Papy
Едва ли е много уместно, но ако прецениш-може ли едно житейско съмъри, също и къде са марс, венера, юпитер в картинката. Ако ли не-кое усещаш като по-тегаво?
За опозиция слънце/сатурн най-общо мога да кажа, че винаги са под доза напрежение-дали е вярната стъпка, дали е достатъчно, дали другите ще са доволни, дали всички ще са ок, с една дума-вътрешно несигурни, клишето с бащата, независимо от физическото присъствие, емоционалната връзка куца; но от друга страна-много често дисциплинирани, отговорни, старателни, разчитат на себе си, имат високи критерии, и поради това могат да са досадни, особено ако и меркурий играе.
Папи, опозицията на Сатурн и Слънце я усещам точно така, както си описала. Тезата е "стискай зъби, свърши си работата както трябва, ще дойде време за плодове". Баща ми не липсва емоционално, просто майка ми е доминантната в семейството им. С моята Луна в Овен и проблемите на такава с майката, борбата с нея ме е изградила
но много се обичаме иначе.
Еднакво силно усещам и двете опозиции.
Едната на психологическо ниво (винаги се опитвам да предвидя негативен развой на нещата, за да бъда подготвена - не смея да се зарадвам предварително. Предпазлива съм и в отношенията си. Приемам отношението лично, макар и да знам, че не е. Влияе ми.)
Опозицията със Сатурн я усещам като несигурност. Неувереност. А в повечето случаи съм добре подготвена и се оказвам права, но нещо не ми стига да повярвам в себе си и да съм категорична, да отстоявам мнение. Откакто Марс се обърна по прогресии, повече ми се получава да се боря, но пак пустата неувереност стои.
Не са добри тези опозиции на светилата. Не знам как е с квадратите. Относно таото с Нептуна ми мога да кажа, че съм повече реална и рядко изпадам в илюзии и самозаблуди. Може би Плутон в 12д ми помага да усещам интуитивно причините за думи и действия на хората.