Ми той да се беше освободил. Щях някак по-лесно да преглътна. а той се мъчи. а аз това не мога да понасям. Идва ми да търся клиника за евтаназия по никое време. Но хич не съм убедена, че котьо ще издържи да го развозвам точно сега, съвсем ще го измъча. Оф... Сигурно по-лесно ще си направя сепуку. Отколкото да евтанизирам любимо животно.
Хепи, случвало ми се е много пъти да материализирам мисли. Не знам дали е пророчество, видение. Или материализиране. Но в този случай не очаквах такъв развой, да не кажа, че така се бях отдала на сладост от живота, че ме тресна ситуацията като с чук.
Ще се справя. Но ми докривя някак... Поне другите ми животни са много мили с писанчо. Стоят му на свиждане пред колибката - кучета и котки. Усещат и те.
На моето седмодомие пълнолунието му е в съвпад със светилата в 6 дом. Управители на 9 и 10 дом. И също имаше своите успехи и радости. Но ето на... в 6 дом.
Писан ми е последен кот от котилото на моята най-любима шантава и първа котка, с която се завъдих тук преди 8 години. Беше много дива овенка и любимка на всички. Най-дивата котка. Явно майка му си го иска и него. А мен трябва да научи да пускам нещата да си идват и отиват. Дълго се борех с болестта му, упорито. Може би агонията му удължих от някакъв егоизъм - да си имам нещичко от писаната, която загубих.
Ще се оправя и няма да мрънкам повече. Но ми докривя. Заради това ми е така на сърце ситуацията. Има си история.
А, Лили, мисля за евтаназия, но просто сърце не ми дава. Проверявам го минута по минута. тъкмо реша, че вече е на дъх живот, а после вземе, че се понадигне. Много ми е трудно такова решение, ще ме гложди до последния ми дъх дали не съм прибързала и съм му отнела живота неправомерно. Такива неща, психологически.
За друго може да имам психика, но за такова решение съм слаба и не мога. И ще умра от ужас да не вземе да издъхне в колата ми. Вместо да си е в удобното и топло легълце и къщичка. При своите приятелчета.
Седмодомието предложи да го закара при някой ветеринар на приятелски начала. Но и това не мога да приема за вариант.
Знам, че е несравнимо. Но и майка ми като умираше, имаше някакви минимални варианти да се намери начин да почине в специализирано заведение, което се грижи за подобни казуси и облекчава семейството от този товар. Е, аз нямам психика за такива неща. Ще стискам зъби и ще държа ръката/лапата на умиращо любимо същество, но не мога да живея с идеята, че съм го изоставила в този преломен момент. дълг ли е, какво е - не знам. Но няма да си простя да търся на хляба мекото и да бягам като пикла, защото някоя ситуация е трудна.
Лили, аз и друг път съм виждала умиращ мой кот. Някои са благородни. И се скриват да не ги гледаш. Любимата ми писана се беше скрила, търсих я цял ден и знаех, че е умряла. Беше легнала в една туфа с цветя по права линия срещу прозореца на спалнята ми. а аз обиколих целия двор и квартал, не очаквах да е толкова близо. Дори тогава е гледкала към мен.
Много осмодомно и драматично стана. Простете.
