Витхце, не търся доброто в нея. А логиката на психопата.
Аз изгледах записите. И си направих някои изводи. Тя наистина е обгрижила другите бебета, не е била груба. Поведението й към жертвата е странно.
Едно от другите бебета видимо се върти, навярно също плаче. Но не е била груба към него, защото не е било постоянно. Към плачещото бебе има агресия - шумно е. Но след агресията все пак го обгрижва. Не е като да го пребие и само да го бие. Опитвала се е да спре този рев. Не се получава, афектира се, бие го, захвърля го в леглото, но след това го завива и му дава шишето или там каквото е. После отново така.
Когато майка ми беше болна, преди да разберем, че има рак, имаше нощи, в които ме е будила през 10 минути. По-скоро вдигала от леглото. Буквално през 10 минути с молба да я обърна, защото я болели краката. Тя беше на легло година и половина от друга болест. Обръщала съм я, но като ти се натрупат няколко такива месеца на безсъние, напрежение, мислиш си - тази жена си докара инсулта от свободия. От свободия не направи нищо, за да се възстанови, а имаше възможност. От инат не даде нищо от себе си, за да се облекчи, да облекчи и нас.
И в тези мигове в мен се е трупал невероятен гняв към нея. Защото си мислех, че прави всичко нарочно, от скука, от желание да ме разиграва.
Само ние си знаем какво ни е било в тези мигове. Сериозно съм се замисляла, че малко ми остава да изпуша. Със сигурност имах огромни проблеми с нервите. И заради тежкото положение всичко задържах в себе си, защото на главата ми има и друг родител с болест.
Не съм лош човек, не мога да нараня други хора физически. Но в онези мигове съм се замисляла дали ще издържа и дали няма да направя някоя глупост, ако положението се задържи такова с много години.
И съм сигурна, че също щях да изгубя почва под краката си - да изпадна в амок. Без да съм лош човек... Въпреки натрупан гняв в мен, който изхвърлях устно в разговори с близки за мен хора, все пак отново отивах след 10 минути и я обгрижвах. И така...
Не я оправдавам в никакъв случай. Намирам поведението и за зловещо. Просто казвам, че не е трудно човек да достигне границите си на бистрота на ума. И нещата бързо се случват. След дълго време на дразнене на нервите, лесно се изпушва. :72: