Не знам каква сила на словото , обаче още не може да ми мина.
Имам колежка, която пише посредствени рими и се излага, ама като има кой да ѝ вдига акциите.
Днес преписала едно стихотворение за будителите, турила отдолу дата, име и подпис и го качила в групата на колегите във ФБ. Още като го прочетох, разбрах, че няма акъл за такива рими, а като гугълнх два реда, веднага си излезе , публикувано е в Откровенияпреди много време.Това ѝ се случва за пореден път. Не се сдържах и го публикувах в оригинал като мое стори.
Аман от тарикати.
Тези дни ни предстои атестиране и дето вика един млад колега- който може да се хвали и качва безброй снимки , пак ще излезе най- кадърния. Предчувствам как пак ще съм на опашката.