Загадката на Змиеносеца

[Papy]

Копирам от Лила

*Via Combusta с приложение в астрологията - натална и хорарна*

- лат. "изгорен път", понякога също и "път на гибелта": в астрологията символизира особени градуси от Зодиака, преимуществено във въздушните знаци  /последните 10-12 градуса на Близнаци, Везни и Водолей/,  и/или цял сектор от Зодиака, простиращ се разстояние от 13* Везни до 13* Скорпион  /според други източници хипотетичното via combusta отговаря на интервала от 15* Везни до 15* Скорпион/. През античността и средновековието астролозите са считали, че попадналите в този интервал планети "губят положителните си качества, запазвайки само отрицателни такива", а "човек със Слънце или Асцендент в този сектор ще е склонен сам да си вреди". В наши дни обаче това правило като че ли не важи и въобще тези "изгорени" градуси се отчитат сравнително рядко или поне не от всички практикуващи астролози.

В хорарната астрология се приема, че позицията на Асцендента, Луната или планетата-управител на Асц  /сигнификаторът на клиента/ са знак  за това, че картата е нерадикална, макар че отношението на астролозите към това условие за "нерадикалност" е доста противоречиво и затова в повечето случаи просто се игнорира.
Традиционно се счита, че всеки сигнификатор, разположен в този сектор, става неефективен, за да действа, функционира в подкрепа на интересите на клиента.
Значението на Луната във Via Combusta се свежда до "неустановеност, неподреденост в делата на кверента, т.е. питащия, което не му позволява да даде реална оценка на ситуацията и дори в известна степен загатва за удовлетвореност от съществуващото хаотично статукво". В случай обаче, ако разглеждаме конкретния хорарен въпрос като опит да се добие изгода или кверентът в някаква степен да се "възползва" от създалата се хаотична ситуация, или по някакъв начин да използва тази объркана ситуация в своя полза, тогава картата може да се интерпретира и като радикална.

В продължение на няколко години астроложката Барбара Уотърс се е опитвала да игнорира позицията на Луната във via combusta, но впоследствие стига до извода, че въздействието на Луната на "изгорелия път" е подобно на съединението Луна/Уран. Въз основа на емпиричния си опит астроложката споделя, че събитията в повечето случаи се развиват по доста внезапен, непредсказуем и противоречив начин. Тя също отбелязва, че Луна във via combusta в редица случаи индикира събития, по някакъв начин свързани с война, насилие, злополуки, природни катаклизми, внезапна смърт на непосредствено свързаните със запитването на кверента лица, а също със загуба /или разрушение/ на собствеността, за която се пита в хорара.
В традиционната хорарна астрология съществува правило, според което астрологът не трябва да разглежда карти с Луна във via combusta, защото ситуацията няма да се развие по начина, по който се планира/предполага. Същевременно ако Асцендентът, Луната или сигнификаторът са в съединение с благотворната неподвижна звезда Спика с орбиса до 1 градус, това се счита за изключително благоприятно предзнаменование.

В заключение следва да се отбележи, че наличието на "изгорен път" се приема за негативна индикация, а неговото доста непредвидимо "изпепеляващо" /изгарящо/ влияние се свързва с природата на Марс, Сатурн и Уран. Независимо от факта, че феноменът "изгорен път" често се игнорира от повечето астролози, при всички положения следва да се отчете влиянието на фактора *via combusta* върху сигнификатора в хорарната астрология.

Общо взето, за Via Combusta се приема област от еклиптиката, в интервала на която позицията на определена планета или планети се счита като че ли за повече неблагоприятна. Различните астролози сочат различни причини, обясняващи донякъде негативното въздействие на via combusta. Част от астролозите свързват този феномен с характеристиката на градусите в тази част от еклиптиката; други го обясняват, изхождайки от хипотезата за експлодиралата планета Фаетон, в резултат на което се образува сектор с преобладаващо негативно енергийно излъчване; трети считат, че свойствата на Via combusta се свързват с влиянието на струпването на неподвижни звезди в дадена област. В зависимост от това каква гледна точка е възприета от конкретния астролог, Via combusta може да се разглежда или като фиксиран сектор от еклиптиката, или като повлиян от прецесията. В резултат на това съществуват значителни разминавания в определянето на зодиакалните координати и еклиптичната дължина на Via Combusta.
Древните астролози са използвали този термин във връзка със струпването на неподвижни звезди в първите градуси на съзвездието Скорпион. Зе център на Via Combusta се счита Антарес  /чиято локализация в днешни времена се приема, че е в 10-ия градус на знака Стрелец/. В проекция върху еклиптиката, Via combusta се простира на 10 градуса от двете страни на центъра. Някои астролози считат, че този неблагоприятен  /доколко и в какъв смисъл "неблагоприятен"?/ сектор се свързва и с диаметрално противоположната на Антарес звезда  Алдебаран, намираща се в 10-ия градус на Близнаци. По този начин посоченият вариант на Via combusta се съотнася с т.нар. "Ос на катастрофите".
Руските астролози от първата половина на XX век "проектират" тази ос върху знака Близнаци.
Съгласно редица астрологични източници Via combusta се простира на разстояние от 15* Везни до 15* Скорпион. Този интервал се разглежда от древните астролози като предимно  /и дори подчертано с дебела линия, или в съвременен вариант - с "болднат" шрифт/ "нещастлив" сектор от Зодиака, особено по отношение на Луната, която съобразно техните твърдения е "пострадала тук в същата степен като при затъмнение".
М.Мак-Кен счита, че хипотетичният via combusta се свързва с този сектор от еклиптиката поради обстоятелството, че във Везни и Скорпион двете светила се намират в падение  /Слънцето във Везни, а Луната - в Скорпион/, като при това двете класически злотворни планети, т.е. тъй наречените "малефици" тук са много силно поставени  /Марс е управител на Скорпион, а Сатурн екзалтира във Везни/. Други астролози считат обаче, че Via combusta по-скоро се свързва с неподвижните звезди и в резултат на съществуващата прецесия се измества. Някои автори също така отбелязват "особена" част на Изгорения път, в границите на която *предимно* негативното влияние на Via combusta не се усеща, - тази област е в рамките на орбисата на съединението с неподвижните звезди Спика и Арктур  /в съвременна епоха - 24-ият градус на Везни/. В европейската хорарна астрология се счита, че позицията на всяка планета в интервала от 15* Везни до 15* Скорпион прави въздействието й по-слабо изразено. Понякога, когато Луната се намира тук, обичайните индикации, които се вземат под внимание при отговор на хорарен въпрос, изглеждат или наистина стават противоречиви, и отговорът може да бъде неблагоприятен за  /или да не отговаря на очакванията на/  кверента. Обстоятелствата придобиват доста внезапен, непредвидим характер аналогично на този по време на затъмнение. Тук *най-вероятно* се подразбира неблагоприятният  /или отрицателен/ отговор, закодиран в картата. Повечето занимаващи се с хорарна астрология астролози обаче често пренебрегват този фактор.
Според някои астролози въпросният Via combusta  се простира на разстояние от 15* Стрелец  до 10* Козирог. В тази връзка позицията на Via combusta се свързва със сектора, където Млечният Път е особено видим в района на съзвездията Стрелец и Скорпион  /където е разположен центърът на Галактиката/.
Немският автор У.Бекер свързва Via combusta с областта от еклиптиката, представена чрез интервала от 13* Везни до 9* Скорпион.
Американският астролог Джеймс Луис сочи, че за Via combusta обикновено се приема първата половина на знака Скорпион, а понякога също се добавя и втората половина на Везни и/или втората половина на Скорпион.
Руският астролог П.Глоба "настанява" хипотетичния *изгорен път* в интервала от 22 до 30 градуса Скорпион, символично свързвайки този сектор от еклиптиката със съзвездието и "тайнствения 13-ти знак"  Змиеносец.
Съгласно някои астролози Via combusta се свързва с особен сектор от Зодиака, разположен предимно във въздушните знаци  /последните 10-12* на Близнаци, Везни, Водолей/,  и/или  с целия зодиакален сектор от 13* Везни до 13* Скорпион...


Литература:
1. Астрологический толковый словарь.
2. Becker U. Lexicon der Astrologie.
3. Саплин А. Астрологический энциклопедический словарь.
4. Лео А. Полный астрологический словарь.
5. Lewis J.R. The Astrology Encyclopedia.
6. Унгар А., Хубер Л. Хорарная астрология.
7. Глоба П. Неподвижные звёзды (по Брахмагупте).

[Papy]

В хорарната астрология интервалът от 15* Везни до 15* Скорпион се нарича "Изгорен път", и в случай, ако Асц или Луната попадат в този зодиакален сектор, картата се счита за нерадикална. Съществува спор обаче доколко и дали същото "правило" важи в наталната астрология, т.е. в случай, ако наталните Асц или Луна попадат в градусите via combusta. Различните астрологични школи все още не са стигнали до единно мнение по този въпрос. Дори астрономическата "проекция" на via combusta върху еклиптиката не е еднозначна. Редица астролози я "настаняват" в последните 7 градуса на Скорпион. Според общоприетото мнение хипотетичният "изгорен път" се намира в интервала 15* Везни -15* Скорпион. Според други за *via combusta* в наталната астрология се приема интервалът в рамките на последните 7* Везни до първите 7* Скорпион. Естествено, това няма нищо общо с "нерадикалността" на картата, което понятие се използва в хорарната астрология.
Немалко са тези, които разглеждат изгорения път като предимно "фатален" и му придават твърде голямо значение в картата, започвайки едно безкрайно "разнищване" на хороскопа в търсене на разни “лоши” арабски и други точки, фиктивни планети, астероидчета и планетоидчета със силно изразен "злокобен" характер. Това е един от случаите, когато сме изправени пред необходимостта да проверим и аргументираме теорията с конкретни факти от реалния живот, а от астрологическа гледна точка - с оглед спецификата на конкретния дом в радикса, където се локализира "изгореният път".
И конкретно, според някои астролози  Асц във via combusta в някои случаи може да загатва за известна доза неувереност, макар че при представителите на по-агресивните и упорити знаци като Овен, Телец, Скорпион, Стрелец  е възможно да се наблюдава и доста парадоксална реакция - на всяка цена да докажат на всички  /и най-вече на себе си/ своята самоувереност и непоклатима воля. И в повечето случаи при водене на  /безсмислени/ спорове, отколкото на практика. Позицията на Луната във via combusta се счита за по-злотворна или, по-меко казано, "неизгодна". В медицинската астрология и при наличие на други индикации понякога може да загатва за нестабилна психика или просто разклатени нерви. Тук обаче има едно "но", според което позицията на Луната във via combusta рефлектира, т.е. се отразява предимно върху тези, които се опитат да вкусят от "забранения плод" - окултизъм, мистицизъм, психология и други духовни практики... В някои случаи, макар и доста по-рядко, дава емоционално напрегнати  /но не и като синоним на "лоши"/ отношения с майката, преимуществено във вид на странни и трудно обясними преживявания и опитности. На по-събитийно ниво като че ли в повечето случаи тази позиция на Луната и Асц не се проявява...
По-важното в случая е да изясним проблема  като стигнем до сърцевината му, което е стъпка към неговото "излекуване", особено когато проблемът "не съществува" в съзнателния свят на индивида, а се корени в подсъзнанието му.

Но да се върнем на въпроса за Via combusta и хипотетичната му връзка със съзвездието Змиеносец. Като че ли дилемата на Змиеносеца, т.е. *на ръба между  Доброто и  Злото* се проявява с особена сила при наличие на планети  /и други важни радикални точки/ на границата между Скорпион и Стрелец, тоест, да речем, планета в края на единия знак в съединение с планета/планети в началото на другия, или т.нар. “планетно ядро”.  Доколко обаче подобна констелация се свързва с via combusta е спорен въпрос - в смисъл, че тук е налице символично разкъсване в опита да се балансират две крайности, две същности на една  /цялостна/ личност, т.е. пътят на Светлината и пътят на Тъмнината. От нас и от нивото ни на осъзнатост и свободна воля зависи обаче дали ще се реализира позитивният или негативният потенциал  /а може би и двете?/. В събитиен план това често бележи резки и внезапни промени и всякакви "форс-мажорни" обстоятелства. Приема се, че във всичко, което играе съществена и ключова роля в живота на такъв човек, ще са му необходими Съмишленици  /точно така, със заглавна буква/. Такава констелация на планети може да загатва
и за добри способности в областта на астрологията и във всякакви предсказателни техники...

Със символичното  /и донякъде злокобно/ значение на изгорения път *via combusta* в известна степен мисля, че вече сме запознати. А какъв е тогава Светлият път на Змиеносеца?
Традиционният Зодиак се състои от 12 знака, и след Скорпион следва Стрелец. Но в някои случаи може наистина да се включи 13-ият знак на Зодиака, чието име е Змиеносец. В момента, в който се включи знакът Змиеносец, Зодиакът като затворена хармонична система спира да съществува. Основната функция на Змиеносеца е в това да разкъса, да наруши цялостта на Зодиака. Затова в наталната карта съзвездието, т.е. знакът Змиеносец не се отчита и изобразява.
Змиеносецът се намира на границата между Скорпион и Стрелец - там, където Змеят, символ на зодиакалния кръг, захапва опашката си. Змиеносецът се "включва" в редките случаи, когато индивидът е готов да поеме съдбата в свои ръце  /доколкото е възможно изобщо да се противопоставим на Съдбата/ и да премине в друго качество, състояние, ниво на еволюционното си развитие. В този случай кръгът на Зодиака се разкъсва и се превръща в спирала.

"О, Змиеносецо, намерил си сила и смелост да станеш свободен, да излезеш от затворения кръг, за да се издигнеш в центъра му. Ако убиеш вътрешния си роб и разшириш съзнанието си в опита да разбереш божествената си същност, ти самият насочваш избора си  към Доброто, Светлината, Бъдещето...".

Змиеносецът се свързва със стихията, наречена Ефир - символичният "пети елемент" - висша стихия, възникнала в резултат на синтеза на четирите основни стихии, - Огъня, Земята, Въздуха и Водата.
На това стъпало от еволюционното ни развитие символично се "разкъсват" кармичните възли и плетеници в резултат на съзнателен избор. Символът на Змиеносеца е човек, в чиито ръце е Кръгът на Живота, колелото на Сансара, кръгът на Въплъщенията, Зодиакът. Разкъсвайки кръга, ние се насочваме в безкрайността на съвършенството…

“Когато огън топло галещ
в пожар бушуващ забеснее
и поривът му нежно мамещ
във болка пареща прелее,

ще се превърна в феникс птица
до сетна тлееща искрица,
докато сажди неизбежни
покрият чувства белоснежни.

След време утрин многолика
от пепелта ще ме повика,
ще съм различна, обновена,
пречистена и преродена.

В следи по огъня оставени
болките ще са забравени.
Ще тръпна в спомените стари,
но утро ще ме с лъч погали.

В оранжевата му тоналност,
лишаваща ме от баналност,
ще литна, пламенно хвърчило,
в копнежи слънце отразило”

/"Птица Феникс" от Виолина Енева; източник: www.cult.bg/.

[Papy]

*Най-тайнственият знак*

Приблизително преди 20 години астролозите приемат, че в Зодиака в скрит вид съществува един "многоизмерен" знак, чието име е Змиеносец, и който своего рода е изходна точка към по-висшите астрални равнища и кармични лабиринти. Змиеносецът фактически няма точно дефинирано и определено място върху еклиптиката; градусите му са "разпръснати" из целия Зодиак, част от които се е "проектирала" върху *Изгорения път*,  символизиращ пътя, на който индивидът ще се изправи с най-тежките си житейски изпитания  /в графичен вид се представя като проекция на Млечния път върху зодиакалния кръг/.
Този мистичен 13-ти знак с особена сила се "включва" в периода от 23 ноември до 8 декември включително. И понеже тогава Слънцето навлиза в знака Стрелец, земните характеристики на Змиеносеца в известна степен се застъпват с тези на Стрелец, чийто символ е митологичният кентавър и който се намира под покровителството на Юпитер /и Хирон/. Но има една забележителна особеност: в този период се раждат хора с много силен енергиен и магичен потенциал, т.е. сред Змиеносците се срещат много екстрасенси и ясновидци.

В периода на двуседмичното преминаване на Слънцето през знака Змиеносец  се счита, че хората са изправени пред тежки изпитания, когато единственият изход и начин е те да разчитат единствено на себе си и собствените си сили. Змиеносецът ни учи, че страхът е едно от главните оръжия на Злото, а най-опасното му въплъщение е лъжата. Този, който е способен да го разбере, ще извърви "изгорения" си път от началото до края и ще бъде  *о-*свободен. Затова градусите на "прехода" от Скорпион към Стрелец  /30-ият градус на Скорпион и 0-ият градус на Стрелец/ се наричат "точка на освобождаване". Такъв човек може да "елиминира", да отхвърли тежкото бреме на кармичното си минало  /доколкото е възможно/.

Меркурий в знака Змиеносец ще ни позволи да стигнем невиждани върхове в развитието на интелекта, което ще ни дари способността ясно да "виждаме" кармичните взаимовръзки. Венера в тази позиция ще ни изпълни с невероятна емоционална чувствителност и възприемчивост, с интуитивно "виждане" на вселенските закони на хармонията и т.н.

Змиеносецът обаче се проявява и става "видим" далеч не във всеки човек, роден в интервала от 23 ноември до 8 декември, а само в този, който е съумял интуитивно да разбере своята висша цел и мисия, своето специално предназначение и който е способен безрезервно и съвсем безкористно да сподели силата си с тези, които имат нужда...

[Papy]

*Съзвездието Змиеносец и неговата дилема*

Латинското наименование на съзвездието е Serpentarius, или Apheuhus, което в превод наистина означава "змиеносец" - "този, който има/държи змии". В буквален превод това е "човек, носещ змии" и "човек, държащ в ръцете си змии". Съзвездието е открито отдавна и "обгръща" целия Зодиакален кръг, Колелото на Съдбата, Кармичния кръг на земни въплъщения, където се завързват и разкъсват възлите на Съдбата. Затова символът на знака включва две противоположности, две части, представени чрез златна и сребърна змия, или бяла и черна змия. Едната - тази, която е с черна глава, се свързва с последните 7 градуса на Скорпион, а другата - с първите 7 градуса на знака Стрелец. Тук се корени смисълът, т.е. ключът към загадката на Via Combusta - "изгорения път", а също и мистерията на Фаетон.
В някои легенди се споменава за Змиеносец с три, а не две змии. В резултат се получава тройна спирала вместо двойна, която трябва символично да се "разкъса" като се преодолее съпротивлението на стихийни и независещи от волята ни сили и обстоятелства, и тогава се предполага, че ни се дава уникалната възможност да намерим изход от безкрайния кармичен лабиринт. Това обаче е извънредно трудна и отговорна задача, защото "залозите" в играта срещу Съдбата са много високи и съществува риск от деградация вследствие на символично  /или реално/ "опустошаване" на живота и всичко, което е ценно, стойностно за нас и към което сме привързани. Какви са смисълът, целта и каква е "цената", която заплащаме, тогава - след всяка символична смърт да се възродим отново? Затова съзвездието Змиеносец често се свързва и с мистерията на птицата Феникс: умираш или биваш унищожен, след което обаче отново и отново се възраждаш към нов живот, изправяш се срещу съдбата и животът ти се превръща или в безкрайна пустош, или в прекрасен оазис на съвършенството...
Във физически план това се свързва с доста контрастни и крайни състояния - и в живота, и в характера на индивида. Налага се да се изправим пред двете си лица, две половини - Тъмна и Светла, мъртва и жива. За разлика обаче от мъртвата и живата вода на Водолея, който по-скоро разделя/разграничава,  Змиеносецът обединява противоположните начала, крайностите. Водолеят в тази си контрастност е учудващо цялостен независимо от двете си понякога доста противоречиви страни  /лица/, докато Змиеносецът е персонификация на симбиозата, синтеза между две противоположни начала. Животът и Смъртта всъщност са едно свързано цяло…

И в характера на Змиеносеца наистина се усеща силно изразена двойнственост. От една страна си представете ледена, безжизнена пустиня, все едно че едната му половина е мъртва, студена, разумно-пресметлива като изгорена и безмълвна долина на смъртта, а другата му страна е жива, плодотворна, творческа, емоционална, любяща. Налице е непрекъсната вътрешна борба между тези две начала  като ту едното, ту другото временно добива надмощие и става по-осъзнато. Ако се подчиним на програмата на тази изгорена и лишена от живот пустиня  - програмата на Тъмнината, на изгорения път Via combusta, най-вероятно животът ни и всичко, което обичаме и с което сме свързани, ще бъдат изпепелени и подчинени на принципа на мъртвата, студена, механична разсъдлива власт, която унищожава и изгаря всичко и всички. Единственият начин да "оцелеем", да запазим статуквото ще бъде да заемем позиция на безразличен към живота и всичко живо наблюдател, която нищо освен усещане за абсолютна празнота не дава. И в безжизнена и студена пустиня ще превръщаме всичко наоколо, с наслада ще рушим всичко създадено от нас и другите. И когато човекът-Змиеносец изгаря, той всъщност се възражда, и по този начин се активира и светлата му половина: той отново се изправя на крака, започва да живее и да изпитва потребности. И в рамките на кратък период от време инфантилното същество се превръща в зрял индивид, който започва да усеща нужда от нещо ново, нестандартно, предизвикателно.
Тук са налице доста противоположни и взаимноизключващи се качества и характеристики: от една страна радост, вълнуващо и дори донякъде детинско учудване, авантюризъм, умение да се наслаждава на живота, а от друга страна - абсолютна смъртоносност и подчиненост на *само*-разрушителни принципи, идеи и тенденции - и тази двойнственост е една от ключовите характеристики на Змиеносеца. Той е въплъщение на две еднакво силни дуалистични начала - напълно взаимноизключващи се. От една страна, абсолютно безгрижен светоглед, виталност и жизненост, които го карат да живее без да се замисля и просто да се радва на живота. А от друга страна - студен, разсъдлив, философски и закостенял подход към живота, който го кара да смята, че животът е безинтересен и лишен от смисъл, от съдържание. Тези две страни са присъщи на Змиеносеца, той е същевременно носител на Добро и Зло, светло и тъмно съзнание...

Срещат се много Змиеносци - и Скорпиони, и Стрелци, при които се усеща тази двойнственост, т.е. са налице и абсолютен песимизъм, "обсебеност" от идеята за смъртта, и същевременно голяма жизненост, поетичност, в резултат на което се получава доста странен и непредсказуем характер. Змиеносецът винаги се стреми да държи ситуацията под контрол, и може да се представи като своеобразен "самотен герой" /или "луд гений"/. Различен от другите, той е своего рода "черна овца" в обора или "гадното пате" в кокошарника. Той наистина не е като другите и не иска да бъде като тях, т.е. "като всички", и затова често бива отхвърлян, неприет - това е една от характерните черти на Змиеносеца. Именно за такъв човек често казват или просто си мислят  /понякога обаче не без известна доза завист или възхищение, а може би същевременно и двете/ , че "навира си носа там, където не трябва", и той наистина винаги се стреми да вкуси от забранения плод от Дървото на Знанието - познанието за истинския смисъл на всичко... Той е Адепт, Посветен или просто отхвърлен и заклеймен от невежите  учен, мистик, магьосник - изгорен на кладата или преследван от Инквизицията - той превръща живота си в безжизнена пустиня и елиминира в зародиш възможността си да бъде просто щастлив, макар и малко, - "като другите".

Нека се опитаме да разберем характера на Змиеносеца и тогава ще видим, че едната му половина е съвсем човешка - с всичките й присъщи пороци и несъвършенства, а другата е напълно "нечовешка" или, да се изразим по-точно, "свръхчовешка". Тази "сплав" на инстинктивни човешки черти с абсолютно свръхчовешки, умението да се издигне  като периодично "изгаря" инстинктивната си, животинска природа, го прави напълно различен, което също е една от характерните черти на Змиеносеца. И в момента, в който започваме да свикваме с него и когато смятаме, че сме го опознали, изследвали и той вече е в ръцете ни и ние го контролираме  /"всеки има правото да се заблуждава"/,  всичко се обръща на 180 градуса, той изведнъж става напълно различен, при което на повърхността изплуват други, непознати измерения на многопластовата му личност. Всъщност той създава впечатление, че не се намира в нашия триизмерен свят. Той просто разбулва поредната си мистерия - едно от многото сенчести лица от четириизмерната му реалност, но тъй като нашето възприятие е три-, а не четириизмерно, той остава загадка за нас...

В тази връзка можем да наблюдаваме тези, които са родени с планети на границата между Скорпион и Стрелец, но е желателно тази граница да бъде "проектирана" върху двата знака по еклиптичната дължина. Това означава, че трябва да има "терминални" планети, т.е. или някоя планета да се намира на "прага" на преминаване от Скорпион към Стрелец - в нулевия, т.е. 1-ви градус на Стрелец или в 30-ия градус на Скорпион; или и в Скорпион, и в Стрелец трябва да има две планети, които да са в аспект съединение помежду си. Това е своего рода "индикация" за истински Змиеносец. Змиеносецът в повечето случаи има навика да постъпва и да се държи не по начина, по който другите очакват, и много обича да изгаря мостовете, които вече е преминал - веднъж и завинаги. Прави огромни залози в житейски план и след това съумява да изгори всичко до основи, за да се възроди от руините и пепелта. Това е човек, който умее да започне всичко от нулата на всеки етап от живота си, защото при всички положения той ще изгради всичко наново.

Типичните Змиеносци и тези, които имат силно изразени планети на границата между 8-ми и 9-ти дом, притежават следната черта: когато в живота им всичко е подредено, ясно дефинирано и "в реда на нещата", те инстинктивно или някак си подсъзнателно изпитват неистово желание да спрат, да "замразят" този миг във вечността, и в този момент изведнъж се появява Мефистофел и всичко пропада, разпада се... Мистерията на гьотевия доктор Фауст се свързва със Змиеносеца. От една страна, Фауст притежава дистанциран и разумен светоглед, хладен и подреден ум, а от друга -голямо и топло сърце. Тоест от едната страна на везната е Любовта, а от другата - Познанието на всички тайнства и мистерии на Света и Битието, на алхимията и т.н.
Това всъщност е персонификация на истинския Змиеносец. И щом характерът му е сходен с този на Фауст, следователно от едната му страна ще стои Мефистофел  /Дяволът/, а от другата - Ангелът на светлината. От тази гледна точка Фауст е своего рода "еталон", преставящ  /и донякъде разбулващ/ мистерията на Змиеносеца. Пред него се разкриват необятни възможности и практически не съществува нищо забранено, желанията му се осъществяват. Друг е въпросът, че в момента, в който те се материализират, той самият изведнъж пропада и потъва в бездната на "изгорения път", на Via combusta. И тогава му се налага да извърви от началото до края целия изгорен път, докато той самият не изгори до основи същността си  като птицата Феникс, а след това да започне да изгражда всичко наново. И това е Змиеносецът...

[Papy]

*Изправени пред  “свободен” избор*

Да изгорим подобно на птицата Феникс и да изградим всичко от нулата не е ли аналогично на сизифовия труд? Всъщност не. Напъните на Сизиф са безплодни, тъй като положеният от него труд е повтаряща се безсмислена и хамалска работа - тъкмо се издигаш с тежкото си бреме на върха и в този дългоочакван момент всичко пропада и се спуска надолу, в бездната... и започваме всичко наново  като краят е предопределен - всъщност край няма...
За разлика от Сизиф, който е бил поставен в ситуация без изход - просто е нямал избор, Змиеносецът винаги има избор: или - или. Той винаги е изправен пред изкушението като Фауст, и най-важното в случая е да направи своя избор. Понякога Змиеносецът се изобразява във вид на осмица, като лентата на Мебиус, като двойна спирала, едноизмерно пространство, през което трябва да се премине. И в устрема си да се изкачи по тази спирала  Змиеносецът бива разкъсван от вътрешни противоречия и от изкушението да затвори кръга, да спре, да не продължи напред, за да може да "запечата" този миг завинаги - мига, в който върхът на познанието и творческия успех е изкачен. Опитвайки се да запази статуквото, Змиеносецът може да сметне, макар и за кратък миг, че повече няма нужда от нищо, от никакви промени и трансформации. Но това е само част от вечната му метаморфоза, защото всъщност той няма право да спре! Някой има това право, някой е "заслужил" спокойствие и вътрешно равновесие, Змиеносецът обаче не е "заслужил" правото да бъде инертен, да не се развива и променя. Не му е позволено да спре  и в момента, в който той реши да забави темпото, да се "зацикли" на конкретна идея или притежание с цел да се запази статуквото, веднага получава "удар" от Съдбата и често там, където най боли, мигновенно започват да го спъват и възпрепятстват с цел тотално елиминиране, дескридитиране, т.е. символичното му "изгаряне". Това може да бъде и своего рода изгаряне на кладата след признаването му за "виновен" като символично "наказание" на "престъплението" да бъде просто...различен от тълпата.

Докато при всеки "средностатистически" човек е възможно да има периоди на стагнация, застой, блокиране, консерватизъм, връщане/обръщане назад, то пътят на Змиеносеца е само напред и нагоре, към върха. Змиеносецът е единственият знак на Зодиака, комуто е абсолютно противопоказано  да спира, да бездейства, да бъде консервативен не само в идейната си нагласа, а и в действията си, защото в противен случай или ще го изгорят или той сам ще изгори, ще се самоизпепели. За едно рутинно темпо и "нормален" според общоприетите стандарти и разбирания жизнен цикъл не може да става и дума - винаги има периоди на пълно разпадане, крах, провал. Целта е тотално елиминиране на статуквото, на формиралата се и завършена вече същност чрез символичното й "изгаряне" и след това "възраждане" от пепелта, от точката на смъртта, от нулата, от нищото... Змиеносецът може да живее само и единствено в такива "нечовешки" условия. За него обаче тези услоия са "човешки". Мисията на Змиеносеца, неговата кармична програма не предвижда спиране и каране по инерция, т.е. стагнация. Всяко спиране, прекъсване на неговото развитие - дори в психологически план - ще предизвика пълно унищожаване на всичко, което е изградено до този момент. Всяка следваща негова стъпка ще бъде следствие, т.е. ще е "предопределена" от предишните. Следователно,  да спре за миг, да си даде почивка за него е равностойно на провал, връщане назад към изходната позиция с нулев резултат. Другите могат да си го "позволят", Змиеносецът - не. В живота на Змиеносеца винаги трябва да има стимул за по-нататъшно развитие, за непрекъснато усъвършенстване, нови търсения, алтернативи и ситуации, които да го изправят пред избор и, накрая, поемане на отговорност в резултат на направения *свободен* избор. Животът на Змиеносеца е по-труден от този на останалите. В момента, в който той забави темпото, блокира развитието си или се "зацикли" на нещо конкретно, идва краят. А краят всъщност е началото...
Затова пък на Змиеносеца се дава уникалната възможност да не спира, да продължи напред и да придобие *символично* безсмъртие подобно на птицата Феникс.

Едно от въплъщенията на Змиеносеца или, по-точно, на неговите ключови характеристики, могат да бъдат родените в края на ноември. Разбира се, има и някои отличителни белези. Съществува хипотеза, според която знакът  /съзвездието/ Змиеносец се разделя на две части - мъжка и женска, "ин" и "ян" половина, и съответно на "Изгорен път" и "Светъл път", представени символично във вид на черна змия и бяла змия. Аналог може да се потърси и в картата Таро "Колесницата", символиката на която включва две фигури - бял и черен Сфинкс. Посланието на тази карта е следното: не се намесвай в хода на събитията, а се опитай да запазиш целостта на Аз-а, на онова вътрешно "ядро", което остава неизменно независимо от външните промени и катаклизми, пред които Съдбата ни изправя; оптималният вариант в подобна ситуация е енергията да се насочи към центъра на Колесницата, към вътрешния Аз, към Същността - и това не е "запазване на статуквото", а по-скоро опит да се запази равновесие, а този, който раздава правосъдие и уравновесява, е Съдбата... В зависимост от това, кое преобладава у индивида - скорпионските или стрелешките характеристики на Змиеносеца - индивидуалната съдба добива различни перспективи и измерения. Предполага се, че повлияният от Стрелец  Змиеносец *най-вероятно* в по-малка степен ще се поддава и ще обръща внимание на изкушенията на via combusta, докато животът на Скорпи-Змиеносеца често заприличва на своего рода "руска рулетка". Въплъщение на Змиеносеца са Волтер /роден на 21 ноември със струпване на планети на границата между Скорпион и Стрелец/, Паганини. Волтер неведнъж е започвал всичко от нулата, след тотален крах; животът на Паганини е безкрайна и непрекъсната борба.
Целият живот на Змиеносеца е борба, поредица от битки. Съдбата непрекъснато го поставя в ситуации, в които никой не го подкрепя и не му помага и всичко зависи само и единствено от него самия. В случай, ако загуби контрол, ако се оттегли и се откаже от устрема си нагоре към върха, ако се страхува да бъде герой или просто да бъде различен - като, например, Паганини, който е свирел само на една струна, след като завистниците му скъсват струните на цигулката - тогава в живота му настъпва пълен крах, провал, изгаряне, унищожение. Змиеносецът трябва да бъде герой или в противен случай ще бъде елиминиран. Тези "роли" - Героят, Черната овца, Грозното пате, Самотникът и гьотевият доктор Фауст, са многобройни въплъщения и персонификации на Змиеносеца - "властелинът на змиите" и птицата Феникс. Всички те са ключови понятия, характеризиращи образа на Змиеносеца и многопластовата му същност.

По своята същност Змиеносецът е космограмно понятие, т.е. основните му качества и характеристики ще се проявяват с "посредничеството" на планети, намиращи се на границата между Скорпион и Стрелец; във физически план, т.е. в индивидуалния живот "носител" на негови качества ще бъде човек, в чиято натална карта има важни планети на границата между 8-ми и 9-ти дом - в този случай мистерията на Змиеносеца ще бъде "почувствана" в по-голяма или по-малка степен в редица житейски ситуации. С оглед вътрешното състояние на индивида тези качества може и да не са му присъщи и той да ги чувства "чужди", да не ги приема, т.е. индивидуалният характер на родения да няма *почти* нищо общо с ролята, която се налага да играе в житейски план. Тогава тези качества и характеристики на Змиеносеца ще са "придобити" - например, в случай, ако на границата между 8-ми и 9-ти дом се намират две "терминални" планети, една от които да е в началото на 9-ти дом, а другата - в края на 8-ми. Всъщност това е класически пример за състоянието "да бъдеш/да живееш като Змиеносец", което обаче може и да няма нищо общо със състоянието "да си/да се чувстваш Змиеносец". По този начин мистерията на Змиеносеца и изгорения му път добива реално проявление в живота, в съдбата на индивида: планетите в края на 8-ми дом ще бъдат своего рода манифестация на изгорения път "Via combusta" - Демонът, който ни изправя пред всевъзможни изкушения и драматични обрати. По тази логика се предполага, че планетите в началото на 9-ти дом тогава ще са символичен Ангел-Хранител, защото 9 дом се свързва със Светлия път и невидима подкрепа "свише". Коя ще е доминантата - Светлата или Тъмната половина, Животът  /развитие, творчество, виталност/ или Смъртта  /деградация, разрушение, стагнация/,  Добро или Зло...
зависи само и единствено от нас самите и свободната ни воля. Какъв ще е изборът тогава - "свободен" или "предопределен"?

[Papy]

Линк към статия за съзвездието Змиеносец и за прецесията на земната ос: http://zodiakcon.hit.bg/astrologiq.htm

[Oposit]

Съзвездието Змиеносец трябва да се разглежда паралелно със съзвездието Паяк,доколкото знам те са по оста на нашата галактика-Млечния път . Огромното струпване на най близко разположените звезди не може да не оказва силно въздействие, инките са обръщали специялно внимание, когато Слънцето е в Змиеносец означава че Земята е откъм страната на периферията на Млечния път,когато Слънцето е в Паяк-Земята е по близо до Центъра на нашата галактика от Слънцето ,като по това време  оста м/у Слънцето и Земята се намира в равнината на диска на Галактиката .

[enigma]

Уж Виа комбуста е натоварена с негативизъм зона, а американските президенти например полагат клетва тогава. Говори се, че винаги това става след консултация с астролози.

[Oposit]

Силната енергия когато не е овладяна наистина може ,,да изгори,, някого,някоя планета,по правилно за мене е да се нарича ,,изгарящ път,, :012:Не съм наблюдавал с телескоп,но си представям как светлината/енергията/на планета на фона на Млечния път,особено когато тази планета е откъм страната на центъра на Галактиката/Змиеносец/се губи като в мъгла ,може би това е ,,изгарянето,,.

[Bobolina]

В последните дни на различни сайтове (и чужди, и български) публикуват пълно преизчисление на Зодиака, включвайки зодията Змиеносец, като се позовават на НАСА. От НАСА пък твърдят, че се занимават с астрономия, а не с астрология. 

http://spaceplace.nasa.gov/starfinder2/en/