Astrala
Астрология. Езотерика => Мистика => Темата е започната от: Вещичка в Април 21, 2014, 09:41:47 am
-
Нека тук описваме преживяванията си в астрала ;).
-
Да не окаже, че само ти пишеш :)
-
Не ми се вярва :012:.
-
Аз , бих послушала споделени астрални приказки с неочакван край-интересно ми е и ще ми бъде приятно. :)
-
Снощи на сън бях на място, на което съм ходила много пъти, но е било отдавна. Само че този път беше различно.
Предишните пъти е било някъде по крайбрежието от Бургас доста надолу и по него път, през морето стигах до два острова. Само, че предишните пъти съм ги виждала като един остров. Населено място е с къщи и градини. Сещам се, че преди разузнавах, разглеждах и усещах някакви заплахи, но не виждах нищо конкретно. Имаше разни много дълбоки урви и аз вървях по ръба им и някакви такива други природни страхотии.
Този път в съня се озовах на най-високото място на острова, а самият остров представляваше много висока планина. Бях с кола за разлика от предишните пъти. Мини купър :012:. Шофирах по някакви алеи и изведнъж накарах колата да полети. От високото видях надолу много странно изрязани скали и водопади от тях. Това се оказа вторият, по-висок остров. Около водопадите, които бяха из целият остров имаше страшно много хора и си правеха плаж. Усещах нещо страшно нередно в цялата ситуация, а на хората не им пукаше изобщо. Прелетях и над втория остров - изглеждаше като купища пепел и беше почти на морското равнище. Имаше някакви сгради в центъра и знаех, че от острова до сушата, която не се вижда има ферибот и се чудех дали да го хвана или да го карам на летене. Събудих се.
Странно място и защо съм ходила там изобщо не ми е ясно, но е факт, че съм била няколко пъти там...
-
Миналата година сънувах един сън, не ми се преразказва отново, има го някъде в другия сайт.
Усещането в съня беше все едно се намирам в друг свят, някакъв междинен между нашия и отвъдното. Първо сънувах гора с много дървета - беше красиво, но всчко беше като застинало. Натъкнах се на диво ябълково дърво, изкуших се да си откъсна една малка ябълка - имаше неземен аромат и вкус, като чиста прана.
После се лутах в гората с група непознати хора и се натъкнахме на изоставена къща с градина. В градината, точно до входа в къщата видях едно дърво, от което ме гледаше странно същество с шест чифта котешки очи. Тогава още имах 5 котки. Няколко месеца по-късно се сдобих с шесто коте, случайно го намерих пред блока, беше съвсем малко и изоставено от майката.
-
Помня един карнавал. Беше много пъстър, в някаква просторна зала с едни големи красиви дървени ламперии. Бяхме се събрали групичка от аверчета. Хора, с които принципно рядко имам възможността да се виждам, понеже ни дели разстояние. Имаше и някакви други, които не познавам изобщо - може би ще ги срещна занапред или към момента не са инкарнирани и скитосват свободно астралата. :012: Бяхме някаква група за ефективно действие по обща задача. Помня, че обсъждахме поведението на един познат по отношение на ценностите му и постъпките му, защото той правеше тогава големи глупости и пропиляваше потенциала си. Аз знаех, че е стара душа и че има потенциал. Но наистина явно не осъзнавах изцяло какво се крие в него. И помня, че на тази астрална среща той ни чува и много се ядоса явно, но едновременно с това идеята на някакъв справедлив, божествен гняв, а не някаква смотана агресия - все едно наистина един ооогромееен облак надвисва над главата ти намръщен и се кани сериозно да те намокри. Та въпреки повода, просто осъзнаваш колко голяма и безгранична сила носи тази душа. :) Верно го ядосахме, но пък беше и забавно. :043: Интересното е, че след този сън ми се цупеше известно време без земна причина.
-
Как различавате астралните преживявания от шарен сън?
-
Помниш го, можеш да манипулираш някои части от действителността, имаш си разсъжденията като в реала.
-
Аха, особено за последното съм много съгласна. Просто се чувстваш като себе си. В сънищата ми усещам образите понякога твърде плоски, не толкова многопластови, създадени да представят едно чувство или две, но не цяла съвкупност на характера. Не чувствам образите непознати и отдалечени, а наистина се чувствам все едно съм излязла навън сред хората. :)