Лисана, тези екзистенциални кризи ги имаме много хора... сигурно.Аз все още не зная защо съм тук,какво да правя,как да го правя,къде съм ,коя съм..А натискът на обществото ,калъпа на матрицата, хвърля мрачната си сянка върху по-свободолюбивите и неординарни души.Сънищатата с бебета и при мен бяха години наред.В реала аз така и не пожелах да имам дете от партньорите си,ужасявах се от брака и бягах от предложенията им.Явно съзнавайки общественото очакване за семейна реализация преработвах това на сън ,като веднъж се събудих от кошмар ,в който бях родила двадесет и няколко деца от приятеля ми.

За щастие някак ,като приех мисълта, че не е нужно да имам деца и съпруг,за да си търся пъта,сънищата спряха.Вторият тип с училище ги имам от десетилетия,все ще имам изпити и се притеснявам,че ще остана и няма да завърша.Това си е ,като по учебник отражение на екзистенциалните ни кръстопъти,съмнения и усещането за трудно интегриране в социума,сравнение със съучениците ни.Така че-да, преработваш подсъзнателите проблеми със стадните норми. За закъсненията,изтърването на влакове,самолети е същото.Че закъсняваш да постигнеш окакваното от социума.