Astrala
Общи и административни теми => Общи приказки. Любими. Лично творчество => Темата е започната от: Veselin в Септември 12, 2014, 06:15:42 pm
-
Какво мислите за евтаназията? Трябва ли да се прави и кога? Оправдана ли е евтаназията при възрастни животни и ако да, защо тя не е позволена и при хората?
-
Весо, минала съм по тоя път... И да ти кажа, понякога е по-хуманно и за животното да бъде приспано. Надявам се да не ми скочат природозащитници. Тия, на които не им е агонизирал пред очите домашен любимец, си нямат представа какво е.
Евтаназия се прави на безнадеждно животно, а безнадеждността се определя от ветеринарния лекар. Първо се инжектира приспивателно, след това препарат за спиране на сърдечната дейност. ???
-
В случая нашето куче не агонизира, просто не се усеща кога и къде да си върши работата (когато я изкарваме навън, не прави нищо, а после вкъщи в най-неочаквания момент го върши).
Тогава си го гледайте, не е за евтаназия. Прави го от старост, а и не е изключено да е спрял да работи важен храносмилателен ензим - така се случи с моето куче. Успя да изкара в това състояние повече от година, но беше бавна агония. Каквото ядеше, то не се усвояваше и направо го издрискваше. Стана съсухрен, стърчаха му ребрата, заприлича на ходещ скелет. Като го изкарвах на разходка, минаващите покрай нас хора се обръщаха и ме гледаха, сякаш моря кучето с глад. А той ядеше двойни порции - първо изяждаше своята, после на женското куче, крадеше и от паниците на котките. Просто нямаше усвояване на храната и нямаше нормално храносмилане, освен това от старост взе да забравя, че е ял. И в резултат на такова преяждане и неусвояване на храната целият апартамент беше в дрисъци, независимо че го изкарвах навън на разходки. Минах през ада - повече никога не бих гледала куче!
И както казах, в това окаяно състояние успя да изкара повече от година. Впоследствие рязко се влоши, накрая се обезводни и спря да поема каквато и да било храна. И когато получи конвулсии, новата му стопанка го занесе при нашия ветеринарен лекар за евтаназия. Коментарът на лекаря, който беше много добре запознат със ситуацията и със състоянието на възрастното куче, беше "защо сте чакали толкова време, кучето очевидно се мъчеше!?" (веднъж минах през кабинета му и ми сподели впечатления). В последните дни от живота му го изкарват да агонизира на терасата, за да не им пречи в апартамента. Добре че не са го оставили да умре в бавна агония, в крайна сметка дойдоха на моята позиция относно по-леката смърт.
На който всичко това не му е било на главата, да не се обажда!
Преди много години, още като бях студентка, по същия начин вкъщи агонизираше любимото ми коли, а още не бе навършило 5 години. Беше тръгнало да получава епилептични припадъци, да се обездвижва - първоначално за по 1-2-3 дни, после срокът на обездвижване се удължи, а накрая получи силен припадък, който трая почти цяло денонощие, след което се обездвижи трайно и един месец лежеше в едната стая, не премаше храна и само пикаеше легнал. Беше като в градска тоалетна! И беше безнадеждно! В крайна светка викнахме ветеринарен лекар и се наложи да се вземат мерки с летален изход, вече не можеше да се спаси.
На мнение съм, че първо се прави всичко възможно, за да се излекува или спаси животното, а ако положението е безнадеждно и животното очевидно се мъчи и агонизира бавно, тогава се взема решение за безболезнена евтаназия.
-
Ето,който е патил знае . Правил съм евтаназия/имам съвпад Юпитер/Плутон,Плутон у8/,само че тоя съвпад е в квадратура МЦ,не ми харесва но съм бил принуден .Животът не е само цветя и рози,10те божии заповеди трябва да се съблюдават,но понякога при казуси си противоречат,въпрос на приоритети .Когато положението е преценено като неспасяемо,човекът или животното се мъчи,при положение че може да му се спестят мъките,тоя който го е страх да наруши божиите заповеди и да загуби душата си е страхливец и косвен садист .Тоя живот в мъки живот ли е или мъчение? Преценката обаче е сложна,добре е да я направи специалист ,особено когато собственика на животното няма как да бъде обективен ,което прави казуса сложен .В природата оставено наистина на божиите закони такова животно би загинало от жажда и глад най -много за седмица,дехидратация,хиповолемичен шок-отделяне на ендорфини,които са 300 пъти по -силни от морфина,което значи -евтаназията е по природните закони,които са максимално обективните !
-
На колко години е кучето? На мен, също ми е мило да убия животно...по-скоро,бих убила човек,честно казано :). Знам,че понякога се налага евтаназия, за да не се мъчи животинчето,но трябва да се консултирате с лекар за този проблем,който има в момента. Голямото му куче, също е с епилепсия и в началото беше много страшно, но с много любов, гушкане,хапчета, вече 6 месец всичко е ок. Майка ми трябваше да приспи нейното куче, което не можеше да ходи вече.На ръце гоносеше,а то пищеше от болка. Преди седмица, на сестра му кучето умря от рак. Оставиха го, за да го види, тъй като е чужбина, но не можа да я дочака и много се мъчи, така че, понякога е необходимо.
-
Благодаря за коментара, Лили!
И защо за животните да е разрешено, а за хората да не е? Има много стари хора, които са в същото положение, но за тях никой не повдига въпроса за евтаназия.
Доколкото знам, почти в никоя държава евтаназия на хора не се разрешава, поради съображения от морално-етично естество. Не мога да дам категорично мнение дали е редно да отнемеш живота на безнадеждно болен и бавно агонизиращ човек, само за собствения си живот бих взела такова решение, за да не съм тежко бреме за близките си. А ако се случи така, че няма да има никакви близки до мен в такъв момент, като цяло не бих искала да остана в толкова безпомощно състояние и бих предпочела да се ускори смъртта. Но аз съм човек, който винаги е бил възпитаван и учен, че никой нищо не ми дължи, така че на мен евентуално би ми било по-лесно да взема такова решение за живота си.
-
Абе,защо не му слагате памперс,какво толкова
-
На 18 години е. Не е никак малко, но тя няма такива заболявания като рак и други такива. Понякога има проблеми със стомахчето, дори наскоро искаше да пасе трева, но нямаше как, понеже няма зъбки, а като ѝ откъснем, не ще да я яде. Водихме я на доктор, те казаха, че е твърде стара и нямало какво да направят. Не знам, но нашите решат ли да направят подобно нещо (мен естествено, никой не ме пита), да не очакват от мен аз да ги нося на ръце, ако стигнат и те до същото положение! :lol_hitting:
Защо не я заведеш при друг лекар, да видиш какво ще каже за стомашните проблеми?
-
Весо, успокой се. Според мен трудно ще намерят ветеринарен лекар, който да й направи евтаназия, ако прецени, че не е в очевидно безнадеждно състояние. А обикновено се взема такова решение, когато животното явно си отива - обездвижено, не може да се храни, не приема течности, дехидратирано, започва да повръща жлъч и получава конвулсии - това е последен стадий преди да настъпи смъртта.
Не може заради едното наакване вкъщи да го евтаназират!
За стомашните проблеми при стари кучета се вземат специални препарати - мисля, че някакви ензими бяха. Допитай се до вет. лекар, той ще ти каже.
-
Душица,сладка. Добре сте я гледали, за да стигне до тази възраст. Да, най-добре е с памперс, след като се движи животното.
-
Тя се движи, но не много добре. Често пада на задните си лапички и се налага да я вдигам.
Просто е стара, изтощена, но обективно нейното състояние не е за евтаназия. И според мен дори ако вашите се обърнат с такава молба към някой ветеринар, той ще им откаже.
-
ааа,щом,вече пада, да ти кажа, наближава момента и може да не откажат евтаназия.
-
Дъртият ми мопс падаше и приличаше на скелет, ветеринарният ни лекар виждаше неговото състояние, знаеше как се мъча аз (с куче, което никога не съм искала - трябваше да го гледам след друг човек!!!) и въпреки всичко отказваше да извърши евтаназия. Едва след като припадна в конвулсии и се обездвижи, тогава го направиха. Но вече беше констатирано, че настъпва смъртта, т.е. в случая не я предизвикаха изкуствено, а я ускориха (евтаназия на умиращо куче).
-
е,Лили,лекарят е бил дебил. Не знам кой му е дал диплома на тоА
-
Не, стопанинът на кучето е дебил! Щото тия лайна се чистеха с моите ръце, не с ръцете на стопаните на кучето. А когато не ти е на главата, е лесно да се правиш на хуманен. На чужд гръб и сто тояги са малко!
А лекарят (Вещичка го знае) си е много добър и освен това е председател на вет. съюз. Но имаха привидно приятелски отношения със стопанина на кучето и затова не искаше да вземе отношение, особено в негово отсъствие.
-
е,значи,пак е дебил. Знам го аз тоА, ваш лекар....за туй Вещата отиде при друг :012:
-
Ясно, значи и тя от нещо не е останала доволна. С нас беше коректен, но специално по въпроса за своевременна евтаназия би отбой, не можа да защити позицията пред собственика, а безнадеждното състояние беше повече от очевидно. Както и да е, може би така е трябвало да стане.
-
Според мен специално за това може да изказва назидателно мнение само човек,на който се е случвало.
Докато не им дойде на главата, всички съдят. Забелязах такъв стремеж, без да са минали през нещата, за които съдят другите. И не става въпрос само за домашни любимци и евтаназия, принципно говоря.
-
ееее,браво
-
И какво като ми дойде на главата ще мисля по друг начин ли ? Тоест вместо да мисля да го съживя,ще мисля като вас как да го убия ?
Както се коментира по-горе (или четеш избирателно?), първо правиш всичко възможно, за да облекчиш мъките му, а едва след като положението стане съвсем безнадеждно и на животното не му остава много (и очевидно се мъчи), вземаш такова решение.
-
А бе, Весо, те кучешките памперси са с дупка за опашките бе :57:.
Иначе не мога да си представя такова нещо за моето... Заради едната и операция аз щях да умра, а заради евтаназия сигурно преди добитъка ще се гътна. Не ми се мисли изобщо за такива неща :-X.
Иначе, Лили, ние от 5 години сме при доктор Колев в Аспарухово / ветеринарен кабинет Диана - всичките и бълхи ги знае вече поименно :043: :043: :043:... Но там са цял екип специалисти и са много добри.
-
И какво като ми дойде на главата ще мисля по друг начин ли ? Тоест вместо да мисля да го съживя,ще мисля като вас как да го убия ?
Ти гледал ли си животинки? Ама да си ги гледал така и да си ги обичал безумно много? Моли се да не ти идва на главата само! Идва един момент, в който абсолютно нищо не може да се направи, животното страда в страшни мъки - какво ще направиш тогава? Сърцето ще ти даде ли да го оставиш в кански страдания за да ти е чиста съвестта?
-
Взех от денонощната аптека памперс за малки бебета,понеже ветеринарните клиники в квартала бяха вече затворени. Утре ще ида да видя специално за женски кучета какво предлагат.
Има памперси и гащички за кучовци. Гащичките обикновено се ползват като са в цикъл и им се лепва по една ежедневка превръзка за да не плескат с кръв навсякъде, че къщата ставаше като кланица. Моята имаше 4 чифта - 2 купени и 2 аз и ги уших, но вече не ни трябват след операцията и съм ги завряла някъде. Не съм сигурна дали ще ви станат гащурите за да ти ги пратя, че са по 15 кинта едните иначе, само им лепваш половин превръзка и си готов (ама ако се наака си пада през дупката за опашката :012: :012:). Нашето е късокрако и с голяма тумба :012:...
-
Хора, помагайте!!! Имам американски кокер на 15 г. с доказана диагноза злокачествен раков тумор в областта на главата. Преди около 4 месеца беше колкото орех, сега е колкото топка за тенис и започна да расте много бързо. Според доктора (който според мен, а и не само е много добър) даже съм закъснял с решението за евтаназия и почти ме убеди да го направим днес, но ще отложа малко с надеждата някой да ми помогне за това тежко решение. За сега кучето се държи като почти здраво - яде по две купички на ден, пие вода ходи и почти не залита (само малко и то защото отслабна за тези 4 месеца с около 4 кг., в момента е окло 9 кг., малко му се вижда гръбнака, но не е като скелет), джавка си както обикновенно за нещичко от масата, с две думи според мен е жестоко да го евтаназирам точно в този момент. Вие какво ще ме посъветвате! Надявам се на бързи отговори, че не издържам вече, даже и гробчето изкопахме с баща ми, но ... дали точно сега или ... кога споревд Вас? Благодаря предварително на всички отзовали се!
Повече на: http://zoomedia.baubau.bg/%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8/%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%8F-%D0%BA%D1%83%D1%87%D0%B5#ixzz43pWqtfUC
Under Creative Commons License: Attribution Non-Commercial Share Alike
-
Според мен докато животното не показва явен проблем - невъзможност за хранене и усвояване на храната, силно затруднено/невъзможно придвижване, невъзможност да си контролира нуждите и най-вече ако не се присвива от болки, не е особено уместно да му се прави евтаназия. Евтаназия се прилага за безнадеждни случаи, за да се спести агонията, ако такава вече е започнала.
-
И аз мисля като Лили. Ако животинката не агонизира, недейте. Друг е въпроса, ако се мъчи в адски болки, тогава съм за, колкото и да е трудно за стопанина. Но щом все още се радва на ядене, значи не е момента по мое мнение.
-
То си яде и си джафка, пък вие искате да го убивате
Като вземе да се гърчи-тогава
-
Благодаря на всички за бързите отговори, значи няма да бързам (въпреки увещанията на доктора че е КРАЙНО време). Да спомена още подробности: малко му тече един жълт секрет от едната ноздра, като марсол но не точно, през час два трябва да се забърсва. Освен това отвреме на време като диша се чува нещо като хриптене, но като че ли не го мъчи толкова; от време на време си търка и подутината с лапичката, но по скоро като че го сърби, не точно от болка (или се лъжа??). Ох, много ме измъчва този въпрос "Кога точно?". Хем не искам да се мъчи, хем да не избързам. Засега ще отложа, но ако се появят нови симптоми или има промяна в поведението му ще се допитам пак до Вас. Благодаря още веднъж на всички!
-
По-добре не прибягвайте до това! Хората не сме тези, които можем да решаваме кога някой да си отиде, пък било то и кученце.
-
Ако няма голяма болка не виждам защо да се ефтанизира-тук така изглежда .Лично знам за ефтанизиране на блъснато от кола куче с прекъснат гръбначен стълб-след пробване 2 седмици за лекуване-поява на някаква чувствителност -няма подобрение-видно няма болка в кучето-но страшна миризма-задната половина парализирана-всякакви рефлекси за дефекация и уриниране липсват-трябват клизми,голяма играчка,няма кой-тогава да.Тук не виждам показания-що да не изкара още 4 месеца примерно :017: .
-
Здравейте,
Моят другар беше кралски пудел и цели 18 години ми беше като брат и син едновременно. На около 16 години започнаха проблемите му с ходенето, отделно имаше и тумор в черния дроб, но без разсейки, така че успявах с помощта на лекарите от Св. Антим да го поддържам в адекватно за възрастта му състояние. Постепенно започнаха да му се парализират предните крайници, така че отначало трудно ходеше, след това можеше само да се изправя, докато накрая последните няколко месеца съвсем му стана трудно да си стои на краката. Помагах му всеки ден като го държах на ръце и така го носих по улици и градинки за да получи малко разнообразие. Накрая от залежаване получи ужасна некроза на кожата и престана да се храни. Знаех, че това е краят и че той ми казва, че е време да си ходи. Винаги съм се боял от този момент, защото ми изглеждаше ужасно да го заведа сам при смърта и се молих на Господ, да го прибере той, преди да се наложи да го приспивам. Минаха няколко дни, раните ставаха все по големи, а кучето ми продължаваше да не яде. Накрая се примирих, че ще трябва да го заведа за последен път на ветеринар, за приспивателна инжекция, на сутринта на следващия ден. Уви, той си отиде от този свят през нощта и си дадох сметка, че така Господ ми показа милостта и силата си. След това в продължение на два месеца всеки ден плаках за него и се питах, дали не трябваше да му спестя мъките накрая като го приспя по-рано. Убеден съм обаче, че Господ беше с нас в този тежък момент, защото си го прибра, точно така, както го молих. За първи път срещнах кучето си на 5 април и 18 години по-късно на 6ти април за последен път бяхме заедно. Това просто беше съдбата ни, да се случи точно така и сега съм уверен, че е било правилно да се боря за живота му докрай. Съветът ми към всички, които имат стари кучета е много да ги обичат, много да се грижат за тях и да вярват, че тази любов няма да остане незабелязана от Господ и че накрая той ще се погрижи всичко да стане по най-правилния начин. Правите ли нещо добро и с любов, Бог ще е с вас!