Папи, знаеш ли как се чувствам наистина, не че не ми е провървяло, а че има предел, граница до къде мога да стигна. Това го усетих още в училище, когато решавахме текстовите задачи, знаех отговора,или не знаех теоремите, а решавах задачите а не знаех как да стигам до отговорите, сякаш мозъка ми има предел на възможности. Така е и с всичко, което съм започвала без значение, дали е в личен, професионален, обществен план. Обяснявам си го с това, че нямам планета с положителни достойнства, повечето са перигрин, нямам лек аспект в картата, по Светилата нямам виталитет.
Може да живея и в заблуда, но не гледам на живота си като на "невървене", само това че съм "ограничена" ме дразни, може би трябва да приема, че толкова мога и толкова трябва да
ползвам, а как ми се иска да е още нещо ?
По най-обикновена символична дирекция ЛФ на 42 г е съвпаднала с ЛС.
