На съседната до мен маса седнаха немски туристи. Сервитьорката ги попита омлета дали да е с шуМка, или сирене,дори го написа на телефона, за да разберат.Те избухнаха в смях,а аз умрях от Срам.На вечеря попитах къде е управителката и другият персонал, казаха ми,че са напуснали още предищния ден. Няма смисъл да се оплаквам,положението е трагично.
Това с телефона- кога за последно си била на заведение, щото миналата седмица в Хепи до Мирела в столицата ми направи впечатление, че сервитьорите записваха на смарт-теллефони поръчките, а не на кочан с бележки, както някога.
В Созопол в един хотел на плажа отсядам три години поред около 22 септ. в почивните дни, миналата година ахнах, когато видях камериерките- църни млади мангалки, та ходих на плажа с всичкото си техническо оборудване. Схемата е следната- собственика назначава от бюрото на труда от малцинствата, онези доволни, че са си свършили работата- усвоили са по програма пари и са подсигурили работни места, собственика също доволен, че са му превели и на него пари от тази програма, плаща им сигурно опловин минимална от своя джоб, и хвалеше бибитко - познай дали ще му ида вече в хотела
бях миналото лято в едно хотелче на Златните, от едно време е и само 2**, но спретнато и чисто, прясно боядисано беше, персонала студенти от Варна, млади и бели, отзивчиви момчета и момичета, в ресторанта готвеха вкусно и на народни цени, та може би ще отида там, макар да не е на плажа и по доста стълби се слиза до него.