За всичко си има причинно-следствена връзка. Една причина поражда втора, тя трета и така до безкрай енергията се преплита създавайки все по-сложни системи.
Система е място където енергията на причинно-следствените връзки циркулира в точно определен ред и има специфични входни и изходни точки. Само първата система няма зони на вход и изход на енергия, защото тя самата представлява тази енергия. Циркулацията е възможна само в света на времето, там където има време няма равенство, където има равенство няма време. Цялото е създадено от множество системи прелитащи се една в друга и взаимодействащи си по колкото се може по-комплексни начини за да създадат разнообразие и стабилност. Стабилността се поражда от диференцията на системите, ако една система спре да работи то над нея има носеща, която продължава и по този начин запазва разнообразието. Нашите тела, коли, компютри са системи, в тях има други по-малки системи като нашите органи, в тях по-малки системи като нашите клетки. Земята и слънчевата ни система също е част от тази безкрайна преплетеност на системите. По-основните системи създават законите чрез които работят вторичните системи, които от своя страна създават нови закони. Законите представляват условия по които взаимодействията и потока на енергия може да си взаимодейства. Първите системи пораждат измеренията и техните закони, плод на които е времето в което съществуват хората. То е частично разкрито заради минали събития, които определят неговото бъдеще. Това например е движението на планетите чрез които можем да определим бъдещите събития на Земята. Нашето време е минало, настояще и бъдеще едновременно, защото неща, които никога не са били откривани от съзание могат да бъдат сътворени в определен миг, и сътворявайки ги те остават своя отпечатък в миналото и дават възможност да бъдат моделирани в бъдеще. Съзнанието е това, което създава системите, целта на всичко е да създаде безкрайно комплексно взаимодействие в безкрайна хармония, което се нарича баланс или равенство, нирвана, това е техническото обяснение за Любов. Постигайки баланс съзнанието илиза от времето и се връща в първата система опознало себе си, всяко едно съзнание е плод на единственото съзнание пожелало да се опознае чрез еволюционно-инволюционен подход, ние като част от това съзнание не сме Него, защото сме дисбалансирани по един или друг начин, зависими от причинно-следствените връзки на системите в системи, в системи... докато първичното творящо съзнание е отвъд всякакво взаимодействие на гравитация, време, студ, топлина, вода... защото то самото ги е създало, това хората наричат Господ. Заради многото системи в които живеем, единственият начин да се свържем с този първичен източник е нашето Слънце, защото то е канала по който протичат енергиите на първата причина от по-висшите системи към всяка една планета. Затова в свещените книги се говори за Христос, защото Той отговаря за нашето Слънце и е единственият път по който можем да постигнем хармония.