Забелязвам нещо в себе си.. Мога да премахна Егото си - в някакъв смисъл,в тези момента ставам много спокоен,до такава степен,че... всички хора наоколо - когато ги слушам и гледам как действат упорито... та в тези моменти си казвам този човек е много по-силен от мен във всякакъв смисъл и започвам да го взимам като пример,взимам си,копирам от него... Но активирам ли си Егото... всичко пред мен става много малко,нищожно,тъпо,глупаво,в тези моменти аз - поне в съзнанието си,превъзхождам всичко... тоест Егото донякъде е и гневът ми... И тук е въпросът доколко това е полезно за успеха на един човек... При вас има ли подобна двойственост и какво мислите за този факт,как сте си го обяснили,мислили ли сте за това,забелязвали ли сте го в себе си? Човешката психика.. странно.. какво нещо е човекът - неговата душевност...
Благодаря на всички!
