А повечето хора приемат онова, което им се дава (отгоре, отвън), като даденост, смятат, че им се полага, че са го заслужили, че другите, на които им липсва, не го искат достатъчно, не са се потрудили, етц.
Е, поне е повод някой да си четка егото, чувството за собствена значимост, колко е по по най, разбирач, кадърен, прекрасен, красив, умен, бисерна мида и затова е постигнал еди какво си или затова е намерил сродната си душа, щастие в любовта. Щастливите хора и тези с по-удовлетворяващ живот, тези при които вложените усилия се отплащат, най-малко осъзнават че са родени под щастлива звезда. Не винаги, но го отдават предимно на лични заслуги. Смятат, че са го
заслужили с това какви хора са, какви способности имат, как са се потрудили за тези неща. И личните заслуги са причината, за да жънат хубави неща.