Дракон , осъзнаването на болката ми дава покой , успокояваме , да знам , че е загубено , да знам че боли и е минало , но самото признаване ми дава сила , преражда ме. Когато призная болката, летя с нова надежда, че ето нещата ще се случат , ще бъдат по-добри , светлина.
А това криене под килима е равносилно на това да ме погребват жив, майка ми го прави всеки удобен момент. Е не се ли измори най-накрая?
Не е ли по-добре да дадеш свободата и възможността на някой , за да може да получи неговото щастие отколкото да налагаш безмилостно твоето виждане?
Няма други транзити за деня.
Но след подобни случки заобичвам себе си повече и повече.