При мен е било в 7 дом, в квадрат с Меркурий У4 в 10 дом. Точно тогава следобеда тръгнах с колелото съвсем сам по една пътечка към село Извор, която видях, че я има в софтуерната програма Viewranger, която ползвам на телефона си. Пак се тръгва по голямата пътека отляво на резиденция Иглика и вляво на нея още в началото започва една малка пътечка. Обаче програмата не ми показваше, че тази пътечка всъщност на доста места почти не се вижда и че се минава през много гъста гора и че на някои места от дясно има дере. Даже на моменти мислех, че пак съм се изгубил и че вървя по грешен път и истинско чудо беше, че не срещнах някое диво животно
Добре поне, че реката, през която се минаваше, беше почти пресъхнала, но дори и да не беше, имаше сложени камъни, по които може да се мине. На много места се наложи не да карам, а да бутам и имаше и бабини зъби на някои места (Пак добре, че не спуках гума). Параклисът свети Тодор, през който се минаваше, беше най-вероятно поне на 80 години и беше почнал отдавна да се руши, и то от дясната му страна. На едно място в лявата ръка ми се заби остър трън и едвам го извадих, но Слава Богу, не съм имал някакви сериозни последствия след това от него. Със сетни сили тогава успях да се домъкна до село Извор и после по шосето карах бясно надолу към Храбрино и след това към Пловдив. По време на това приключение много пъти ми идваше наум да се върна назад, но имайки предвид през какви места вече бях минал, връщането щеше да бъде също толкова трудно и гадно. Повече няма да повторя да минавам по тази пътека към село Извор!