Иначе уважението се печели, независимо кой какъв е - баща, шеф, авторитет, няма значение, печели се, не се дава просто ей така, и мсиля че така е правилно и заради това така и ще си остане в характера ми.
И на мен това ми е най-трудната част
. С баща ми се получи много трудно, чак след смъртта му го опознах май. Преди това ми беше твърде риба за моя сатурновослънчев квадрат. С другите "авторитетни" фигури така и не се получава все още.
Има една концепция в джотиш за пети дом - това е домът на poorva punya. Обозначава наградата, която получаваш в този живот поради добрите си постъпки в миналите - един вид добрата ти, късметлийска карма - творчество, любов, деца, таланти и гениалност, удоволствия и радости от живота, късмет и т.н. Има хора с много прилични показатели за късмет по пети дом, пък не им се получават нещата. Смята се, че те несъзнателно разрушават пурва пуня, а най-прекият път за това е чрез "зло-действие или зло-словене" по девети дом (5-ти от 5-ти) - липсата на уважение и обидно отношение към бащата/рода/родителите, към гуру/учител/авторитет, да ругаеш/проклинаш някого незаслужено: "hurting elders, abusing elderly, ill treating parents, bringing frown in parents minds, guru’s mind, bramhins, teachers and vaishnavas. Cursing the one who is unblemished also destroys poorvapunyа".
С две думи, не получаваш любов, ако не изпълниш сърцето си с чиста любов и уважение към родителите и даскала си.
Май и затова някъде говорихме и пак имаше бурни реакции.