на време се появява за мое нещастие, ахххх, колко го мразя. :012: :012: Сега съм по-жизнерадостна, по-активна, повече неща мога да направя със себе си и живота си. Преди бях много смотаничка, и на главата да ми се качиш, нищо нямаше да кажа, само на ум щях да те убия три пъти в секунда. :012:
-
Много обща тема/всичко тече всичко се ПРОМЕНЯ/.Промяната,движението е живот,липсата-смърт.Живото същество не се ли променя/адаптира/ ,не дава ли реакция/отражение,отговор/ на постоянно променящата се външна среда умира .Това че не се усеща не значи че не се случва,Земята се върти със 30 км/сек. ние заедно с нея но съзнанието не регистрира това/няма пряко значение за оцеляването основния инстинкт-задача,съзнанието е ограничено,не може да го претоварваме с ненужна информация,нещо като РАМ памет на компютъра .Съзнанието може да работи на различни честоти,всяка честота може да се усети като някакво друго Аз,различно от нормалното,привичното.
-
Установих, че промените в себе си съм направила под въздействието на Плутон и на събитията от СЛВ/ЮЛВ (ама и те са свързани със Скорпион).
-
Като говорим за кармична астрология нормално е промените да се причиняват основно от малефици.от ,,лоши аспекти,, -движещи сили на картата ,от комфорта и удобството никой не бяга,няма защо да се променя ,това е като при амебата-положителен/отрицателен таксис.основните и най силни инстинкти са и най стерите,възникнали първи именно защото са най важни,най необходими .
-
Аз не виждам защо планетите, които ни вадят от стазис и предизвикват движение в живота ни, когато самите ние не желаем да си мръднем задниците, се наричат малефични - то по-скоро ние сме малефични спрямо горките планети :012: :012: :012:
-
Точно тук не говорим за астрология
Опосит, естествено, че всичко се променя, но аз имах предвид драстични промени-например колко човек е романтичен, екстровертен, амбициозен-такива неща
-
А ти помниш ли предишните "ти"?
-
Иначе щяхме да сме Богове, а ние сме само хора..
Ние СМЕ Богове, ама и това сме забравили :D :D :D...
-
С една дума - до момента познавам около четири мои аз, така да го кажа
С вас случва ли се, и ако да - външните обстоятелства ли ви променят, или всичко става постепенно, незабелижимо..
Всеки се променя, дори и маймуните :012:. В моя живот е имало толкова много промени, че просто не е истина. Докато бях малка (тва до 18 годишната ми възраст някъде) ама бях толкова заспала слива, че като се сетя и чак не моа се понасям :D :D :D. Още го помня, че в 6 клас за първи път ме целуна момче, а аз му шибнах един, разревах се и се оплаках на майка си хахахааааааааа :D :D :D :D :D :D... Даааа, трагедия си беше. После пък бях послушна и изпълнителна докато не започнаха да ме хапят всички дяволи по задника, тоест да въвеждам асцедента си в пълноправие. Около 27 годишната ми възраст вече започнах яко да заприличвам горе-долу на сегашното ми аз, но тогава си беше само началото...
Да не говоря, че промени има не само в психичен, но и физичен план. Около сатурновото ми завръщане започнах да раста отново :012: - тва номер на крак - от 35,5 на 36,5, номер на сутиен - от В на С - всичко нагоре. Изплаших се да не е болест някаква и хукнах по доктори, докато не попаднах на една възрастна лекарка, която се занимава от многоооо години с хормонални проблеми. Та тя ми поглежда резултатите, поглажда си брадичката и ме поглежда строго: Моето момиче, работата е сериозна: караш втори пубертет! Аз седя около 10 секунди загубила говор и картина и после избухвам в див смях :57: :57: :57:... А от две години насам вече карам трети - всичко расте, само височината нещо не ще... Ма така е, като не искам да порасна има да си карам пубертети до трето пришествие, а останалите нека остаряват :P :P :P...