С една дума - до момента познавам около четири мои аз, така да го кажа
С вас случва ли се, и ако да - външните обстоятелства ли ви променят, или всичко става постепенно, незабелижимо..
Всеки се променя, дори и маймуните :012:. В моя живот е имало толкова много промени, че просто не е истина. Докато бях малка (тва до 18 годишната ми възраст някъде) ама бях толкова заспала слива, че като се сетя и чак не моа се понасям
. Още го помня, че в 6 клас за първи път ме целуна момче, а аз му шибнах един, разревах се и се оплаках на майка си хахахааааааааа
... Даааа, трагедия си беше. После пък бях послушна и изпълнителна докато не започнаха да ме хапят всички дяволи по задника, тоест да въвеждам асцедента си в пълноправие. Около 27 годишната ми възраст вече започнах яко да заприличвам горе-долу на сегашното ми аз, но тогава си беше само началото...
Да не говоря, че промени има не само в психичен, но и физичен план. Около сатурновото ми завръщане започнах да раста отново :012: - тва номер на крак - от 35,5 на 36,5, номер на сутиен - от В на С - всичко нагоре. Изплаших се да не е болест някаква и хукнах по доктори, докато не попаднах на една възрастна лекарка, която се занимава от многоооо години с хормонални проблеми. Та тя ми поглежда резултатите, поглажда си брадичката и ме поглежда строго: Моето момиче, работата е сериозна: караш втори пубертет! Аз седя около 10 секунди загубила говор и картина и после избухвам в див смях :57: :57: :57:... А от две години насам вече карам трети - всичко расте, само височината нещо не ще... Ма така е, като не искам да порасна има да си карам пубертети до трето пришествие, а останалите нека остаряват
...