Ама кво е тва болно желание все да ви възхвалят бе и видиш ли, ако не, значи другите са тъпи, прости и т.н., че не ви виждат потенциала, пък на вас ви е позволено да плюете и обиждате и да гледате от пиедестал.
Аз пък не се сърдя, като ми изброяват лошите черти, ми мои са си, барабар с хубавите, кво има да се сърдя.
Една приятелка ѝ правили хюмън дизайн, възхитена е, беше на десетото небе от щастие и то що, щото десет листа хвалби, колко е велика, незаменима и значима, една на милион. Щяла да ми подора и на мене. Е да де, ама нямам нужда да ме възхваляват, щото тва определено е лицемерно, знам си добрите и лошите черти. Доста по-полезно e да ми се каже, кое не е ок в поведението/отношението/реакциите, че може пък да не съм забелязала.
И това да кажеш обективно как стоят нещата, щото от страни се вижда по-добре, не е задължително да е вложена злоба и прочие, ама повечето така го приемат.
