Рунтавите черги-баба е тъкала,
сто години вече,сбират молци на тавана.
В селската ни къща
по гредите стари
дървояди твърди
правят дупки млади.
По доварите,бълхите висок скок тренират,
постижения велики,всеки ден постигат.
По просторите ръждиви,
смешни щипки чакат
с шарени парцали
пак да се закачат.
Бабичките,дето ми задаваха въпроси миналото лето-
гледат ме от стълба,някак си напето.
Охлювите голи митинги си правят в двора ни просторен-
трепетно се размножават.
Младичките ярки,вече са кокошки,
кършат сочни кълки,мислят си ,че щом са пости,
някой ще им прости.
Кучето дръгливо,стари кокали е свило,
мързи го да лае,лежи и си трае върху старо одеало-
май е онемяло!?
Свинете диви-прибраха картофите,
сигурно са ги садили,идиотите.
Лисицата тънка,вече е дебела,
за това заслуга,има петела.
Прилепите малки,са като совалки,
а пък сеновала,цяла крепост стана.
Гордият орел пак се е заел патици да наблюдава-
гордостта одавна май го е предала.
Милото ми село,толкова е диво,
далеч се е свило от всичко прогнило.
