Учудващото е, че за първи път накрая се извини и каза, че не е бил прав да говори така. Не знаел дори защо е започнал - според него без причина. На мен механизмът ми е ясен - през деня генерира агресия, която не може да овладее, и в края му, гледа да се освободи от нея - върху първото, което му се изпречи - най-често аз. В случая - нямаше смисъл да му влизам в посоката, и може би затова, че не срещна съпротива, която да мачка - имаше и елементи на размисъл накрая. Даже имахме и малко конструктивен разговор. Иска от мен да бъда такава, каквато не съм, но хората не се променят под чужда диктовка. Ако се случи, то е защото го искат и са готови, осъзнати. Аз в чужди калъпи не желая да влизам...
Имаме и много различно отношение към това, което получаваме. Ако аз получа кола - просто й се радвам и я карам, каквато е. Ако той получи кола - започва да се нервира, че не е такава или онакава, игнорира жеста и се фрустрира по "липсващото" Това с получаването по Венера ли да го търся?