Всеки си има някаква съдба, но това не означава че получава нещо по човешките, лични, субективни критерии, представи и разбирания за заслуги, справедливост. Причинно-следствени връзки в стил прави добро, вложи много труд и в реда на нещата е да очакваш реки от мед, постлан червен килим, отворени врати ... сиреч очаквай захарче. Оня е навредил на някого и дедо Боже ще го бие през пръстите.
Хубаво е човек да с удовлетворена лична потребност от справедливост, но заслугите не играят водеща роля. Ако ти е "писано" ще получиш нещо готино, което искаш. Късметът ще те гони. И може да получиш според заслугите. Възможностите в лицето на подходящи време, обстоятелства и хора, правят нещо възможно. В противен случай и да направиш невъзможното, малшансът ще те преследва.
Най-прекият път да се разочароваш, е да вярваш, че първопричината в живота нещата да се случват по един или друг начин, е защото човек е заслужил с дела, думи или не толкова. И затова получава награда или наказание.