Как да знаем че сме прави?

[AlphaTauri]

Как да знаем че сме прави?

[Рени]

Не сме нарушили целостта, формата, значението, истинността,надеждността  на нещата. Не сме непредубедени, пристрастени, обсебени.

[starinthenightsky]

Когато следваме инстинкта, интуицията си, вътрешните си ориентири. Търговецът, който иска да ти продаде нещо, дори и за целта да използва лъжа и манипулация, също е убеден, че е прав за себе си. Прави сме и когато не ни е важно да сме прави на всяка цена, а допускащи, емпатични, отстъпчиви, възприемащи друга гледна точка - лунни качества. В това да наложиш собствената си правота на всяка цена, няма диалог има егоцентрично надцакване, надвикване, надборване - на кого му е по-бляскаво Слънцето, желана Венерата, сръчен Меркурий, ербап Марса или голям Юпитера, по-авторитетен Сатурна. Когато ти е важно да си прав и отгоре на всяка цена, вероятно ти куца самочувствието, самооценката, не допускаш че това, което смяташ за правилно е само субективната ти поради това ограничена представа за нещо.

[maimunka365]

Не знам защо реших точно в тази тема да задам този въпрос, но вероятно защото нямам никакви познания относно тази традиция, а винаги съм имала вътрешен спор и не откривам истината за мен.
Според вас, как е правилно да постъпим с тялото на близко същество за нас, независимо от това дали е човек или домашен любимец?
Да го погребем или да го кремираме?
И странно ли е да искам да мумифицирам котката си, защото техния произход е от Египет? И дали някой ще се навие срещу заплащане да направи това, изобщо? Най- лесно е кремирането - горят и край, но дали не е вид неуважение към тялото на починалия?

[romantica]

Маймунка,

Според мен няма да намериш правилен и точен отговор на въпроса си, а и не знам дали изобщо има някакво правило. За мен това е един от най-трудните въпроси, които съществуват.
Може би за хората е добре да се чуе тяхното желание и воля. За животните - не знам.
През последните 2 г. аз загубих доста животинчета, включително т.г. на Коледа си замина любимото котенце, ден след това и друго. Тук, където живея имаме голям двор и преди години в края на градината погребахме кученцето, с което израстнах. Мисля, че чисто енергийно не направих добро, а добринесох за повече отрицателна енергия. Но няма връщане назад.

Моето разбиране е, че там, където ни свързва Любовта край няма. Ние продължаваме да сме свързани с всички същества, които обичаме, независимо от световете, в които се намираме. Домашните животните се привързват към стопаните си. Толкова време сме били заедно, ние сме като техни родители и отговорни за тях. Според мен е важно и в последния им миг да сме до тях. Защото, когато ние сме тук - тях вече ги няма. Единственото, което е останало е нишката на Любовта.

[maimunka365]

Моето разбиране е, че там, където ни свързва Любовта край няма. Ние продължаваме да сме свързани с всички същества, които обичаме, независимо от световете, в които се намираме. Домашните животните се привързват към стопаните си. Толкова време сме били заедно, ние сме като техни родители и отговорни за тях. Според мен е важно и в последния им миг да сме до тях. Защото, когато ние сме тук - тях вече ги няма. Единственото, което е останало е нишката на Любовта.


Много ти благодаря, Романтика!!! Надявам се да си права! 

[Корея]

Аз си погребах любимия хамстер в градината, първоначално за надгробен камък сложих една малка керамична мишка, сега отгоре му цъфтят лалета. Някак съм спокойна, че е край нас.
Другият, който не ми беше любим и почина по- рано, замина в контейнера.
Навремето обожавах котки, ни една не доживя дълбоки старини, сега не бих гледала котка- от стадото от 30 котки на съседи ги намразих.
Плаках и като си заминаха два от зайците, обикновени,но гледани като домашни любимци.
Само едно куче доживя вкъщи до дълбока старост и почина от естествена смърт, плакахме като за човек от семейството за него и баща ми го погреба в гората. Другите ги сполетяваше я отравяне, я удар от автомобил, я болест.
В момента имаме две кучета, спасени от улицата. Едното е младо с епилепсия и въпреки лечението, става все по- зле и прилича на старче, а е на няма и 3 години.
По- старото е страхливо и това досега го е опазило да не му се случи нещо, защото си е леко глуповато и наивно.
Всяко сбогуване е голяма мъка. Щеше ми се нов хамстер или морско свинче, но не искам да си причинявам страдания след време.

[maimunka365]

Корея, все си мислех че той ще си отиде щастлив в съня от естествена смърт, докато го гушкам. Или поне му го пожелавах, и на себе си също! 

Имам двор извън града, но не се знае дали няма да продадем къщата. Така че, това не е вариант за моя котарак. Милсех си тук до блока има градинка, но как да копая гроб на оживено място. Да, през нощта! Нали трябва да се изчака известно време и след това се заравя???