Сходящ квадрат на Марс към нат. Меркурий
За днес не стига, че съм планирала посещение при зъболекар, а денят още преди изгрев слънце започна с изключително стресиращо изживяване. Сбъдна се един от страховете ми. При кратък токов удар се включи сотът (който вече не се поддържам, не плащам ежемесечна такса) и датчикът този път спря да реагира на кода за деактивиране.
Преди 6 сутринта да се събудиш от невероятен рев, неспирен и все усилващ се... Да се опитваш да го спреш и да установиш, че таблото е развалено и вече не приема нищо. И да нямаш връзка с фирмата, която го поддържа. По-голям кошмар не мога да си представя.
За мое щастие алармата изведнъж сама спря, след като вдигна всички съседи на етажа. Но датчикъ продължава да пищи и при следващия токов удар историята може да се повтори.
Много съм благодарна на приятелка, която отговори на позвъняването в този ранен час. От натрупаната умора и срес направо ми идваше да се хвърля от прозореца. Тогава разбра, че именно в такива моменти е важно да не си сам и трябва да цениш приятелската помощ.
Сега ще викам техник изцяло да отреже кабела, защото тази ситуация оттук нататък вече редовно може да се повтаря.
Благодарна съм и за толерантността на съседите - никой не ми е звъннал на вратата, нито са викнали полиция.
Не знам, нямам думи... Малко ли ми е целия този стрес, че и това да ми се случва.
---
Тая сутрин имах доста време за размисъл. И стигнах до извода, че каквито проблеми може да ти създаде глупав, недалновиден и безхаберен човек, друг не може. Особено когато говорим за последици в дългосрочен план. В буквален смисъл сирената ми алармира и за много други неща - последици от чужди действия, които са създали лавинообразен ефект и са преминали на различни нива.