С приемането и разбирането на другия ли? Да.
Но за всичко си има граници и има неща, които и без Его не бих приела. Все пак има някакви морални и етични категории.
Но просто си казваш – човекът е такъв, това му е капацитетът и пътят в живота. Повече от това не му е дадено да може. И така пъзелът се нарежда. Не разбирам твоите главоблъсканици.
Обикновено така подхождам. Давам пълна свобода на отсрещния да се изяви, да се покаже от всички страни. Просто е нужна ситуация, каквато рано или късно ще се появи, в някой подходящ момент. И оттам нататък преценявам – давам ли прошка, не давам ли. И дали да оставя такъв човек в обкръжението си или да си разредим контактите. Или пълен и окончателен игнор, когато видя, че случаят наистина е тежък и не подлежи на никаква корекция. А и защо трябва да се задоволявам с посредственост – важи и за приятелствата, и в любовта. Правиш компромиси, приемаш посредствеността, но с ясното съзнание, че с тези хора вървите по различни пътища и в различни посоки.
