Сатурн не точно комплексира. Той поставя изисквания. Има високи очаквания от своята Венера или Луна. И честичко те кара да се съмняваш в собствените успехи. Да се питаш дали си направил достатъчно, да ги омаловажаваш. Да си мислиш, че може и много по-добре. Което дава една вътрешна несигурност, изисква се повече време да си повярваш.
При мен Венерата е насатурнена в лека форма, но много добре си я усещам. (фиг. 1)
Заради минали преживявания в любовните връзки, трупам огромен товар, който ми пречи и в настоящите връзки. Наслоила съм се с преживявания, емоции и неуспехи в любовта. Което ме кара да мисля, че причината е в мен и да имам големи изисквания към себе си, да проявявам зверска критичност към себе си. Трябва винаги да съм 'на висота', а то не е чак толкоз лесно постижимо. При трудности обвинявам себе си - имала съм неуспехи в миналото=>аз съм причината.
С майка ми сме имали трудни отношения, които са ме ранявали. А и Венерата ми е упр и на 4 дом.
Другата насатурнена Венера е мъжка. (фиг. 2)
Има трудни отношения с майка си/осиновителка. Което пречи на партньорствата му. Изпитва дълг към осиновителката. И несправянето с отношения майка/осиновителка и любима му носят усещане, че не е достатъчен мъж, за да балансира. И тук има натрупани негативи от минали партньорства, Венера е у7. И трудност при показване на емоции в настоящи.
Това не са точно комплекси, Дракс. А силна самокритичност и усещане, че можеш и по-добре.
Има хора, които могат да кажат със спокойствие и усмивка - браво, справих се чудесно.
А аз обикновено казвам - да, получи се, но можеше по-добре. И приемам за себе си, че в мен е причината, не съм положила достатъчно усилия, не съм се справила. Не се радвам със спокойствие и увереност на успехите си. Защото вечно се самобичувам за нещо. Мъжката Венера също иска много повече от себе си и изпитва чувство за малоценност, ако не покрие собствените си високи критерии.