Astrala

Общи и административни теми => Общи приказки. Любими. Лично творчество => Темата е започната от: GauriGanDevi в Юни 16, 2015, 12:41:19 pm

Титла: За климактеричките...
Публикувано от: GauriGanDevi в Юни 16, 2015, 12:41:19 pm
Пускам тази тема провокирана от коментара на Лили в меркурианската тема:
Широката усмивка и милият тон още повече ги вбесяват, направо ги усещам как трептят от безсилна злоба. Странно, защо тук като наближават 50те, сякаш тотално им атрофира мозъкът? Има държави, в които животът на жените е в пъти по-тежък и динамичен, но няма такава деградация. А тия тука се амортизират след като преминат 40те и стават изключително първосигнални и ограничени.

Временен коментар!  :012:

Дайте сега тук да си кажем всичко по адрес на тази особена  възрастова група, в която рано или късно, на всички женици ще им се случи да попаднат..
Споделяйте на воля  впечатления, мнения и  опит... Търсете причините и отговори на въпросите.. Дано така и на климактеричките и  на тези около тях им стане по-леко..
Титла: Re: За климактеричките...
Публикувано от: Lilla в Юни 16, 2015, 01:02:07 pm
По едно време си мислех, че и на мен ми идва ранна критическа, пък то било от многото хейтърки и стреса в обкръжението. А сега с транзитен Уран върху нат. Меркурий наистина имам чувството, че ме заливат горещи вълни - от бяс и непоносимост към задръстени мозъци, сред които минава по-голямата част от деня ти. Има моменти, в които се чувстваш като нахапана от бълхи, едно такова парещо усещане. Да не говорим за това, че толерантността ти към всякакви идиоти спада до кота нула. И спираш да премълчаваш. ;D

А сега сериозно, споделям наблюдения. При майка ми началото на критическата съвпадна с транзит на Уран към двете светила, които освен това бяха и ъглови - съвпад с нат. Слънце и квадрат с нат. Луна. През ден се изнасяше и уж напускаше семейното гнездо. Такива театрални постановки се разиграваха редовно и трайността им беше по един ден. На следващия ден отново се завръщаше при съпруга, изпълнена с енергия и преобразена.  :012:

Всъщност сега работя сред жени, вече изкарали критическа, вероятно тяхното е някаква остатъчна реакция. На други пък им е още рано.
Но забелязвам, че в тази възраст тук започват да избуяват всичките им скрити и натрупвани проблеми, т.е. по някакъв начин механизмът на потискане спира да работи. Освен това забелязвам много ниско ниво на социална и емоционална интелигентност сред голяма част от зрели и образовани жени, тенденциозно се проследява и проблемът според мен не е хормонален.  :)




Титла: Re: За климактеричките...
Публикувано от: Вещичка в Юни 16, 2015, 01:09:40 pm
Всъщност е много просто обяснението на това явление...  :57:


Втора чакра е чакрата на ТВОРЧЕСТВОТО, а не както е масово позната чакрата на секса. Когато жената навлезе в тази възраст и започнат да затихват производствата на хормони и респективно сексуалните функции, това е все едно жената да започва да умира, да умира женската и същност. Това са абсолютни глупости разбира се, но масово явлението е такова. Жените стават като дъртите баби яги от приказките, че и по-зле...

И всичко това заради неразбрана енергия и непознаване на собственото си тяло. Ако една жена е наясно с това, то изобщо нема да и пречат такива телесни неразбории и най-вероятно да премине леко през този период. Всичко е свързано с творчеството и начина на себеизразяване. Ако жената е наясно със себе си и това, което иска да твори и да се забавлява с живота си, то тя ще е настроена хармонично спрямо себе си и респективно спрямо останалия свят...

Тъй де... всичко идва от неправилно канализирана творческа енергия...  :72:
Титла: Re: За климактеричките...
Публикувано от: Lilla в Юни 16, 2015, 01:14:01 pm
Още едно дългогодишно наблюдение - див егоцентризъм и не виждат по-далеч от своя зад-ник. И отново го наблюдавам при по-възрастните, сякаш целият свят се върти в нейния периметър и е длъжен да се нагоди спрямо нея.

Значи да разбираме, че има масов проблем с втората чакра, както се изкара Вещито  :012:
Титла: Re: За климактеричките...
Публикувано от: Satin в Юни 16, 2015, 01:17:45 pm
Пускам тази тема провокирана от коментара на Лили в меркурианската тема:
Дайте сега тук да си кажем всичко по адрес на тази особена  възрастова група, в която рано или късно, на всички женици ще им се случи да попаднат..
Споделяйте на воля  впечатления, мнения и  опит... Търсете причините и отговори на въпросите.. Дано така и на климактеричките и  на тези около тях им стане по-леко..


Какво им е толкова лошото, "малко" са истерични, но ако човек им влезе в положение може да се облекчи обстановката и за тях и за себе си, пък е не е скучно покрай тях :D
Не ми пречат истериите, не мога да се оправям само със злобни и черни по природа хора, на тези не им трябва климактериум, че да са непоносими.


Титла: Re: За климактеричките...
Публикувано от: Lilla в Юни 16, 2015, 01:25:40 pm
Общо взето е кауза пердута да учиш 40-50-годишни жени, със самочувствие и претенции за висококвалифицирани специалисти, на липсващи културни навици, които би трябвало да са усвоили още в училищна възраст. Това проблемче също прави впечатление със своята тенденциозност.
Титла: Re: За климактеричките...
Публикувано от: Terry в Юни 16, 2015, 01:32:31 pm
Аз все си мисля, че ако всички около теб са много зле, само ти си прекрасен човек, трябва да се замислиш дали не е обратното.

Щото и аз много често, за повтарящи се ситуации съм си казвала - ей колко зле се държат с мен, ама после почнах да осъзнавам, че и в мен има проблем.
Титла: Re: За климактеричките...
Публикувано от: Lilla в Юни 16, 2015, 01:49:12 pm
Проблемът на местните лелки, а в голяма част и девойчета е /тези, сред които аз съм работила, а не на съвкупното общество/, че ако в началото се държиш прекалено мило, любезно, деликатно, разбиращо и възпитано с тях, започват да прекаляват и ти се качват на главата, стават все по-нагли и претенциозни. Тук идва онзи момент, в който трябва да им покажеш, че не си безгръбначно и че са прекалили, а понякога и че им липсва елементарна култура. Последното /културно обучение с възпитателна цел/ го правя изключително рядко и само когато видя, че случаят наистина е безнадежден и има нужна от един освежаващ леден душ.  :)

- Нормално ли е в една стая, в която работиш бюро до бюро с други колеги /които наистина работят и дори имат седмичен норматив/, да пускаш радио до дупка и след безбройни молби и намеци да не искаш да го намалиш, а дори да го надуваш по-силно?

- Нормално ли е след като с колежка си споделил какво навремето е работила твоя близка, колежката да ти се нахвърли с цялата си злоба и негативизъм и да почне да обвинява въпросната близка /вече покойник/ как никой с нищо не й бил длъжен в тая държава и откъде накъде имала по-хубава работа от други висшисти? /защото, видите ли, тя била принудена в един момент по време на прехода да ходи да си търси работа като чистачка.... а случайно с ограничения си мозък да се е поинтересувала каква работа е била принудена да работи и въпросната близка?/

- Нормално ли е когато просто бързаш да си свършиш работата, обезумяла климактеричка да те обвини, че твоето присъствие й причинява здравословни проблеми и й докарваш мозъчен инсулт? Вместо просто да те помоли да намалиш темпото, с което тракаш по клавиатурата.

- Нормално ли е след като си казал на колежка, че имаш да изпълняваш спешна поръчка за следващата сутрин, а преди това имаш един час прибиране с градския транспорт /преди да седнеш да работиш вкъщи/, тя да продължава да настоява всеки път да оставаш след края на официалното време и всеки път да ти подава спешна задача в 17.55 и да не се сети да го съобразява и с твоето работно време, а не само с нейното? През тия кухи "учени" глави изобщо ли не минава мисълта, че някой може да има други ангажименти и работен график, който не съвпада с техния?

Мога да изброя още много, много примери, но има ли нужда, за да се усетят хората, че нещо в тия колективи наистина не е наред? И защо е все така тенденциозно? Да не би да е генетично заложено? Надали. 



Титла: Re: За климактеричките...
Публикувано от: Рени в Юни 16, 2015, 02:01:11 pm
Забавно е, когато хората искат да обяснят състоянието, темперамента, характера на другите, които не пасват на техните моментни състояния, темперамент, характер с угодни им на тях информация и обстоятелства. ;)

Гаури, невежеството, ниската  здравна култура са причина да се реагира неадекватно на жените в менопауза, както и жените в менопауза, да се чувстват толкова дискомфортно . Това е тема табу за доста голям процент хора в т.нар. ни" развито общество на бели хора", как  и какво очакваш, тогава да бъде споделено като мнение , опит и т.н. ?!?  :)
Титла: Re: За климактеричките...
Публикувано от: Satin в Юни 16, 2015, 02:42:18 pm
Леля ми я е подхванала менопаузата от няколко години. Като се развика я чуват в радиус от 10км. Хич не и обръщам внимание, обърна го на майтап и след 10мин. ѝ е минало. Същото е и положението с майките на приятелките, карат се с всичко живо, пък аз им действам доста добре. То малко подход трябва. Като видиш, че някой са го хванали дяволите, пък намери начин да го успокоиш. С любов, разбиране и малко смях се получават нещата. Но при мен има и друго, аз нямам против някой да си излее лошото настроение върху мен, нека повика жената, поплаче и там каквото иска, то олеква. Както казах търпелива съм относно истериите и лошите настроения, не могат ме уплашат, стига да не ме хванат в момент, когато и аз си правя кръгчета с метлата, че тогава се вдига обилен прахоляк  ;D
Титла: Re: За климактеричките...
Публикувано от: Ребека в Юни 16, 2015, 03:08:46 pm
Оф и аз реших че кундалинито ми затопля гръбнака пък то май климакса се обажда подранил ;D
Титла: Re: За климактеричките...
Публикувано от: Lilla в Юни 16, 2015, 03:13:58 pm
Ще успокоявам човек, който по някакъв начин чувствам близък, който е спечелил симпатиите ми, за който ми пука.

Жени, на които им липсват елементарни комуникационни умения, елементарна колективна култура, не се чувствам длъжна да дондуркам. Бебешката възраст е минала отдавна, трябва да се научат сами да си решават житейските и психологичните проблеми.

С разбиране, добронамерена шега и смях могат да се поизгладят острите ръбове, но пак си зависи от човека. Ако насреща имаш ограничен човек с липсващо чувство за хумор, няма как да се получат нещата.

Напоследък не успяват да събудят у мен никакво чувство за съпричастност, толкова са ми жалки. Можеш да изпиташ емпатия към човек, който вибрира на твоите честоти и е също така съпричастен. А този, който не вижда по-далеч от своя двор, не заслужава никой да му влиза в положението.


Титла: Re: За климактеричките...
Публикувано от: Terry в Юни 16, 2015, 03:17:41 pm
Леля ми я е подхванала менопаузата от няколко години. Като се развика я чуват в радиус от 10км. Хич не и обръщам внимание, обърна го на майтап и след 10мин. ѝ е минало. Същото е и положението с майките на приятелките, карат се с всичко живо, пък аз им действам доста добре. То малко подход трябва. Като видиш, че някой са го хванали дяволите, пък намери начин да го успокоиш. С любов, разбиране и малко смях се получават нещата. Но при мен има и друго, аз нямам против някой да си излее лошото настроение върху мен, нека повика жената, поплаче и там каквото иска, то олеква. Както казах търпелива съм относно истериите и лошите настроения, не могат ме уплашат, стига да не ме хванат в момент, когато и аз си правя кръгчета с метлата, че тогава се вдига обилен прахоляк  ;D

Това само рибешко слънце го може.
Титла: Re: За климактеричките...
Публикувано от: Lilla в Юни 16, 2015, 03:27:20 pm
Това само рибешко слънце го може.

И аз го мога, но в един момент, когато прекалят, започвам да поставям граници. Може би отчасти и в това е проблемът - в началото съм изключително разбираща и съпричастна и в един момент изведнъж започвам да се отчуждавам и дистанцирам, когато усетя, че са започнали да прекаляват и да злоупотребяват с търпението ми. Има и моменти, в които не изпитвам никаква милост, когато видя, че насреща имам особена порода упорит и дебелоглав тапир. Не съм човекът, който ще реши вътрешните им проблеми, за това са нужни лични усилия, осъзнато възнамеряване.



Титла: Re: За климактеричките...
Публикувано от: Lilla в Юни 16, 2015, 03:31:22 pm
Друг е въпросът, че остряващата жена винаги е била (и все още е, за съжаление)  дискриминирана по много начини от патриархалните порядки (особено в нашия православно-християнки културен ареал). Загубата на красота и фертилност е и загуба на власт.  Много жени нямат с какво да компенсират тази загуба, затова идват  на дневен ред истериите, завистта, злобата... които  дават ответна реакция още по-голямо игнориране и дискриминация..

Много точно казано, нямам какво повече да добавя!

Титла: Re: За климактеричките...
Публикувано от: Дракониада в Юни 16, 2015, 03:32:24 pm
Бабите ми бяха активни жени и са ми разказвали,че не са имали вълни,задух,а и не съм ги чувала да изпадат в истерии.  :D В истерии се изпада и от скука,не само от възрастта.Лелите ми също са активни жени с отговорности и стегнат график и също не са имали проблеми или поне не са имали време да ги забележат  ;) Майка ми има Слънце съвпад с Нептун,което вече е сериозна предпоставка за артистични изяви,на които никой не обръща внимание  :d030: :043: Не съм запозната с активността в сексуалния живот на жените от семейството  ;)
 За себе си е рано да мисля за климактериума,а и нямам време-като се случи,ще се случи
Титла: Re: За климактеричките...
Публикувано от: Lilla в Юни 16, 2015, 03:39:43 pm
То не е само до климактериум, а опира до доста по-комплексни фактори - характер, среда, възпитание и начин на живот. Менопаузата не е оправдание за жени, на които няма да им е минал ползотворно денят, ако не изхвърлят отрова в обкръжението си. Такива не ги жаля въобще и мога да бъда изключителен циник, ако започнат да прекаляват.

Кой знае по-нататък мен какъв климакс ще ме тресе, след толкова неприятни опитности с подобен тип жени.  :012:
Титла: Re: За климактеричките...
Публикувано от: Emma в Юни 16, 2015, 03:53:54 pm
Жените в 30+ нямаме особено право да роптаем срещу жените 40+. Наближава, Лили. Не си играй с огъня. Не знаеш ти как ще го изживееш. А то скоро ще ни дойде до главата.  :012:

Климактерички, истерички... Прекалено. Тук има доста жени в тази възраст. Като гледам, добре си живуркат форумно. И ние покрай тях.
Дами, аз нямам против критическата ви.  :-* И без критическа съм неврозна. Влизам в положение на всеки нервак.  :-*
Титла: Re: За климактеричките...
Публикувано от: Lilla в Юни 16, 2015, 03:57:45 pm
Климактерички и истерички има в обкръжението ми, Ема. Не са във форума. Тук в сравнение с професионалното ми обкръжение е същински оазис. Но тук и нивото на съзнание е друго. А също така се предполага и ниво на интелигентност, по-високо от масовото средно /и под средното/.  ;) Не виждам и толкова простотия тук, каквато срещам навън, в обкръжението. Признавам - за мен простотията е голям проблем, просто се гнуся и това е.

Не си играя с огъня, просто пет пари не давам за тях. Имат си проблеми - нека ги решават. Без моето участие.  :)

На мен пък ми се струва прекалено поведението на описаните женици, а не думата, с която ги наричам. Между другото, някои от тях още не са навлезли в менопауза. Значи проблемът не е на хормонално ниво, а тогава какво? Мисля, че няма нужда да се вербализира, то се знае.   :)






Титла: Re: За климактеричките...
Публикувано от: Satin в Юни 16, 2015, 04:14:37 pm
Малко преувеличавате ми се струва. Според мен нещата са далеч по-прости. Просто, природата си е свършила работата, не е много рационално жена да ражда над определена възраст, най-малкото защото вече не е в състояние да се грижи за потомството си както когато е на 20-30. Та затова госпожата Природа в един момент рязва кранчето.
Относно лошото настроение и прочие, то като в пубертета, почват да те тресат хормоните, как да се чувстваш-прекрасно. Колко от вас са поносими преди цикъл, мен малко хормонален дисбаланс ми трябва, че да се държа като пълно ку-ку  :)
Относно това, че една остаряваща жена не била привлекателна, губела силата си  и бля-бля. Ми затова има други причини, в основата не стои менопаузата. Да, вероятно жената не се чувства добре, губи островното си предназначение-да ражда, но ако се грижи добре за себе си, не мисля че в очите на околните ще е непривлекателна само защото няма цикъл. Проблемът е на психологична основа.
Титла: Re: За климактеричките...
Публикувано от: Lilla в Юни 16, 2015, 04:21:10 pm
Не страдам от ПМС или поне не е така силно изразено. Дори върху близките си никога не съм си позволявала да си изкарам лошото настроение по това време на месеца. Всъщност почти няма никаква разлика с останалите дни. Дори навремето активно спортувах /много натоварващи силови тренировки/ и правех секс през тия дни, наречени незнайно защо "неразположение".  ;D
Може да стана леко по-обидчива, но само дотам. И пак друг фактор трябва да е допринесъл за по-кисело от обичайното настроение.

Щом съм така добра да си овладявам настроенията и емоционалните изблици, защо да не се постарае и друг? Съобразяването не може да бъде едностранно.
Титла: Re: За климактеричките...
Публикувано от: Emma в Юни 16, 2015, 04:43:24 pm
Лили, не може само жените да са ти проблем. Простотията няма пол. Но за мъже не виждам драми.
 :08:
Титла: Re: За климактеричките...
Публикувано от: Lilla в Юни 16, 2015, 04:50:26 pm
На прост мъж не съм попадала, честно. Повечето ми мъже може и да не са били енциклопедично умни, но със задоволително ниво на интелигентност и без просташко отношение. Простащина наблюдавам повече сред жените. Но това е друг тип простащина, не е като при мъжете.

От друга страна доста жени, работили в мъжки колективи, също се оплакват. За съжаление нямам база за сравнение, цял живот работя само в женски екипи. Нагледах се на всякакви изпълнения, не е като да не мога да съставя представителна извадка.  :012:

Колеги мъже също съм имала, макар и малко. Никакви проблеми, никакви идиотизми, не са така и нагли.

Мъж колега, ако веднъж или два пъти го поставиш на място, ще се усети. Докато при колежки от женски пол не виждам такава тенденция.

И както гласи една източна мъдрост:

Цитат

На умния – намек, на глупавия – ритник.