Започнах да пиша нещо като книга, предполагам, че стигнах до някакви изводи за света в който живеем...
Истината е всичко, тя е основа на сътворението и вярата, съгражда числата и законите на всемира. Истината ражда измеренията, времето, пространството, вълните и причнно-следствените връзки. Истината е само една, но нашата личностна призма не е в състояния да я обхване изцяло, в резултат на което я делим на различни гледни точки. Истината е преплетена от безброй много вълни, идващи от различни източници, и това е което наричаме случайност. Всъщност няма нищо случайно, а за всяко нещо, зад всяка една вълна и вълничка се крие конкретна причина, една причина води до предшестващи я причини, а те от своя страна до други прични, които в основата си имат един единствен първоизточник и това е Бог, създателят на първата причина.
Плод на истината са измеренията, които биват конкретни и плаващи, там където има завършек не съществува време, това е светът на безвремието, който може да се нарече абсолютна истина или рай. До там се стига чрез постигане на перфектна хармония и баланс между двата полюса Ин и Ян. Всяка една въплатена душа се стреми към тази цел - постигане на хармония и влизане в един перфектен, разумен свят в който време не съществува. Кармата ражда времето, а то от своя страна чрез прераждането е инструмент за самоосъвършенстване(еволюция), вървейки по пътя времето се харчи.
В света на времето истината зависи от момента и локацията, докато в света на безвремието истината е абсолютна константа, която не се влияе от абсолютно нищо. Това е вечната, абсолютната истина, като твърдението, че 1=1. Това просто твърдение всъщност е доста сложно, защото никой не може да докаже, че е истина. Ако самото доказателство се случва в света на времето, то винаги ще имаме разминаване на резултатите, ако го доказваме в съзнанието си, то ние вярваме, че това е истина, и вярата е единственият път по който поемаме за да открием и докажем факти от света на абсолютната истина. Всички математици са вярващи хора, дори и да не осъзнават това, те се осланят на факти, които по никакъв начин не са доказани с емперични измервания. Ако е имало такива, то те са били с леки разминавания, които са приети за допустими, което в точна наука като математиката не би трябвало да е допустимо. Затова трябва да приемем, че науката с която боравим се крепи изцяло върху нашата вяра, която се базира на неточни измервания. Вярата е характеристика на човека, докато безверието е хактеристика на изкуственото, ограничено съзнание. В свят в който съществуват измеренията 1 никога не е равно на 1, следователно в света на времето 1≠1, а в света на безвремието 1=1.
Преди да се захванем с каквото и да била научна дейност, трябва да определим дали истината, която търсим е абсолютна или променлива. Прогреса и развитието ни са тясно свързани с абсолютната истина и колкото по-правилно я отсеем и следваме, толкова по-лесен ще е пътят ни нагоре. Интелекта като понятие можем да го определим като характеристиката да откриваме истината, за да успеем в това начинание, трябва първо да имаме максимално точна преценка за времевите вълни, вълните на измеренията, които ни заобикалят, и второ да пресметнем добре техните интеракции за да предвидим бъдещото им разположение във времето. Третата най-ключова характеристика е личната воля на всяко едно съзнание участващо във всемирният живот, който е взаимосвързан.
Базирайки се на основната теория на истината сравнително лесно можем да характеризираме абстрактни понятия като лъжа, време, интелект, пространство, илюзия, дуалност, материя. В света на истината всяка една идея, всяка мисъл се материализира, а в света на материята и времето се изпитва. Едното налага, а другото прилага. Времето е вълна, вълни с висока гъстота образуват материя, материята е време. Оказва се, че материалният свят и светът на времето са затвор, който е ограничен с начало, но няма край, ограничен е навън, но навътре няма край.
Числата са идеи и за тях отговарят определени сили, които можем да наречем живи. Съотношението на числата винаги е много строго и законът на Бенфорд го доказва, цифрите са в тясна връзка независимо от ограниченията, които си мислим, че съществуват. Числата са едни идеи дошли от света на безвремието, нещо непостижимо в света на времето, което е вид идеал.
-----------------------------
Относно очите. Те са инструмент да съзираме света на времето, хората на света са милиарди, имат различни физически характеристики, но размерът на окото и ириса им винаги е един и същ. Това показва, че ние сме устроени да виждаме една и съща спектрална честота, една част от реалността. Очите влияят на материята, защото взаимодействат с нея. Неслучайно очите са свързани с Истината.
Ако се замислим очите и ушите са един и същ инструмент, разликата е че ушите приемат много по-ниска вълнова честота отколкото очите. И светлината и звукът са вълни. Мозъкът също приема и излъчва вълни, сърцето, целия инструмент на тялото е една вълнова станция. Прозренията, които имаме са не наши лични, а приети от други източници изпратили вълни на същата мисловна честота.
