Аз следя епидемията отдавна, но не си представях, че ще дойде и до главите ни.
Приятелките, с които споделях, доскоро ми се смееха на паниката, но май вече са на моето дередже.
Направо ми е страшно, въпреки че не ходя на работа и никой от близките ми не излиза освен за пазаруване, има къде да се разхождаме.
Напук на цъфналите клонки и песента на птиците усещам надвиснала голяма опасност. Това напрежение хич не ми се отразява добре,
И да изляза, после не се спиртосвам и пера от глава до пети, но много внимавам откъде минавам и какво пипам.