Осъзнавам,че.. вражеството от една страна е полезно...
Защото какво беше преди това(в моя мироглед) - бях много положително настроен,приемах всички като приятели,имах приятелско отношение. В съзнанието ми съществуваше конкуренция,но не и врежество. Когато има вражество нещата коренно се променят,човек се концентира максимално - вече го няма онова спокойно съзнание приемащо всеки като приятел,това спокойствие води до безгрижие,но когато знаеш че има хора,които наистина и сериозно са против теб,тогава впрягаш всичките си сили с цел развитие.. Въпреки,че намерението на това развитие,не е за хубаво...
В главата си стигам до Странни Истини..