Мирабелка, наистина много неприятна ситуация. И аз съм била поставяна в такива, но и мен са ме изслушвали, когато съм имала проблеми. Не е било чак толкова едностранчиво.
А изпитваш ли вина?
Вина за това, че я отхвърляш, че отказваш да я изслушаш и да съпреживееш труден за нея момент, било то и с цената на това за пореден път да се превърнеш в кошче за душевни отпадъци?
Човек трудно може да избяга от природата си, от онова, което му е изначално заложено. Ако ти е дадено да съпреживяваш, ще го правиш под една или друга форма. Независимо какви възбрани си налагаш. Ако не изпитваш вина, значи вече си го преодоляла. Важното е и отказът от съдействие да не ти доставя дискомфорт. Аз се опитвам да преодолея чувството на вина с всички онези егоистки, които се сещат за мен, само когато имат някаква молба или проблем. И никога няма да те питат как си, ако зад това не стои някакъв личен техен мотив. Ей така, просто водени от искрен интерес, без никаква корист и задна мисъл. По-добре сама, отколкото обкръжена от такива. И собствената компания, било то и в самота, е в пъти по-приятна от такова обкръжение. Годинките напредват и човек осъзнава колко е важно да залага на качествени хора, защото от обкръжението зависи и нашата съдба, то ни влияе, изгражда светогледа ни донякъде. Разкарах всички използвачки и престорени, мазни мишки – сега се чувствам доста по-добре. Ако някой, комуто симпатизирам, иска да сподели негативни мисли, няма проблем. С приоритет са хора, които са научени да уважават чуждото лично пространство. Останалите – на санитарно разстояние. В едно близко приятелство тия неща не винаги важат, границата често се преминава. Но ако нещата са поставени на взаимна основа, няма място за обиди. Обидно е, когато едно приятелство протича едностранчиво. В такъв случай за теб въпросният човек може да е приятел, така да го усещаш, а ти за него просто да си поредното полезно познанство, привидно минаващо за приятелство посредством вменяване на такива мисли и чувства. Но то не идва от сърцето, не е истинско, фалшиво е. А фалшът се усеща зад захаросаните думи.